Европейският съд излезе с тълкувателно решение C‑832/21 по дело Beverage City & Lifestyle GmbH, MJ, Beverage City Polska Sp. z o.o., FE and Advance Magazine Publishers Inc, което има следната предистория:
Advance Magazine Publishers Inc., установено в Ню Йорк, е притежател на няколко марки на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „Vogue“, за които твърди, че са марки с репутация.
Beverage City Polska е дружество по полското право, установено в Краков (Полша). То произвежда, рекламира и предлага на пазара енергийна напитка с наименованието „Diamant Vogue“. Неговият управител, FE, също е с местоживеене в Краков.
Beverage City & Lifestyle е дружество по германското право, установено в Шорфхайде, провинция Бранденбург (Германия). Управителят му, MJ, е с местоживеене в Нидеркасел, провинция Северен Рейн—Вестфалия (Германия). Между това дружество и Beverage City Polska има договор за изключителна дистрибуция за Германия, съгласно който то купува от него енергийната напитка, посочена в предходната точка. Въпреки сходството на имената им, двете дружества не са част от една и съща група.
Тъй като счита, че правата върху марките му са нарушени, Advance Magazine Publishers предявява срещу тези дружества и техните управители пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — като компетентен за федерална провинция Северен Рейн—Вестфалия съд за марките на Европейския съюз — иск за преустановяване на нарушението на цялата територия на Съюза, както и за предоставяне на информация и счетоводни документи и за установяване на задължението за изплащане на обезщетение. Впоследствие тези допълнителни искове са ограничени до действията в Германия.
Областен съд Дюселдорф уважава иска, предявен от Advance Magazine Publishers, като обосновава международната си компетентност по отношение на Beverage City Polska и FE с член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Той приема, че в случая по главното производство са приложими принципите, изведени от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724).
Beverage City Polska и FE обжалват решението на Областен съд Дюселдорф пред Висш областен съд Дюселдорф, Германия.
Те твърдят липса на международна компетентност на германските съдилища да разгледат предявения срещу тях иск, като подчертават, че са извършвали дейност и са доставяли стоките на своите клиенти само в Полша. Освен това решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), не било приложимо за тяхното положение, тъй като между тях, от една страна, и Beverage City & Lifestyle и MJ, от друга, нямало релевантна връзка.
Според запитващата юрисдикция, за да имат германските съдилища международна компетентност да разгледат иска срещу Beverage City Polska и FE, е необходимо съгласно член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 връзката между този иск и предявения иск срещу MJ, когото тя квалифицира като „привързващ ответник“, да е толкова тясна, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.
Тя обаче счита, че в случая за разлика от делото, по което е постановено решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), съществуващото между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle отношение между клиент и доставчик не се отнася до т.нар. привързващ ответник, защото той бил привлечен под отговорност само в качеството си на представител на последното дружество. Освен това тя посочва, че тези две дружества не са част от една и съща група дружества и действат на своя отговорност и независимо едно от друго.
Запитващата юрисдикция все пак иска да се установи дали наличието на договор за изключителна дистрибуция между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle е достатъчно, за да е изпълнено условието по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че делото по главното производство се отнася до едни и същи марки и едни и същи стоки.
При това положение Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:
„Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?“.
Решението на съда:
Член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че
срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.
