четвъртък, 30 април 2020 г.

EUIPO удължава срокове по европейски марки и дизайни отново

EUIPO публикува решение с което удължава сроковете по процедури свързани с европейски търговски марки и дизайни с оглед Covid-19 пандемията.

(1) In accordance with Article 101(4) EUTMR and Article 58(4) CDIR, all time limits expiring between 1 May 2020 and 17 May 2020 inclusive that affect all parties in proceedings before the Office are extended until 18 May 2020.

(2) In the event parties to proceedings before the Office choose to discharge their procedural obligations before the expiry of the extended time limit, by submitting observations, documents or performing any other procedural act, the relevant time limit will be considered exhausted and the proceedings will continue without awaiting its expiration pursuant to Article 1.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

сряда, 29 април 2020 г.

Superman защити репутацията си в ЕС

DC Comics спечели опозиция пред Европейското ведомство за интелектуална собственост (EUIPO) относно своя марка за SUPERMAN.
Казусът касае опит на Magic Box да регистрира следната европейска марка в клас 29 - играчки:

Срещу тази марка е подадена опозициия от DC Comics на основата на следната по-ранна марка за класове 3, 9, 14, 16, 25, 21, 24, 25, 28, 30, 32 и 41:
В допълнение е претендирана и известност на марката.
Според ведомството марките са сходни поне в един от сравняваните аспекти. По отношение на претендираната известност, EUIPO приема, че по-ранната марка е известна за стоките от клас 16, като отхвърля това за останалите класове.
Поради факта, че използването на персонажи от комикси, което са в клас 16, често води и до производството и разпространението на мърчандайзинг продукти, включително и играчки от клас 28, EUIPO приема, че потребителите могат да направят връзка с по-ранната марка с оглед на нейната повишена известност, което би облагодеталствало заявителя на по-късната марка.
С оглед на това заявената марка е отказана.
Източник: IP Kat.

понеделник, 27 април 2020 г.

Кога една трийзмерна марка изпълнява технически функции - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑237/19 Gömböc Kutató, Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. срещу Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatala. Делото касае следното:

На 5 февруари 2015 г. Gömböc Kft. подава заявка за регистрация на триизмерен знак като марка за следните стоки: „декоративни изделия“ от клас 14 „порцеланови и кристални декоративни изделия“ и „играчки“ съответно от класове 21 и 28 от тази спогодба. Този знак е изобразен, както следва:



Службата отхвърля тази заявка на основание член 2, параграф 2, буква b), втора и трета алинея от Закона за марките. Според Службата знакът, чиято регистрация се иска, представлява хомогенен предмет с две перпендикулярни помежду си равнини на симетрия, седем гладки стени и ръбове, разделящи въпросните стени. Този предмет е стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство, а именно изпъкнал моностатичен предмет, изработен от хомогенен материал, който има само една стабилна и една нестабилна равновесна точка, тоест общо две равновесни точки, и чиято форма е такава, че предметът винаги се връща към равновесното си положение. Службата заключава, че знакът, чиято регистрация се иска, изобразява триизмерен предмет, който поради начина, по който е проектиран и поради използвания хомогенен материал винаги се връща към равновесното си положение и че цялостната форма на предмета служи за постигане на техническа цел, изразяваща се в това, че предметът винаги се изправя.

При преценката на годността на разглеждания знак за регистрация Службата се основава по-специално на запознаването на средния потребител с характеристиките и функцията на формата на тази стока благодарение на уебсайта на жалбоподателя в главното производство и на широката реклама на посочената стока в пресата.

На първо място, Службата по същество приема, че що се отнася до „играчките“ от клас 28, триизмерната форма на предмета му позволява да функционира като играчка, чиято характеристика е винаги да се връща към стабилното си равновесно положение. Така всички елементи на разглеждания знак били разработени по начин, по който да се постигне този технически резултат, тоест те изпълняват техническа функция. Следователно разумният и информиран потребител възприемал разглеждания знак като форма, която е нужна за постигане на техническия резултат, търсен с обозначавания от този знак предмет.

На второ място, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21, Службата посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма придава ярък и привлекателен стил, който е основен фактор при предлагането на пазара на въпросните стоки. Потребителите купували декоративните изделия главно заради специалната им форма. По принцип при прилагането на правото на марките защитата на декоративни предмети с триизмерна форма не можела да се изключи, но когато именно привличащият вниманието стил на тези предмети определя формалния им външен вид, стойността на стоката се състояла в тази форма.

Тъй като направените от Gömböc Kft. искания срещу решението на Службата са отхвърлени от първата и от втората съдебна инстанция, посоченото дружество подава искане пред запитващата юрисдикция за преразглеждане на същото решение.

Първо, последната юрисдикция посочва, че що се отнася до регистрацията на триизмерен знак във връзка със стоките, представляващи „играчки“ от клас 28, стоката, чието графично изображение се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат. Тя подчертава, че този резултат не може да се установи само въз основа на това графично изображение, а благодарение на разглеждания знак е възможно да се разпознае стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство и че предвид нейната реклама съответните потребители знаят, че специфичната форма и хомогенната структура на посочената стока гарантират, че последната винаги се връща към равновесното си положение.

Като приема, че релевантната практика на Съда, по-специално решения от 18 септември 2014 г., Hauck (C‑205/13, EU:C:2014:2233), и от 10 ноември 2016 г., Simba Toys/EUIPO (C‑30/15 P, EU:C:2016:849), не разсейва напълно съмненията по въпроса, запитващата юрисдикция иска да се установи по какъв начин при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност на даден знак като марка следва да се провери дали този знак се състои от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат.

Тя иска по-специално да се установи дали такова разглеждане трябва да почива само на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация на знака, или възприемането от съответните потребители също може да бъде взето предвид в това отношение, в случай че разглежданата стока е придобила голяма известност и въпреки че графично изобразената стока се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат, този технически резултат не може да се установи въз основа само на графичното изображение на формата на стоката, която се съдържа в заявката за регистрация, а е необходимо запознаване с допълнителна информация за самата стока. Освен това тази юрисдикция отбелязва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма се появява само от една гледна точка, така че тази форма не се вижда напълно.

Второ, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност в случая, при който даден знак се състои изключително от формата на стоката, може да се приложи, ако само въз основа на запознаването на съответните потребители с нея може да се прецени, че формата придава значителна стойност на стоката. В случая запознаването им с тази форма било свързано с факта, че изобразената в разглеждания знак стока се е превърнала в материален символ на математическо откритие, което е позволило да се отговори на въпроси, свързани с историята на науките.

Трето, запитващата юрисдикция посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма вече се ползва от защитата, предоставена на промишлените дизайни. Тя припомня, че този вид защита може да се предостави на стоките, чийто външен вид, освен че отговаря на други изисквания, има и индивидуален характер. В случая с „декоративните изделия“ специфичната форма, замислена от нейния създател, в качеството ѝ на естетическа характеристика придава значителна стойност на стоката.

Така, от една страна, посочената юрисдикция иска да се установи дали при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност, когато единствената функция на дадена стока е декоративна (декоративни изделия), формата на тази стока, която вече се ползва от закрилата, предоставена на промишлените дизайни, е поначало изключена от защитата, предоставена от правото на марките. От друга страна, тази юрисдикция би искала да се изясни въпросът дали това основание за отказ или за обявяване на недействителност може да се приложи по отношение на стока, чиято триизмерна форма изпълнява само декоративна функция, като за стоката е от значение само естетическият ѝ външен вид, последицата от което е, че що се отнася до декоративните изделия, такава защита трябва да бъде отказана спрямо триизмерните форми, за които тя е поискана.

При тези условия Върховен съд, Унгария решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка ii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че в случай на знаци, които се състоят изключително от формата на дадена стока

а)  следва да се анализира дали формата е необходима за постигането на предвидения технически резултат само въз основа на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация, или

б)  може да се вземе предвид и възприемането от съответните потребители?

С други думи, може ли да се вземе предвид знанието на съответните потребители, че формата, чиято регистрация се иска, е необходима за постигането на предвидения технически резултат?

2)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ е приложимо спрямо знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, по отношение на които може да се определи дали тази форма придава значителна стойност на стоката, като се вземе предвид възприемането от потребителя на графично изобразената стока или запознаването му с нея?

3)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ се прилага спрямо знаците, състоящи се изключително от форма,

а)  която поради своята оригиналност вече се ползва от закрилата, предоставяна на промишления дизайн, или

б)  чийто естетически вид сам по себе си придава някаква стойност на стоката?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му не трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак. За да се определят съществените характеристики на разглеждания знак, могат да се използват и други данни, различни от самото графично изображение, сред които е и възприемането от съответните потребители. За разлика от това, ако данни, които не са видни от графичното изображение на знака, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на разглежданата стока, тези данни трябва да произтичат от обективни и надеждни източници и не могат да включват възприемането от съответните потребители.

2)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че възприемането от съответните потребители на стока, която е изобразена графично със знак, състоящ се изключително от формата на тази стока, или запознаването им с последната, може да се вземе предвид, за да се определи дадена съществена характеристика на тази форма. Съдържащото се в тази разпоредба основание за отказ може да се приложи, ако от обективни и надеждни данни следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от тази характеристика.

3)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация не трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато този знак е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.

неделя, 26 април 2020 г.

Честит световен ден на интелектуалната собственост

26 Април е денят в който се отбелязва ролята на интелектуалната собственост за развитието на съвремените общества и икономики.
Тази година WIPO посвещава този ден на така наречените зелени технологии и ролята на интелектуалната собственост за постигането на по-екологично съобразени икономики по света.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 24 април 2020 г.

IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.

сряда, 22 април 2020 г.

Bridgestone спечели казус относно своя марка в Япония

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус със заличаване на търговска марка SB NAGAMOCHI регистрирана за стоки от клас 12: неелектрически двигатели за сухопътни превозни средства, без техните части; Двигатели с променлив ток или постоянни двигатели за сухопътни превозни средства, без техните части; автомобили и техните части и принадлежности; двуколесни моторни превозни средства, велосипеди и техните части и принадлежности; лепилни гумени лепенки за ремонт на тръби или гуми.

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Bridgestone на основание по-ранна марка B за автомобилни гуми. 
Според компанията по-късната марка може да въведе потребителите в объркване, както и да се възползва от репутацията на марка B.
Приложени са множество доказателства за общоизвестния статут на марката на Bridgestone.
Например марката на компанията притежава 14,6% от пазара на автомобилни гуми в света, като за Япония този дял е 55,9%. Bridgestone използва марката си в редица рекламни и промоционални кампании в продължение на дълги години, включително спонсориране на спортни мероприятия в това число и Олимпийските игри.
Патентното ведомство уважава искането на компанията и заличава по-късната марка.
Източник: Masaki MIKAMI


вторник, 14 април 2020 г.

Австралия се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Австралия към общата база данни за търговски марки TMView. По този начин 1.6 милиона австралийски марки ще бъдат включени в тази база данни, чийто общ брой достъпни марки става близо 60 милиона.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 13 април 2020 г.

Необходима ли е лицензия при използването на татуировки във видео игри част от външния вид на човек?

Съд в Ню Йорк излезе с решение по дело касаещо въпросът дали татуировки на известни лица могат да бъдат показвани при създаване на видео игри с тези лица, без разрешението на авторите на татуировките.
В конкретният случай образите на трима баскетболисти от NBA,  Eric Bledsoe, LeBron James, и Kenyon Martin, са използвани за създаване на персонажи за видео игри за баскетбол.
Авторските права върху татуировките, като изображения са придобити от компанията Solid Oak, която претендира, че това използване е станало без нужната лицензия от нейна страна.
Според съда в случая не е налице нарушение на авторски права. Причините са няколко:

  • Solid Oak е придобила авторските права върху татуировките след като те са били направени на тримата баскетболисти, не преди това;
  • Според концепцията в американското право de minimis, при незначително използване на едно произведение няма нарушаване на авторски права. В случая въпросните татуировки са видими едва до 11% от реалният им размер, като в повечето случаи те са незабележими при показване на кадрите от играта;
  • наличие на лицензия по подразбиране - правейки татуировките, техните автори са предоставили автоматична лицензия на баскетболистите да използват татуировките, като част от техния външен вид, включително и да се показват на публични места и да осъществяват комерсиална дейност с образите си. Предоставяйки разрешение за това на производителя на видео играта, баскетболистите са предоставили и автоматична лицензия относно използването на татуировките, които са неделима част от техния външен вид.
  • Не са били налични никакви ограничения наложени от авторите на татуировките относно последващото им използване.
Източник: IPKat.




петък, 10 април 2020 г.

BVLGARI не е България при определени обстоятелства

Административният съд в Швейцария излезе с решение относно заявки за две словни търговски марки  "BVLGARI VAULT" (в класове 9, 38 и 42) и "BVLGARI" (в класове 36 и  43). 
Патентното ведомство на страната отказва регистрация на марките на абсолютни основания - асоциация с географски произход. Според ведомството двете марки са лека разновидност на френската дума "Bulgarie", тоест името на държавата България.
Решението е обжалвано. Според административният съд марки "BVLGARI VAULT" и "BVLGARI" действително асоциират с държавата България. Въпреки това обаче отменя решението на патентното ведомство изтъквайки изключението при което марките могат да бъдат регистрирани дори и в този случай. Според практиката на Върховния съд в Швейцария, ако неотличетелна марка с географска асоциация има придобита вторична отличителност сред потребителите, тя може да бъде регистрирана.
В случая съдът приема, че BVLGARI е наложена на пазара марка в продължение на много години, благодарение на което тя е придобила нужното значение и степен на отличителност по отношение на стоки, като козметика, бижута и др., включтелно и стоките и услугите от класове 9, 38, 42, 43. Причината за това е че компаниите често използват марките си и за различни свързани стоки и услуги по отношение на тяхното производство, дистрибуция или маркетингови дейности.

сряда, 8 април 2020 г.

Amazon спечели дело срещу Coty и избегна санкции след решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑567/18 Coty Germany GmbH  срещу  Amazon. Делото касае следната предистория:

Coty, дистрибутор на парфюми, притежава лицензия за марката на ЕС „DAVIDOFF“, която е регистрирана под номер 876 874 (наричана по-нататък „разглежданата марка“) и е защитена за „парфюми, етерични масла и козметични продукти“.

На интернет сайта „amazon.de“ Amazon Services Europe предлага в „Amazon-Marketplace“ възможността трети лица продавачи да публикуват предложения за продажба на стоките им. При продажба договорите относно тези стоки се сключват между третите лица продавачи и купувачите. Третите лица продавачи освен това могат да участват в програмата „изпращане с Amazon“, при която стоките се държат на склад от дружества от групата на Amazon, сред които е Amazon FC Graben, което стопанисва склад. Стоките се изпращат чрез външни доставчици.

На 8 май 2014 г. купувач, тестващ стоки на Coty, поръчва през интернет сайта „amazon.de“ един флакон парфюм „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, който се предлага от трето лице, продавач (наричано по-нататък „продавачът“), и се изпраща от групата Amazon в рамките на тази програма. След като Coty изпраща до продавача предупреждение за предявяване на иск, по съображение че предоставените от разглежданата марка права не били погасени по отношение на стоките, поверени от продавача на Amazon FC Graben в рамките на посочената програма, защото стоките не били пуснати на пазара на Съюза под тази марка от притежателя или с негово съгласие, продавачът издава декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

С писмо от 2 юни 2014 г. Coty изисква от Amazon Services Europe да му предаде всички флакони парфюм, които носят разглежданата марка и са съхранявани за сметка на продавача. Amazon Services Europe изпраща на Coty пакет с 30 флакона парфюм. След като друго дружество от групата на Amazon уведомява Coty, че 11 от изпратените 30 бройки са от склада на друг продавач, Coty изисква от Amazon Services Europe да му посочи името и адреса на този друг продавач, защото 29 от 30-те флакона са стоки, за които правата, предоставени от разглежданата марка, не са погасени. Amazon Services Europe отговаря, че не е в състояние да изпълни това искане.

Тъй като смята, че поведението на Amazon Services Europe, от една страна, и на Amazon FC Graben, от друга, накърнява правото върху разглежданата марка, Coty предявява иск, с който по същество по-конкретно моли тези две дружества да бъдат осъдени, под страх от налагане на санкции, да преустановят съхранението или изпращането, или възлагането на други лица на съхранението или изпращането, в рамките на търговската дейност в Германия, на парфюми от марката „Davidoff Hot Water“, ако тези стоки не са били пуснати на пазара на Съюза със съгласието на Coty. При условията на евентуалност Coty иска тези две дружества да бъдат осъдени при същите условия във връзка с парфюмите от марката „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, а при условията на евентуалност спрямо предходното — във връзка с парфюмите „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, които са съхранявани за сметка на продавача или не могат да бъдат свързани с никой друг продавач.

Областен съд, Германия отхвърля иска на Coty. Въззивната жалба на Coty е отхвърлена, като въззивната юрисдикция по-специално приема, че Amazon Services Europe нито е държало, нито е изпратило съответните стоки, както и че Amazon FC Graben е съхранявало тези стоки за сметка на продавача и на други трети лица продавачи.

Coty подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Единствено Amazon Services Europe и Amazon FC Graben са ответници пред тази юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че уважаването на жалбата, доколкото Coty оспорва становището на въззивната юрисдикция, че Amazon FC Graben не носи отговорност като извършител на нарушение на правото върху марка, зависи от тълкуването на член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 9, параграф 3, буква б) от Регламент 2017/1001.

Тя в частност подчертава, че уважаването на ревизионната жалба зависи от това дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което държи за целите на предлагането или пускането на пазара, по смисъла на тези разпоредби, стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, дори ако само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара.

Запитващата юрисдикция уточнява също че доколкото едното от исканията на Coty изхожда от опасността от повторно нарушаване, жалбата му ще е основателна единствено ако неправомерността на поведението на съответните дружества от групата Amazon бъде установена към датата както на деянията по главното производство, така и на произнасянето по ревизионната жалба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

 „Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?“

Решението на съда:

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] и член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за лицето, което държи на склад за трето лице стоки, нарушаващи право върху марка, без да знае за това нарушение, трябва да се счита, че не съхранява тези стоки за целите на предлагането или пускането им на пазара, по смисъла на тези разпоредби, ако самото то няма такива цели.


понеделник, 6 април 2020 г.

Турско усукано сирене не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейският съд излезе с решение по дело T‑572/19,  Muratbey Gida Sanayi ve Ticaret AŞ срещу EUIPO, с което отказва регистрацията на следната заявена в клас 29 европейска марка:
Първоначално марката е отказата от EUIPO с довада за липса на отличителност. Турският заявител твърди, че тази форма на сирене е уникална, оригинална и представена за първи път от него, за което има получена награда от международно изложение.

Според съда, новостта и оригиналността не са критерии за оценка на отличетелността на един знак. Получената награда може да е фактор за придобита отличителност само ако е резултат от потребителско признание.

Съдът счита, че подобен тип продукти се произвеждат и от други фирми, поради което присъщата отличителност на марката не е достатъчна за да може тя да бъде регистрирана.

Източник WIPR.

петък, 3 април 2020 г.

Притежател на марка може да води съдебни дела за обезщетение дори след нейната отмяна - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑622/18 AR срещу Cooper International Spirits LLC, St Dalfour SAS, Établissements Gabriel Boudier SA. Делото касае следното:
Жалбоподателят в главното производство търгува с алкохол и спиртни напитки.

На 5 декември 2005 г. той подава заявка за регистрация на полуфигуративна марка „SAINT GERMAIN“ пред Национален институт за индустриална собственост, Франция.

Тази марка е регистрирана на 12 май 2006 г. под номер 3 395 502 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 33, които стоки и услуги съответстват по-специално на алкохолни напитки (с изключение на бира), сайдер, дижестиви, вина и спиртни напитки, както и алкохолни екстракти или есенции.

След като научава, че Cooper International Spirits предлага на пазара ликьор от бъз с наименованието „St-Germain“, произвеждан от St Dalfour и от Etablissements Gabriel Boudier, на 8 юни 2012 г. жалбоподателя в главното производство предявява иск срещу тези три дружества пред Окръжен съд Париж, Франция за нарушение на правата върху марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация.19      В друго, успоредно развило се съдебно производство, с решение от 28 февруари 2013 г. Окръжен съд Нантер, Франция, постановява частичната отмяна на марката „SAINT GERMAIN“ на жалбоподателя в главното производство, считано от 13 май 2011 г. Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Версай, Франция от 11 февруари 2014 г., което е влязло в сила.

Пред Окръжен съд Париж жалбоподателя в главното производство поддържа исканията си във връзка с установяването на нарушение за периода преди отмяната на марката, а именно от 8 юни 2009 г. до 13 май 2011 г.

Тези искания са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд Париж от 16 януари 2015 г., с мотива че откакто е заявена, въпросната марка изобщо не е била използвана.

Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Париж, Франция от 13 септември 2016 г.

За да мотивира това решение, Апелативен съд Париж, Франция отбелязва по-специално че доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в главното производство, не са достатъчни, за да се установи, че марката „SAINT GERMAIN“ е била реално използвана.

Въз основа на това Апелативен съд Париж, Франция заключава, че жалбоподателят в главното производство няма основание да твърди, че е засегната функцията да гарантира произход на марката, нито да се позовава на нарушение на изключителното право на използване, което марката му предоставя, и още по-малко на засягане на свързаната с инвестициите функция на марката, доколкото при липсата на каквото и да е използване на тази марка, използването от конкурент на идентичен на марката знак не може да възпрепятства съществено нейното използване.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение, с мотива че Апелативен съд Париж, Франция е нарушил членове L 713-3 и L 714-5 от Кодекса за интелектуална собственост.

В подкрепа на това основание той изтъква, че всичките му искания във връзка с установяването на нарушение са отхвърлени неправилно, с мотива че не е доказал реалното използване на марката „SAINT GERMAIN“, въпреки че нито правото на Съюза, нито Кодексът за интелектуална собственост предвиждат, че в петгодишния период след регистрацията на марка притежателят ѝ трябва да докаже използването на тази марка, за да се ползва от защитата на правото относно марките. Впрочем в областта на нарушението на права върху марка вероятността от объркване в съзнанието на потребителите се преценявала абстрактно с оглед на предмета на регистрацията, а не по отношение на конкретно състояние на пазара.

Напротив, ответниците в главното производство твърдят, че дадена марка изпълнява основната си функция само когато притежателят ѝ я използва действително за обозначаване на търговския произход на стоките или услугите, посочени в регистрацията, и че когато марката не се използва в съответствие с нейната основна функция, притежателят не би могъл да се оплаква от каквото и да е нарушение или от каквато и да е вероятност от засягане на тази функция.

Най-напред Касационен съд, Франция посочва, че касационното основание, с което е сезиран, не критикува факта, че Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е разгледал нарушението с оглед не на възпроизвеждането на марката, а на нейната имитация, което предполага наличието на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите. Той подчертава, че съгласно националното право преценката за наличието на такава вероятност е суверенно правомощие на съдилищата, които разглеждат спора по същество, като от своя страна Cour de cassation (Касационен съд) е компетентен само да преценява редовността на обжалваното съдебно решение с оглед на приложимото право.

Касационен съд посочва, че що се отнася до нарушенията чрез имитация, Съдът е приел, че използването на знак, идентичен или подобен на марката, който поражда вероятност от объркване у потребителите, засяга или може да засегне основната функция на марката и че макар функцията на марката за указване на произход не е единствената нейна функция, която заслужава защита срещу посегателства от трети лица (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 39), защитата срещу нарушения чрез възпроизвеждане е абсолютна и се отнася не само до нарушенията на основната функция на марката, но и до други нейни функции, по-специално функциите, свързани с комуникацията, инвестициите или рекламата, и е по-широка от защитата, предвидена в случаите на нарушения чрез имитация, за чието прилагане е необходимо да бъде доказано наличието на вероятност от объркване и следователно засягане на основната функция на марката (решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58 и 59).

Касационен съд посочва също че Съдът е уточнил, че винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за целите на рекламата или инвестициите (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 40).

Той добавя, че в светлината на тази съдебна практика изглежда, че когато става въпрос, както в случая, да се преценява нарушение чрез имитация, трябва да се установи единствено дали има засягане на основната функция на марката поради вероятността от объркване.

В това отношение Касационен съд посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), Съдът е приел, че що се отнася до започването на реалното използване на марката член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, осигуряват на притежателя ѝ гратисен период, през който той може да се позовава на предоставените му с нея изключителни права, съгласно член 9, параграф 1 от този регламент, за всички стоки и услуги, без да е необходимо да доказва такова използване. Това предполага, че през този период обхватът на правото, предоставено на притежателя на марката, трябва да се преценява с оглед на стоките и услугите, посочени в регистрацията на марката, а не в зависимост от използването на тази марка, което притежателят е могъл да прилага през този период.

Касационен съд обаче подчертава, че делото в главното производство се различава от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), тъй като в случая правото на притежателя на марката е било отменено поради неизползване на тази марка през петгодишния период след регистрацията на посочената марка.

При това положение възниква въпросът дали притежателят на марка, който никога не я е използвал и чиито права върху нея са отменени след изтичането на петгодишния период, предвиден в член 10, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95, може да твърди, че тъй като трето лице е използвало идентичен или сходен знак в петгодишния период след регистрацията на неговата марка, е била засегната нейната основна функция, и вследствие на това да поиска обезщетение за вреди.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, първа алинея и член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка със съображение 6 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки възможност да позволят на притежателя на марка, чиито права върху нея са отменени при изтичането на петгодишния период, считано от регистрацията ѝ, поради това че не е използвал реално тази марка в съответната държава членка за стоките или услугите, за които е била регистрирана, да запази правото си да иска обезщетение за вреди, претърпени поради това че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, който може да бъде объркан с неговата марка.