четвъртък, 23 май 2019 г.

Финландия подписа Сингапурското споразумение за търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Финландия към Споразумението за търговски марки от Сингапур.
Споразумението влиза в сила за страната от 07.08.2019.
За повече информация тук.

сряда, 22 май 2019 г.

Неймар спечели спор за името си в Европа

Бразилският футболист Неймар, който държи рекордът за най-скъп трансфер в света, спечели съдебно дело пред Общия съд на Европейския съюз.
Делото касае регистрирана европейска марка NEYMAR за клас 25 - Облекло, обувки, шапки. Марката е притежание на физическото лице Carlos Moreira.
Футболиста подава искане за заличаване на марката поради недобросъвестност - възползване от репутацията на играча.
EUIPO заличава марката. Решението е обжалвано.
Общият съд потвърждава заключенията на EUIPO. Според съда има достатъчно налични доказателства, че към датата на подаване на заявката за марка Неймар е бил известен на широк кръг от потребители благодарение на постиженията си като спортист. Това е породило сериозен интерес от различни футболни клубове в Европа, което е генерирало значителна публичност за футболиста.
Това оборва защитната теза на Carlos Moreira, че не е знаел кой е Неймар, когато е заявявал марката. Допълнителен негативен ефект за него е и факта, че заедно с тази марка е заявил и друга Iker Casillas по името на известният бивш вратар на Реал Мадрид.
Източник: WIPR.

понеделник, 20 май 2019 г.

VITA като марка за цвят в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело T‑423/18 Fissler GmbH срещу EUIPO. Делото се отнася до поредният казус касаещ възможността цветове или техните имена да бъдат регистрирани, като търговски марки.
Предисторията на делото е:

 На 27 септември 2016 г. жалбоподателят, Fissler GmbH, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз „vita“.

Стоките, за които се иска регистрация са:

–   клас 7: „Кухненски роботи; резервни части и принадлежности за посочените стоки“,

–   клас 11: „Готварски тенджери под налягане, електрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“;

–  клас 21: „Домакински или кухненски принадлежности и съдове; кухненски принадлежности, не от благороден метал; готварски тенджери под налягане, неелектрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“.

С решение от 28 април 2017 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на поисканата марка за всички разглеждани стоки с мотива, че заявената марка няма отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001).

На 20 юни 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя.

С решение от 28 март 2018 г. пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. На първо място, що се отнася до съответните потребители, той приема, че посочените стоки са насочени преди всичко към широката публика, но отчасти и към специализираните потребители, например готвачи, и че степента на внимание варира от средна до висока. Той добавя, че понеже заявената марка е дума на шведски език, следва да е основана на шведскоговорещите потребители в Европейския съюз.

На второ място, що се отнася до описателния характер на заявената марка, апелативният състав, най-напред, отбелязва, че знакът „vita“ е определяемата форма и формата за множествено число на думата „vit“, която значи „бял“ на шведски. По-нататък, той приема, че за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 не е определящо дали белият цвят е обичаен за тези стоки, а е достатъчно те да могат да съществуват в бяло и знакът да може да бъде описателен за тях. След като подчертава, че без да е най-обичайният, белият цвят е поне достатъчно обичаен за „електронни и неелектронни“ тенджери (а именно електрически и неелектрически), както и за други домакински принадлежности, той приема, че това доказва, че средностатистическият потребител би свързал посочените стоки с белия цвят и следователно счита заявената марка за описателна. По-нататък, апелативният състав отбелязва, че някои кухненски принадлежности и домакински уреди често се наричат „бяла техника“ на английски („white goods“) и на шведски („vitvaror“). Като се основава на извадка от интернет страницата, която е достъпна на http://www.vitvara.n.nu/vad-ar-vitvaror, той прави извода, че някои от посочените стоки като например кухненските роботи или електрическите тенджери под налягане могат групово да се обозначат като „бяла техника“. Той уточнява, че дори това да не е възможно, защото като „бяла техника“ се обозначават преди всичко големите домакински електроуреди като перални и съдомиялни машини, това все пак ясно показвало, че белият цвят се свързва поначало с домакинските принадлежности. Накрая, той заключава, че заявената марка има чисто описателен характер.

На трето място, що се отнася до липсата на отличителен характер на заявената марка, апелативният състав приема, че заявената марка се схваща от съответните потребители като обикновено обективно послание в смисъл, че посочените стоки са налични в бяло. От това той прави извода, че посочената марка е просто описателна и вследствие на това е лишена от отличителен характер. Според него всеки производител на кухненски роботи и кухненски принадлежности може да произведе тези стоки в бяло и следователно тази марка не е в състояние да отличи стоките на жалбоподателя от тези на други предприятия. Впрочем апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя относно други марки, регистрирани и съставени само от цветове.

Общият съд на Европейския съюз отвеня решението на EUIPO със следните доводи:

В настоящия случай се налага констатацията, че белият цвят не представлява „присъща“ и „свойствена за естеството“ на посочените стоки (като например кухненските роботи, електрическите тенджери и домакинските принадлежности) характерна особеност, а чисто случаен и несъществен аспект, който може да е налице само за част от тях според случая и при всички положения, без да има пряка и непосредствена връзка с тяхното естество. В действителност такива стоки са налични в множество цветове, сред които присъства, без никакво предимство, белият цвят. Самият апелативен състав признава това, тъй като на интернет страницата, която той споменава в точка 23 от обжалваното решение, се посочва, че „в наши дни съществуват [домакински] принадлежности във всички цветове“.

Сам по себе си фактът, че посочените стоки са налични в бяло, като белият цвят е повече или по-малко обичаен и присъства сред други цветове, не се оспорва, но е неотносим, при положение че не е „разумно“ по смисъла на припомнената в точка 43 по-горе съдебна практика да се прецени, че само поради този факт белият цвят действително ще бъде разпознат от съответните потребители като описание на една присъща и свойствена за естеството на тези стоки характеристика.

 Вследствие на това никое от двете съображения, изтъкнати от апелативния състав, не е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка по смисъла на припомнената в точка 28 по-горе съдебна практика, между думата „vita“ на шведски език и посочените стоки. Апелативният състав не е доказал, че съответните потребители, когато са изправени пред заявената марка, я възприемат незабавно и без други размисли като описание на тези стоки или на някоя от техните присъщи и свойствени за естеството им характеристики.

Освен това, доколкото апелативният състав извежда липсата на отличителен характер на заявената марка от схващането ѝ като просто обективно съобщение, че посочените стоки са налични в бяло, следва да се приеме, че съответните шведскоговорещи потребители няма да възприемат в заявената марка описание на присъща на посочените стоки характеристика и няма да могат да я свържат пряко с тези стоки. Напротив, думата „vita“ ще изисква определено тълкувателно усилие от страна на шведските и финландските потребители. Те няма да разберат заявената марка като просто обективно послание, че посочените стоки са на разположение в бяло, а по-скоро като указание за техния произход. Това е така, още повече че тази марка ще се поставя върху стоки с какъвто и да е цвят, а не само бели.

Следователно изтъкнатото в случая основание за отказ не би могло да попречи заявената марка да бъде в съзнанието на съответните потребители годна да установи търговския произход на разглежданите стоки и да ги отличава от тези на други предприятия.

петък, 17 май 2019 г.

Кратки IP новини

1. Босна и Херцеговина започва да използва хармонизираната база данни за стоки и услуги TMclass. За повече информация тук. 

2. Географските означения след Brexit. За повече информация тук. 

3. Пазарна реализация на интелектуална собственост. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 15 май 2019 г.

Защо Европейският съюз направи реформа на авторското право?

Европейската комисия публикува разяснения относно приетате реформа на авторското право в съюза. Въпросите на които са предоставени отговори са:

1. Европейският парламент гласува новите правила за авторското право на равнището на ЕС — за какво се отнасят те?
2. Защо е нужно да модернизираме правилата на ЕС в областта на авторското право?
3. Новите правила за авторското право ограничават ли потребителите и тяхната свобода онлайн?
4. Ще наложи ли директивата някакво филтриране на съдържанието, качвано онлайн?
5. Директивата за авторското право ще попречи ли на потребителите да се изразяват в интернет по начина, по който го правят досега? Ще бъдат ли забранени мемовете и анимираните изображения, като GIF?
6. Как посредством новите правила за авторското право се решава проблемът с несъответствието между възнаграждението на творците и това, което получават определени онлайн платформи (т.нар. „несъответствие по отношение на стойността“)?
7. Какви ще бъдат ползите за потребителите от новите правила за авторското право, отнасящи се до платформите, на които качват съдържание потребителите?
8. Кои услуги са обхванати от новите правила за платформите, на които качват съдържание потребителите?
9. Какъв специален режим ще се прилага за новосъздадените и по-малките предприятия?
10. Какъв специален режим ще се прилага за новосъздадените и по-малките предприятия?
11. Как ще функционира новото право за издателите на публикации в пресата?
12. Ще засегне ли реформата малките и новопоявилите се издатели на публикации в пресата?
13. С новата Директива за авторското право създава ли се „данък върху хипервръзките“?
14. С новите правила ще бъде ли забранено използването на „много кратки откъси“?
15. Какви ползи ще донесе новата директива за журналистиката и журналистите?
16. По какъв начин директивата ще гарантира справедливо възнаграждение за отделните автори и изпълнители?
17. По какъв начин новите правила за авторското право постигат по-справедлив баланс в отношенията между творците и техните договорни партньори?
18. Какво представлява механизмът за адаптиране на договорите? Нарушава ли се с него свободата на договаряне?
19. Какво представлява механизмът за оттегляне на права и защо е необходим?
20. Какви нови изключения от авторското право са предвидени в Директивата за авторското право?
21. Какви ползи ще донесат новите правила в областта на авторското право за изследователите?
22. Каква е целта на другото — по-общо — изключение за извличането на информация от текст и данни?
23. За кого ще бъде от полза новото изключение за преподавателски цели?
24. Новите правила за авторското право ще спомогнат ли за опазването и достъпността на културното наследство?
25. Какво ще се промени за потребителите по отношение на съдържанието, което представлява обществено достояние?
26. По какъв начин новите правила за авторското право ще стимулират достъпа до аудио-визуални произведения от ЕС на платформи за видео по заявка?

Отговорите на тези въпроси може да откриете тук.

понеделник, 13 май 2019 г.

Kellogg загуби опозиция срещу пивоварна във Великобритания

Kellogg Company загуби опозиция във Великобритания във връзка със заявена от местната пивоварна Fuller марка FRUIT LOOP за клас 32 - Бира, безалкохолни бири.

Kellogg подава опозиция на базата на по-ранна марка с репутация Froot Loops в клас 30 - Кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, изкуствено кафе; брашно и приготвени препарати
от зърнени храни, хляб, сладкиши и незамразени сладкарски изделия; пчелен мед; дрожди; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки.

Според компанията новозаявената марка ще се възползва от установената репутация на по-ранната марка макар тя да се използва са произведения от зърнени храни.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията.  Според ведомството марките са сходни в ниска степен за несходни продукти.

Клучовият момент в производството е претендираната репутация на по-ранната марка. Според ведомството тя не е доказана, тъй като предоставените материали не показват значително присъствие на марката на пазара във Великобритания за продължителен период от време, така че потребителите да са запознати в значителна степен с бранда.

Източник: WIPR.

петък, 10 май 2019 г.

Дали Дон Кихот се свързва с испанско сирене?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?

2)  Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?

3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.

Решението на съда:

1)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

2)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

3)  Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

сряда, 8 май 2019 г.

Нарушава ли AIRBNB френското законодателство?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑390/18 AIRBNB Ireland срещу Hotelière Turenne SAS, Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (AHTOP)Valhotel. Делото касае следното:

Установеното в Съединените щати дружество AIRBNB Inc. е дружеството майка на групата AIRBNB.

AIRBNB Ireland UC, дружество по ирландското право, е част от групата AIRBNB и се притежава изцяло от AIRBNB Inc. AIRBNB Ireland управлява за всички потребители извън Съединените щати онлайн платформа, чиято цел е да свързва, от една страна, домакини (търговци или частни лица), притежаващи помещения за настаняване под наем, и от друга страна, лица, търсещи такъв начин на настаняване.

Вследствие на оплакване, подадено от Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (Асоциацията за настаняване и професионален туризъм, AHTOP) срещу неизвестен извършител, с искане за конституиране на граждански ищец, на 16 март 2017 г. Parquet de Paris (Прокуратура на Париж, Франция) издава обвинителен акт за управляване на средства за дейностите по посредничество и управление на недвижими имоти и търговски предприятия от лице, което не притежава професионална карта по Закона Hoguet, и други престъпни деяния, за които се твърди, че са извършени през периода между 11 април 2012 г. и 24 януари 2017 г., и признава на AIRBNB Ireland статут на подпомаган свидетел.

AIRBNB Ireland отрича, че упражнява дейност като агент на недвижими имоти, и поддържа, че Законът Hoguet не намира приложение, тъй като е несъвместим с Директива 2000/31.

При тези обстоятелства с решение от 6 юни 2018 г., постъпило в Съда на 13 юни 2018 г., съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Отнася ли се свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 3 от [Директива 2000/31], до услугите, предоставяни във Франция от дружество AIRBNB Ireland UC чрез електронна платформа, управлявана на територията на Ирландия?

2)  Противопоставими ли са на дружество AIRBNB Ireland ограничителните правила относно упражняването на професията агент на недвижими имоти във Франция, предвидени със [Закона Hoguet]?.

Становището на главния адвокат:

„1)  Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване посредством електронна платформа на потенциални наематели с наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, представлява услуга на информационното общество по смисъла на посочените разпоредби, при положение че доставчикът на услугата не упражнява контрол върху основните условия на извършваните услуги.

2) Член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, различна от държавата членка, в която е установен доставчик на услуги на информационното общество, не може, поради причини, свързани с координираната област, да ограничава свободното предоставяне на тези услуги, като по отношение на доставчик на услуги на информационното общество, ex officio и без да е необходима преценка за материалноправните условия, се позовава на изисквания като тези относно упражняването на професията агент на недвижими имоти, въведени със Закон № 70‑9 от 2 януари 1970 г. за регламентиране на условията за упражняване на дейностите, свързани с някои сделки с недвижими имоти и търговски предприятия“.

вторник, 7 май 2019 г.

Swatch надделя над Apple в Австралия

Apple не успя да спре регистрация на търговска марка ‘one more thing’, заявена от швейцарската компания Swatch в Австралия.
Основанието за опозицията е че тази фраза е използвана от Apple в презентация на нейни технологични продукти, поради което потрибетилите биха я свързали с компанията.
Според патентното ведомство на Австралия обаче, приложените доказателства касаят използване на фразата при лансиране на продукти от Apple само веднъж.
Ведомството счита, че подобно използване не съставлява основание за противопоставяне срещу регистрацията на по-късната марка.
От своя страна Swatch твърдят, че марката е вдъхновена от "Филм ноар" жанра в киното и по-конкретно от персонажа на дедектив Коломбо, който често използва тази враза при разкриване на престъпления.
Източник: WIPR.

петък, 3 май 2019 г.

Битката за Исландия продължава

Iceland Foods ще обжалва решението на EUIPO да заличи тяхна европейска марка ICELAND регистрирана през 2014 година за класове 7, 11, 16, 29, 30, 31, 32, 35. Марката е използвана за верига магазини за хранителни стоки във Великобритания.
Заличаването е поискано от страна на Promote Island, правителствена организация от Исландия на основание член 7 ал.б,в и ж от РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз:

Не се регистрират:
б) марки, които нямат отличителен характер;
в) марки, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;
ж) марки, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите;

Европейскито ведомство излиза с решение за заличаване на марката, тъй като тя е общоизвестен географски термин и освен това е описваща за част от стоките и услугите.
Според ведомството Iceland Foods не са успели да предоставят достатъчно доказателства за придобита вторична отличителност на знака на територията на всички държави от ЕС.
Според външният министър на Исландия решението е правилно, тъй като тази марка е име на държава и би създала такива асоциации в потребителското съзнание относно стоките и услугите.
Източник: WIPR.

вторник, 30 април 2019 г.

Нов механизъм за разглеждане на жалби пред Европейският съд

Информация от Европейския съвет:

За да се подобри функционирането на Съда на ЕС, в който в последно време постъпват значително по-голям брой дела, днес Съветът прие нов механизъм за пресяване на жалбите, който ще се въведе чрез промяна на статута на Съда на ЕС. За да се приложи тази промяна на практика, Съветът одобри и набор от изменения на Процедурния правилник на Съда.

"Подобрените правила ще улеснят работата на Съда на ЕС, като се въведе механизъм за пресяване. Чрез него ще се установяват жалбите, подлежащи на разглеждане, и така ще се даде възможност на Съда да се съсредоточи върху основните си задължения. Съдът е твърде натоварен и трябва да разглежда жалбите според приоритета им. С това решение ще се повиши ефикасността и ще се подобри правната защита в ЕС."
    Джордже Чамба, делегиран министър по европейските въпроси на Румъния

С регламента, по който днес беше постигнато съгласие, ще се въведе нов механизъм за пресяване на жалбите срещу решения на някои агенции и служби на ЕС. Жалби по дела, които вече са разглеждани два пъти – първо от независим апелативен състав, а след това и от Общия съд, няма да могат да постъпват в Съда на ЕС, освен ако не се докаже, че засягат въпрос, който е съществен от гледна точка на единството, последователността или развитието на правото на ЕС. Статистиката сочи, че действително много такива жалби в крайна сметка се отхвърлят или поради очевидната си неоснователност, или поради явната си недопустимост.

По-конкретно новите правила ще се прилагат спрямо процедурите по обжалване срещу някоя от следните агенции и служби на ЕС:

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост
Службата на Общността за сортовете растения
Европейската агенция по химикали и
Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз.
През последните няколко години се наблюдава значително увеличение на броя на заведените в Съда дела. Чрез новата процедура ще се намали натоварването на Съда, като това ще позволи той да се съсредоточи върху дела, изискващи пълното му внимание.

Приетият днес регламент се основава на предложение от Съда. Одобрението му е факт след преговори между Съда, Комисията, Европейския парламент и Съвета. Днес Съветът одобри и придружаващ набор от изменения на Процедурния правилник на Съда, с които се определя в подробности новата система за разглеждане на жалбите.

Повече информация може да откриете тук.

четвъртък, 25 април 2019 г.

Видео ръководство за регистрация на търговски марки в България

Патентно ведомство на Р.България стартира инициатива, със съдействието на EUIPO, по създаване на видео материали обясняващи процесът по регистрация на различни обекти на интелектуална собственост.
Във видеото по-долу експерт от ведомството представя процедура по регистрация на търговски марки.

сряда, 24 април 2019 г.

Частичен успех за цветова марка на Cadbury във Великобритания

Патентното ведемство на Великобритания излезе с решения срещу следните заявени цветови марки от страна на Cadbury в клас 30:









- № 3019361, със следното описание: Лилавият цвет (Pantone 2685C), както е показан, се прилага за опаковката на стоките.


- № 3019362, със следното описание: Лилавият цвят (Pantone 2685C), както е показан, се прилага върху цялата видима повърхност на опаковката на стоките.

- № 3025822, със следното описание: Лилавият цвет (Pantone 2685C), както е показано, се прилага за опаковката на стоките.

Срещу тези марки са подадени опозиции от страна на Nestle с основанието, че така изложените цветове не изпълняват определението за търговска марка, тъй като описанията на марките създават неяснота относно реалното им представяне, като знаци посочващи търговски произход.
Според решението на Патентното ведомство, регистрацията на марки с номера 3019361 и 3025822 трябва да бъдат отказани поради факта, че техните определения са прекалено широки и създават неяснота относно реалното представянето на марките.
Ведомството дава зелена светлина единствено на марка № 3019362, тъй като в нейното описание е дадена конкретна информация за размерите и границите на марката.
Източник: WIPR.

понеделник, 22 април 2019 г.

Тестове, списания и общоизвестност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑690/17 ÖKO-Test Verlag GmbH срещу Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co. KG. Делото касае следното:
ÖKO-Test Verlag е предприятие, което чрез изпитвания за ефективност и съответствие оценява стоки и след това осведомява обществеността за съответните резултати. 

От 2012 г. насам ÖKO-Test Verlag е притежател на марка на ЕС, състояща се от следния знак, предназначен да представя резултатите от изпитванията, на които са били подложени стоките:


То също така е притежател на национална марка, състояща се от същия знак за изпитване.

Тези марки са регистрирани по-специално за печатни произведения и за услуги по провеждане на изпитвания и по информиране и консултиране на потребителите.

ÖKO-Test Verlag избира стоките, които иска да изпита, и ги оценява въз основа на също избрани от него научни параметри, без да иска съгласието на производителите. След това то публикува резултатите от тези изпитвания в списанието си.

ÖKO-Test Verlag кани евентуално производителя на изпитваната стока да сключи с него лицензионен договор. По силата на последния производителят получава право срещу заплащане на определена сума да поставя върху стоките си знака за изпитване с резултата (който трябва да се посочи в празното поле на този знак). Лицензията важи до провеждането от ÖKO-Test Verlag на ново изпитване за съответната стока.

Dr. Liebe е предприятие, което произвежда и търгува с пасти за зъби, в частност от серията „Aminomed“. От пастите за зъби от тази серия ÖKO-Test Verlag изпитва през 2005 г. „Aminomed Fluorid-Kamillen-Zahncreme“ (паста за зъби Аминомед с флуорид и лайка) и ѝ дава оценка „sehr gut“ („много добър“). Същата година Dr. Liebe сключва лицензионен договор с ÖKO-Test Verlag.

През 2014 г. ÖKO-Test Verlag узнава, че Dr. Liebe продава една от стоките си със следната опаковка:

ÖKO-Test Verlag предявава пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск срещу Dr. Liebe за нарушение на правото върху марка, като твърди, че през 2014 г. това предприятие не е имало право да използва марките „ÖKO-TEST“ на основание на сключения през 2005 г. лицензионен договор, тъй като през 2008 г. е публикувано ново изпитване с нови параметри за оценка на пастите за зъби и че освен това стоката на Dr. Liebe вече не съответства на стоката, обект на изпитването през 2005 г., тъй като наименованието, описанието и опаковката са били променени.

Пред посочения съд Dr. Liebe поддържа, че лицензионният договор, продължава да действа. Освен това то оспорва да е използвало знака за изпитване като марка.

Посоченият съд осъжда Dr. Liebe да преустанови използването на знака за изпитване във връзка със стоките от серията „Aminomed“, да изтегли същите от търговската мрежа и да ги унищожи. Dr. Liebe нарушило правата върху марките „ÖKO-TEST“, като използвало знака за изпитване във връзка с услугите „информиране и консултиране на потребителите“, които спадат към услугите, за които тези марки са регистрирани.

Dr. Liebe обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf. От своя страна ÖKO-Test Verlag подава насрещна жалба, като иска да се разшири обхватът на първоинстанционното решение, така че то да се отнася и до използването от Dr. Liebe на някои словни и фигуративни знаци, които не са били регистрирани като марка, но били идентични с марките „ÖKO-TEST“.

Според запитващата юрисдикция първоинстанционният съд правилно е приел, че лицензионният договор е изтекъл преди 2014 г. Затова тя заключава, че, Dr. Liebe е използвало в търговската си дейност идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак без съгласието на ÖKO-Test Verlag.

За сметка на това не било безспорно, че ÖKO-Test Verlag може да се позове срещу Dr. Liebe на изключителните си права по член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и по член 5, параграф 1 от Директива 2008/95. Всъщност идентичният или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак бил поставен от Dr. Liebe върху стоки, които не били нито идентични, нито сходни с тези, за които са регистрирани марките „ÖKO-TEST“. Освен това можело да се приеме, че този знак не е бил използван „като марка“.

Затова запитващата юрисдикция има съмнения относно подхода, възприет от първоинстанционния съд, който е отъждествил използването от Dr. Liebe на знака, идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“, с използване за услугите, за които тези марки са регистрирани.

Тя се пита освен това какъв е обхватът на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95. Без съмнение било установено, че регистрираният като марка знак за изпитване се ползвал с репутация на цялата германска територия. Репутацията обаче се отнасяла до този знак, а не до самата му регистрация като марка. Следвало да се изясни дали при такива обстоятелства притежателят на марката се ползва със защитата, предоставена с тези разпоредби.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от [Регламент № 207/2009] или на член 5, параграф 1, второ изречение, буква a) от [Директива 2008/95], когато:

– индивидуалната марка е поставена върху стока, за която индивидуалната марка не е регистрирана,

–  в търговската дейност поставянето на индивидуалната марка от трето лице се възприема като „знак за изпитване“, тоест в смисъл, че стоката е произведена и пусната на пазара от трето лице, което не се намира под контрола на притежателя на марката, но притежателят на марката е изпитал тази стока за определени качества и въз основа на това е посочил в знака за изпитване определен резултат като оценка,

– и индивидуалната марка е регистрирана по-конкретно за „информиране и консултиране на потребителите при избора на стоки и услуги, по-специално чрез използване на резултати от изпитвания и изследвания, както и чрез оценки на качеството“?

2)  Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос:

Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква в) от [Регламент № 207/2009] и на член 5, параграф 2 от [Директива 2008/95], ако:

–  индивидуалната марка е известна само като описания в точка 1 знак за изпитване и

–  индивидуалната марка се използва от трето лице като знак за изпитване?“.

Решението на съда:

1) Член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 и член 5, параграф 1, буква а) и б) от Директива 2008/95/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не оправомощават притежателя на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, да се противопоставя на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана въпросната марка.

2) Член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че оправомощават притежателя на състояща се от знак за изпитване индивидуална марка с репутация да се противопостави на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни с тези, за които е регистрирана въпросната марка, при условие че се установи, че с поставянето на този знак третото лице несправедливо се облагодетелства от отличителния характер или от репутация на същата марка или ги уврежда и че в този случай това трето лице не е доказало наличието на „основание“ по смисъла на тези разпоредби за поставянето на знака.

петък, 19 април 2019 г.

Formula E пропусна срокове и загуби спор

Европейският съд излезе с решение по дело C‑282/18 - The Green Effort Limited v Fédération internationale de l’automobile (FIA). Макар делото да касае семпъл спор то е показателно за нуждата от спазване на сроковете дадени от EUIPO в процедури за европейски търговски марки.
Делото касае следното:

The Green Effort придобива правата върху словната марка „Formula E“, относно която е подадено заявление за регистрация на 17 ноември 2010 г.

Стоките и услугите, за които се иска регистрация са:

–        Клас 25: „Облекло“,

–        Клас 38: „Излъчване по радиото, телевизията и сателита“,

–        Клас 41: „Организиране на спортни събития“.

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана на 3 декември 2010 г. и заявената марка е регистрирана на 14 март 2011 г.

На 15 март 2016 г. Fédération internationale de l’automobile (FIA) подава молба за отмяна на спорната марка за всички стоки и услуги на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001, тъй като марката не е била реално използвана през непрекъснат период от пет години.

На 21 март 2016 г. отделът на EUIPO по отмяна приканва The Green Effort да представи в срок до 21 юни 2016 г. доказателство за реалното използване на спорната марка. Тъй като това доказателство е представено на 22 юни 2016 г., след като определеният срок е бил изтекъл, то не е било взето предвид.

На 27 юли 2016 г. The Green Effort подава пред отдела по отмяна на EUIPO молба за restitutio in integrum, с оглед да му бъдат възстановени правата да представи посоченото доказателство.

С решение от 8 септември 2016 г. отделът по отмяна отхвърля тази молба и постановява отмяната на спорната марка в цялост.

На 5 октомври 2016 г. The Green Effort подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

Със спорното решение втори апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата.

В подкрепа на решението си апелативният състав посочва, че нито притежателят на спорната марка, нито неговият представител са доказали, че действително са положили най-голямата възможна грижа, за да спазят определения срок за представяне на документите, сочещи за реалното използване на спорната марка. Този състав счита, че макар преписката да съдържа доказателства за многократни опити за изпращане на съобщения в електронен вид и факсове от страна на The Green Effort до EUIPO, всички тези съобщения са получени на 22 юни 2016 г. испанско време, тоест след изтичането на определения срок, като обясненията в това отношение не могат да бъдат квалифицирани като „особени“.

Поради това апелативният състав потвърждава решението на отдела по отмяна относно отхвърлянето на искането за restitutio in integrum, а по отношение на молбата за отмяна на спорната марка този състав счита, че при липса на доказателство за реалното използване в Европейския съюз в хода на релевантния период или на посочване на основателни причини за неизползването правата на The Green Effort трябва да се обявят за изцяло нищожни и съответно непроизвеждащи действие, считано от 15 март 2016 г

Европейският съд потвърждава решението на EUIPO и отхвърля жалбата на The Green Effort Limited.  

Доводите на съда са:

Съгласно член 4, параграф 4 от посоченото решение уведомлението се счита за осъществено на петия ден, след като EUIPO е поставила документа във входящата електронна кутия на ползвателя, без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване.

Подобно тълкуване отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на правна сигурност, като се избягва възможността решенията на апелативния състав да бъдат оспорвани през неопределен период от време, доколкото, ако не се подаде никаква молба за достъп до съответния документ след неговото постъпване в електронната пощенска кутия на получателя, уведомлението се счита за осъществено на петия календарен ден след това подаване.

Следователно, тъй като е безспорно, че представителят на The Green Effort е поискал достъп до спорното решение на 19 септември 2017 г., свалил го е и се е запознал с него на същия ден, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че дружеството е било уведомено за спорното решение на 19 септември 2017 г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 29 ноември 2017 г. Следователно основанието относно неправилно определяне на началния момент на срока за обжалване трябва да се отхвърли като необосновано.

сряда, 17 април 2019 г.

Ирланското уиски вече е защитено, като европейско географско означение

Европейската комисия оповести официално регистрацията на "Ирландско уиски", като европейско географско означение. В обхвата на защитата попадат и различните разновидности на това уиски, като malt Irish whiskey, pot still Irish whiskey, grain Irish whiskey and blended Irish whiskey.
Исторически ирландското уиски е известно още от 6 век, като през 19в. неговото производство нараства значително, а през 20в. то става популярно по целия свят.
В бъдеще този вид уиски ще може да бъде произвеждано единствено на територията на Ирландия при спазване на строги производствени изисквания.
Получаването на защита, като географско означение е стратегическа стъпка за Асоциацията на производителите на уиски в страната, тъй като тя получава законово средство да атакуват всеки нарушител на нейните права. Освен това защитата на това географско означение ще бъде включвана, като изискване за сключване на търговски споразумения между ЕС и трети страни, което е изключително важно за Асоциацията имайки предвид глобалният характер на техните продажби.

вторник, 16 април 2019 г.

ИЗВЪНРЕДНО - Европейският Съвет одобри окончателно Директивата за авторско право

Европейският Съвет одобри окончателно Директивата за авторско право на ЕС. Графиката по-долу показва как са гласували отделните страни членки.

Следващата стъпка е въвеждането на Директивата в националното законодателство на всяка страна членка, което трябва да стане в рамките на 24 месеца.
Източник: IP Kat.

понеделник, 15 април 2019 г.

MLS и Дейвид Бекъм атакуват Интер Милано в САЩ

Американската футболна (MLS) лига входира опозиция срещу заявка за марка INTER подадена от италианския футболен клуб Интер Милано за класове 9, 18, 21, 24, 25, 28, 41.
Опозицията е основана на липса на отличителност и описателност на знака във връзка с посочените стоки и услуги.
Причината за тези действия от страна на MLS са нейните планове за създаването на нов клуб наречен Inter Miami, който да започне да играе в лигата от 2020. Президент и акционер в клуба е Дейвид Бекъм.
Според законодателството в САЩ и по света, всеки който регистрира търговска марка може да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява на трети лиза да я ползват.
Според MLS в случая с марка INTER това е недопустимо, тъй като думата е съкращение от International или Internacional и се използва масово от различни футболни клубове по света, като Inter Turku, Inter Leipzig, Inter Baku, Inter de Grand-Goave, NK Inter Zapresic, Inter Moengotapoe, Inter de Luanda. Inter Club d’Escaldes, Inter Atlanta FC.
Много е вероятно опозицията да бъде успешна за част от посочените стоки и услуги, които са свързани директно с футболната игра.
От друга страна обаче опозицията може да не успее за тези стоки и услуги, за които INTER има присъща отличителност. Това би позволило на италианският клуб да контролира продажба на мърчандайзинг продукти, като облекло, техника и др.
Източник: SI.com.

петък, 12 април 2019 г.

Изкуствен интелект помага при търсене на търговски марки

WIPO съобщава за въвеждането на изкуствен интелект в поддържаната от организацията база данни с търговски марки Global Brand Databases.
Според институцията новият софтуер подобрява значително качеството на получаваните резултати правейки ги много по-прецизни.
До момента базата данни даваше възможност за търсене на образни елементи на търговски марки но софтуерът сравняваше само форми и цветове, поради което резултатите не винаги бяха коректни.
С въвеждането на изкуствен интелект се повишава значително прецизността при осъществяване на търсенията. За да бъде използван е необходимо да се избере опцията Concept Strategy от Image полето в раздела за филтри.

сряда, 10 април 2019 г.

"Trump TV" получи отказ от Патентното ведомство на Великобритания

Съдът във Великобритания отхвърли жалба на Trump International (притежавана от немски гражданин) срещу отказ на Патентното ведомство на страната да регистрира марка ‘Trump TV’ за класове 38 и 41.
Срещу тази заявка е подадено възражение от американската компания DDTM Operations, която управлява интелектуалната собственост на Доналд Тръмп, на основание недобросъвестно заявяване целящо да се възползва от репутацията на американския президент.
Патентното ведомство постановява отказ, като приема че е налице недобросъвестност с оглед историята на заявителя, който е опитвал да получи и други сходни регистрации.
Съдът потвърждава това решение, като приема че заявителя не е предоставил убедителни аргументи и доказателства в своя подкрепа.
Източник: WIPR.

понеделник, 8 април 2019 г.

Converse загуби дело за подметка пред Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по дело T-611/17 All Star (Converse) срещу EUIPO – Carrefour Hypermarchés. 
Делото касае следната регистрирана фигуративна европейска марка за класове 17, 25 и 35:
Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от френската компания Carrefour на основание липса на отличителност на знака, както и поради това, че той представлява форма на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат и формата, която придава значителна стойност на стоките;

EUIPO заличава марката приемайки, че тя не е способна да посочи търговски произход на стоките и услигите обозначени с нея. В анализът си ведомството приаме, че прости геометрични форми използвани върху подметката на обувки са често използвани от различни производители, за които са дадени премири, част от които са:

Поради това те не могат да бъдат възприети от потребителите, като търговски марки, а по скоро като функционален елемент свързан с удобството и сигурността при използване на продукта.
Макар EUIPO да допуска грешки относно обхвата на заличените стоки и услуги, за което след това е направена корекция, Общият съд потвърждава това решение, приемайки фигуративната марка на All Star за неотличителна.
Решението на EUIPO е достъпно тук.

петък, 5 април 2019 г.

Фигуративна или цветова марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑578/17 Oy Hartwall Ab срещу Patentti- ja rekisterihallitus. Делото касае следното:

Със заявка от 20 септември 2012 г. Hartwall иска от Националната патентна и регистрационна служба да регистрира като цветна марка представения по-долу знак, описан по следния начин: „Цветовете на знака са синьо (PMS 2748, PMS CYAN) и сиво (PMS 877)“.

Стоките, за които е поискана регистрацията, са от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба отговарят на описанието: „Минерални води“.

По разпореждане на Националната патентна и регистрационна служба Hartwall уточнява, че иска разглежданата марка да бъде регистрирана като цветна марка, а не като фигуративна марка.
С решение от 5 юни 2013 г. Националната патентна и регистрационна служба отхвърля заявката за марка поради липса на отличителен характер.

В това отношение Националната патентна и регистрационна служба подчертава, че не може да се допусне регистрация на изключително право върху определени цветове, ако не е установено, че цветовете, чиято защита се иска съгласно правото на марките, са придобили отличителен характер поради продължително и широко използване.

В решението на Националната патентна и регистрационна служба се посочва, че видно от представеното от Hartwall проучване на пазара, разглежданата марка е известна не с цветовете като такива, а с фигуративния знак, който има определени и установени очертания. При това положение, противно на изискването, произтичащо от постоянната практика на тази служба, не било доказано, че комбинацията от цветове, чиято защита се иска, е била използвана достатъчно дълго и достатъчно широко за обозначаване на предлаганите от Hartwall стоки, че в резултат на това използване да е придобила отличителен характер във Финландия към датата на подаване на заявката за регистрация.

Hartwall подава срещу това решение на Националната патентна и регистрационна служба жалба пред Търговския съд на Финландия, която той отхвърля.

В подкрепа на това решение Markkinaoikeus (Търговски съд) отбелязва, че графичното представяне, чиято защита се иска съгласно правото на марките, не включва системно подреждане, което да свързва съответните цветове по предварително определен и постоянен начин, и че при това положение знакът не отговаря на изискванията за графично представяне на знак, предвидени в Закона за марките (7/1964).

Hartwall сезира запитващата юрисдикция, Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), с жалба срещу решението на Markkinaoikeus (Търговски съд).

Запитващата юрисдикция посочва, че доколкото ѝ е известно, Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали даден знак, представен под формата на цветна рисунка, може да бъде регистриран като цветна марка. Тя добавя, че Съдът не се е произнасял и по това какви са последиците от квалификацията на марка като цветна марка за преценката на нейния отличителен характер.

Запитващата юрисдикция подчертава значението, което отговорът на този въпрос има за висящото пред нея дело, доколкото според Националната патентна и регистрационна служба, що се отнася до „цветната марка“, отличителният характер на знака трябва да се докаже чрез неговото продължително и широко използване.

Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците от квалификацията на знака, дадена от лицето, което иска неговата защита съгласно правото на марките.

При тези обстоятелства Korkein hallinto oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от [Директива 2008/95] обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?

2) Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?

3) В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?“.

Решението на съда:

1)  Член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че квалификацията, дадена от заявителя при регистрацията на знак като цветна марка или фигуративна марка, е един от релевантните фактори, за да се определи дали знакът може да представлява марка по смисъла на член 2 от тази директива и дали евентуално тази марка има отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същата директива, но не освобождава компетентния в областта на марките орган от задължението му да извърши конкретен и общ анализ на отличителния характер на разглежданата марка, което означава, че той не може да откаже да регистрира даден знак като марка само с мотива, че този знак не е придобил отличителен характер поради използването му във връзка със заявените стоки или услуги.

2)  Член 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска даден знак да бъде регистриран като марка, тъй като е налице противоречие в заявката за регистрация, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

сряда, 3 април 2019 г.

Нови такси за регистрация на международни марки за Дания

WIPO съобщава за нови индивидуални такси при посочване на Дания в международни заявки за търговски марки. Новите такси, които влизат в сила от 01.07.2019 са както следва:

понеделник, 1 април 2019 г.

GRAND CANYON не може да бъде търговска марка в Япония

Патентното ведомство на Япония отказа да регистрира словна търговска марка GRAND CANYON за клас 25 - дрехи, обувки и др.
Отказът е постановен на абсолютни основания - липса на отличителност. 
Според повечето законодателства по света, не се регистрира, като търговска марка знак, който може да укаже географският произход на стоките и услугите.
В конкретния случай ведомството приема, че има вероятност потребителите да приемат стоките обозначени с въпросната марка във връзка с известното географско място в САЩ GRAND CANYON, което освен всичко останало е обект защитен от UNESCO. Имайки предвид че резерватът GRAND CANYON предлага разнообразие от мърчандайзинг продукти с това име то е вероятно потребителите да го свържат с конкретното географско място, а не като търговско означение - марка.

петък, 29 март 2019 г.

Канада подписа три ключови спогодби за международна регистрация на търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Канада към три ключови международни спогодби - Ницката класификация за посочване на стоки и услуги при регистрация на търговски марки, Мадридският протокол за международна регистрация на марки и споразумението от Сингапур за защита на търговски марки.
Тази новина е дългоочаквана, особено от международни заявители на марки, тъй като Канада беше последната страна от G8, която не беше подписала тези спогодби, което от своя страна затрудняваше значително регистрацията на марки на нейна територия.
Документите влизат в сила за страната от 17.06.2019, дата след която Канада ще може да бъде посочване в заявки за международни марки с посочване на стоки и услуги съобразно класовете по Ницката класификация.

сряда, 27 март 2019 г.

Индустриалното осветление не е сходно на осветление за коледни елхи според Европейския съд

Малайзиската компания IQ Group Holdings заявява по международен път европейска марка LUMIQS за:

Клас 11- Осветителни тела за индустриална употреба; Светодиодни лампи; осветителни апарати за излъчване на светлина; Апарати за осветление; Електрически осветителни апарати; крушки за осветление; обвивки за осветление; Осветителни тела за таван; Таванни лампи; Осветление за бюро; електрически светлини; аварийни светлини; Филтри за осветителни апарати; газови лампи; светли барове; светлоотразители; светли нюанси; осветителни панели; Външни осветителни тела; Външно осветително оборудване; светлини на място; осветителни тръби; Охранителни осветителни тела; но не включващи светлини за коледни елхи или някое от горепосочените стоки, предназначени за използване с коледни елхи, и не включващи фестивални светлини или някой от горепосочените стоки за употреба с фестивални светлини.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Krinner Innovation на основание  по-ранна европейска марка LUMIX, за класове:

- клас 11: осветителни инсталации, а именно електрически светлини за коледни елхи (вериги от свещници или декоративни светлини за коледни елхи, свещи без кабели, декоративни светлини за коледни елхи без кабели);
- клас 28: електрически декорации за коледни елхи (вериги и декоративни коледни светлини без кабели);

EUIPO потвърждава опозицията и отказва регистрация на заявената марка. При обжалването обаче Общият съд на Европейския съюз анулира това решение. Според съда EUIPO е допуснало грешка приемайки стоките на двете марки за сходни.

Съдът счита, че:

"светлинните устройства за промишлена употреба, от една страна, и електрическите светлини и декорации, от друга страна, не могат да се считат за сходни въз основа само на факта, че са едновременно „източници на светлина“ или „електрически осветителни апарати“, като се има предвид, че естеството и предназначението на тези стоки са различни и че те не са нито допълващи се, нито в конкуренция.

Освен това фактът, че стоките могат да бъдат продавани в едни и същи търговски обекти, като универсални магазини или супермаркети, не е от особено значение, тъй като в тези търговски обекти могат да се намерят много различни видове стоки, а потребителите не приемат автоматично, че те са от същия производствен източник. По този начин продажбата на стоки, обхванати от конфликтните знаци, може да се осъществи в търговски обекти, които са географски близки, без това да води до ясна допълняемост между тези стоки от гледна точка на потребителя. Същото се прилага, когато, както в настоящия случай, разглежданите стоки се продават онлайн.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

вторник, 26 март 2019 г.

Водеща новина - Европейският парламент одобри авторскоправната реформа в съюза

Днес, 26.03.2019г. Европейският парламент одобри с 348 срещу 274 гласа спорната реформа касаеща авторскоправната защита в съюза. Това приближава нейното окончателно въвеждане на територията на ЕС с още една стъпка. Предстой и одобрението й от съвета на министрите на ЕС. 

Накратко реформата означава:





  • различните социални мрежи ще трябва да следят още по внимателно за нарушаване на авторски права;
  • интернет компаниите предлагащи съдържание ще трябва да сключват лицензионни договори с носителите на авторски и сродни права;
  • доставчици на новини, като Goofle news ще трябва да заплащат на издателите при използване на пасажи от тяхните новини;
  • Нестопански организации и сайтове, като Wikipedia са освободени от тези нови изисквания, стига използването на съдържание да е за образователни и научни цели;
  • новосъздадени компании с годишен оборот до 10 милиона долара също са изключени от тези изисквания;
За повече информация тук.
Източник: DW.




понеделник, 25 март 2019 г.

Десен на плат може да бъде търговска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑21/18 Textilis Ltd, Ozgur Keskin срещу Svenskt Tenn AB. Делото касае следният казус:

Svenskt Tenn предлага на пазара мебели, платове за мебели и други артикули за вътрешно оформление.

През 30-те години на двадесети век Svenskt Tenn започва да работи с архитекта Йозеф Франк, който създава за него редица десени за платове за мебели, един от които е известен с името „MANHATTAN“; Svenskt Tenn предлага на пазара изделия с този десен и твърди, че притежава правата върху него по силата на авторското право.

На 4 януари 2012 г. Svenskt Tenn подава заявка за регистрация на марка на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Тази фигуративна марка, наречена „MANHATTAN“, е регистрирана под номер 010540268.

Стоките и услугите, за които е регистрирана посочената марка, са от класове 11, 16, 20, 21, 24, 27 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и съответстват на следното описание: абажури за лампи (клас 11), покривки за маса, салфетки от хартия, подложки от хартия, опаковъчна хартия, книги за писане и чертане, плакати (клас 16), мебели (клас 20), домакински или кухненски прибори и съдове, четки, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове (клас 21), текстил и текстилни изделия, които не са включени в други класове, покривки за легла и покривки за маси (клас 24), килими, нетекстилни тапети за стени, тапети (клас 27), услуги за търговия на дребно, свързани с продажбата на мебели, възглавнички, огледала, тапети, килими, лампи, текстилни продукти, текстилни продукти, стоки за парти, домакинство и кухненски принадлежности и ведра, сервизи за хранене, стъклени изделия, порцелан, грънчарски изделия, свещници, кърпи от хартия, торби, бижутерия, книги и списания (клас 35).

Фигуративната марка „MANHATTAN“ представлява следното:

Textilis е учредено по английското право дружество, притежавано от г‑н Keskin, което започва да осъществява дейност по електронна търговия през 2013 г. Това дружество продава тъкани и изделия за вътрешно оформление с десени, сходни на шарките на фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svenskt Tenn предявява пред Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм, Швеция) иск срещу Textilis и г‑н Keskin за нарушение на марката „MANHATTAN“, която то притежава, както и иск за нарушение на авторското му право. То също така иска да бъде забранено на Textilis и на г‑н Keskin, под заплаха от санкция, от една страна, да предлагат на пазара някои точно определени артикули или по друг начин да ги правят достъпни за обществеността в Швеция и от друга страна, да използват тази марка в Швеция за тъкани, декоративни възглавници и мебели.

В отговор Textilis и г‑н Keskin предявяват пред посочения съд насрещен иск, с който се цели марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна, доколкото, от една страна, била лишена от отличителен характер и от друга, с оглед на начина, по който била използвана, се състояла от форма, която придава значителна стойност на стоката, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) отхвърля насрещния иск по-специално с мотива, от една страна, че съгласно член 4 от Регламент № 207/2009 всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално рисунките, могат да бъдат марки на ЕС, стига да имат отличителен характер, и от друга, че марката „MANHATTAN“ не е форма по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от този регламент.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) приема, че Textilis и г‑н Keskin са нарушили марката „MANHATTAN“, както и притежаваното от Svenskt Tenn авторско право.

Textilis и г‑н Keskin обжалват това решение пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд), като искат по-специално марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна на основание член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

В подкрепа на въззивната си жалба те изтъкват, че знак, който се състои от десена на плат, не може да бъде регистриран като марка, като в противен случай би бил заобиколен принципът на ограничение във времето на закрилата на авторското право. Според тях по тази причина член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 не допуска да бъдат регистрирани като марка знаците, състоящи се изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките.

От своя страна Svenskt Tenn възразява, че знаците, които се състоят от формата на десен, могат да бъдат регистрирани като марки на ЕС, каквато е фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали фигуративна марка като марката „MANHATTAN“, която представлява двуизмерно изображение на двуизмерен продукт, като например плат, може да се разглежда като форма по смисъла на тази разпоредба. Посоченият съд подчертава в това отношение, че от член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 недвусмислено следва, че предвиденото в тази разпоредба основание за недействителност може да бъде налице за триизмерни марки и двуизмерни марки, представляващи изображение на триизмерни форми, като например изображение на скулптура или ваза, както е прието в точки 110—115 от решение на Съда на ЕАСТ от 6 април 2017 г., Norwegian Board of Appeal for Industrial Property Rights — appeal from the municipality of Oslo (E‑05/16) или в решение на Съда от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, EU:C:2002:377).

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска обаче да се установи дали подобно основание за недействителност може да бъде налице за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, като например десен върху тъкан или пък изображение на живопис. В това отношение той отбелязва, че би било странно да се приеме, че подобно основание за отказ на регистрацията не може да бъде налице в такива случаи, доколкото няма никакво основание триизмерната скулптура и двуизмерната живопис да се третират по различен начин.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че за разлика от марката, разглеждана в делото, по което е постановено решение от 12 юни 2018 г., Louboutin и Christian Louboutin (C‑163/16, EU:C:2018:423), която се състои от цвят на подметката на обувка, разглежданата във висящото пред него производство фигуративна марка „MANHATTAN“ е защитено с авторско право произведение на изкуството.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали изменението на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009, което е въведено с Регламент 2015/2424 и съгласно което се отказва регистрацията не само на знаците, състоящи се изключително от „формата“, но и на знаците, състоящи се от „друга характеристика на стоките“, която им придава значителна стойност, може да се отрази на преценката, която следва да се извърши относно това основание за недействителност. В това отношение посоченият съд иска да се установи дали във висящото пред него производство следва да се приложи Регламент № 207/2009, или измененият Регламент № 207/2009, като се има предвид, че марката „MANHATTAN“ е регистрирана, обявяването на недействителност е поискано и обжалваното на въззивна инстанция първоинстанционно решение е постановено преди 23 март 2016 г. — датата, на която влиза в сила Регламент 2015/2424.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че във всички случаи и независимо от това коя е приложимата редакция на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii), ако се допусне, че тази разпоредба се прилага за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, възниква въпросът какви критерии позволяват да се определи дали за знак като разглеждания в главното производството може да се приеме, че „се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките“, когато регистрацията на този знак като марка обхваща няколко класа стоки и марката е създадена така, че може да се поставя върху цялата стока или върху съществени части от нея или пък да се използва като лого.

В това отношение този съд подчертава трудността да се прецени такова основание за недействителност, доколкото заявителят на марката е длъжен само да посочи стоките, за които има намерение да използва марката, а не да уточни практическите условия за използването на знака, за който иска защита.

Следователно марката може според случая да бъде поставена върху цялата стока, като например върху плат за мебели, хартия или поднос, като по този начин тя става съществена част от самата стока и в много от случаите е налице идентичност между марката и стоката, или пък тя може да заема малко място върху стоката, по-специално когато се използва като лого.

С оглед на тези обстоятелства Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4 от Регламент 2015/2424 да се тълкува в смисъл, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от изменения Регламент № 207/2009 е приложим за преценката на недействителността (съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), извършвана от съд след влизането в сила на изменението, т.е. след 23 март 2016 г., дори ако става въпрос за иск за обявяване на недействителност, предявен преди тази дата и съответно за регистрирана преди тази дата марка?

2) Следва ли член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от приложимата редакция на Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада знак, който се състои от двуизмерното изображение на двуизмерен продукт, например плат за мебели, върху който като шарка е поставен въпросният знак?

3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съгласно какви принципи следва да се тълкува изразът „знаци, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките“ в член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от [изменения Регламент № 207/2009], когато регистрацията обхваща широк спектър от класове стоки и стоки, а знакът може да се поставя върху стоките по различни начини? Следва ли преценката да се направи въз основа на по-обективни/общи критерии, например като се приеме за отправна точка това как изглежда марката и как тя може да бъде поставяна върху различни стоки, т.е. без да се взема под внимание начинът, по който притежателят на марката фактически е поставял или е предвиждал да поставя знака върху различни стоки?“.

Решението на съда:

 1)  Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз], изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим за марки, регистрирани преди влизането в сила на Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424.

2) Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който се състои от двуизмерни декоративни шарки и е поставен върху стоки като плат или хартия, не „се състои изключително от формата“ по смисъла на тази разпоредба.