понеделник, 27 юни 2016 г.

Мнение на Генералния адвокат - отдаване на електронни книги в заем на територията на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнениепо дело C‑174/15  Vereniging Openbare Bibliotheken  срещу  Stichting Leenrecht. Делото касае следното:

Дискусията относно отдаването в заем на електронни книги от библиотеките се води в много държави членки, включително в Нидерландия. Вследствие на доклад, изготвен по искане на Министерството на образованието, културата и науката, е направено заключението, че отдаването в заем на електронни книги не попада в обхвата на изключителното право за отдаване в заем по смисъла на разпоредбите, с които Директива 2006/115 е транспонирана в нидерландското право. Следователно отдаването в заем на електронни книги от обществените библиотеки не може да се ползва от дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива, която също е транспонирана в нидерландското право. Правителството е изготвило проектозакон за библиотеките, който се основава на тази предпоставка.
Въпреки това Vereniging Openbare Bibliotheken, асоциация, в която членуват всички обществени библиотеки в Нидерландия (наричана по-нататък „VOB“), ищец в главното производство, не споделя това становище. Тъй като е убедена, че приложимите разпоредби на нидерландското право следва да се прилагат и по отношение на електронното отдаване в заем, тя подава пред запитващата юрисдикция установителен иск срещу Stichting Leenrecht — фондация, на която е възложено събирането на авторските възнаграждения на основание дерогацията за публичното отдаване в заем, — ответник в главното производство, като иска да бъде признато по същество, първо, че отдаването в заем на електронни книги попада в обхвата на правото на отдаване в заем, второ, че предоставянето на разположение на електронни книги за неограничено време представлява продажба по смисъла на разпоредбите относно правото на разпространение, и трето, че предоставянето в заем на електронни книги от обществените библиотеки срещу заплащане на справедливо възнаграждение на авторите не представлява нарушение на авторското право.
VOB добавя, че нейният иск се отнася до отдаването в заем според модела, който запитващата юрисдикция определя като „one copy one user“. При този модел електронната книга, с която библиотеката разполага, се изтегля от ползвателя за срока на заемането, през който тя не е достъпна за останалите ползватели на библиотеката. След изтичането на този срок книгата автоматично става неизползваема от съответния ползвател и вече може да бъде заемана от друг ползвател. От друга страна VОВ потвърждава, че иска да ограничи обхвата на своя иск до „романите, сборниците с разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“.
В главното производство в подкрепа на исканията на VOB са встъпили Stichting Lira, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на литературни произведения (наричана по-нататък „Lira“), и Stichting Pictoright, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на произведения на пластичните изкуства (наричана по-нататък „Pictoright“), а в подкрепа на исканията на насрещната страна — Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, сдружение на издателите (наричано по-нататък „NUV“).
Тъй като счита, че отговорът на претенциите на VOB зависи от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, Rechtbank Den Haag сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
1. Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
–  при положение че цифров екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
–  възпроизведеният чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и
– докато тече този срокa други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е възпроизведен?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“ върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?“

Мнение на Генералния адвокат:

1) Член 1, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в обхвата на правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на авторите.
2) Член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че се отнася само до електронните книги от законен източник.