Показват се публикациите с етикет библиотеки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет библиотеки. Показване на всички публикации

понеделник, 15 март 2021 г.

До каква степен споделянето на съдържание чрез линкове в интернет е законно - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, което има следната предистория:

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции.

На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява обаче само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия на посоченото миниатюрно изображение с максимална резолюция 800×600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

Тъй като счита, че такова договорно условие не е разумно от гледна точка на приложимата правна уредба в областта на авторското право, SPK предявява иск пред Областен съд Берлин, Германия, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки.

Областен съд Берлин отхвърля иска. Решението на този съд е отменено от Висш областен съд Берлин, Германия по жалба на SPK. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.

Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG, с който се транспонира член 16 от Директива 2014/26, организациите за колективно управление са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено.

От друга страна, съгласно съдебната практика на тази юрисдикция, установена в периода, през който се прилага националното законодателство, отменено с VGG — съдебна практика, която според запитващата юрисдикция не е загубила цялата си релевантност, дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да предоставят лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на лиценз може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно обосновано изключение, следва да се претеглят интересите на заинтересованите лица, като се вземат предвид целта на закона и целта, стояща в основата на това принципно задължение на дружествата за колективно управление.

Изходът на производството по ревизионната жалба зависи от това дали, противно на постановеното от апелативния съд, вграждането чрез фрейминг на уебсайта на трето лице на произведение, което е предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласието на носителя на правата, в случая VG Bild-Kunst, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато заобикаля мерки за защита срещу фрейминг, приети от носителя на правата или наложени от него на лицензополучателя. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха могли да бъдат засегнати и VG Bild-Kunst би могло с основание постави предоставянето на лиценз на SPK в зависимост от условието последното да поеме задължение в лицензионния договор да прилага такива защитни мерки.

Запитващата юрисдикция счита, че когато миниатюрни изображения са вградени чрез фрейминг на сайта на трето лице при заобикаляне на технически мерки за защита, приети или наложени от носителя на правата, подобно вграждане представлява разгласяване пред нова публика. Ако случаят не е такъв, правото на публично разгласяване на произведение в интернет би било фактически изчерпано, в противоречие с член 3, параграф 3 от Директива 2001/29, веднага щом до това произведение е предоставен свободен достъп на всички интернет потребители на уебсайт с разрешението на носителя на правата, без този носител да може да запази контрола върху икономическото използване на своето произведение и да си осигури подходящо участие в използването му за икономически цели.

Тъй като обаче има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос предвид практиката на Съда във връзка с фрейминга (определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315) и със свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), в контекста на цифровите технологии (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), от която съдебна практика следва, че хипервръзките допринасят за доброто функциониране на интернет, както и за обмена на мнения и на информация Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

понеделник, 27 юни 2016 г.

Мнение на Генералния адвокат - отдаване на електронни книги в заем на територията на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнениепо дело C‑174/15  Vereniging Openbare Bibliotheken  срещу  Stichting Leenrecht. Делото касае следното:

Дискусията относно отдаването в заем на електронни книги от библиотеките се води в много държави членки, включително в Нидерландия. Вследствие на доклад, изготвен по искане на Министерството на образованието, културата и науката, е направено заключението, че отдаването в заем на електронни книги не попада в обхвата на изключителното право за отдаване в заем по смисъла на разпоредбите, с които Директива 2006/115 е транспонирана в нидерландското право. Следователно отдаването в заем на електронни книги от обществените библиотеки не може да се ползва от дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива, която също е транспонирана в нидерландското право. Правителството е изготвило проектозакон за библиотеките, който се основава на тази предпоставка.
Въпреки това Vereniging Openbare Bibliotheken, асоциация, в която членуват всички обществени библиотеки в Нидерландия (наричана по-нататък „VOB“), ищец в главното производство, не споделя това становище. Тъй като е убедена, че приложимите разпоредби на нидерландското право следва да се прилагат и по отношение на електронното отдаване в заем, тя подава пред запитващата юрисдикция установителен иск срещу Stichting Leenrecht — фондация, на която е възложено събирането на авторските възнаграждения на основание дерогацията за публичното отдаване в заем, — ответник в главното производство, като иска да бъде признато по същество, първо, че отдаването в заем на електронни книги попада в обхвата на правото на отдаване в заем, второ, че предоставянето на разположение на електронни книги за неограничено време представлява продажба по смисъла на разпоредбите относно правото на разпространение, и трето, че предоставянето в заем на електронни книги от обществените библиотеки срещу заплащане на справедливо възнаграждение на авторите не представлява нарушение на авторското право.
VOB добавя, че нейният иск се отнася до отдаването в заем според модела, който запитващата юрисдикция определя като „one copy one user“. При този модел електронната книга, с която библиотеката разполага, се изтегля от ползвателя за срока на заемането, през който тя не е достъпна за останалите ползватели на библиотеката. След изтичането на този срок книгата автоматично става неизползваема от съответния ползвател и вече може да бъде заемана от друг ползвател. От друга страна VОВ потвърждава, че иска да ограничи обхвата на своя иск до „романите, сборниците с разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“.
В главното производство в подкрепа на исканията на VOB са встъпили Stichting Lira, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на литературни произведения (наричана по-нататък „Lira“), и Stichting Pictoright, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на произведения на пластичните изкуства (наричана по-нататък „Pictoright“), а в подкрепа на исканията на насрещната страна — Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, сдружение на издателите (наричано по-нататък „NUV“).
Тъй като счита, че отговорът на претенциите на VOB зависи от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, Rechtbank Den Haag сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
1. Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
–  при положение че цифров екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
–  възпроизведеният чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и
– докато тече този срокa други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е възпроизведен?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“ върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?“

Мнение на Генералния адвокат:

1) Член 1, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в обхвата на правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на авторите.
2) Член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че се отнася само до електронните книги от законен източник.

вторник, 16 септември 2014 г.

Дигитализация на книги от библиотеки - решение на Европейския съд - Digitization of books from libraries - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело  C-117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG. Делото касае следното:

TU Darmstadt стопанисва регионална и университетска библиотека, в която е създал електронни читателски места, чрез които е предоставен публичен достъп до произведения от фонда на тази библиотека с оглед справка.
От януари или февруари 2009 г. сред тези произведения е и учебникът Einführung in die neuere Geschichte от В. Шулце (наричан по-нататък „процесният учебник“), издаден от Ulmer — научно издателство от Щутгарт (Германия).
TU Darmstadt отхвърля предложението на Ulmer от 29 януари 2009 г. да купи и използва издадените от Ulmer учебници, сред които е и процесният учебник, под формата на електронни книги.
TU Darmstadt цифровизира въпросния учебник с цел да го предостави на разположение на ползвателите чрез електронните читателски места в своята библиотека. От тези читателски места не може по едно и също време да се прави справка с повече екземпляри от произведението, отколкото са в наличност в библиотечния фонд. Ползвателите на тези читателски места могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да го съхранят върху USB устройство и в съответната форма да го изнесат от библиотеката.
След като е сезиран от Ulmer, с решение от 6 март 2011 г. Landgericht Frankfurt am Main (областен съд, Франкфурт на Майн) приема, че за да се изключи приложимостта на член 52b от UrhG, притежателят на правата и учреждението трябва предварително да са сключили споразумение за използването на съответното произведение в цифрова форма. Освен това тази юрисдикция отхвърля искането на Ulmer да се забрани на TU Darmstadt да цифровизира сам или чрез трети лица процесния учебник. Тя обаче уважава искането на споменатото дружество да се забрани на ползвателите на библиотеката на TU Darmstadt от създадените в нея електронни читателски места да отпечатват това произведение и/или да го съхраняват върху USB устройство и/или да изнасят така възпроизведеното от библиотеката.
След като е сезиран от TU Darmstadt с пряка ревизионна жалба, Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд) приема, че на първо място се поставя въпросът дали произведенията и другите закриляни обекти „подлежат на условия[…] за покупка или лицензия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на права предлага на посочено от тази разпоредба учреждение сключването, при подходящи условия, на лицензионни договори за ползването на тези права и на другите закриляни обекти, или пък тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че са визирани единствено случаите, когато съответният притежател и съответното учреждение са сключили споразумение по този въпрос.
Bundesgerichtshof счита, че за разлика от текста на немски език на посочената разпоредба текстовете ѝ на английски и на френски език са в смисъла на първото тълкуване. Той посочва, че довод в подкрепа на това тълкуване могат да бъдат и общата структура и целите на Директива 2001/29. Според него, ако обаче се приеме, че единствено със сключването на споразумение възниква пречка за прилагането на посочения ограничителен режим, съответното учреждение би могло да отхвърли отправеното от притежателя на правата подходящо предложение, за да се възползва от ограничителния режим; по мнение на Bundesgerichtshof това също така означава, че въпросният притежател няма да получи подходящо възнаграждение, каквато обаче е една от целите на тази директива.
На второ място, запитващата юрисдикция се пита дали член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че оправомощава държавите членки да предоставят на посочените в тази разпоредба учреждения правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, доколкото разгласяването или предоставянето им на разположение чрез техните терминали изисква такова възпроизвеждане. Според запитващата юрисдикция държавите членки би трябвало да разполагат с акцесорно правомощие да предвидят такова изключение от правото на възпроизвеждане по член 2 от същата директива или ограничение на това право, тъй като в противен случай полезният ефект на член 5, параграф 3, буква н) от нея не би бил гарантиран. Тя посочва, че във всеки случай въпросното правомощие може да се изведе от член 5, параграф 2, буква в) от цитираната директива.
На трето място, запитващата юрисдикция счита, че спорът по главното производство поставя въпроса дали съгласно член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят ограничителен режим, който позволява на ползвателите на посочено от тази разпоредба учреждение изцяло или отчасти да отпечатват върху хартия или да съхраняват или прехвърлят на USB устройства произведенията, които са им били разгласени или предоставени на разположение от съответното учреждение чрез неговите терминали.
В това отношение същата юрисдикция отбелязва, най-напред, че макар отпечатването, съхраняването или прехвърлянето — доколкото тези дейности са свързани с възпроизвеждането на произведение — по принцип да не попадат в обхвата на ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, възпроизвеждането под формата на продължаване на разгласяването или на предоставянето на разположение на дадено произведение от съответното учреждение може да бъде разрешено на основание друго ограничение, и по-специално съгласно т.нар. изключение „за копиране за лично ползване“, залегнало в член 5, параграф 2, буква б) от цитираната директива.
На следващо място, по мнение на запитващата юрисдикция целта по член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 — да се направи възможно ефикасното използване, за целите на изследвания или частни проучвания, на текстовете, които са разгласени или предоставени на разположение чрез терминалите на учреждение като библиотека — насочва към тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че отпечатването от един терминал на произведение на хартия е разрешено, а съхраняването върху USB устройство — не.
На последно място, според запитващата юрисдикция подобно тълкуване на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 също така би гарантирало, че обхватът на този ограничителен режим отговаря на трите условия, предвидени в член 5, параграф 5 от същата директива. Тя счита, че съхраняването на дадено произведение върху USB устройство засяга в по-голяма степен авторското право върху това произведение от отпечатването му на хартия.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1)  Прилагат ли се условия за покупка или лицензия по смисъла на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на правата предлага на посочените в тази разпоредба учреждения да сключат лицензионни договори за използване на произведенията при подходящи условия?
2) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 оправомощава ли държавите членки да предоставят на учрежденията правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение чрез терминали?
3) Може ли правата, които държавите членки предвиждат в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, да бъдат с такъв обхват, че ползвателите на терминали да могат да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения?“.


Решението на съда:

1) Понятието „условия за покупка или лицензия“, което се съдържа в член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се разбира в смисъл, че притежателят на правата и посочено в тази разпоредба учреждение, като общодостъпна библиотека, трябва да са сключили лицензионен договор или договор за използване на съответното произведение, в който са конкретизирани условията, при които учреждението може да използва това произведение.
2) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 във връзка с член 5, параграф 2, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да даде на посочените в тези разпоредби общодостъпни библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.
3) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща действия като отпечатването на произведения на хартия или съхраняването им на USB устройство, извършени от ползватели в специализирани терминали, създадени в посочените от тази разпоредба общодостъпни библиотеки. Такива действия обаче евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от споменатата директива, стига във всеки отделен случай да са изпълнени условията, поставени от тези разпоредби.


English version

The European Court ruled in Case C-117/13 Technische Universität Darmstadt v Eugen Ulmer KG. The case concerns the following:

TU Darmstadt operates a regional and academic library in which it installed electronic reading points that allow the public to consult works contained in the collection of that library.
Since January or February 2009, those works have included the textbook of Schulze W., Einführung in die neuere Geschichte (‘the textbook at issue’), published by Ulmer, a scientific publishing house established in Stuttgart (Germany).
TU Darmstadt did not take up Ulmer’s offer of 29 January 2009 of an opportunity to purchase and use the textbooks it publishes as electronic books (‘e-books’), including the textbook at issue.
TU Darmstadt digitised that textbook so as to make it available to users on electronic reading points installed in its library. Those points did not allow for a greater number of copies of that work to be consulted at any one time than the number owned by the library. Users of the reading points could print out the work on paper or store it on a USB stick, in part or in full, and take it out of the library in that form.
In an action brought by Ulmer, the Landgericht (Regional Court) Frankfurt am Main held, by judgment of 6 March 2011, that the rightholder and establishment must have reached prior agreement on the digital use of the work concerned for Paragraph 52b of the UrhG not to apply. That court also rejected Ulmer’s application seeking to prohibit TU Darmstadt from digitising the textbook at issue or having it digitised. However, it granted that company’s request to prohibit users of the TU Darmstadt library from being able, at electronic reading points installed therein, to print out that work and/or store it on a USB stick and/or take such reproductions out of the library.
Hearing an appeal by TU Darmstadt on a point of law, the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) considers, in the first place, that the question arises whether works and other protected objects are ‘subject to purchase or licensing terms’, within the meaning of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, where the rightholder offers to conclude with an establishment referred to in that provision appropriately worded licensing agreements in respect of those works or whether a different interpretation of that provision must be adopted, in terms of which only cases where the owner and the establishment have entered into an agreement on that matter are covered.
That court takes the view that, unlike the German language version of the provision, the English and French language versions are consistent with the first of the above interpretations. That interpretation could also be justified on the basis of the purpose and general scheme of Directive 2001/29. However, if only the entering into an agreement would allow for the application of that provision to be ruled out, it would be open to the establishment to refuse an appropriate offer from the rightholder so as to benefit from the limiting provision in question, which would also mean that the owner would not receive appropriate remuneration, which nevertheless is one of the objectives of that directive.
In the second place, the referring court is uncertain whether Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it allows Member States to confer on the establishments referred to in that provision the right to digitise the works contained in their collections to the extent that the communication or making available of those works on their terminals requires such reproduction. The referring court takes the view that Member States should have an ancillary competence in order to provide for such an exception to the reproduction right referred to in Article 2 of that directive or such a limitation of that right; otherwise the effectiveness of Article 5(3)(n) would not be guaranteed. That competence could, in any event, be inferred from Article 5(2)(c) of the directive.
In the third place, the referring court takes the view that the dispute in the main proceedings raises the question whether, pursuant to Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, Member States may provide for a limiting provision permitting the users of an establishment referred to in that provision to print out on paper or store on a USB stick, in part or in full, the works reproduced or made available by the establishment on its terminals.
In that regard, that court considers, first of all, that while those printouts, stored copies or downloads, being related to the reproduction of a work, are not, in principle, covered by the limitation provided for in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, they could nevertheless be permitted, as an extension of the communication or of the making available of a work by the establishment in question, under another limitation, in particular, pursuant to the so-called ‘private copying’ exception provided for in Article 5(2)(b) of that directive.
Next, the court finds that the objective referred to in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, which entails permitting the efficient use, for the purpose of research or private study, of texts communicated or made available on the terminals of an establishment such as a library, is consistent with an interpretation of that provision to the effect that the printing out on paper of a work from a terminal should be permitted, whereas storage on a USB stick should not be.
Lastly, the referring court considers that such an interpretation of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 would also ensure that the scope of the limitation provided for in that provision respects the threefold condition provided for in Article 5(5) of that directive. In its view, storage of a work on a USB stick encroaches upon the rights of the author of that work more than printing it out on paper.
In those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
(1) Is a work subject to purchase or licensing terms, within the meaning of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, where the rightholder offers to conclude with the establishments referred to therein licensing agreements for the use of that work on appropriate terms?
(2) Does Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 entitle the Member States to confer on those establishments the right to digitise the works contained in their collections, if that is necessary in order to make those works available on terminals?
(3) May the rights which the Member States lay down pursuant to Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 go so far as to enable users of the terminals to print out on paper or store on a USB stick the works made available there?’ 

The Court's decision is:

1. The concept of ‘purchase or licensing terms’ provided for in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be understood as requiring that the rightholder and an establishment, such as a publicly accessible library, referred to in that provision must have concluded a licensing agreement in respect of the work in question that sets out the conditions in which that establishment may use that work.
2. Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, read in conjunction with Article 5(2)(c) of that directive, must be interpreted to mean that it does not preclude Member States from granting to publicly accessible libraries covered by those provisions the right to digitise the works contained in their collections, if such act of reproduction is necessary for the purpose of making those works available to users, by means of dedicated terminals, within those establishments.
3. Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it does not extend to acts such as the printing out of works on paper or their storage on a USB stick, carried out by users from dedicated terminals installed in publicly accessible libraries covered by that provision. However, such acts may, if appropriate, be authorised under national legislation transposing the exceptions or limitations provided for in Article 5(2)(a) or (b) of that directive provided that, in each individual case, the conditions laid down by those provisions are met.