Индивидуални покупки на фалшиви стоки и авторското право в Европа - Individual purchase of counterfeit goods and copyright in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело C‑98/13. Делото касае следното:

През януари 2010 г. г‑н Blomqvist, който живее в Дания, си поръчва от китайски уебсайт за онлайн продажби часовник, описан като часовник от марката „Rolex“. Поръчката и плащането са направени през англоезичния уебсайт на продавача. Същият изпраща часовника с пощенски колет от Хонконг.

При пристигането му в Дания колетът е проверен от митническите власти. Те спират освобождаването му, тъй като подозират, че това е имитация на оригинален часовник от марката „Rolex“ и че е налице нарушение на авторското право върху въпросния модел. На 18 март 2010 г. те уведомяват за това Rolex и г‑н Blomqvist.

Тогава Rolex подава искане по предвидения в Митническия регламент ред да бъде продължен срокът на спиране на освобождаването, тъй като се установява, че наистина става дума за имитация, и изпраща молба до г‑н Blomqvist да даде съгласието си за унищожаването на часовника от митническите власти.

Г‑н Blomqvist обаче поддържа, че е купил часовника законно, и възразява срещу унищожаването му.

Тогава Rolex отнася спора до Sø- og Handelsretten (Висш морски и търговски съд), като иска г‑н Blomqvist да бъде осъден да търпи спирането на освобождаването и унищожаването на часовника без обезщетение. Посоченият съд уважава иска на Rolex.

Г‑н Blomqvist обжалва пред Højesteret (Върховният съд). Този съд не е сигурен дали в случаи като разглеждания наистина е налице нарушение на право върху интелектуална собственост, което е необходимо условие за прилагането на Митническия регламент, при положение че за прилагането на този регламент се изисква, от една страна, да е налице нарушение на защитени в Дания авторски права или права върху марки, и от друга — нарушението да е извършено в същата тази държава членка. Тъй като е установено, че г‑н Blomqvist е купил часовника за лична употреба и не е нарушил датските закони за авторското право и за марките, пред запитващата юрисдикция възниква въпросът дали продавачът е нарушил авторското право и правото на марките в Дания. По тези съображения и с оглед на практиката на Съда (Решение от 12 юли 2011 г. по дело L’Oréal и др., C‑324/09, Сборник, стр. I‑6011, Решение от 1 декември 2011 г. по дело Philips, C‑446/09 и C‑495/09, все още непубликувано в Сборника, и Решение от 21 юни 2012 г. по дело Donner, C‑5/11, все още непубликувано в Сборника) Højesteret иска да установи дали в случая е налице публично разпространяване по смисъла на Директивата за авторското право и дали е налице използване в търговската дейност, съответно в процеса на търговия по смисъла на Директивата за марките и на Регламента относно марката на Общността.

При тези условия Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директивата за авторското право] да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разпространяване“ на защитени с авторско право стоки в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на стоките до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където стоките са защитени с авторско право, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в държавата членка, в която са доставени стоките, или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?

2)      Трябва ли член 5, параграфи 1 и 3 от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в търговската дейност“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където е регистрирана марката, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?

3) Трябва ли член 9, параграфи 1 и 2 от [Регламента относно марката на Общността] да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в процеса на търговия“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката на Общността стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държава членка, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?

4) Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от [Митническия регламент] да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „пиратски стоки“ зависи от условието да е налице „публично разпространяване“ на стоките в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на първия въпрос?

5) Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от [Митническия регламент] да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „имитирани стоки“ зависи от условието стоките да са използвани „в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на втория и третия въпрос?“.

Решението на съда е:

Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава.

English version

The European Court has ruled in Case C-98/13. The case concerns the following:

In January 2010, Mr Blomqvist, a resident of Denmark, ordered a watch described as a Rolex from a Chinese on-line shop. The order was placed and paid for through the English website of the seller. The seller sent the watch from Hong Kong by post.

The parcel was inspected by the customs authorities on arrival in Denmark. They suspended the customs clearance of the watch, suspecting that it was a counterfeit version of the original Rolex watch and that there had been a breach of copyright over the model concerned. They informed Rolex and Mr Blomqvist of this on 18 March 2010.

In accordance with the procedure laid down by the customs regulation, Rolex then requested the continued suspension of customs clearance, having established that the watch was in fact counterfeit, and asked Mr Blomqvist to consent to the destruction of the watch by the customs authorities.

Mr Blomqvist refused to consent to the destruction of the watch, contending that he had purchased it legally.

Rolex then brought an action before the Sø- og Handelsretten (Maritime and Commercial Court) seeking an order that Mr Blomqvist allow the suspension of release and the destruction of the watch without compensation. That court granted Rolex’s claim.

Mr Blomqvist brought an appeal before the Højesteret (Supreme Court). That court raised the question whether, in a situation such as that in the present case, an intellectual property right had actually been infringed, as required for the implementation of the customs regulation, given that, for that regulation to apply, first, there must be a breach of copyright or of a trade mark right which is protected in Denmark and, second, the alleged breach must take place in the same Member State. Since it is established that Mr Blomqvist bought his watch for personal use and did not breach Danish law on copyright and trade marks, the question arises, for the referring court, whether the seller infringed copyright or trade mark law in Denmark. Consequently, and in the light of the case-law of the Court of Justice (Case C‑324/09 L’Oréal and Others [2011] ECR I‑6011; Joined Cases C‑446/09 and C‑495/09 Philips [2011] ECR I-0000, and Case C‑5/11 Donner [2012] ECR), the Højesteret raises the question whether, in the present case, there is any distribution to the public, within the meaning of the copyright directive, and any use in the course of trade, within the meaning of the trade mark directive and the trade mark regulation.

In those circumstances, the Højesteret decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘1. Is Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “distribution to the public” in a Member State of copyright-protected goods if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of the goods to a private purchaser with an address known to the vendor in the Member State where the goods are protected by copyright, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the Member State where the goods are delivered?

2. Is Article 5(1) and (3) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “[use] in the course of trade” of a trade mark in a Member State if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of goods bearing the trade mark to a private purchaser with an address known to the vendor in the Member State where the trade mark is registered, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the State in question?

3. Is Article 9(1) and (2) of Council Regulation No 207/2009 of 26 February 2009 on the Community trade mark to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “[use] in the course of trade” of a trade mark in a Member State if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of goods bearing the Community trade mark to a private purchaser with an address known to the vendor in a Member State, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the State in question?

4. Is Article 2(1)(b) of Council Regulation No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights to be interpreted in such a way that it is a condition for the application in a Member State of the provisions on the prevention of release for free circulation and the destruction of “pirated goods” that “distribution to the public” must have occurred in the Member State under the same criteria as indicated in the answer to question 1?

5. Is Article 2(1)(a) of Council Regulation No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights to be interpreted in such a way that it is a condition for the application in a Member State of the provisions on the prevention of release for free circulation and the destruction of “counterfeit goods” that “[use] in the course of trade” must have occurred in the Member State under the same criteria as indicated in the answers to questions 2 and 3?’

The Court's decision is:

Council Regulation (EC) No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights must be interpreted as meaning that the holder of an intellectual property right over goods sold to a person residing in the territory of a Member State through an online sales website in a non-member country enjoys the protection afforded to that holder by that regulation at the time when those goods enter the territory of that Member State merely by virtue of the acquisition of those goods. It is not necessary, in addition, for the goods at issue to have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or advertising targeting consumers of that State.