понеделник, 28 януари 2019 г.

Кратки насоки при създаването на търговски марки

Trecina Surti (Novagraaf) публикува в Lexology кратки насоки относно създаването и избора на търговска марка. Заключенията които могат да бъдат направени в тази насока са:

- Избягване на описателни думи и термини - в повечето случаи тяхната защита е невъзможна, тъй като те описват характеристики на стокити и услугите. В част от случайте те могат да бъдат защитени в комбинация с отличителни елементи, като графика, допълнителни думи и тн. Въпреки това тези марки са с по-слаба защита, тъй като описателните им елементи могат да бъдат използвани свободно от всеки.

- Описателността на марката трябва да се преценява на база различните езици. Например при регистрация на европейски марки, ако думата не е описателна на един от езиците в ЕС, но е описателна на друг, тя може да получи отказ.

- Преди използването на една марка е задължително да се прави предварително проучване относно това дали има налични по-ранни сходни или идентични марки за посочените стоки и услуги.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

петък, 25 януари 2019 г.

McDonald’s загуби спор относно марката си Big Mac в Европа

McDonald’s загуби спор с ирландската верига за бързо хранене  Supermac’s, която атакува нейна европейска марка ‘Big Mac’ с искане за отмяна поради липса на реално използване в продължение на 5 последователни години.
Според европейското законодателство, ако притежател на марка не я използва в рамките на този период, тя може да бъде отменена.
В случая McDonald привеждат доказателства под формата на декларации за реализирани продажби под марката, брошури и извадки от сайта на компанията и wikipedia.
EUIPO обаче счита това за недостатъчно за да се покаже реално използване на марката на пазара. Приложените декларации са подписани от служители на компанията и имат по-малка тежест при оценката на използването. По отношение на брошурите не е предоставена информация как са били разпространявани и дали са достигнали до потребителите.
Извадката от сайта не показва реални продажби или посещения от потребители, а тази от wikipedia не може да се счете за обективна поради възможността за свободна редакция на съдържанието.
Много е вероятно McDonald да обжалват решението пред Апелативния борд на ведомството.
Този казус е показателен за необходимостта от внимателно планиране на доказателствения материал в подобни случаи, така че той по обиктивен начин да покаже реалното използване на съответната марка.
Източник: WIPR.

сряда, 23 януари 2019 г.

Важни промени в законодателството за търговски марки в Литва

Считано от 01.01.2019 законодателството за защита на търговски марки в Литка претърпя някои съществени изменения. По важните от тях са:

- съобразно европейското законодателство вече няма да се изисква графично представяне на марката;
- въвежда се опозиционна система, при което Патентното ведомство ще прави експертиза на нови заявки за марки на абсолютни основания, а всяко трето лице, може да подаде опозиция срещу съответната заявка на база по-ранни права.
- въвежда се възможността за регистрация на сертификативни марки;
- отмяната и заличаването на търговски марки ще се осъществява от Патентното ведомство, а не както до сега само от съда;
- притежатели на търговски марки ще могат да спират стоки обознечени с тези марки, транзитно преминаващи през страната, освен ако лицето което ги транспортира не докаже, че няма пречки за тяхното получаване в страната на доставка;
- въвежда се възможността за претендиране на неимуществени вреди в следствие на нарушаване права върху търговска марка. 
- таксите за заявяване на марки се увеличават от 138 на 180 евро, с посочване на един слас. За всеки следващ се заплаща по 40 евро допълнително.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: Marques Class 46.

петък, 18 януари 2019 г.

Важни промени в законодателството за защита на търговски марки в Чехия

Считано от 01.01.2019 законодателството за защита на търговски марки в Република Чехия се променя. В бъдеще местното патентно ведомство няма да осъществява проверка за наличие на сходство и идентичност с по-ранни марки. Притежателите на по-ранни права ще имат възможност да подават опозиции срещу такива марки. Това налага регулярното проверяване на бюлетина за търговски марки издаван от патентното ведомство на страната.
Друга промяна е възможността за регистрация на нови видоме марки, като звукови, холограмни, марки за движение и др.
В допълнение законодателството ще разпознава използването на търговска марка в състава на фирмени наименования, като нарешуване на права върху марка.

сряда, 16 януари 2019 г.

Самоа се присъедини към Мадридския протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Самоа към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. С това страните членки на протокола стават 103.
Според информацията, Самоа ще изисква индивидуални такси при регистрация на международни марки на нейна територия. Освен това вписването на лицензии за марки трябва да се осъществява в нейното патентно ведомство.
Протоколът влиза в сила за страна считано от 04.03.2019.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 14 януари 2019 г.

Обновено ръководство за заявяване на патентни в САЩ

Американското патентно ведомстно публикува обновленото си ръководство относно тълкуването, кои обекти са патентно защитими. Един от най-важните аспекти на това ръководство е тълкуването на теста прилаган от Върховният съд на страната по делото Alice/Mayo.
Патентното ведомство посочва три категории абстрактни идеи, които не могат да бъдат защитени. Това са: математически идеи, методи на функциониране на човешкия организъм, както и мисловни процеси. Според ведомството някои абстрактни идеи могат да бъдат защитени, ако водят до конкретни практически резултати. В тази връзка обаче, патентни претенции, които само имплементират абстрактни идеи в компютърни технологии, не могат да са обект на защита.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 11 януари 2019 г.

Ресторантите Wagamama спечелиха казус относно марката си във Великобритания

Английската верига ресторанти за японска кухня Wagamama спечели опозиция срещу заявена марка Wakayama за ястия приготвени от паста, ориз и пшеница.
Според веригата ресторанти заявената марка е объркващо сходна на тяхната, за идентични и сходни стоки.
В допълнение, Wagamama притежава наложена на пазара във Великобритания репутация, от която заявената марка може да се възползва.
Според заявителя марките не са сходни поради наличието на различни букви в техния състав.
Патентното ведоство на страната излезе с решение според което заявената марка може да причини объркване сред потребителите. Наличието на различни букви не е достатъчно за да преодолее визуалното и фонетично сходство, което е във висока стапен.
Този казус е добър пример за това, че промяна на отделни букви в една марка не винаги правят тази марка различна от вече регистрирани такива.
Източник: WIPR.

сряда, 9 януари 2019 г.

Beats Electronics спечели казус относно свой марки в ЕС

Апелативният съд на EUIPO се произнесе по казус със заявка за следната европейска марка за класове 9 (апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ), 35 (управление на предприятия, бизнес администрация, услуги за проучване на пазара, услуги за износ) и 38 (телекомуникационни услуги, по-специално мобилна телефония, излъчване на радио и телевизионни програми):

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Beats Electronics на основата на следните по-ранни европейски марки в класове 9 (audio and video equipment including audio players, video players, media players, portable media players), 38 (providing online bulletin boards in the fields of media, music, video, film, book and television for the transmission of messages among users), and 41 (nightclub services, dance club services, provision of live entertainment and recorded entertainment):

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки марките за несходни макар стоките и услугите им да са идентични и сходни. Приведените материали за наличие на репутация на по-ранните марки са отхвърлени, като недоказани.
Решението е обжалвано, като Апелативинят борд го отменя изцяло. Според  Бордът марките са сходни в степен да причинят объркване в потребителите. Причините за това са няколко, като се започне от сходството в начина на визуално представяне на знаците, включително от графично и цветоно отношение. Наличието на разлика в разположение на някои от елементите в марките не е достатъчно за да преодолее потенциалното объркване, ефект който се подсилва и от доказаната известност на по-ранните марки.

понеделник, 7 януари 2019 г.

Съхраняваш стоки обект на авторско право без разрешението на автора - нарушаваш закона - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/17 Imran Syed, което касае следното:

Г‑н Syed има магазин на дребно в Стокхолм (Швеция), в който продава дрехи и аксесоари, носещи свързани с рок музиката знаци. Освен бройките, които е изложил за продажба в магазина си, г‑н Syed държи такива стоки и в прилежащия към същия магазин склад, както и в още един склад, намиращ се в Bandhagen (Швеция) — предградие на община Стокхолм. Безспорно установен факт е, че магазинът на г‑н Syed редовно се зарежда със стоки от тези складове.

Установено е, че продажбата на голяма част от тези стоки нарушава марки и авторски права. Срещу г‑н Syed е образувано наказателно производство пред Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за нарушение на марки и на Закон (1960:729). Според Åklagaren (прокурор, Швеция) г‑н Syed нарушил авторските права на встъпилите в производството граждански ищци, тъй като в нарушение на закона публично разпространявал дрехи и знамена, носещи защитени с авторски права знаци. Поради това Åklagaren счита, че всички носещи такива знаци стоки в магазина и в складовете се предлагат за продажба, тоест че публично се разпространяват в нарушение на Закон (1960:729).

Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed за нарушение на марки по отношение на всички открити стоки. Той го осъжда за нарушение на Закон (1960:729) както по отношение на намерените в магазина стоки, носещи защитен от авторско право знак, така и по отношение на тези от държаните в двата разглеждани склада стоки, които са идентични на тях. Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed по отношение на последните стоки, тъй като приема, че понятието „предлагане за продажба“ на стоки в нарушение на авторското право на встъпилите в делото граждански ищци обхваща не само стоките, които към съответния момент се намират в магазина на г‑н Syed, но и държаните в складовете идентични на тях стоки. За останалите стоки в тези складове съдът обаче приема, че не могат да се разглеждат като предлагани за продажба. За всички посочени нарушения Tingsrätt (Първоинстанционен съд) налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.

Присъдата е обжалвана пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция), който постановява, че г‑н Syed е нарушил Закон (1960:729) единствено по отношение на стоките в магазина, но не и на тези в складовете. Посоченият съд приема, че г‑н Syed държи на склад тези стоки с цел продажба. При все това обаче не счита, че те са обект на предлагане за продажба или публично разпространение. Освен това извършваните със стоките в складовете дейности не представляват според апелативния съд опит или приготовление за нарушение на Закон (1960:729). Наложеното на г‑н Syed наказание е намалено до лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 60 дни.

Решението е обжалвано пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) — запитваща юрисдикция по настоящото дело, като Riksåklagaren (Кралски прокурор) иска г‑н Syed да бъде осъден за нарушение на Закон (1960:729) по отношение на същите стоки, за които е осъден от Tingsrätt (Първоинстанционен съд). Освен това той иска от Högsta domstolen (Върховен съд) да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

Пред запитващата юрисдикция г‑н Syed твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение на носител на авторско право чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен брой лица, с цел извършването на конкретна продажба. Закупуването и държането на склад на стоки не можели да се разглеждат като такова активно поведение. Тълкуване в обратен смисъл водело до разширяване на приложното поле на наказателната отговорност, което противоречало на принципа на законност.

Запитващата юрисдикция констатира, че нито Закон (1960:729), нито Директива 2001/29 забранява изрично държането на склад с цел предлагане за продажба на стоки, носещи защитен от авторско право знак. В допълнение тя посочва, че видно от решение от 13 декември 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (С‑516/13, EU:C:2015:315), нарушението на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се изразява и в действия или актове, които предхождат изпълнението на договор за продажба. Възниквал обаче въпросът дали по отношение на стоки, носещи защитен знак, които дадено лице държи на склад, може да се счита, че е налице предлагане за продажба, когато същото това лице продава идентични стоки в магазина си на дребно.

При тези обстоятелства Högsta Domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?

2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.

петък, 4 януари 2019 г.

Извадки от TMView ще могат да бъдат използвани в процедури пред EUIPO

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-848/16 Deichmann v EUIPO – Vans (V), според което извадки от базата за търговски марки TMView могат да бъдат използвани, като доказателство за притежавани права върху марки в спорове пред EUIPO.
Както е известно TMView е база данни създадена от EUIPO, която дава достъп, както до налични европейски марки, така и до национални марки регистрирани в отделните Патентни ведомства.
Според Общия съд, ако информацията в тези извадки е изчерпателна тя може да служи, като копие на сертификата за регистрация на съответната марка в процедури пред EUIPO.
Единственото изискване в това отношение е че ако стоките и услугите в извадката са на език различен от този на процедурата то те трябва да бъдат преведени.
Повече информация може да откриете тук.