петък, 23 август 2019 г.

Uber спечели нов казус относно марките си във Великобритания

Uber спечели опозиция срещу заявена национална марка във Великобритания ‘ChefUber’ в клас 35 за различни услуги свързани с подбор на персонал в областта на кетъринга и храните.
Според американската компания заявената марка е сходна, както на самостоятелните марки UBER, регистрирани за същия клас, така и на марка UberEats, използвана за доставка на храна.
Според заявителят марките са различни поради наличието на думата Chef, която е разположена в началото на неговата марка.
Патентното ведомство на страната приема, че посочените услуги в клас 35 на двете марки са сходни и идентични. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни до степен да причинят потребителско объркване.
Причината за това е че макар Chef да е в началото на по-късната марка, тази дума е слабо отличителна и дори описателна.
В допълнение вемоството приема, че по-късната марка черпи от репутацията на марките на Uber, които са наложени в страната от дълги години.
Източник: WIPR.

сряда, 21 август 2019 г.

Ирландската компания Supermac удари за втори път McDonald's

Ирландската компания Supermac нанесе втори удар върху световната верига заведения за бързо хранене McDonald's, след като преди месеци успя да заличи европейска марка BIG MAC притежание на компанията.
В случая атаката касае искане за отмяна поради липса на реално използване на регистрацията на европейска марка MC, заявена през 2011 година от McDonald's за следните стоки:

29 - Храни, приготвени от месо, свинско месо, риба и птичи продукти, консервирани и варени плодове и зеленчуци, яйца, сирене, мляко, млечни препарати, кисели краставички.
30 - Сандвичи за ядене, сандвичи с месо, сандвичи със свинско месо, рибни сандвичи, пилешки сандвичи, бисквити, хляб, торти, бисквитки, шоколад, кафе, заместители на кафе, чай, горчица, овесени ядки, сладкиши, сосове, подправки, захар; десерти.
32 - Безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки.
43 - Ресторантски услуги.

McDonald's предоставят различни доказателства за използване, като декларации, плакати, продажби, маркетингови проучвания.
EUIPO взима решение за отмяна на марката за повечето стоки и услуги. Причината за това е че част от доказателствата за извън 5 годишният период в който е нужно да се докаже реално използване на марката. Друга част от материалите не са датирани.
По-големият проблем обаче е начина на използване на марката. Според приведените доказателства марката се използва по следния начин: ‘McDonald’s’, ‘BIG MAC’, ‘McRIB’, ‘McMUFFIN’, ‘McTOAST’, ‘McFISH’, ‘McWRAP’, ‘McNUGGETS’, ‘McCHICKEN’ and ‘McFLURRY’.
Според EUIPO в случая на ‘McDonald’s’ и ‘BIG MAC’, не може да се приеме, че те са близки вариации на основната марка "MC".
За останалите случаи, като McMUFFIN’, ‘McFISH’, ‘McCHICKEN’, ведомството приема, че има използване на марката, тъй като допълнителните елементи Muffin, Fish и Chicken имат изцяло описателен характер.
Не са били приведени други доказателства за самостоятелното използване на марка "MC", поради което ведомството отменя марката за всички стоки и услуги с изключение на:

29: Пилешки хапки.
30: Сандвичи, годни за консумация, сандвичи с месо, сандвичи със свинско месо, риба
сандвичи, пилешки сандвичи.

Решението на EUIPO може да откриете тук.

понеделник, 19 август 2019 г.

Балсамико създаде конфликт между компании от Италия и Германия

Главният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑432/18 Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena срещу BALEMA GmbH.
Делото касае слесното:

BALEMA GmbH произвежда продукти на основата на оцет и ги продава в района на Баден (Германия). От повече от 25 години дружеството разпространява продукти с наименованието „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“. Етикетите на продуктите носят надписа „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher Balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ [Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден] или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No 3“ [първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3]

Не се спори, че продуктите на BALEMA, обозначени като „Balsamico“, не са обхванати от регистрацията „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ съгласно член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тъй като не отговарят на спецификациите на продукта, съдържащи се в приложение II към същия регламент.

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena е консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. Според този консорциум използването на наименованието „Balsamico“ от BALEMA нарушава защитеното географско указание „Aceto Balsamico di Modena“. Поради това Consorzio отправя към BALEMA предупреждение за преустановяване на нарушението. От своя страна BALEMA предявява пред германските съдилища отрицателен установителен иск срещу Consorzio, с който иска да се установи, че не е налице нарушение при използване на търговска марка. Искът е отхвърлен.

В производството по обжалване BALEMA иска да се установи, че не е задължено да се въздържа от използването на наименованието „Balsamico“ за произведени в Германия продукти на основата на оцет. Жалбата по същество е уважена, като съдът постановява, че използването на наименованието „Balsamico“ по отношение на оцет не нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Според този съд защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с Регламент № 583/2009, се отнася до цялото наименование, а не до негеографските понятия от съставното наименование, дори да се използват съвместно.

Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че ревизионната жалба би била уважена, ако използваните от BALEMA наименования „Balsamico“ и „Deutscher Balsamico“ нарушават член 13, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 1151/2012. Според нея за такъв извод е необходимо защитата на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена съгласно член 1 от Регламент № 583/2009, да обхваща и използваните отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“).

Федералният върховен съд отбелязва, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда несъмнено е видно, че съгласно член 13, параграф 1, буква а) или б) от посочения регламент защитеното географско указание, което се състои от няколко понятия, може да бъде защитено не само срещу използването на съставното указание, но и срещу използването на отделни понятия от това указание. Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 урежда специфичния случай, в който защитеното географско указание съдържа в себе си името на продукт, което се счита за родово. Тази разпоредба предвижда, че използването на това родово име не е в противоречие с член 13, параграф 1, първа алинея, буква а) или буква б) от посочения регламент. Федераленият върховен съд посочва и обстоятелството, че регламентът на Комисията за вписване на наименованието може да ограничи обхвата на закрилата на защитено географско указание, което се състои от няколко понятия, така че да не обхваща използването на отделни понятия от това указание. В това отношение фактът, че заявител може да декларира, че не търси защита за всички елементи на дадено наименование, показва, че закрилата, предоставена от неговата регистрация, може да бъде ограничена.

Според Федералният върховен съд изводът за ограничаване на обхвата на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ по отношение на отделните негеографски понятия се подкрепя и от съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009. Запитващата юрисдикция също така счита, че противно на становището, изложено в ревизионната жалба, предположението, че защитата е предоставена на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло, не е довело до несъответствие с регистрацията на защитеното наименование за произход „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“. За разлика от Регламент № 583/2009, позоваванията на ограничения обхват на защитата в Регламент № 813/2000, което би могло да се обясни с обстоятелството, че в предшестващата процедура по регистрация не са направени възражения от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета(8) (понастоящем членове 51 и 52 от Регламент № 1151/2012), не изключва ограничаване на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„Защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент (ЕО) № 583/2009 от 3 юли 2009 г. не обхваща използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“.

Предстой решение и на Европейския съд по въпроса.

петък, 16 август 2019 г.

Отговорност на сайтовете при събиране на лични данни - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV. Делото касае следното:
Fashion ID, германско предприятие за онлайн продажба на модни дрехи, интегрира в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“. Изглежда, че поради този факт, когато дадено лице посети уебсайта на Fashion ID, негови лични данни се предават на Facebook Ireland. Става ясно, че това се случва без знанието на посетителя и без значение дали същият е член на социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона „харесва ми“. 

Verbraucherzentrale NRW, действащо в обществена полза германско сдружение за защита на интересите на потребителите, упреква Fashion ID, че е предало на Facebook Ireland лични данни на посетителите на уебсайта му, без тяхното съгласие, от една страна, и в нарушение
на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в разпоредбите за защита на личните данни, от друга страна.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) иска от Съда да тълкува няколко разпоредби от старата Директива за защита на
данните от 1995 г.1 (която остава приложима към това дело, но считано от 25 май 2018 г. е заменена с Общия регламент за защита на данните от 2016 г.2 ). В постановеното днес решение 
Съдът уточнява най-напред, че старата Директива за защита на данните допуска сдруженията за защита на интересите на потребителите да бъдат оправомощавани да предявяват искове срещу предполагаемите извършители на посегателства срещу защитата на личните данни. 

Съдът отбелязва, че понастоящем новият Общ регламент за защита на данните изрично предвижда подобна възможност. По-нататък Съдът констатира, че Fashion ID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва, след като данните са му предадени. Всъщност на пръв поглед е изключено Fashion ID да определя целите на тези операции и средствата за тях.

Fashion ID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland, тъй като може да се приеме (освен ако при проверките, които Oberlandesgericht Düsseldorf следва да извърши, не се установи нещо различно), че Fashion ID и Facebook Ireland определят съвместно целите на тези операции и средствата за тях. 

Изглежда това, че Fashion ID е интегрирало в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“, му позволява да оптимизира рекламата на своите стоки, правейки ги по-видими в социалната мрежа Фейсбук, когато посетител на уебсайта натисне този бутон. За да се възползва от посоченото търговско предимство, Fashion ID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на Fashion ID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на Fashion ID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.

Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID, който като (съвместен) администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на
сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland, трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването. 

Съдът внася още уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни. Така, що се отнася до случая, в който съответното физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните. 

Що се отнася до случаите, в които обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите, а именно операторът на уебсайт и доставчикът на социална приставка, трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

сряда, 14 август 2019 г.

На вниманието на всички диджеи - авторско право върху семпли - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Предисторията на делото е следната:

Hütter и др. са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“.

Г‑н Pelham и г‑н Haas са композитори на музикалното заглавие „Nur mir“, включено в звукозаписи, продуцирани от дружеството Pelham през 1997 г.

Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“, въпреки че има възможност да изсвири фрагмента.

Hütter и др. считат, главно, че Pelham нарушава сродно на авторското право, на което са притежатели в качеството на продуцент на звукозаписи. При условията на евентуалност твърдят, че са били нарушени притежаваното от тях право на интелектуална собственост в качеството им на артисти изпълнители, както и авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното те сочат, че Pelham е нарушило законодателството в областта на конкуренцията.

Hütter и др. предявяват иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) за преустановяване на нарушението, за изплащане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация и за предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени.

Посоченият съд уважава иска, а въззивната жалба на Pelham пред Висшият областен съд Хамбург, Германия е отхвърлена. По ревизионна жалба на Pelham пред Федералният върховен съд, Германия решението, постановено от Висшият областен съд Хамбург, е отменено и делото му е върнато за ново разглеждане. Посоченият съд отново отхвърля въззивната жалба на Pelham. С решение от 13 декември 2012 г. Федералният върховен съд отхвърля новата ревизионна жалба на Pelham. Последното решение е отменено от Федералният конституционен съд, Германия, който връща делото на запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че успешното приключване на ревизионното производство зависи от тълкуването на член 2, буква в) и на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2 от Директива 2006/115.

На първо място, следва да се установи дали, като е използвало звукозаписа на Hütter и др. при осъществяване на собствения си звукозапис, Pelham е нарушило изключителното им право на възпроизвеждане и разпространение на звукозаписа, в който се съдържа заглавието „Metall auf Metall“, предвидено в член 85, параграф 1 от UrhG, който транспонира член 2, буква в) от Директива 2001/29, както и член 9 от Директива 2006/115. По-специално трябва да се определи дали такова нарушение може да се установи, когато както в случая от звукозапис се извлича ритмичен фрагмент с продължителност 2 секунди, след което се пренася в друг звукозапис, и дали последният представлява копие на друг звукозапис по смисъла на член9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115.

На второ място, в случай че се установи такова нарушение на правото на продуцента на звукозаписи, възниква въпросът дали Pelham може да се позове на „правото на свободно използване“, предвидено в член 24, параграф 1 от UrhG и приложимо по аналогия за правото на продуцента на звукозаписи, съгласно което самостоятелно произведение, което е създадено чрез свободното използване на чуждо произведение, може да се публикува и използва без разрешението на автора на използваното произведение. В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба няма изричен еквивалент в правото на Съюза и при това положение се пита относно съответствието ѝ с него, като се има предвид обстоятелството, че въпросната разпоредба ограничава обхвата на защитата, предоставена с изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане и разпространение на неговия звукозапис.

На трето място, изключенията и ограниченията, предвидени в националното право, по отношение на правото на възпроизвеждане съгласно член 2, буква в) от Директива 2001/29 и на правото на разпространение съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115, се основават на член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно тълкуването на тези разпоредби при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

На четвърто място, запитващата юрисдикция отбелязва, че релевантните разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат с оглед на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В този контекст тя се пита дали държавите членки имат право на преценка в рамките на транспонирането в националното право на член 2, буква в) и на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране. Освен това посочената юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването на споменатите основни права при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

При тези условия Федералният върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Решението на съда:

1) С оглед на Хартата на основните права на Европейския съюз член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на продуцента на звукозаписи, предоставено от тази разпоредба, да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.

3) Държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива.

4) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „цитати“, съдържащо се в тази разпоредба, не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.

5)  Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвиденото в него право.

понеделник, 12 август 2019 г.

Red Bull загуби цветно дело в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑124/18 P Red Bull GmbH срещу EUIPO. Делото касае цветови марки и по точно:

Red Bull подава заявка за регистрация на следното съчетание от два цвята като такива:


На 30 юни 2003 г. жалбоподателят представя допълнителни документи за доказване на придобития чрез използване отличителен характер на тази марка. На 11 октомври 2004 г. жалбоподателят представя за нея следното описание:

„Исканата защита обхваща синия цвят (RAL 5002) и сребристия цвят (RAL 9006). Съотношението между цветовете е приблизително 50 % на 50 %“.

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 32 „Енергийни напитки“.

Марката е регистрирана на 25 юли 2005 г. с отбелязване, че отличителния ѝ характер е придобит чрез използване, и с описанието, посочено по-горе.

На 20 септември 2013 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на марката за недействителна.

В подкрепа на искането си дружеството твърди, от една страна, че марката не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като графичното ѝ изображение не съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, и от друга страна, че описанието на марката — в което се посочва, че съотношението между двата цвята, от които тя се състои, е „приблизително“ 50 % на 50 % — позволява множество различни съчетания, поради което потребителите не биха могли да приложат отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

По отношение на дело T‑102/15 — на 1 октомври 2010 г. жалбоподателят подава в EUIPO втора заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на същото съчетание от два цвята като такива за същите стоки.

Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 48/2011 от 29 ноември 2010 г.

На 22 декември 2010 г. проверителят издава уведомление за неспазване на формалните изисквания и иска от жалбоподателя да уточни „съотношенията, в които двата цвята ще бъдат нанасяни (например в равни съотношения) и как ще изглеждат“.

На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят съобщава на проверителя, че „[в] съответствие с уведомлението [му] от 22 декември 2010 г. информира EUIPO […], че двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 8 март 2011 г. втората марка е регистрирана на основание придобит чрез използване отличителен характер, като са посочени цветовете „син (Pantone 2747 C), сребрист (Pantone 877 C)“ и е дадено следното описание: „Двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 27 септември 2011 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на недействителност на марката, като твърди, от една страна, че същата не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че изразът „поставени един до друг“ може да се разбира по много различни начини, а описанието на марката не посочва начина на подреждане, по който двата цвята ще бъдат нанасяни върху стоките, и следователно не е пълно, ясно и точно.

С две решения от 9 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява за недействителни въпросните две марки (наричани по-долу „спорните марки“) на основание по-специално че не са достатъчно точни. Всъщност отделът по отмяна се основава на факта, че те допускат множество различни съчетания, а това не позволява на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

Red Bull обжалва двете решения пред апелативния състав на EUIPO.

С две решения от 2 декември 2014 г. (наричани по-долу „спорните решения“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите, като по същество приема, че графичното представяне на спорните марки, разглеждано заедно с придружаващото ги описание, не отговаря на установените в решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), изисквания за точност и дълготрайност, съгласно които в съчетанията от цветове трябва да има систематично подреждане, свързващо съответните цветове по предварително определен и еднообразен начин. Всъщност според първи апелативен състав на EUIPO спорните марки позволяват подреждане на двата цвята в множество различни съчетания, създаващи много различно цялостно впечатление.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда въпросните марки не изпълняват изискванията на законодателството и съдебната практика, тъй като приложените описания се указват по надлежен и безспорен начин как тези означения се представят реално, така че да обозначават съответните стоки. Това поражда възможност за различни комбанации на знаците в потребителското съзнание, което е в разрез с представата за търговска марка.

петък, 9 август 2019 г.

Използване на произведения обект на авторско право от медии - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑516/17 Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck. Делото касае следното:

В момента, в който запитващата юрисдикция решава да сезира Съда, г‑н Beck е депутат в Bundestag (Федералния парламент на Германия) от 1994 г. Той е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика в областта на половите престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Ръкописът излиза под псевдоним като статия в сборник, публикуван през 1988 г. При публикуването издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. С писмо от 5 май 1988 г. авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство при издаване на сборника. През следващите години г‑н Beck, срещу когото са отправени критики заради изложените в статията твърдения, многократно отвръща, че издателят на въпросния сборник е променил смисъла на неговия ръкопис. Г‑н Beck се разграничава от съдържанието на тази статия поне от 1993 г. насам.

През 2013 г. ръкописът на г‑н Beck е открит по време на изследователска работа в архив и му е представен на 17 септември 2013 г., когато той е кандидат в парламентарни избори в Германия. На следващия ден г‑н Beck предоставя ръкописа на разположение в различни редакции на вестници, за да покаже, че издателят е внесъл промени в него при публикуването на въпросната статия. Той обаче не е дал съгласие редакциите да публикуват ръкописа и статията. За сметка на това самият той ги публикува на собствения си уебсайт, като на всяка страница добавя уточнението: „Разграничавам се от тази статия. Volker Beck“. На страниците на статията, публикувана във въпросния сборник, освен това е направено следното уточнение: „[публикуването] на този текст не е било разрешено и той е променен от издателя чрез свободна редакция на подзаглавието и на части от текста“.

Spiegel Online поддържа в интернет информационния портал Spiegel Online. На 20 септември 2013 г. то публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Г‑н Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) предоставянето на разположение на пълните текстове на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право. Юрисдикцията уважава исканията на г‑н Beck. След като въззивната му жалба е отхвърлена, Spiegel Online подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция счита, че тълкуването на член 5, параграф 3, букви в) и г) от Директива 2011/29 във връзка с основните права, и по-специално на свобода на информацията и на свобода на печата, не е очевидно. Тя по-специално иска да установи дали посочената разпоредба предоставя свобода на преценка във връзка с транспонирането ѝ в националното право. В това отношение отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4) Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5) Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6) Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията, съдържащи се в тях.

2) Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, да обосноват дерогиране на изключителните права на автора на възпроизвеждане и публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и в член 3, параграф 1 от тази директива.

3) В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива, от друга страна, националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст, запазва полезното им действие и същевременно е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4) Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

сряда, 7 август 2019 г.

Авторско право върху военни доклади - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland. Делото касае следният казус относно авторско право върху ваенни доклади, за който писахме тук относно мнението на Генералния адвокат на съда:

Федерална република Германия ежеседмично получава военен ситуационен анализ за мисиите и операциите в чужбина на Bundeswehr (федералната армия в Германия) и за промените в обстановката в района на мисиите и операциите. Изготвените анализи, наречени „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, по-нататък „UdP“), се изпращат на някои членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), на отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната, Германия) и на други федерални министерства, както и на някои служби на подчинение на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация за служебно ползване“, а тази квалификация отговаря на най-ниското от общо четири нива на поверителност, предвидени в германското право. Наред с това Федерална република Германия публикува синтезирани варианти на UdP, наречени „Unterrichtung der Öffentlichkeit“ („Информация за обществеността“), които са публично достъпни без ограничения.

Funke Medien поддържа интернет портала на германския ежедневник Westdeutsche Allgemeine Zeitung. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено от компетентните органи с мотива, че разгласяването на информацията, съдържаща се в UdP, можело да засегне неблагоприятно чувствителни интереси на федералната армия, свързани със сигурността. В тази връзка посочените органи изтъкват наличието на редовно публикувана информация за обществеността, която представлява вариант на UdP, който не засяга тези интереси. По неизвестен начин Funke Medien все пак получава голяма част от UdP, които частично публикува с названието „Afghanistan Papiere“ („Документи за Афганистан“) и които могат да се преглеждат на неговия уебсайт като сканирани поединично страници, придружени от въведение, допълнителни линкове и покана за взаимодействие.

Тъй като счита, че по този начин Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху UdP, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия). Подадената от Funke Medien въззивна жалба е отхвърлена от Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн, Германия). В ревизионната си жалба до запитващата юрисдикция Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че мотивите на Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн) се основават на предпоставката, че UdP могат да се ползват от авторскоправна закрила като „литературни произведения“ и не представляват служебни текстове, изключени от такава закрила. Тя все пак подчертава, че въпросният съд не е направил никакви констатации относно конкретните особености, позволяващи да се изведе творческата отличителност на UdP.

С оглед на това запитващата юрисдикция счита, че е изключено да се отмени решението на Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн), на когото делото да бъде върнато, за да му се предостави възможност a posteriori да направи констатации в посочения смисъл, ако нарушението на авторското право върху UdP, каквото следва да се допусне за целите на съдебния контрол, който предстои да бъде упражнен в ревизионното производство, при всички случаи попада под действието на дерогиращите правила относно отразяването на актуални събития или относно цитатите, предвидени съответно в членове 50 и 51 от UrhG, или ако такова нарушение е оправдано с оглед на свободата на информация или свободата на печата, предвидени съответно в член 5, параграф 1, първо и второ изречение от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основния закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl 1949 I, стр. 1, наричан по-нататък „GG“), както и в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Действително, според запитващата юрисдикция в такъв случай фазата на производството би позволила делото да бъде решено и тя ще трябва да измени решението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) и да отхвърли иска за преустановяване на нарушението, предявен пред него от Федерална република Германия.

В тази връзка запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на член 2, буква а), на член 3, параграф 1 и на член 5, параграф 3, букви в) и г) от Директива 2001/29 във връзка с основните права, и по-специално на свобода на информацията и на свобода на печата, не е очевидно. Тя по-специално иска да установи дали посочените разпоредби предоставят свобода на преценка при транспонирането им в националното право. В това отношение тя отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от GG, а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

Решението на Европейският съд:

1) Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че съставляват мерки за пълна хармонизация на предметното съдържанието на предвидените в тях права. Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията, съдържащи се в тях.

2) Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, да обосноват дерогиране на изключителните права на автора на възпроизвеждане и публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и в член 3, параграф 1 от тази директива.

3) В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива, от друга страна, националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст, запазва полезното им действие и същевременно е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

сряда, 31 юли 2019 г.

Чили се присъедини към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Чили към общата база данни за промишлени дизайни DesignView. По този начин към базата данни ще бъдат добавени още 4500 национални дизайна, с което общият брой на достъпните дизайни ще стане над 14 милиона.
Повече информация може да откриете тук: "Chile joins DesignView".

понеделник, 29 юли 2019 г.

Marvel атакува BlackBerry за да защити асистентът на Тони Старк - Jarvis

Marvel подаде опозиция срещу опит на BlackBerry да регистрира търговска марка ‘Jarvis’ за клас 42 в САЩ.
Както е известно ‘Jarvis’ е името на персонаж - софтуерна програма асистент на Тони Старк, друг персонаж от филма "Железният човек".
Marvel притежава по-ранна търговска марка в клас 9:
"Компютърен приложен софтуер, който може да бъде изтеглен чрез глобални компютърни мрежи и електронни комуникационни мрежи за използване във връзка с мобилни компютри, мобилни телефони и таблетни компютри, а именно, софтуер за използване като гласово управляван персонален цифров помощник".
Според компанията марката й е придобила значителна репутация, тъй като е използвана не само за създаването на филмите за "Железният човек" и "Отмъстителите" но и за различни мърчандайзинг активности, като филмите на Lego, компютърни игри и др.

Сам по себе си този случай е доста интересен. От една страна имаме налична регистрирана търговска марка, която обаче представлява персонаж от комикси и филми. Въпросът е до каква степен може да се приеме, че тя е използвана за стоките за които е регистрирана, имайки предвид ролята и на измислен персонаж. Използването й за мърчандайзинг активности, част от които свързани със софтуер е определен довод но дали е достатъчен. Придобитата репутация свързана с филмите, на персонаж представляващ изкуствен интелект може ли да бъде достатъчна за спиране на последващи марки но вече за реални продукти и услуги?
Предстой да разберем.

петък, 26 юли 2019 г.

WIPO публикува глобалният си иновационен индекс за 2019. Къде е България?

WIPO публикува докладът си относно глобалният иновационен индекс за 2019. Според класацията на най-иновативните нации в света на първо място е Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. 
В десетката влизат още Холандия, Финландия, Великобритания, Дания, Сингапур, Германия и Израел.
България е класирана на 40 място спрямо 37 през 2018, като повече информация за заключенията касаещи страната може да откриете тук.
Повече информация за цялостното изследването може да намерите тук.

сряда, 24 юли 2019 г.

Могат ли клинични тестове да представляват реално използване на търговска марка?

Европейският съд излезе с решение по дело C–668/17 P, Viridis Pharmaceutical Ltd срещу EUIPO, Hecht-Pharma GmbH. Делото касае следното:

На 30 септември 2003 г.  Viridis подава в EUIPO заявка за регистрация на словния знак „Boswelan“ като марка на Европейския съюз за „фармацевтични продукти и продукти за грижа за здравето“, които спадат към клас 5.

На 18 ноември 2013 г. Hecht-Pharma подава искане за отмяната на посочената марка за всички стоки, за които е била регистрирана, на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, поради това че не е била реално използвана.

С решение от 26 септември 2014 г. отделът по отмяна на EUIPO прекратява правата на Viridis за всички регистрирани стоки.

На 6 ноември 2014 г. Viridis подава жалба пред апелативния състав на EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO отхвърля тази жалба.

Апелативният състав, на първо място, приема, че доказателствата, представени от Viridis, не са годни да докажат реалното използване на спорната марка в Съюза за обозначените от нея стоки за непрекъснат период от пет години, предхождащ искането за отмяна. Всъщност тези доказателства се отнасят до действия с изцяло вътрешен характер, които са свързани с клинично изпитване. Те са били извършени много преди пускането в продажба на стоката и са били без конкуренция. Не става дума за насочени навън действия, свързани с пускането в продажба или рекламата на разглежданите стоки. Освен това те не представляват пряко подготвително действие, нито действие, което допринася за предстоящото пускане на пазара.

На второ място, като се е позовал по-специално на определението за основателна причина, което следва от текста на Споразумението ТРИПС, апелативният състав е приел, че в случая провеждането на клинично изпитване само по себе си не е независеща от волята на Viridis причина, която да обоснове неизползването на спорната марка. Тъй като продължителността на клиничното изпитване всъщност зависи от финансовите средства, които притежателят на марка решава да използва, това обстоятелство не попада в обхвата на категорията пречки, независещи от неговата воля. Отговорността за продължителността на производството може да се приеме, че е прехвърлена към външен орган, само от момента, в който е било подадено официално заявление за пускане на пазара. Защитата, която се предоставя на марките на Европейския съюз с Регламент № 207/2009, не изглежда, че е необходима преди подаване на такова официално заявление, и ако дадено фармацевтично дружество въпреки това реши да извърши регистрация на марка на Европейския съюз много години преди такова заявление, то би носило отговорност за свързаното с клиничното изпитване закъснение.

Европейският съд потвърждава това решение на EUIPO. Според съда фактът, че се осъществяват клинични тестове не може да бъде основание за неизползване на марката. Подготвителни действия могат да се считат за използване на един знак само и единствено ако те имат търговски характер и са видими за пазара. В случая клиничните тестове не гарантират пускането на продукта на пазара, няма подадено искане за търговска реализация на продукта. Освен това тези тестове са започнати доста след, като марката е била заявена. Обобщено това не може да бъде обективно основание за неизползване на марката, тъй като то е зависило от стратегията и финансовите възможности на заявителя.

понеделник, 22 юли 2019 г.

Black Friday не може да бъде търговска марка в Австрия

Black Friday е ден от годината, който повечето хора по света свързват с големи промоции и ниски цени. Това е една от причините за опитите за монополизация на термина. В Европа има няколко държави в които има опити за регистрация на тази марка.
Последният случай е в Австрия, където китайска компания притежател на марка Black Friday предоставя лицензии на компании, които искат да ползват марката в свои търговски активности. 
Естествено марката е атакувана, като съдът в Австрия стига до заключението, че тя е неотличителна и не може да изпълнява роля на търговски знак за класовете за които е заявена. Причината е че потребителите, включително и в Австрия, възприемат Black Friday, като конкретна промоционална търговска активност, а не като производствен източник.
Сходен казус има и в Германия, където делото в момента се разглежда от Федералния съд.
В България също имаше подобни регистрирани марки, които към момента са със статус заличени в базата данни на Патентно ведомство.

петък, 19 юли 2019 г.

Видео архиви и трансфер на авторски права

Генералният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе с решение по дело C‑484/18 Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG, GF срещу Institut national de l’audiovisuel.
Делото касае следното:

INA е държавно учреждение с търговски характер, учредено със закон през 1974 г. Отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. Съхранява аудиовизуалните архиви на „националните дружества за програмни предавания“ (национални радио- и телевизионни канали) и допринася за използването им.

Както вече посочих, PG и GF са двамата синове и правоприемници на ZV, световно известен джаз барабанист. Те се оплакват, че без тяхно разрешение INA е пуснал за продажба на своя уебсайт 26 видеозаписа и звукозапис на изпълненията на покойния им баща. Предявяват иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, съгласно който се изисква писмено разрешение на артиста изпълнител за фиксирането на неговото изпълнение, възпроизвеждане и публично разгласяване.

INA твърди в отговор, че член 49, II от Закона за свободата на комуникациите му позволява използването на архивите срещу заплащане на артистите изпълнители на фиксирано възнаграждение, определено с колективни споразумения, сключени с техните представителни професионални организации. PG и GF на свой ред възразяват по-специално че този правен режим, който дерогира закрилата на артистите изпълнители, противоречи на разпоредбите на Директива 2001/29.

С решение от 24 януари 2013 г. Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) постановява INA да изплати на PG и GF сумата от 15 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди в резултат на неразрешеното използване на въпросните изпълнения. С решение от 11 юни 2014 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) по същество потвърждава постановеното на първа инстанция решение.

Тези две съдилища по-специално приемат, че прилагането на член 49, II от Закона за свободата на комуникациите подлежи на предварително разрешение от артиста изпълнител, а INA не е представил доказателство за такова разрешение.

С решение от 14 октомври 2015 г. обаче Cour de cassation (Касационен съд) отменя решението на Cour d’appel (Апелативен съд). Той постановява, че Cour d’appel (Апелативен съд) неправилно е приел, че за прилагането на дерогационния режим трябва да се докаже, че артистът изпълнител е разрешил първото използване на своето изпълнение, и така е добавил към закона несъдържащо се в него условие. Въз основа на това съдебно решение Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция) отхвърля иска за обезщетение срещу INA по негово искане.

Сезиран с подадената от правоприемниците касационна жалба срещу това решение, Cour de cassation (Касационен съд) изпитва съмнения относно съвместимостта на френската правна уредба с правото на ЕС и тълкуването на различни разпоредби на Директива 2001/29.

Според Cour de cassation (Касационен съд) специалният режим, с който INA се ползва, не попада в никое от предвидените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения на правата по членове 2 и 3 от Директивата. Cour de cassation (Касационен съд) също така изразява мнението, че разрешението, възприето от Съда в решение Soulier и Doke(3), не намира приложение в настоящия случай. Посоченото дело се отнася до възпроизвеждането на изчерпани книги. Докато законодателството относно изчерпаните книги, разглеждано в решение Soulier и Doke, дерогира закрилата, която Директива 2001/29 гарантира на авторите, установената в полза на INA схема в обществен интерес имала за цел да придаде еднаква стойност на правата на артистите изпълнители и тези на продуцентите в систематиката на тази директива.

При тези условия Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29 […] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 49, II от [Закона за свободата на комуникациите], изменен с член 44 от Закон № 2006‑961 от 1 август 2006 г., да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?“.

Становището на Главният адвокат:

„Член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29/EO на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, доколко тя предвижда прехвърляне на правата на артистите изпълнители към Institut national de l’audiovisuel (Национален институт за аудиовизия)“.

сряда, 17 юли 2019 г.

Нови правила в случай на нарушени авторски права в YouTube

YouTube оповести важна промяна относно защитата на авторски права относно произведения излъчвани в нейната платформа.
Според информацията, в бъдеще YouTube ще изисква от всеки носител на авторски права, който счита, че те са нарушени от видео материали, качвани в платформата, да покаже конкретното място във видеото, където е осъществено нарушението.
Причината за тази промяна е факта, че в момента създателите на съдържание в YouTube са объркани когато получат сигнал, че са нарушили нечии права, когато тези сигнали не конкретизират частта от съдържанието, която се счита за нарушение.
В допълнение компанията ще предостави повече възможности на създателите на съдържание да премахват от видеата си произведения, които засягат чужди права.
Източник: WIPR.

понеделник, 15 юли 2019 г.

EasyJet спечели казус за марката си във Великобритания

Британската авиационна компания EasyGroup спечели казус по заличаване на национална марка EZY.COM, регистрирана в клас 41.
Срещу тази марка са противопоставени по-ранни марки EASY.COM и EASYJET в същия клас.
Според компанията марките са объркващо сходни регистрирани за идентични и сходни услуги. В допълнение марка EASYJET е придобила репутация сред потребителите във Великобритания, а EZY съвпада с авиационният код на компанията.
Патентното ведомство потвърждава заличаването на марката считайки марките за фонетично и визуално сходни до степен да причинят объркване сред потребителите.
Източник: WIPR.

петък, 12 юли 2019 г.

Y не е сърце, което лети

Европейският съд излезе с решение по дело C‑99/18 P, FTI Touristik GmbH срещу Harald Prantner и Daniel Giersch. Делото касае опит на двамата заявители Harald Prantner и Daniel Giersch да регистрират следната европейска марка:
Посочените класове в заявката са:

клас 16: „Печатни произведения; фотографии; хартиени канцеларски материали, опаковъчни материали; публикации; книги; наръчници; брошури; бюлетини; албуми; вестници; списания и периодични издания; билети; купони; купони и пътни документи; пропуски; етикети, плакати; пощенски картички; графици; дневници и вестници; инструкции“;
клас 39: „Транспорт; организиране на пътувания; информация за пътувания; осигуряване на паркинги за превозни средства; превоз на стоки, пътници и туристи по въздух, суша, море и с железопътен транспорт; въздухоплавателни и корабни услуги; услуги по регистрация за полети; организиране на превоз на пътници, стоки и пътувания по суша и по море; въздухоплавателни услуги; регистриране на багаж; услуги за обработка на товари и за превоз на товари; организиране, управление и осигуряване на круизни съоръжения, екскурзии и ваканции; чартиране на въздухоплавателни средства; отдаване под наем на въздухоплавателни средства, лични превозни средства и лодки; таксиметрови услуги; автобусни услуги; услуги за шофьори; автобусни превози; железопътни услуги; услуги за летищен трансфер; летищни паркинги; услуги по паркиране на въздухоплавателни средства; придружаване на пътници; услуги на туристически агенции; услуги за съвети, консултиране и информация за всички горепосочени услуги; предоставяне на информация за транспортни услуги; предоставяне на онлайн информация за пътуванията; резервиране на пътувания с помощта на компютърни бази данни или по интернет“;
клас 43: „Услуги за осигуряване на храна и напитки, временно настаняване; услуги, свързани с ресторанти и барове; обществено хранене; услуги по ваканционно настаняване; услуги за резервации на ресторанти и ваканционно настаняване; хотелиерски и/или ресторантьорски услуги; резервационни услуги, свързани с функционирането на хотел“.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската FTI Touristik на основа на следната по-ранна европейска марка за класове 16, 39, 41, 43:
Решението на EUIPO най-общо е:

"между тях във визуално отношение няма сходство. Във фонетично отношение за потребителите, които не познават английската дума „fly“, между конфликтните знаци няма да има сходство. За потребителите, които познават думата „fly“, фонетично сходство ще има, при условие че свържат заявената марка с думата „fly“. Това обаче е малко вероятно, тъй като, от една страна, има голяма разлика между буквата „у“ и стилизираното сърце в заявената марка, и от друга страна, не е обичайно буквата „y“ да се заменя със символа с изобразено сърце. В концептуално отношение за потребителите, които не познават английската дума „fly“, между конфликтните знаци няма да има сходство. За потребителите, които познават и разбират английската дума „fly“, ще е налице концептуално сходство, при условие че идентифицират думата „fly“ в заявената марка. Това обаче не е много вероятно поради същите причини като изложените при преценката на фонетичното сходство."

Немската компания обжалва.
Според Европейския съд решението на EUIPO е коректно. Повечето потребители не биха разпознали буквата Y във формата на сърце. Дори и това да е възможно, допълнителният елемент .de в по-ранната марка допринася за разграничаването между знаците.

сряда, 10 юли 2019 г.

Бразилия се присъедини към Мадридския протокол

WIPO съобщава новината за присъединяването на Бразилия към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 02.10.2019. След тази дата всеки заявител от страна част от Мадридската система може да подаде заявка за международна марка посочвайки и Бразилия. 
Това е изключително добра новина за всички компании, които развиват международен бизнес, тъй като улеснява значително процеса на заяваване и регистрация на марки в страната.

понеделник, 8 юли 2019 г.

Uber спечели казус във Великобритания

Uber спечели опозиция срещу следната заявена във Великобритания марка:

Марката е заявена за класове:

Клас 9: Мобилни телефони и аксесоари; батерии; зареждане на батерии; Средства за съхранение на информация, данни, сигнали, изображения и / или звуци; Фотографски апарати и инструменти; Части и принадлежности за горепосочените стоки.

Клас 35: Услуги за търговия на дребно, свързани с продажбата на мобилни телефони и аксесоари; батерии; зареждане на батерии; Средства за съхранение на информация, данни, сигнали, изображения и / или звуци; Фотографски апарати и инструменти; Части и принадлежности за горепосочените стоки “.

Клас 38: Консултантски и консултантски услуги, свързани с комуникационни апарати, оборудване и аксесоари; Отдаване под наем и наемане на комуникационни апарати, оборудване и аксесоари; Предоставяне на информация, свързана с комуникационни апарати, оборудване и аксесоари “.

Срещу тази заявка Uber противопоставя фамилия от по-ранни марки Uber за същите класове.

Според патетното ведоство на страната, стоките и услугите в разглежданите марки са идентични и допълващи се.

Заявителя на марката твърди, че потребителите ще разбират значението й, като "Превъзходен" или "Щастлив" от немски език, което прави марките различни от концептуална гледна точка.

Ведомството отхвърля този довод изтъквайки факта, че малка част от потребителите във Великобритания са запознати в детайли с немския език.
С оглед наличието на фонетично и визуално сходство, ведомството приема марките за объркващо сходни и отказва регистрация на по-късната марка.
Източник: WIPR.

петък, 5 юли 2019 г.

Tommy Hilfiger не успя да регистрира своя флаг, като обект на авторско право в САЩ

Tommy Hilfiger не успя да регистрира в САЩ, като обeкт на авторско право изображението на логото на своята марка.
Ведомството за авторско право в страната отхвърли искането на компанията за регистрация на следното изображение:

Причината за отказа е липса на оригиналност на произведението. Според Tommy Hilfiger произведението е оригинално, тъй като представлява новаторска комбинация между буквите T, J и H, които са съкращение от името Thomas J. Hilfiger. Към това се добавя и оригиналната комбинация от цветове и форми. Наличието на правоъгълен елемент в червено означава "Прибиране в къщи" в областта на мореплаването.
Според ведомството обаче така приведените доводи не водят до заключението за оригиналност на произведението. Посочената комбинация от цветове и форми е стандартна и неотличителна. Фактът какво е искал да каже авторът комбинирайки букви или цветове е без значение за определяне оригиналността на произведението според съдебната практика в САЩ, където:

A work may be complete rubbish and utterly worthless, but copyright protection may be available for it, just as it is for the great masterpieces of imaginative literature, art and music. A work need only be “original” in the limited sense that the author originated it by his efforts rather than slavishly copying it from the work produced by the efforts of others. (Mummery LJ, [31]). 
Източник: IPKat.

сряда, 3 юли 2019 г.

Как да търсим търговски марки в Хърватска по образни елементи?

EUIPO съобщава новината за  новата опция за търсене на търговски марки по образни елементи за Хърватска. Това става възможно след като патентното ведомство на страната осигури нужният достъп на глобалната база данни за търговски марки TMView, през която може да се осъществи това търсене.
Другите страни, които са предоставили такъв достъп за търсене на образни елементи от базите им данни са: Естония, България, Франция, Гърция, Литва, Румъния, Испания, Великобритания, Малта, Швеция, Италия, Ирландия, Словакия и Чехия.
Повече информация може да бъде отрита тук.

понеделник, 1 юли 2019 г.

Затягане на режима за заявяване на търговски марки в Китай

Наскоро Китай въведе някои промени в законодателството си за търговски марки насочени към борба с недобросъвестно заявени марки, чиито брой е значителен в страната.
Първата промяна е изискването за намерение за използване на марката, което всеки заявител трябва да прави.  При липсата на реално използване, не само след изтичане на 3 години, марката може да бъде отменена.
В допълнение представителите по индустриална собственост в страната не трябва да заявяват марки ако знаят или предполагат, че техните клиенти няма да ги ползват реално на пазара.
Промените завишават значително обещетенията присъждани при нарушавана на права върху търговски марки.
Източник: IPKat.

петък, 28 юни 2019 г.

Глоба от 250 000 евро за нарушаване на GDPR от испанското футболно първенство La Liga

Организаторът на испанското футболно първенство La Liga беше глобен с 250 000 евроза нарушаване на изискванията за поверителност на информацията според GDPR.
Причината за санкцията е опитът на La Liga да събира данни за барове и заведения, които потенциално излъчват мачове от първенството без да плащат необходимите лицензионни такси.
За целта, според информацията, La Liga използвала мобилното си приложение, като включвала микрофоните на телефоните на които приложението било активно с цел да подслушва по време на мачовете дали съответните заведения излъчват мачове или не.
Според испанската комисия за защита на лични данни това е напълно незаконно и в разрез с GDPR правилата.
Коментарът на La Liga е че сакнкцията е несправедлива и неотразява реалната ситуация във връзка с използване на въпросното мобилно приложение.
Източник: TBO.