Интересна статия на Roger Staub за International law Office касаеща казус със звукова марка в Швейцария.
Наскоро the Federal Supreme Court излезе с решение по дело относно това дали звукова марка, която няма словни елементи може да бъде регистрирана, както и дали тя притежава присъща отличителност или трябва да бъде доказвана вторична такава.
През 1993 година Швейцария приема изменения в законодателството си допускащи регистрация на звукови марки. През 2005 година обаче Патентното ведомство променя практиката си, като при разглеждането на подобни нетрадиционни марки започва да изисква доказване на тяхната отличителност.
На основа на горното Ведомството отказва регистрация на звукова марка за шоколадови продукти с доводът, че когато потребителите чуят мелодията няма да направят връзка с производителят, а ще я приемат, като музикална украса.
При обжалването the Federal Administrative Court потвърдил решението на Патентното ведомство въпреки становището си че практиката на последното е много рестриктивна. Причина за потвърждаването е че конкретната мелодия е елементарна, тя не е била моделирана по специфичен начин и поради това е неотличителна.
Делото стига до the Federal Supreme Court.
Според Федералният съд използването на подобни елементарни мелодии е широко разпространено особено в радиото и телевизията.
Според съдът точно защото конкретната мелодия е проста, тя се разпознава по-лесно от потребителите при използването й в рекламата.
Съдът счита, че такива мелодии трябва да се разглеждат, като всяка друга марка. Те няма да бъдат защитени ако са описателни ( например коледна мелодия за продажба на елхи).
За конкретният случая съдът смята, че звуковата марка не е описателна за продуктите, тоест може да бъде регистрирана без да се доказва придобита вторична отличителност.
English version
A interesting article from Roger Staub for International law Office regarding the case with sound trademark in Switzerland.
Recently the Federal Supreme Court issued a decision in a case concerning whether a sound mark, which no word elements can be registered, and whether it has intrinsic distinctness or it must be demonstrated.
In 1993 Switzerland adopts amendments to legislation allowing the registration of sound marks. In 2005, however, the Patent Office changed its practice, in consideration of such non-traditional marks began to require proof of their distinctness.
Based on the above the Office refused registration of sound marks for chocolate products with the argument that when consumers hear the melody will not make a connection with the manufacturer and will take it as a musical decoration.
In appealing the Federal Administrative Court confirmed the decision of the Patent Office, despite its opinion that the practice of it is very restrictive. The reason for confirmation is that the particular melody is simple, it was not modeled in a specific way and it is indistinctive.
The case came to the Federal Supreme Court.
According to the Federal Court the use of such simple melodies is widespread especially in radio and television.
According to the court just because the particular melody is simple, it is more easily identified by consumers when used in advertising.
The Court considers that such sound marks should be treated as any other trademark. They will not be protected if they are descriptive (eg Christmas tune for the sale of trees).
For specific cases the court considers that the sound mark is not descriptive of the products, thus can be registered without having to prove acquired secondary distinctness.
През 1993 година Швейцария приема изменения в законодателството си допускащи регистрация на звукови марки. През 2005 година обаче Патентното ведомство променя практиката си, като при разглеждането на подобни нетрадиционни марки започва да изисква доказване на тяхната отличителност.
На основа на горното Ведомството отказва регистрация на звукова марка за шоколадови продукти с доводът, че когато потребителите чуят мелодията няма да направят връзка с производителят, а ще я приемат, като музикална украса.
При обжалването the Federal Administrative Court потвърдил решението на Патентното ведомство въпреки становището си че практиката на последното е много рестриктивна. Причина за потвърждаването е че конкретната мелодия е елементарна, тя не е била моделирана по специфичен начин и поради това е неотличителна.
Делото стига до the Federal Supreme Court.
Според Федералният съд използването на подобни елементарни мелодии е широко разпространено особено в радиото и телевизията.
Според съдът точно защото конкретната мелодия е проста, тя се разпознава по-лесно от потребителите при използването й в рекламата.
Съдът счита, че такива мелодии трябва да се разглеждат, като всяка друга марка. Те няма да бъдат защитени ако са описателни ( например коледна мелодия за продажба на елхи).
За конкретният случая съдът смята, че звуковата марка не е описателна за продуктите, тоест може да бъде регистрирана без да се доказва придобита вторична отличителност.
English version
A interesting article from Roger Staub for International law Office regarding the case with sound trademark in Switzerland.
Recently the Federal Supreme Court issued a decision in a case concerning whether a sound mark, which no word elements can be registered, and whether it has intrinsic distinctness or it must be demonstrated.
In 1993 Switzerland adopts amendments to legislation allowing the registration of sound marks. In 2005, however, the Patent Office changed its practice, in consideration of such non-traditional marks began to require proof of their distinctness.
Based on the above the Office refused registration of sound marks for chocolate products with the argument that when consumers hear the melody will not make a connection with the manufacturer and will take it as a musical decoration.
In appealing the Federal Administrative Court confirmed the decision of the Patent Office, despite its opinion that the practice of it is very restrictive. The reason for confirmation is that the particular melody is simple, it was not modeled in a specific way and it is indistinctive.
The case came to the Federal Supreme Court.
According to the Federal Court the use of such simple melodies is widespread especially in radio and television.
According to the court just because the particular melody is simple, it is more easily identified by consumers when used in advertising.
The Court considers that such sound marks should be treated as any other trademark. They will not be protected if they are descriptive (eg Christmas tune for the sale of trees).
For specific cases the court considers that the sound mark is not descriptive of the products, thus can be registered without having to prove acquired secondary distinctness.
