вторник, 17 март 2015 г.

Кога се дължат компенсационни възнаграждения за карти памет - решение на Европейския съд - When fair compensation is payable for memory cards - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑463/12  Copydan Båndkopi срещу Nokia Danmark A/S. Делото касае следното:

Copydan е организация за стопанисване на авторски права, която представлява притежатели на такива права за аудио и видео продукции. Copydan има одобрение от Kulturministeriet (Министерство на културата) да събира, управлява и разпределя между тези притежатели възнагражденията, получени за използването на посочените творби.
Nokia продава мобилни телефони в Дания. То доставя тези стоки на търговци, които на свой ред ги препродават на други търговци или на частни лица. Всички мобилни телефони имат вътрешна памет. Освен това някои модели съдържат допълнителна карта памет, различна от SIM картата. Ако ползвателят има мобилен телефон, който разполага с карта памет, може да съхранява на нея данни като телефонни номера, контакти или снимки, направени с този телефон. Могат също да бъдат запазвани файлове, съдържащи музика, филми и други произведения, закриляни от авторското право. Такива файлове могат да са били изтеглени през интернет или да са с произход от DVD, CD, MP3 плеър или компютър на ползвателя.
Няма спор между страните по главното производство, че ако ползвател съхранява произведения, закриляни от авторското право, на мобилен телефон, който има както вътрешна памет, така и карта памет, закриляните от авторското право произведения обикновено ще бъдат съхранявани на картата памет. Ако ползвателят обаче промени настройките на мобилния телефон, той може да съхранява тези произведения и във вътрешната памет.
Copydan смята, че картите памет за мобилни телефони трябва да се обхващат от предвидената в Закона за авторското право система за справедливо обезщетение за изключението от правото на възпроизвеждане (наричано по-нататък „справедливо обезщетение“), освен картите памет с особено малък капацитет за запазване на данни. Поради тази причина то предявява иск срещу Nokia за осъждане на последното да му плати възнаграждение за копиране за лично ползване, за внесени през периода от 2004 г. до 2009 г. карти памет.
Nokia изтъква, че такова възнаграждение не се дължи, когато копирането не е законно, нито когато използването на копието, например след изтегляне на закриляното от авторското право произведение от сайт за онлайн търговия, е разрешено от притежателите на авторското право. Следователно в схемата за справедливо обезщетение трябва да бъдат включени само законни копия за лично ползване, за които притежателите на права не са предоставили разрешение. Картите памет за мобилни телефони обаче много рядко съдържали такива копия, така че за тях не можело да се изисква никакво възнаграждение.
При тези условия Østre Landsret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Съвместимо ли е с [Директива 2001/29] национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници:
a) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини);
б) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която не плаща клиентът (лицензирано съдържание, например във връзка с маркетингово действие);
в) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки;
г)  собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., при използване на ефикасни технически мерки;
д)  DVD, CD, MP3 плеър, компютър или друг апарат на трети лица;
е)  незаконно копирани произведения от интернет или други източници;
ж) файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз).
2) Как ефикасните технически мерки (член 6 от Директива [2001/29]) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно справедливото обезщетение […]?
3) При изчисляването на [справедливото обезщетение] какво следва да се разбира под израза „някои случаи, когато вредата [причинена] на притежателя на права е минимална“, както е посочено в съображение 35, което би имало за последица да не е съвместимо с Директива [2001/29] държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване […]?
4) a) Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет на мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо ли е с Директива [2001/29] законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
б) Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколкото главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо ли е с Директива [2001/29] законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
5) Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в съображение 31 от Директива [2001/29] и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, законодателството на държавите членки да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като [тази] на MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване?
6)   a)  Допуска ли Директива [2001/29] законодателство на държава членка, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?
б)  Променя ли се отговорът на въпрос 6, буква a), ако законодателството на държавата членка включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение?
в)  Променя ли се отговорът на въпрос 6, букви а) и б):
i) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, [в положение], в което понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan;
ii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, [в положение], в което […] на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението и [в което] купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението;
iii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение [в положение], в което Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и в което регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?“.


Решението на съда:

1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение, въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лични цели, за многофункционални носители като карти памет на мобилни телефони, независимо дали тези носители имат за главна функция изготвянето на такива копия, при условие че една от функциите на посочените носители, макар и второстепенна, позволява на притежателите си да ги използват за тази цел. Главният или второстепенен характер на тази функция обаче, както и относителната значимост на капацитета на носителя за изготвяне на копия могат да въздействат върху размера на дължимото справедливо обезщетение. Доколкото вредата, причинена на притежателите на права, се счете за минимална, предоставянето на посочената функция може да не породи задължение за плащане на това обезщетение.
2)  Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на възнаграждение, предназначено да финансира справедливото обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, за доставката на носители, които могат да се използват за целта на копирането за лично ползване, като картите памет за мобилни телефони, но се въздържа да предвижда такова възнаграждение за доставката на компоненти с основно предназначение за съхраняване на копия за лично ползване като вътрешната памет на MP3 плеъри, доколкото тези различни категории носители и компоненти не са сравними, или различното им третиране е обосновано, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
3) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага плащането на възнаграждение, предназначено да финансира справедливото обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, на производителите и вносителите, които продават карти памет за мобилни телефони на бизнес клиенти, знаейки, че тези карти са предназначени да бъдат препродадени от тях, но без да знаят дали крайните купувачи на посочените карти са частни или бизнес клиенти, при условие че
–    въвеждането на такава схема е оправдано от практически трудности,
–  задължените лица са освободени от плащане на посоченото възнаграждение, ако установят, че са доставяли картите памет за мобилни телефони на лица, различни от физическите, за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, като се има предвид, че това освобождаване не може да се ограничи само до доставката на бизнес клиентите, регистрирани в организацията, която управлява схемата на същите възнаграждения,
посочената схема предвижда право на възстановяване на същото възнаграждение, което е ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените възнаграждения, като това възстановяване може да бъде изплатено единствено на крайния приобретател на такава карта памет, който трябва да подаде заявление за тази цел до посочената организация.
4) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, при прочита му в светлината на съображение 35 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят в някои случаи, които попадат в приложното поле на изключението за копиране за лично ползване, освобождаване от плащането на справедливо обезщетение въз основа на това изключение, при условие че вредата, причинена на титулярите на права в тези случаи, е минимална. Тези държави са компетентни да определят прага на вредата, като се има предвид, че този праг трябва да се прилага по-конкретно в съответствие с принципа на равно третиране.
5) Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка реши по силата на член 5, параграф 2 от тази директива да изключи от материалното приложно поле на тази разпоредба всяко право на притежателите на права да разрешават възпроизвеждането на техните произведения за лично ползване, даденото от притежател на права разрешение за използване на файловете, съдържащи техните произведения, не може да има отражение върху задължението за справедливо обезщетение за копията, изготвени в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) от посочената директива с помощта на такива файлове, и не може само по себе си да породи задължение за плащане на каквото и да било възнаграждение от ползвателя на съответните файлове, на този притежател.
6) Въвеждането на технически мерки по член 6 от Директива 2001/29 за устройствата, използвани за възпроизвеждане на закриляни произведения, като DVD, CD, MP3 плеър или компютър, не може да има въздействие върху задължението за справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, извършено от такива устройства. Това въвеждане обаче би могло да има въздействие върху конкретния размер на обезщетението.
7) Директива 2001/29 не допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране, осъществено от незаконни източници, а именно от закриляни произведения, които са предоставени на разположение на потребителите без разрешението на притежателите на права.
8)  Директива 2001/29 допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране на закриляни произведения, което е извършено от физическо лице от или с помощта на устройство, принадлежащо на трето лице.


English version

The European court ruled in Case C‑463/12  Copydan Båndkopi v. Nokia Danmark A/S, which concerns the following:

Copydan is a body responsible for the administration of copyright which represents the holders of copyright in audio and audiovisual works. It is authorised by the Kulturministeriet (Ministry of Culture) to collect, administer and distribute among such copyright holders the levy charged for the use of those works.
Nokia markets mobile telephones in Denmark. It provides those products to business customers, who sell them on both to individuals and to other business customers. All mobile telephones have an internal memory. Moreover, certain models have an additional memory card that is different from the SIM card. If a user has a mobile telephone which has a memory card, he can store on it data, such as telephone numbers, contact details and photographs taken with the telephone. Files containing musical works, films and other protected works may also be stored on the card. Such files may be downloaded from the internet or from DVDs, CDs, MP3 players or the user’s computer.
The parties to the main proceedings agree that if a user stores protected works in a mobile telephone with both an internal memory and a memory card, such works are, as a rule, stored on the memory card. However, if the user alters the settings of the telephone, he may also store those works in the internal memory.
Copydan takes the view that mobile telephone memory cards should be covered by the fair compensation system established by the Copyright Act in accordance with the exception to the reproduction right (‘fair compensation’), except for those with very low storage capacity. For that reason, Copydan brought proceedings against Nokia, claiming that Nokia should be ordered to pay to it a private copying levy in respect of memory cards imported in the period from 2004 to 2009.
Nokia contends that such a levy is not payable where the reproduction is not lawful or where use of the reproduction following, for example, the downloading of a protected work from an online trading site, is authorised by the copyright holder. It is therefore only lawful reproductions for private use that are not authorised by the rightholder which should be subject to the fair compensation system. Mobile telephone memory cards rarely contain such copies, and no levy in respect of those copies may, therefore, be imposed.
 In those circumstances, the Østre Landsret decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
1. Is it compatible with [Directive 2001/29] for a national law to provide that compensation is to be paid to rightholders for reproductions made using the following sources:
(a) files, where the rightholder has consented to the use in question and for which the customer has paid a levy (licensed content from online trading sites, for example);
b)  files, where the rightholder has consented to the use in question and for which the customer has not paid a levy (licensed content, for example, in connection with commercial offers);
(c)      the user’s own DVD, CD, MP3 player, computer, etc., where effective technological measures have not been applied;
(d) the user’s own DVD, CD, MP3 player, computer, etc., where effective technological measures have been applied;
(e) a third party’s DVD, CD, MP3 player, computer or other device.;
(f)  unlawfully copied works from the internet or other sources;
(g)  files copied lawfully by some other means from, for example, the internet (from lawful sources where no licence has been granted)?
2.  How must a Member States’ legislation on fair compensation … take account of effective technological measures (Article 6 of Directive [2001/29])?
3. For the purpose of calculating [fair compensation], what constitutes “certain situations where the prejudice to the rightholder would be minimal” (recital 35 in the preamble to Directive 2001/29), with the result that it would not be compatible with Directive [2001/29] for Member States to enact legislation which provides for compensation to be paid to rightholders for such copying for private use …?
4. (a) If it is accepted that the primary or most essential function of mobile telephone memory cards is not private copying, is it compatible with Directive [2001/29] for Member States to enact legislation which provides for compensation to be paid to rightholders for copying on mobile telephone memory cards?
(b) If it is accepted that private copying is one of the primary or most essential functions of mobile telephone memory cards, is it compatible with Directive [2001/29] for Member States to enact legislation which provides for compensation to be paid to rightholders for copying on mobile telephone memory cards?
5.  Is it compatible with the concept of “fair balance” in recital 31 in the preamble to Directive [2001/29] and with the uniform interpretation of the concept of “fair compensation” in Article 5(2)(b) of the directive, which must be based on “prejudice”, for Member States to enact legislation under which a levy is charged on memory cards, whereas no levy is charged in respect of internal memory such as [that of] MP3 players or iPods, which are designed and primarily used for storing copies made for private use?
6.  (a) Does Directive [2001/29] preclude Member States from enacting legislation which provides that a producer and/or importer who sells memory cards to business customers, who in turn sell them on to both individuals and business customers, without the producer’s and/or importer’s having knowledge of whether the memory cards are sold to individuals or to business customers, are required to pay a private copying levy?
(b) Is the answer to question 6(a) affected if provisions are laid down in a Member State’s legislation under which producers, importers and/or distributors do not have to pay a levy on memory cards used for business purposes, producers, importers and/or distributors who have nevertheless paid the levy are entitled to reimbursement of the levy paid in respect of memory cards used for business purposes, and producers, importers and/or distributors may sell memory cards to other undertakings registered with the organisation responsible for administering the levy scheme without having to pay the levy?
(c)  Is the answer to questions 6(a) and 6(b) affected:
(i) if provisions are laid down in a Member State’s legislation under which producers, importers and/or distributors do not have to pay a levy on memory cards used for business purposes, where the concept of “use for business purposes” is interpreted as conferring a right of deduction, applicable only to undertakings approved by Copydan, whereas the levy must be paid in respect of memory cards used for business purposes by business customers who are not approved by Copydan;
(ii) if provisions are laid down in a Member State’s legislation under which, if producers, importers and/or distributors have nevertheless paid the levy (theoretically), the levy may be reimbursed in respect of memory cards in so far as they are used for business purposes, where (a) in practice, it is only the purchaser of the memory card who may obtain reimbursement, and (b) the purchaser of memory cards must submit an application for reimbursement of the levy to Copydan;
(iii) if provisions are laid down in a Member State’s legislation under which producers, importers and/or distributors may sell memory cards to other undertakings registered with the organisation responsible for administering the levy scheme, without paying the levy, where (a) Copydan is the organisation responsible for administering the levy scheme and (b) the registered undertakings have no knowledge of whether the memory cards have been sold to individuals or business customers?’ 

The Court's decision:

1.Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society does not preclude national legislation which provides that fair compensation is to be paid, in accordance with the exception to the reproduction right for copies made for private use, in respect of multifunctional media such as mobile telephone memory cards, irrespective of whether the main function of such media is to make such copies, provided that one of the functions of the media, be it merely an ancillary function, enables the operator to use them for that purpose. However, the question whether the function is a main or an ancillary one and the relative importance of the medium’s capacity to make copies are liable to affect the amount of fair compensation payable. In so far as the prejudice to the rightholder may be regarded as minimal, the making available of such a function need not give rise to an obligation to pay fair compensation.
2. Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 does not preclude national legislation which makes the supply of media that may be used for copying for private use, such as mobile telephone memory cards, subject to the levy intended to finance fair compensation payable in accordance with the exception to the reproduction right for copies for private use, but does not make the supply of components whose main purpose is to store copies for private use, such as the internal memories of MP3 players, subject to that levy, provided that those different categories of media and components are not comparable or the different treatment they receive is justified, which is a matter for the national court to determine.
3. Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as not precluding national legislation which requires payment of the levy intended to finance fair compensation, in accordance with the exception to the reproduction right for copies for private use, by producers and importers who sell mobile telephone memory cards to business customers and are aware that those cards will be sold on by those customers but do not know whether the final purchasers of the cards will be individuals or business customers, on condition that:
–  the introduction of such a system is justified by practical difficulties;
–  the persons responsible for payment are exempt from the levy if they can establish that they have supplied the mobile telephone memory cards to persons other than natural persons for purposes clearly unrelated to copying for private use, it being understood that the exemption cannot be restricted to the supply of business customers registered with the organisation responsible for administering the levy;
–  the system provides for a right to reimbursement of that levy which is effective and does not make it excessively difficult to repay the levy and only the final purchaser of such a memory card may obtain reimbursement by submitting an appropriate application to that organisation.
4. Article 5(2)(b) of Directive 2001/29, read in the light of recital 35 in the preamble to that directive, must be interpreted as permitting the Member States to provide, in certain cases covered by the exception to the reproduction right for copies for private use, for an exemption from the requirement under that exception to pay fair compensation, provided that the prejudice caused to rightholders in such cases is minimal. It is within the discretion of the Member States to set the threshold for such prejudice, it being understood that that threshold must, inter alia, be applied in a manner consistent with the principle of equal treatment.
5. Directive 2001/29 is to be interpreted as meaning that, where a Member State has decided, pursuant to Article 5(2) of that directive, to exclude, from the material scope of that provision, any right for rightholders to authorise reproduction of their works for private use, any authorisation given by a rightholder for the use of files containing his works can have no bearing on the fair compensation payable in accordance with the exception to the reproduction right for reproductions made in accordance with Article 5(2)(b) of that directive with the aid of such files and cannot, of itself, give rise to an obligation on the part of the user of the files concerned to pay remuneration of any kind to the rightholder.
6. The implementation of technological measures under Article 6 of Directive 2001/29 for devices used to reproduce protected works, such as DVDs, CDs, MP3 players and computers, can have no effect on the requirement to pay fair compensation in accordance with the exception to the reproduction right in respect of reproductions made for private use by means of such devices. However, the implementation of such measures may have an effect on the actual level of such compensation.
7.Directive 2001/29 precludes national legislation which provides for fair compensation, in accordance with the exception to the reproduction right, in respect of reproductions made using unlawful sources, namely from protected works which are made available to the public without the rightholder’s consent.
8. Directive 2001/29 does not preclude national legislation which provides for fair compensation, in accordance with the exception to the reproduction right, in respect of reproductions of protected works made by a natural person by or with the aid of a device which belongs to a third party.