SHAVETTE оцеля в казус за заличаване на търговска марка в ЕС

Апелативният Борд на EUIPO излезе с решение по спор за заличаване на търговска марка SHAVETTE.

Марката е заявена през 2014 година от немската компания DOVO Stahlwaren Bracht GmbH & Co.KG за следните класове стоки:

• Клас 8: Самобръсначки, електрически или неелектрически, и части за тях; Контейнери и кутии за самобръсначки.
• Клас 21: Четки за бръснене; Държачи за самобръсначки и четки за бръснене.

Бръсначите SHAVETTE започват да се произвеждат от  DOVO през 80-те години на 20в. и с времето изграждат своята репутация на пазара.

През 2018 година Sinelco International, BV подава искане за заличаване на марката на основание член 59(1)(a) EUTMR във връзка с член 7(1)(c) и 7(1)(d) EUTMR - марка указваща естествето и начина на използване на стоките и марка станала обичайна в говоримия език или в установената търговска практика.

Според Sinelco думата SHAVETTE се използва от потребителите в ЕС за родово определение на класически бръсначи. Предоставени са доказателства от Швеция и Великобритания, където потребителите използват думата, като продуктово наименование за подобни бръсначи.

Както е известно, описателни термини не могат да бъдат търговски марки, а марки които първоначално са били регистрирани могат да загубят защитата си, ако станат родови такива, тоест описват категорията продукти.

EUIPO заличава марката за класически бръсначи, като приема, че има достатъчно доказателства, че значителна част от потребителите в ЕС възприемат думата SHAVETTE, като синомим на бръснач със сменящо се острие, а не като отделна търговска марка.

Решението е обжалвано.

Апелативният борд на EUIPO го отменя. Една от причините за това е факта, че решението на Борда е след 31.12.2021, тоест след гратисният период за напускане на ЕС от Великобритания, поради което всички доказателства от тази територия са неприложими независимо, кога е подадена заявката за заличаване.

Според Борда останалите доказателства от Швеция не са достатъчни за да се приеме, че значителна част от потребителите в ЕС възприямат марката, като родов термин ца цялата катерогия стоки.

Казусът е показателен за това, че искане за заличаване на основание генеричност и описателност на регистрирана марка трябва да се подкрепени със солидни доказателства. От друга страна е важно всяка компания да индикира по подходящ начин, че търговското означение е марка, а не наименование на продукта, тъй като ако потребителите започнат да го използват, като такова има риск в бъдеще защитата да бъде загубена.

Проблеми за обувки Crocs в Швеция

През 2008г. Crocs Inc заявява следната трийзмерна марка в Швеция за клас 25 - обувки:

Патентното ведомство на страта излиза с отказ на абсолютни основания, липса на отличителност. Отказът е преодолян след входирани доказателства за придобита отличителност на марката сред потребителите в страната.

В периода 2014-2019, веригата магазини ÖoB продават обувки с дизайн сходен на регистрираната марка.

Crocs Inc завеждат съдебно дело за нарушаване на права върху марката, а ÖoB отговарят с иск за заличаване на основание, че марката е неотличителна и представлява форма произтичаща от естеството на стоката, както и че тя има техническа функция, поради което не може да представлява търговска марка.

Съдът разглежда формата на обувката и приема, че тя произлиза от естеството на продукта - обувка с дупки, каишка за стабилно носене и открита пета. Освен това съдът приема, че марката изпълнява техническа функция, тъй като посочените дупки допринасят за по-добрата вентилация и оттичане на водата. Поради всичко това е прието, че не е налице нарушаване на права върху марката, а тя самата е заличена.

Решението е обжалвано.

Според апелативният съд формата на обувката не произлиза от естеството на стоката, тъй като е възможно подобни обувки да бъдат създавани в различна форма, размери, вид дупки и тн.

Вентилацията и отчитането на вода сами по-себе си не могат да представляват техническа функция в смисълът заложен от закона.

Въпреки това съдът заличава марката на основание липса на отличителност. Според съда приложените доказателства за придобита отличителност касаят най-вече данни за сериозни продажби от продукта на територията на страната но не и информация дали въпросната форма се възприема от потребителите, като търговска марка. 

Приложеното социологическо изследване е прието за недостатъчно. Причината е че на въпроса с какво потребителите свързват формата на обувката, 74% отговарят с Foppatoffeln, име свързано с известният хокейст Peter Forsberg, който носи тези обувки по времето когато е контузен, участвайки в телевизионни предавания и реклами. Едва 7% свързват обувката конкретно с Crocs Inc.  Освен това 46% от анкетираните казват, че продукта може да се произвежда от всяка компания. Изследването не е предоставило опцията - от никой - която анкетираните да могат да изберат.

Проведените рекламни кампании са включвали и думата Crocs и изображение на крокодил, което според съда подкрепя извода, че формата на продукта се възприема, не като марка, а като негова характеристика.

Източник: IPKat.

Не всеки слоган за мляко може да бъде търговска марка в ЕС

Шведската компания Oatly AB, която предлага продукти заместители на млякото, загуби спор с EUIPO по отношение на заявка за европейска марка "IT’S LIKE MILK BUT MADE FOR HUMANS" заявена за класове 18, 25, 29, 30, 32.

Марката е отказана на абсолютни основания - липса на отличителност. Според EUIPO този слоган има директен рекламен и хвалебствен характер, поради което не може да бъде знак разпознаван, като търговски източник от потребителите.

Oatly AB привеждат довода, че марката е сугестивна, изисква определена мисловна дейност от потребителите за да могат да разберат смисълът й, тоест че става дума за мляко но не в класическия му вариант от животински произход.

EUIPO отхърля този аргумент, като приема, че значението на марката е напълно описателно, тоест че става дума за заместител на млякото, което се разбира директно от потребителите.

Решението е в етап на обжалване пред Общия съд на ЕС.

Този казус е показателен за крехкия характер на сугестивните марки. В случая на Doublemint, марката е регистрирана макар да има конкретно значение на двойна мента, но реално потребителите трябва да се замислят какво означава това, тоест какво е единичното ниво на мента и има ли такъв измерител.

Източник: Marks & Clerk - Heather Williams for Lexology.

До каква степен декоративни елементи могат да представляват търговски марки?

Европейският съд излезе с решение по дело C‑456/19 Aktiebolaget Östgötatrafiken срещу Patent- och registreringsverket. Делото касае следната предистория:

Жалбоподателят в главното производство е притежател на фигуративни марки, регистрирани в Службата за интелектуална собственост под номера 363521—363523 за автомобилни и транспортни услуги от клас 39. Тези фигуративни марки са следните:

На 23 ноември 2016 г. жалбоподателят в главното производство подава пред Службата за интелектуална собственост три заявки за марки за различни автомобилни и транспортни услуги от клас 39:

Трите марки са придружени от следното описание: „Оцветяване на превозни средства в червен, бял и оранжев цвят по указания начин“. Жалбоподателят в главното производство уточнява, че заявките не се отнасят до самата форма на превозните средства или до очертаните по тях черни или сиви полета.

С решение от 29 август 2017 г. Службата за интелектуална собственост отхвърля заявките с мотива, че знаците, за които се иска регистрация съгласно правото в областта на марките, са само декоративни, че не могат да се възприемат като годни да отличат заявените услуги и че поради това нямат отличителен характер.

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Патентен и търговски съд, Швеция.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, че заявените марки представляват „позиционни марки“, които се състоят от различни по големина елипси в червен, оранжев и бял цвят и се поставят в определен размер и положение върху използваните за извършването на транспортните услуги автобуси и влакове.

Изображенията, които жалбоподателят представя за заявените марки и на които очертава превозните средства с пунктирана линия, за да покаже, че исканата защита не се отнася до формата им, са следните:

Освен това жалбоподателят в главното производство твърди, че заявените марки създават впечатление, сходно с това, което създават марките, регистрирани под номера 363521—363523, и че отличителният характер на първите не трябва да се преценява различно само поради факта че са предназначени да се поставят по определен начин върху използваните за транспортните услуги превозни средства. Жалбоподателят отбелязва също и че транспортните дружества по принцип поставят върху превозните си средства свои графични изображения или цветове, така че ползвателите на извършваните от тях услуги считат тези графични изображения или цветове за указания за търговски произход.

Службата за интелектуална собственост от своя страна изтъква, че защитата на фигуративните елементи на разглежданите в главното производство марки не се иска абстрактно, а за да бъдат поставяни върху използваните от жалбоподателя в главното производство превозни средства. Тъй като преценката на отличителния характер би следвало да е цялостна и превозните средства за търговски транспорт често се декорират с цветни мотиви, потребителите  за да могат да разберат, че става въпрос за марка  трябвало да са предварително запознати със съответните елементи, тъй като в противен случай биха ги счели за декоративни елементи. Предвид разнообразието в оцветяването и декорацията на превозните средства, използвани в съответния икономически сектор, разглежданите в главното производство знаци можели да се възприемат като указание за търговския произход само ако се различават в достатъчна степен от стандартното или обичайното в сектора, а случаят не бил такъв.

С решение от 29 март 2018 г. Патентен и търговски съд отхвърля жалбата на жалбоподателя в главното производство с мотива, че представените доказателства не установяват достатъчна разлика между цветовете и формата на знаците, за които се иска защита съгласно правото в областта на марките, и начина, по който другите предприятия декорират превозните си средства, и поради това не може да се приеме, че съответните потребители възприемат тези знаци като указание за търговски произход.

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 3 от Директива 2015/2436 основното, което се изисква от знака, за да бъде марка, е да има отличителен характер.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава постоянната практика на Съда, съгласно която съответните потребители невинаги възприемат по един и същи начин отличителния характер на знак според това дали разглежданата марка е триизмерна и се състои от външния вид на самата стока, или е словна или фигуративна марка. Всъщност, тъй като средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка. Ето защо, както Съдът е приел, знак, който се смесва с външния вид на стоката, може да се счита за имащ отличителен характер само ако значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

По отношение на марките, обозначаващи услуги, запитващата юрисдикция посочва решението на Съда от 10 юли 2014 г., Apple (C‑421/13, EU:C:2014:2070), в точка 20 от което се приема, че обзавеждането на търговско помещение може да отличава стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия, когато изобразеното обзавеждане значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

Запитващата юрисдикция все пак отбелязва, че в това решение Съдът не е уточнил при какви условия изискването за наличие на значителна разлика от стандартното или обичайното в сектора трябва да се прилага по отношение на марка, която обозначава услуга.

Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че в споменатото решение Съдът не е анализирал дали разглежданата марка не е независима от външния вид на материалните предмети, които позволяват извършването на услугите, за които е регистрирана.

В този смисъл запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да се прецени отличителният характер на знаци  които са предназначени да се поставят върху определени части на превозните средства на доставчик на транспортни услуги, за да го отличават  трябва да се провери дали те значително се отклоняват от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2015/2436] да се тълкува в смисъл, че при заявка за регистрация на марка за услуги, която се състои от знак, поставен в определено положение и покриващ големи части от повърхността на използваните за извършването на услугите материални предмети, следва да се провери в каква степен марката не е независима от външния вид на тези предмети?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли марката значително да се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор, за да може да се приеме, че има отличителен характер?“.

Решение на съда:

Член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че налага при преценката на отличителния характер на знак  който е заявен за регистрация като марка за услуга, състои се от цветни мотиви и е предназначен да се поставя изключително и систематично по определен начин върху голяма част от използваните за доставката на тази услуга предмети  да се отчита как съответните потребители възприемат поставянето на знака върху предметите, без при това да следва да се проверява дали знакът значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

Предоставянето на снимка, като съдебно доказателство не нарушава авторските права върху нея

Генералният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑637/19 BY срещу CX. Делото касае следната предистория:

BY и CX са физически лица, всяко от които поддържа уебсайт. В рамките на предходен гражданскоправен съдебен спор CX изпраща като доказателство копие от страница с текст, взета от уебсайта на BY, която включва и снимка. Така снимката става част от преписка по производството.

BY твърди, че е притежател на авторското право върху тази снимка, и иска CX да бъде осъден да му плати обезщетение за вреди, първо, за нарушение на авторското право и второ, за нарушение на специалната защита, с която се ползват снимките по силата на член 49а от Закона за авторското право. СХ твърди, че не дължи каквото и да било обезщетение за вреди, и поддържа, че разкриването на материала за целите на съдебното производство не представлява нарушение на авторското право.

На първа инстанция Съд по патентни и търговски дела, Швеция приема, че снимката е защитена по силата на право, свързано с авторското, а именно по силата на специалната защита, с която се ползват снимките. Този съд обаче приема, че тъй като снимката му е предоставена в рамките на съдебно производство, всеки може да поиска да му бъде разкрита в съответствие с приложимите разпоредби на шведското конституционно право за достъп до документи. Въпреки че Съд по патентни и търговски дела стига до извода, че CX е разпространил публично въпросната снимка по смисъла на Закона за авторското право, той приема, че не е установено, че BY е претърпял вреди, и съответно отхвърля иска му.

BY обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали представянето пред съда на копие от разглежданата снимка като процесуално действие съставлява незаконно предоставяне на произведението по смисъла на приложимата национална правна уредба в областта на авторското право под формата на публично разпространяване или публично разгласяване.

Не се оспорва фактът, че снимката е изпратена на сезирания със спора между страните съд по електронен път (по електронна поща) под формата на електронно копие. Националният съд иска също да се установи дали за тази цел представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“.

Запитващата юрисдикция подчертава, че съществува несигурност относно тълкуването в правото на Съюза на понятията „публично разгласяване“ и „публично разпространяване“, в случай че защитено с авторско право произведение бъде представено пред съд в рамките на гражданско производство. Това повдига въпроса, първо, дали представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“ по смисъла на Директива 2001/29 и второ, дали понятието „публично“ трябва да има едно и също значение в контекста на прилагането на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът е приел, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица. В допълнение към това Съдът е подчертал, че целта е да се даде възможност по всякакъв подходящ начин съответното произведение да бъде възприето от „лица по принцип“, а не от определени лица, спадащи към частна група(5).

От практиката на Съда следва също, че понятието „разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 има същото значение като израза „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ДАП. От решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (C‑516/13, EU:C:2015:315), изглежда, обаче следва, че за да е налице „публично разпространяване“, е достатъчно защитеното произведение да е доставено до определен потребител.

Освен това трябва да се определи дали е налице „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“, когато документ се представя в рамките на съдебно производство на физически (хартиен) носител или като приложение към електронно писмо, при положение че такова представяне води до един и същи ефект и преследва една и съща цел и в двата случая.

Според запитващата юрисдикция нито съдилищата, нито техните служители могат да се възприемат като „общественост“ в общия смисъл на този термин. Те обаче не могат да се приемат и за спадащи към частна група.

В допълнение запитващата юрисдикция счита, че макар броят лица, които имат достъп до произведението след представянето му, със сигурност да е ограничен до служителите на съда, този брой може да варира и по принцип трябва да се счита за значителен. На последно място, съгласно националното право всеки има право на достъп до документи, получени от съда.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1. Eднакво ли е значението на понятието „публично“ в член 3, параграф 1 и в член 4, параграф 1 от Директива [2001/29]?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че разгласяване или разпространяване пред съд се обхваща от понятието „публично“ по смисъла на тези разпоредби?

3.  При отрицателен отговор на първия въпрос:

a)   може ли разгласяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

б)  може ли разпространяването на защитено произведение пред съд да се обхваща от понятието „публично“?

4.  От значение ли е за преценката дали представянето на защитено произведение пред съд съставлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ фактът, че националното законодателство установява общ принцип на достъп до публични документи, съгласно който всеки, който подаде молба, може да получи достъп до представените на съда в рамките на съдебно производство документи, освен ако те съдържат поверителна информация?“.

Становището на Генералния адвокат:

Представянето по електронен път пред съд като доказателство от страна или участник в съдебно производство на защитени с авторско право материали не представлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година. Сам по себе си фактът, че такова доказателство се счита за публичен документ и че така в съответствие с националните правила за свободата на информация или за прозрачността съответните материали, защитени с авторско право, са по принцип публично достъпни, не означава, че то става част от публичното пространство и че не попада под закрилата на авторското право.

Каква е тежестта на изключенията от обхвата на защита на търговски марки?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑705/17 Patent- och registreringsverket срещу Mats Hansson. Делото касае следното:

През 2007 г. шведското дружество Norrtelje Brenneri Aktiebolag регистрира следния словен и фигуративен знак, като национална марка за алкохолни напитки от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба:

При регистрацията на марката е приложена декларация за отказ, която гласи, че „регистрацията не предоставя изключително право над думата „RoslagsPunsch“. Вписването на тази декларация е изискано от PRV като условие за регистрацията на по-ранната марка, тъй като думата „Roslags“ обозначава район в Швеция, а думата „Punsch“ описва една от стоките, за които се регистрира тази марка.

На 16 декември 2015 г. г‑н Hansson подава заявка до PRV за регистрацията на словния знак „ROSLAGSÖL“ като национална марка за стоки от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба, и в частност за безалкохолни напитки и бира.

С решение от 14 юли 2016 г. PRV отхвърля заявката за регистрация поради наличието на вероятност от объркване на този знак с по-ранната марка. PRV констатира, че конфликтните знаци започват с описателната дума „Roslags“. Обстоятелството, че включват и други думи или фигуративни елементи, изобщо не намалявало сходството помежду им, тъй като думата „Roslags“ била доминиращ елемент на двата знака. Освен това знаците се отнасяли до идентични или сходни стоки, които биха могли да се разпространяват по едни и същи канали за продажба и да се предлагат на една и съща клиентела.

Г‑н Hansson обжалва това решение пред Патентен и търговски съд, Швеция, като изтъква, че няма никаква вероятност от объркване на въпросните знаци. Що се отнася до това какво значение за решението по жалбата има декларацията за отказ във връзка с по-ранната марка, пред посочения съд PRV поддържа, че елементът от марка, който е изключен от обхвата на защитата чрез декларация за отказ, по принцип трябва да се смята за лишен от отличителен характер. В настоящия случай регистрацията на по-ранната марка е допусната с такава декларация за отказ поради факта, че марката включва дума, описваща географски район, а именно думата „Roslags“.

Междувременно обаче практиката на PRV относно неотличителността на географските наименования се променила, в частност за да се съобразят изводите в точки 31 и 32 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230). Думата „Roslags“ вече можела да се регистрира сама по себе си като марка и имала отличителен характер за обсъжданите в случая стоки, поради което можела дори да доминира в цялостното впечатление от по-ранната марка. В този смисъл общата преценка на конфликтните знаци сочела, че поради общия елемент „Roslags“ съответните потребители биха могли да останат с впечатлението, че обозначаваните с тези знаци стоки имат един и същ търговски произход.

Патентен и търговски съд отхвърля защитаваното от PRV становище и уважава жалбата на г‑н Hansson, като разрешава регистрирането на знака му като марка, констатирайки липса на вероятност от объркване. Този съд също така пояснява, че въпреки декларацията за отказ посочените в нея думи трябва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване, доколкото могат да повлияят на цялостното впечатление, оставяно от по-ранната марка, и съответно на обхвата на нейната защита. Според този съд целта на декларацията за отказ е да се поясни, че произтичащото от регистрацията на по-ранната марка изключително право не се простира върху посочените в декларацията думи като такива.

PRV подава жалба срещу първоинстанционното решение до Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция.

Този съд посочва, че според него Директива 2008/95 и съдебната практика по тази директива потвърждават, че по принцип материалноправните норми относно защитата на националните марки са изцяло хармонизирани на равнището на правото на Съюза, докато процесуалните правила са от компетентността на държавите членки. В този смисъл посоченият съд иска да установи дали национална норма, която позволява да се направи декларация за отказ, може да се квалифицира като „процесуална норма“, въпреки че като последица от нея се изменят критериите, на които се опира цялостната преценка, чрез която трябва да се проверява за наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

В това отношение той поставя въпроса дали, като се има предвид в частност постоянната практика на Съда, че вероятността от объркване трябва да се преценява според цялостното впечатление и че възприятието на потребителите трябва да има определяща роля при общата преценка на тази вероятност от объркване, упоменатата разпоредба може да се тълкува в смисъл, че евентуалната декларация за отказ може да окаже влияние на тази преценка поради факта, че посредством тази декларация при регистрацията на по-ранната марка един от елементите ѝ изрично е изключен от обхвата на защитата и затова при анализа на цялостното впечатление му се придава по-малко значение, отколкото би му било признато, ако нямаше такава декларация.

Ако се приеме, че Директива 2008/95 не допуска подобен подход, тогава според националния съд възниква въпросът дали тя допуска като последица от декларацията за отказ посоченият в декларацията елемент да се смята за необхванат от регистрацията на по-ранната марка и съответно непопадащ в обхвата на защитата на тази марка, така че този елемент да може да бъде изключен от анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата. Според запитващата юрисдикция такъв видимо е подходът, следван от EUIPO при прилагането на член 37, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

Освен това тази юрисдикция посочва, че практиката на националните съдилища не е последователна по въпроса за последиците, които предвидената в националното право декларация за отказ поражда за анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

При тези условия Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, тоест при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е доминиращ в по-ранната марка?

3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по някакъв друг начин?“.

Решението на съда:

Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от общия анализ на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.

Часовник може да бъде обект на авторско право в Швеция

Hans Eriksson и Petter Larsson (Westerberg & Partners Advokatbyrå Ab) публикуваха интересна статия за Lexology, която касае съдебно дело относно дизайн на часовници.

През 2016 година, търговец започва да внася в Швеция часовници с минималистичен дизайн., които приличат на тези предлагани от местния производител Daniel Wellington.

Следва съдебно дело за нарушаване на авторски права върху дизайна на часовниците, в което защитната теза на търговеца е че авторското право е неприложимо поради липса на оригиналност в продуктите на Daniel Wellington. За подкрепа на позицията си, търговецът прилага множество други сходни часовници продавани на пазара.

Пърноинстанционният съд отхвърля претенцията за нарушаване на авторски права.

При обжалването, обаче, съдът приема, че е налице нарушаване на тези права опирайки се на решения на Европейския съд по дела Levola Hengelo (C-310/17),  Infopaq (C-05/08) и Painer (C-145/10).

Според извършената експертиза при създаването на дизайна на часовниците на Daniel Wellington са положени конкретни творчески усилия, които са довели до създаване на оригинален краен продукт.

Според съда, макар отделни елементи от дизайна вече да съществуват на пазара, това не означава, че липсва оригиналност върху цялостният дизайн на продукта.

Поради това искът за нарушаване на авторски права е уважен. 

Друг интересен момент в това дело е определението на съда диспозитивът на решението да бъде публикуван от нарушителя освен в традиционните медии и в социалните мрежи също.

VITA като марка за цвят в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело T‑423/18 Fissler GmbH срещу EUIPO. Делото се отнася до поредният казус касаещ възможността цветове или техните имена да бъдат регистрирани, като търговски марки.
Предисторията на делото е:

 На 27 септември 2016 г. жалбоподателят, Fissler GmbH, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз „vita“.

Стоките, за които се иска регистрация са:

–   клас 7: „Кухненски роботи; резервни части и принадлежности за посочените стоки“,

–   клас 11: „Готварски тенджери под налягане, електрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“;

–  клас 21: „Домакински или кухненски принадлежности и съдове; кухненски принадлежности, не от благороден метал; готварски тенджери под налягане, неелектрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“.

С решение от 28 април 2017 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на поисканата марка за всички разглеждани стоки с мотива, че заявената марка няма отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001).

На 20 юни 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя.

С решение от 28 март 2018 г. пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. На първо място, що се отнася до съответните потребители, той приема, че посочените стоки са насочени преди всичко към широката публика, но отчасти и към специализираните потребители, например готвачи, и че степента на внимание варира от средна до висока. Той добавя, че понеже заявената марка е дума на шведски език, следва да е основана на шведскоговорещите потребители в Европейския съюз.

На второ място, що се отнася до описателния характер на заявената марка, апелативният състав, най-напред, отбелязва, че знакът „vita“ е определяемата форма и формата за множествено число на думата „vit“, която значи „бял“ на шведски. По-нататък, той приема, че за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 не е определящо дали белият цвят е обичаен за тези стоки, а е достатъчно те да могат да съществуват в бяло и знакът да може да бъде описателен за тях. След като подчертава, че без да е най-обичайният, белият цвят е поне достатъчно обичаен за „електронни и неелектронни“ тенджери (а именно електрически и неелектрически), както и за други домакински принадлежности, той приема, че това доказва, че средностатистическият потребител би свързал посочените стоки с белия цвят и следователно счита заявената марка за описателна. По-нататък, апелативният състав отбелязва, че някои кухненски принадлежности и домакински уреди често се наричат „бяла техника“ на английски („white goods“) и на шведски („vitvaror“). Като се основава на извадка от интернет страницата, която е достъпна на http://www.vitvara.n.nu/vad-ar-vitvaror, той прави извода, че някои от посочените стоки като например кухненските роботи или електрическите тенджери под налягане могат групово да се обозначат като „бяла техника“. Той уточнява, че дори това да не е възможно, защото като „бяла техника“ се обозначават преди всичко големите домакински електроуреди като перални и съдомиялни машини, това все пак ясно показвало, че белият цвят се свързва поначало с домакинските принадлежности. Накрая, той заключава, че заявената марка има чисто описателен характер.

На трето място, що се отнася до липсата на отличителен характер на заявената марка, апелативният състав приема, че заявената марка се схваща от съответните потребители като обикновено обективно послание в смисъл, че посочените стоки са налични в бяло. От това той прави извода, че посочената марка е просто описателна и вследствие на това е лишена от отличителен характер. Според него всеки производител на кухненски роботи и кухненски принадлежности може да произведе тези стоки в бяло и следователно тази марка не е в състояние да отличи стоките на жалбоподателя от тези на други предприятия. Впрочем апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя относно други марки, регистрирани и съставени само от цветове.

Общият съд на Европейския съюз отвеня решението на EUIPO със следните доводи:

В настоящия случай се налага констатацията, че белият цвят не представлява „присъща“ и „свойствена за естеството“ на посочените стоки (като например кухненските роботи, електрическите тенджери и домакинските принадлежности) характерна особеност, а чисто случаен и несъществен аспект, който може да е налице само за част от тях според случая и при всички положения, без да има пряка и непосредствена връзка с тяхното естество. В действителност такива стоки са налични в множество цветове, сред които присъства, без никакво предимство, белият цвят. Самият апелативен състав признава това, тъй като на интернет страницата, която той споменава в точка 23 от обжалваното решение, се посочва, че „в наши дни съществуват [домакински] принадлежности във всички цветове“.

Сам по себе си фактът, че посочените стоки са налични в бяло, като белият цвят е повече или по-малко обичаен и присъства сред други цветове, не се оспорва, но е неотносим, при положение че не е „разумно“ по смисъла на припомнената в точка 43 по-горе съдебна практика да се прецени, че само поради този факт белият цвят действително ще бъде разпознат от съответните потребители като описание на една присъща и свойствена за естеството на тези стоки характеристика.

 Вследствие на това никое от двете съображения, изтъкнати от апелативния състав, не е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка по смисъла на припомнената в точка 28 по-горе съдебна практика, между думата „vita“ на шведски език и посочените стоки. Апелативният състав не е доказал, че съответните потребители, когато са изправени пред заявената марка, я възприемат незабавно и без други размисли като описание на тези стоки или на някоя от техните присъщи и свойствени за естеството им характеристики.

Освен това, доколкото апелативният състав извежда липсата на отличителен характер на заявената марка от схващането ѝ като просто обективно съобщение, че посочените стоки са налични в бяло, следва да се приеме, че съответните шведскоговорещи потребители няма да възприемат в заявената марка описание на присъща на посочените стоки характеристика и няма да могат да я свържат пряко с тези стоки. Напротив, думата „vita“ ще изисква определено тълкувателно усилие от страна на шведските и финландските потребители. Те няма да разберат заявената марка като просто обективно послание, че посочените стоки са на разположение в бяло, а по-скоро като указание за техния произход. Това е така, още повече че тази марка ще се поставя върху стоки с какъвто и да е цвят, а не само бели.

Следователно изтъкнатото в случая основание за отказ не би могло да попречи заявената марка да бъде в съзнанието на съответните потребители годна да установи търговския произход на разглежданите стоки и да ги отличава от тези на други предприятия.

Десен на плат може да бъде търговска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑21/18 Textilis Ltd, Ozgur Keskin срещу Svenskt Tenn AB. Делото касае следният казус:

Svenskt Tenn предлага на пазара мебели, платове за мебели и други артикули за вътрешно оформление.

През 30-те години на двадесети век Svenskt Tenn започва да работи с архитекта Йозеф Франк, който създава за него редица десени за платове за мебели, един от които е известен с името „MANHATTAN“; Svenskt Tenn предлага на пазара изделия с този десен и твърди, че притежава правата върху него по силата на авторското право.

На 4 януари 2012 г. Svenskt Tenn подава заявка за регистрация на марка на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Тази фигуративна марка, наречена „MANHATTAN“, е регистрирана под номер 010540268.

Стоките и услугите, за които е регистрирана посочената марка, са от класове 11, 16, 20, 21, 24, 27 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и съответстват на следното описание: абажури за лампи (клас 11), покривки за маса, салфетки от хартия, подложки от хартия, опаковъчна хартия, книги за писане и чертане, плакати (клас 16), мебели (клас 20), домакински или кухненски прибори и съдове, четки, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове (клас 21), текстил и текстилни изделия, които не са включени в други класове, покривки за легла и покривки за маси (клас 24), килими, нетекстилни тапети за стени, тапети (клас 27), услуги за търговия на дребно, свързани с продажбата на мебели, възглавнички, огледала, тапети, килими, лампи, текстилни продукти, текстилни продукти, стоки за парти, домакинство и кухненски принадлежности и ведра, сервизи за хранене, стъклени изделия, порцелан, грънчарски изделия, свещници, кърпи от хартия, торби, бижутерия, книги и списания (клас 35).

Фигуративната марка „MANHATTAN“ представлява следното:

Textilis е учредено по английското право дружество, притежавано от г‑н Keskin, което започва да осъществява дейност по електронна търговия през 2013 г. Това дружество продава тъкани и изделия за вътрешно оформление с десени, сходни на шарките на фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svenskt Tenn предявява пред Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм, Швеция) иск срещу Textilis и г‑н Keskin за нарушение на марката „MANHATTAN“, която то притежава, както и иск за нарушение на авторското му право. То също така иска да бъде забранено на Textilis и на г‑н Keskin, под заплаха от санкция, от една страна, да предлагат на пазара някои точно определени артикули или по друг начин да ги правят достъпни за обществеността в Швеция и от друга страна, да използват тази марка в Швеция за тъкани, декоративни възглавници и мебели.

В отговор Textilis и г‑н Keskin предявяват пред посочения съд насрещен иск, с който се цели марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна, доколкото, от една страна, била лишена от отличителен характер и от друга, с оглед на начина, по който била използвана, се състояла от форма, която придава значителна стойност на стоката, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) отхвърля насрещния иск по-специално с мотива, от една страна, че съгласно член 4 от Регламент № 207/2009 всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално рисунките, могат да бъдат марки на ЕС, стига да имат отличителен характер, и от друга, че марката „MANHATTAN“ не е форма по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от този регламент.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) приема, че Textilis и г‑н Keskin са нарушили марката „MANHATTAN“, както и притежаваното от Svenskt Tenn авторско право.

Textilis и г‑н Keskin обжалват това решение пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд), като искат по-специално марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна на основание член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

В подкрепа на въззивната си жалба те изтъкват, че знак, който се състои от десена на плат, не може да бъде регистриран като марка, като в противен случай би бил заобиколен принципът на ограничение във времето на закрилата на авторското право. Според тях по тази причина член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 не допуска да бъдат регистрирани като марка знаците, състоящи се изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките.

От своя страна Svenskt Tenn възразява, че знаците, които се състоят от формата на десен, могат да бъдат регистрирани като марки на ЕС, каквато е фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали фигуративна марка като марката „MANHATTAN“, която представлява двуизмерно изображение на двуизмерен продукт, като например плат, може да се разглежда като форма по смисъла на тази разпоредба. Посоченият съд подчертава в това отношение, че от член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 недвусмислено следва, че предвиденото в тази разпоредба основание за недействителност може да бъде налице за триизмерни марки и двуизмерни марки, представляващи изображение на триизмерни форми, като например изображение на скулптура или ваза, както е прието в точки 110—115 от решение на Съда на ЕАСТ от 6 април 2017 г., Norwegian Board of Appeal for Industrial Property Rights — appeal from the municipality of Oslo (E‑05/16) или в решение на Съда от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, EU:C:2002:377).

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска обаче да се установи дали подобно основание за недействителност може да бъде налице за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, като например десен върху тъкан или пък изображение на живопис. В това отношение той отбелязва, че би било странно да се приеме, че подобно основание за отказ на регистрацията не може да бъде налице в такива случаи, доколкото няма никакво основание триизмерната скулптура и двуизмерната живопис да се третират по различен начин.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че за разлика от марката, разглеждана в делото, по което е постановено решение от 12 юни 2018 г., Louboutin и Christian Louboutin (C‑163/16, EU:C:2018:423), която се състои от цвят на подметката на обувка, разглежданата във висящото пред него производство фигуративна марка „MANHATTAN“ е защитено с авторско право произведение на изкуството.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали изменението на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009, което е въведено с Регламент 2015/2424 и съгласно което се отказва регистрацията не само на знаците, състоящи се изключително от „формата“, но и на знаците, състоящи се от „друга характеристика на стоките“, която им придава значителна стойност, може да се отрази на преценката, която следва да се извърши относно това основание за недействителност. В това отношение посоченият съд иска да се установи дали във висящото пред него производство следва да се приложи Регламент № 207/2009, или измененият Регламент № 207/2009, като се има предвид, че марката „MANHATTAN“ е регистрирана, обявяването на недействителност е поискано и обжалваното на въззивна инстанция първоинстанционно решение е постановено преди 23 март 2016 г. — датата, на която влиза в сила Регламент 2015/2424.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че във всички случаи и независимо от това коя е приложимата редакция на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii), ако се допусне, че тази разпоредба се прилага за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, възниква въпросът какви критерии позволяват да се определи дали за знак като разглеждания в главното производството може да се приеме, че „се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките“, когато регистрацията на този знак като марка обхваща няколко класа стоки и марката е създадена така, че може да се поставя върху цялата стока или върху съществени части от нея или пък да се използва като лого.

В това отношение този съд подчертава трудността да се прецени такова основание за недействителност, доколкото заявителят на марката е длъжен само да посочи стоките, за които има намерение да използва марката, а не да уточни практическите условия за използването на знака, за който иска защита.

Следователно марката може според случая да бъде поставена върху цялата стока, като например върху плат за мебели, хартия или поднос, като по този начин тя става съществена част от самата стока и в много от случаите е налице идентичност между марката и стоката, или пък тя може да заема малко място върху стоката, по-специално когато се използва като лого.

С оглед на тези обстоятелства Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4 от Регламент 2015/2424 да се тълкува в смисъл, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от изменения Регламент № 207/2009 е приложим за преценката на недействителността (съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), извършвана от съд след влизането в сила на изменението, т.е. след 23 март 2016 г., дори ако става въпрос за иск за обявяване на недействителност, предявен преди тази дата и съответно за регистрирана преди тази дата марка?

2) Следва ли член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от приложимата редакция на Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада знак, който се състои от двуизмерното изображение на двуизмерен продукт, например плат за мебели, върху който като шарка е поставен въпросният знак?

3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съгласно какви принципи следва да се тълкува изразът „знаци, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките“ в член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от [изменения Регламент № 207/2009], когато регистрацията обхваща широк спектър от класове стоки и стоки, а знакът може да се поставя върху стоките по различни начини? Следва ли преценката да се направи въз основа на по-обективни/общи критерии, например като се приеме за отправна точка това как изглежда марката и как тя може да бъде поставяна върху различни стоки, т.е. без да се взема под внимание начинът, по който притежателят на марката фактически е поставял или е предвиждал да поставя знака върху различни стоки?“.

Решението на съда:

 1)  Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз], изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим за марки, регистрирани преди влизането в сила на Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424.

2) Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който се състои от двуизмерни декоративни шарки и е поставен върху стоки като плат или хартия, не „се състои изключително от формата“ по смисъла на тази разпоредба.

Черно-бялото господство при оценка на марки в Швеция приключи

Hans Eriksson публикува интересна статия за IPKat дискутираща шведската практика за оценка на сходство между марки на база цветове.

Практиката в Швеция до момента беше, че марка в черно и бяло автоматично покрива всякакъв тип цветови комбинации, което даваше предимство на подобни знаци при оценка на сходство с по-късни идентични марки в цвят.

Макар и със забавяне Патентното ведомство на страната и съда промениха тази практика, синхронизирайки я с позицията на Европейския съд по дело  C-252/12 Specsavers, според която марки в черно и бяло не могат да покриват всякаква цветова комбинация.

Швеция заедно с Дания и Норвегия, беше една от малкото страни в Европа, която поддържаше подобно разширително тълкуване при оценка на цветово сходство между марки.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 

По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 

Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

Излъчванията на спортни събития не са обект на авторскоправна закрила в Швеция но....

Върховният съд на Швеция излезе с интересно решение относно авторскоправната закрила на излъчвания на спортни събития.

Случаят касае шведската компания C More, която излъчва хокейни мачове през своят сайт, където всеки потребител който има регистрация и е платил може да гледа всички мачове на живо, както и интервюта и анализи с треньори и играчи. Връзката се осъществява чрез линк, предоставен след плащането, макар че лица с по-големи технически възможности могат да си осигурят такъв линк и без заплащане.

Проблемът възниква когато друг сайт започва дапредоставя възможност на потребителите си да публикуват в чат секцията на сайта въпросните линкове за достъп до съдържанието на C More.

Сперед решението на съда в Швеция, сами по себе си излъчванията на спортни събития не са обект на авторскоправна закрила, тъй като те не са продукт на интелектуална усилие.

Въпреки това обаче съдът приема, че е налице нарушение на сродни на авторското право право по отношение на повторенията на части от съответните мачове, очевидно поради факта, че в този случай има наличие на някакъв вид творческо усилие от страна на режисьора на предаването да избере определен тип кадри за да може да ги представи по определен начин. Този вид записи са обект на закрила.

Странното в това решение е че претенциите на C More за нарушаване на авторски права върху оригиналните излъчвания поради наличие на анимации, лога и др. създадени обекти, не са приети. Освен това различните анализи, бази данни - класации и тн. също не се споменават.

Изводът от това решение, макар то да важи само на територията на Швеция, е че всеки случай на използване на подобен тип събития трябва да бъде анализиран в дълбочина за да се прецени дали има общо или частично нарушаване на права.

Източник - Eleonora Rosati за IPKat.

5 годишен срок за използване на европейски марки - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑654/15 Länsförsäkringar AB  срещу  Matek A/S. Делото касае следното:

Länsförsäkringar, което упражнява банкова, инвестиционна и застрахователна дейност, е притежател на фигуративна марка на ЕС № 005423116. Тази марка е регистрирана на 4 януари 2008 г. за услуги от класове 36 и 37 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба. Що се отнася до клас 36, регистрацията обхваща, наред с другото, сделки с недвижимо имущество, оценяване на недвижимо имущество, отдаване под наем на апартаменти и търговски площи, както и управление на недвижимо имущество, а що се отнася до клас 37 — строителство, ремонт, поддръжка и монтажни услуги.

Основната дейност на Matek се състои в изработването и сглобяването на дървени къщи. В рамките на тази дейност това дружество започва през 2007 г. да използва лого, което регистрира през 2009 г. за стоките от клас 19 по смисъла на Ницската спогодба, включващ „неметални строителни материали; неметални твърди тръби за строителството; асфалт, катран и битум; неметални преносими конструкции; неметални паметници“.

Länsförsäkringar смята, че използвайки това лого в периода 2008—2011 г., Matek е нарушило изключителните му права, предоставени му с въпросната марка на ЕС, и затова сезира Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм, Швеция), като иска от този съд да забрани на основание член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Matek да използва в търговската си дейност в Швеция сходни на тази марка знаци под страх от периодична имуществена санкция. Stockholms tingsrätt (Първоинстационен съд Стокхолм) уважава това искане.

Svea hovrätt (Апелативен съд, област Свеаланд, Швеция) отменя това решение. Всъщност, макар апелативният съд да смята, че използваното от Matek лого е сходно на регистрираната от Länsförsäkringar марка на ЕС, той все пак приема, за разлика от Stockholms tingsrätt (Първоинстационен съд Стокхолм), че сходството на процесните стоки и услуги трябва да се преценява не въз основа на формалната регистрация на тази марка, а въз основа на действително упражняваната от притежателя на марката дейност. Затова след цялостна преценка Svea hovrätt (Апелативен съд, област Свеаланд) стига до извода, че в случая не съществува вероятност от объркване.

Länsförsäkringar подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция), като твърди, че в петгодишния период след регистрацията на марка на ЕС вероятността от объркване, по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се преценява единствено въз основа на тази регистрация, а не въз основа на действителното използване на тази марка.

Според запитващата юрисдикция практиката на Съда не дава отговор на въпроса какво значение следва да се отдаде, за целите на прилагането на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на регистрацията спрямо действителното използване на марка на ЕС в случаите, когато в петгодишния период след регистрацията на такава марка трето лице използва без разрешение в търговската си дейност сходен на нея знак.

При тези условия Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Има ли отражение върху изключителните права на притежателя на марка на [ЕС] фактът, че в петгодишния срок след регистрацията той не я е реално използвал в Съюза за стоките или услугите, обхванати от регистрацията?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви обстоятелства и по какъв начин това засяга изключителните права?“.

Решение на съда:

Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз], във връзка с член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в петгодишния период след регистрацията на марка на ЕС притежателят ѝ може, при вероятност от объркване, да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност идентичен или сходен на марката му знак за всички стоки и услуги, които са идентични или сходни с тези, за които тази марка е била регистрирана, без да трябва да доказва реалното ѝ използване за тези стоки или услуги.

Глобален иновационен индекс 2016 - класация на най-иновативните държави в света

WIPO публикува ежегодният си доклад за световния индекс за иновации за 2016. Според класацията, най-иновативната нация в света е Швейцария, следвана от Швеция и Великобритания.

Повече информация тук.

Предаване на хокейни мачове и сродни на авторското право в Европа - Broadcasting of ice hockey matches and related rights in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело C‑279/13 - C More Entertainment AB срещу  Linus Sandberg. Делото касае следното:

C More Entertainment е платен телевизионен канал, който на уебсайта си пряко предава по-специално мачове по хокей на лед, които могат да бъдат гледани срещу заплащане.

През есента на 2007 г. на уебсайта на C More Entertainment се излъчват редица мачове по хокей на лед, до които заинтересованите лица могат да получат достъп, ако заплатят сума от 89 SEK (шведски крони) (приблизително 9,70 EUR) на мач.

Г‑н Sandberg публикува на уебсайта си интернет връзки, позволяващи заобикаляне на системата за плащане на C More Entertainment. Посредством активиране на интернет връзките посетителите на уебсайта му имат възможност безплатно да гледат два мача по хокей на лед, излъчени директно от C More Entertainment на 20 октомври и на 1 ноември 2007 г.

В телефонен разговор преди първия от посочените мачове C More Entertainment безуспешно иска от г‑н Sandberg да свали публикуваните на уебсайта му интернет връзки. След мача C More Entertainment писмено уведомява г‑н Sandberg, че счита публикуването на интернет връзките за нарушение на правата му.

По време на втория от мачовете C More Entertainment инсталира техническо устройство, което прекъсва достъпа до излъчването чрез публикуваните от г‑н Sandberg връзки.

Hudiksvalls tingsrätt (първоинстанционен съд, Хюдиксвал) разследва г‑н Sandberg за нарушение на Закон (1960:729) за авторското право върху произведения на литературата и изкуството [lagen (1960:729) om upphovsrätt till litterära och konstnärliga verk]. На 10 ноември 2010 г. заинтересованото лице се признава за виновно за нарушение на авторските права, чийто притежател според посочената юрисдикция е C More Entertainment, и е осъдено да плати глоба и обезщетение на дружеството.

Г‑н Sandberg и C More Entertainment обжалват решението пред Hovrätten för Nedre Norrland (апелативен съд, южен Норланд).

В решението си от 20 юни 2011 г. посочената юрисдикция приема, че нито една част от работата на коментаторите, операторите и режисьорите на предаванията на мачове по хокей на лед, разглеждана самостоятелно или във връзка с останалите, не разкрива оригиналността, изисквана за закрила на авторско право по Закона (1960:729) за авторското право върху произведения на литературата и изкуството. По-нататък, тя приема, че по отношение на разглежданите в главното производство предавания C More Entertainment е притежател не на авторско право, а на сродни права, и че именно те са били нарушени. Поради това посочената юрисдикция осъжда г‑н Sandberg да заплати по-голяма глоба от определената му от първоинстанционния съд, но намалява с малко размера на обезщетението за C More Entertainment.

C More Entertainment обжалва решението пред Högsta domstolen (Върховният съд), като иска той да го признае за притежател на авторско право и да увеличи отново размера на обезщетението му.

Според посочената юрисдикция нито от текста на Директива 2001/29, нито от практиката на Съда може да се заключи, че публикуването на хиперлинк на уебсайт представлява акт на публично разгласяване. Тя освен това счита, че приложимото национално законодателство предвижда по-обширна закрила за сродните права, отколкото изисква член 3, параграф 2 от Директива 2001/29, тъй като за разлика от посочената разпоредба шведското право не закриля само актове на публично разгласяване „при поискване“. При тези условия Högsta решава да спре производството и да постави на Съда пет преюдициални въпроса.

С писмо от 26 март 2014 г. секретариатът на Съда изпраща на Högsta domstolen препис от решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), в което се разглеждат редица въпроси относно публикуването на активни интернет връзки на уебсайт и евентуалното квалифициране на този акт като публично разгласяване, и приканва посочената юрисдикция да го уведоми дали и след постановяване на споменатото решение поддържа преюдициалното си запитване.

С решение от 20 октомври 2014 г. Högsta domstolen решава да оттегли първите четири преюдициални въпроса и да запази само петия въпрос, като го формулира по следния начин:

„Могат ли държавите членки да признаят по-широко изключително право на притежател[ите] на правата, като предвидят, че публичното разгласяване обхваща и други действия, освен посочените в член 3, параграф 2 от Директива [2001/29]?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която разширява изключителното право на радио- и телевизионните организации по член 3, параграф 2, буква г) по отношение на актове на публично разгласяване, които биха могли да представляват пряко предаване на спортни срещи по интернет като разглежданите в главното производство, при условие че посоченото разширяване не засяга закрилата на авторското право.

English version

The European court ruled in Case  C‑279/13 - C More Entertainment AB v. Linus Sandberg. This case concerns the following:

C More Entertainment is a pay-TV station which, inter alia, broadcasts live on its internet site, for payment of a fee, ice hockey matches.

In autumn 2007, C More Entertainment broadcast on that internet site a number of ice hockey matches, to which persons interested could have access by paying the sum of SEK 89 (approximately EUR 9.70) per match.

On his internet site, Mr Sandberg created links enabling the paywall put in place by C More Entertainment to be circumvented. Via those links, internet users could thus access the live broadcasts of two ice hockey matches by C More Entertainment on 20 October and 1 November 2007 for free.

Before the first of those matches, C More Entertainment had contacted Mr Sandberg by telephone and asked him to remove the link without success. After that match, C More Entertainment warned Mr Sandberg in a letter that it regarded the placing of those links as an infringement of the company’s rights.

During the second ice hockey match, C More Entertainment equipped the webcast with a technical protection which prevented any access to that broadcast via the links created by Mr Sandberg.

Mr Sandberg was prosecuted before the Hudiksvalls tingsrätt (District Court, Hudiksvall) for offences against the Law (1960:729) on Copyright in Literary and Artistic Works (lagen (1960:729) om upphovsrätt till litterära och konstnärliga verk (‘upphovsrättslagen’)). On 10 November 2010, the accused was found guilty of an infringement of the copyright of which, in the view of that court, C More Entertainment was the holder and was fined and ordered to pay damages and interest to that company.

Both Mr Sandberg and C More Entertainment appealed against that judgment before the Hovrätten för Nedre Norrland (Court of Appeal of Nedre Norrland).

By a decision of 20 June 2011, that court found that no part of the commentators’, cameramen’s or picture producers’ work on the broadcasts of the ice hockey matches, taken on its own merits or some or all of those parts taken together, reached the level of originality required for copyright protection under the upphovsrättslagen. Next, it held that, as regards the broadcasts at issue in the main proceedings, C More Entertainment was not the holder of a copyright, but of related rights, which had been infringed. Consequently, that court ordered Mr Sandberg to pay fines higher than those imposed at first instance, but slightly reduced the compensation awarded to C More Entertainment.

C More Entertainment brought an appeal against that judgment before the Högsta domstolen (Supreme Court), seeking a declaration that it is the holder of copyright and to have the amount of damages due to it reviewed and increased.

That court took the view that it does not follow from either the wording of Directive 2001/29 or the case-law of the Court that the insertion of a hypertext link on an internet site constitutes an act of communication to the public. In addition, that court noted that the relevant national legislation provides for wider related rights than those set out in Article 3(2) of Directive 2001/29 since, unlike that provision, the protection conferred by Swedish law is not restricted to acts of making works available ‘on demand’. In those circumstances, the Högsta domstolen decided to stay the proceedings and to refer five questions to the Court for a preliminary ruling.

By a letter of 26 March 2014, the Registry of the Court sent to the Högsta domstolen a copy of the judgment in Svensson and Others (C‑466/12, EU:C:2014:76), in which a number of questions concerning whether the placing, on an internet site, of a clickable link may be classified as an act of communication to the public were examined, requesting that court to inform it whether, having regard to that judgment, it wished to maintain its request for a preliminary ruling.

By a decision of 20 October 2014, the Högsta domstolen decided to withdraw the first four questions referred for a preliminary ruling and to maintain only the fifth question, which reads as follows:

‘May the Member States give wider protection to the exclusive right of authors by enabling “communication to the public” to cover a greater range of acts than provided for in Article 3(2) of [Directive 2001/29]?’ 

The Court's decision:

Article 3(2) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as not precluding national legislation extending the exclusive right of the broadcasting organisations referred to in Article 3(2)(d) as regards acts of communication to the public which broadcasts of sporting fixtures made live on internet, such as those at issue in the main proceedings, may constitute, provided that such an extension does not undermine the protection of copyright. 

Литва, Чехия и Швеция се присъединиха към Design View - Lithuania , Czech Republic and Sweden join the Design View

Патентните ведомства на Литва, Чехия и Швеция се присъединиха към общата база дани за промишлени дизайни Design View. По този начин общият брой на страните присъединили се към базата данни става 13, а броят на дизайните до които тя предоставя достъп става над 91 000.

English version

The Patent Office of Lithuania and these one of the Czech Republic and Sweden has joined the common data base for designs Design View. Thus the total number of countries have joined the database becomes 13 and the number of designs to which it provides access now is over 91,000.