вторник, 10 януари 2017 г.

5 годишен срок за използване на европейски марки - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑654/15 Länsförsäkringar AB  срещу  Matek A/S. Делото касае следното:

Länsförsäkringar, което упражнява банкова, инвестиционна и застрахователна дейност, е притежател на фигуративна марка на ЕС № 005423116. Тази марка е регистрирана на 4 януари 2008 г. за услуги от класове 36 и 37 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба. Що се отнася до клас 36, регистрацията обхваща, наред с другото, сделки с недвижимо имущество, оценяване на недвижимо имущество, отдаване под наем на апартаменти и търговски площи, както и управление на недвижимо имущество, а що се отнася до клас 37 — строителство, ремонт, поддръжка и монтажни услуги.
Основната дейност на Matek се състои в изработването и сглобяването на дървени къщи. В рамките на тази дейност това дружество започва през 2007 г. да използва лого, което регистрира през 2009 г. за стоките от клас 19 по смисъла на Ницската спогодба, включващ „неметални строителни материали; неметални твърди тръби за строителството; асфалт, катран и битум; неметални преносими конструкции; неметални паметници“.
Länsförsäkringar смята, че използвайки това лого в периода 2008—2011 г., Matek е нарушило изключителните му права, предоставени му с въпросната марка на ЕС, и затова сезира Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм, Швеция), като иска от този съд да забрани на основание член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Matek да използва в търговската си дейност в Швеция сходни на тази марка знаци под страх от периодична имуществена санкция. Stockholms tingsrätt (Първоинстационен съд Стокхолм) уважава това искане.
Svea hovrätt (Апелативен съд, област Свеаланд, Швеция) отменя това решение. Всъщност, макар апелативният съд да смята, че използваното от Matek лого е сходно на регистрираната от Länsförsäkringar марка на ЕС, той все пак приема, за разлика от Stockholms tingsrätt (Първоинстационен съд Стокхолм), че сходството на процесните стоки и услуги трябва да се преценява не въз основа на формалната регистрация на тази марка, а въз основа на действително упражняваната от притежателя на марката дейност. Затова след цялостна преценка Svea hovrätt (Апелативен съд, област Свеаланд) стига до извода, че в случая не съществува вероятност от объркване.
Länsförsäkringar подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция), като твърди, че в петгодишния период след регистрацията на марка на ЕС вероятността от объркване, по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се преценява единствено въз основа на тази регистрация, а не въз основа на действителното използване на тази марка.
Според запитващата юрисдикция практиката на Съда не дава отговор на въпроса какво значение следва да се отдаде, за целите на прилагането на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на регистрацията спрямо действителното използване на марка на ЕС в случаите, когато в петгодишния период след регистрацията на такава марка трето лице използва без разрешение в търговската си дейност сходен на нея знак.
При тези условия Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)  Има ли отражение върху изключителните права на притежателя на марка на [ЕС] фактът, че в петгодишния срок след регистрацията той не я е реално използвал в Съюза за стоките или услугите, обхванати от регистрацията?
2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви обстоятелства и по какъв начин това засяга изключителните права?“.


Решение на съда:

Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз], във връзка с член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в петгодишния период след регистрацията на марка на ЕС притежателят ѝ може, при вероятност от объркване, да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност идентичен или сходен на марката му знак за всички стоки и услуги, които са идентични или сходни с тези, за които тази марка е била регистрирана, без да трябва да доказва реалното ѝ използване за тези стоки или услуги.