Европейският съд потвърди анулирането на позиционна марка поради липса на отличителност

Съдът на Европейския съюз (CJEU) наскоро постанови решение  T‑307/23, Jima Projects v EUIPO, с което анулира търговска марка за обувки на територията на ЕС. Търговската марка, регистрирана през 2002 г., се състой от два наклонени ивици, поставени отстрани на обувката:

Тази марка е атакувана на основание липса на присъща отличителност. Това правно понятие означава, че марката в своята присъща форма не може ефективно да различи стоките (в този случай обувките) от тези на други компании. По същество марката е счетена за твърде генерична или често срещана, за да служи като уникален идентификатор за стоката.

Отделът за заличаване на Европейското патентно ведомство (EUIPO) първоначално се съгласява, констатирайки, че търговската марка е лишена от необходимата отличителност. Въпреки това заявителят обжалва това решение пред Апелативния съвет на EUIPO.

Апелативният съвет потвърждава решението на Отдела за заличаване, констатирайки, че търговската марка със своя прост дизайн не се отклонява значително от обичайните дизайнерски елементи, използвани в обувната индустрия. Заключението е че потребителите вероятно ще възприемат ивиците като обикновен декоративен елемент, а не като идентификатор на марката.

Заявителят обжалва пред съда със следните водови:

• Апелативният съвет погрешно е преценил нивото на внимание, което потребителите биха обърнали на търговската марка. Заявителят твърди, че потребителите биха обърнали по-голямо внимание на дизайнерските елементи върху спортните обувки, като се има предвид значението на имиджа на марката за този конкретен пазар.
• Апелативният съвет не е оценил правилно възприятието на публиката за марката. Заявителят твърди, че поставянето на ивиците отстрани на обувката, което е обичайно място за позициониране на марки, би накарало потребителите да ги възприемат като индикация за произход.
• Апелативният борд не е отчел адекватно по-ранната съдебна практика и решения на EUIPO, които, според заявителя, прилагат по-снизходителни критерии за оценка на отличителността.

Европейският съд обаче не намера основание за тези аргументи. Съдът подчерта, че простотата на търговската марка и приликата й с основни геометрични форми са ключови фактори за липсата й на отличителност. Съдът също така отбеляза, че въпреки че много производители на обувки използват дизайнерски елементи отстрани на обувките си, тази практика не означава автоматично, че потребителите възприемат всеки такъв елемент като търговска марка.

Освен това Съдът установява, че Апелативният борд е отчел правилно съответната съдебна практика и норми. В крайна сметка Съдът потвърждава решението на Апелативния борд, обявявайки марката за невалидна. 

Основни изводи:

• Този случай подчертава значението на отличителността в правото на търговските марки.
• Търговските марки, които са твърде прости, общи или често използвани в определена индустрия, могат да бъдат считани за невалидни.
• Поставянето на дизайнерски елемент върху продукт, макар и фактор, който трябва да се вземе предвид, не гарантира автоматично неговата отличителност като търговска марка.

Решение на Европейския съд по дело за търговска марка с нарушители от различни държави

Европейският съд излезе с тълкувателно решение C‑832/21 по дело Beverage City & Lifestyle GmbH, MJ, Beverage City Polska Sp. z o.o., FE and Advance Magazine Publishers Inc, което има следната предистория:

Advance Magazine Publishers Inc., установено в Ню Йорк, е притежател на няколко марки на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „Vogue“, за които твърди, че са марки с репутация.

Beverage City Polska е дружество по полското право, установено в Краков (Полша). То произвежда, рекламира и предлага на пазара енергийна напитка с наименованието „Diamant Vogue“. Неговият управител, FE, също е с местоживеене в Краков.

Beverage City & Lifestyle е дружество по германското право, установено в Шорфхайде, провинция Бранденбург (Германия). Управителят му, MJ, е с местоживеене в Нидеркасел, провинция Северен Рейн—Вестфалия (Германия). Между това дружество и Beverage City Polska има договор за изключителна дистрибуция за Германия, съгласно който то купува от него енергийната напитка, посочена в предходната точка. Въпреки сходството на имената им, двете дружества не са част от една и съща група.

Тъй като счита, че правата върху марките му са нарушени, Advance Magazine Publishers предявява срещу тези дружества и техните управители пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — като компетентен за федерална провинция Северен Рейн—Вестфалия съд за марките на Европейския съюз — иск за преустановяване на нарушението на цялата територия на Съюза, както и за предоставяне на информация и счетоводни документи и за установяване на задължението за изплащане на обезщетение. Впоследствие тези допълнителни искове са ограничени до действията в Германия.

Областен съд Дюселдорф уважава иска, предявен от Advance Magazine Publishers, като обосновава международната си компетентност по отношение на Beverage City Polska и FE с член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Той приема, че в случая по главното производство са приложими принципите, изведени от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724).

Beverage City Polska и FE обжалват решението на Областен съд Дюселдорф пред Висш областен съд Дюселдорф, Германия.

Те твърдят липса на международна компетентност на германските съдилища да разгледат предявения срещу тях иск, като подчертават, че са извършвали дейност и са доставяли стоките на своите клиенти само в Полша. Освен това решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), не било приложимо за тяхното положение, тъй като между тях, от една страна, и Beverage City & Lifestyle и MJ, от друга, нямало релевантна връзка.

Според запитващата юрисдикция, за да имат германските съдилища международна компетентност да разгледат иска срещу Beverage City Polska и FE, е необходимо съгласно член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 връзката между този иск и предявения иск срещу MJ, когото тя квалифицира като „привързващ ответник“, да е толкова тясна, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

Тя обаче счита, че в случая за разлика от делото, по което е постановено решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), съществуващото между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle отношение между клиент и доставчик не се отнася до т.нар. привързващ ответник, защото той бил привлечен под отговорност само в качеството си на представител на последното дружество. Освен това тя посочва, че тези две дружества не са част от една и съща група дружества и действат на своя отговорност и независимо едно от друго.

Запитващата юрисдикция все пак иска да се установи дали наличието на договор за изключителна дистрибуция между Beverage City Polska и Beverage City & Lifestyle е достатъчно, за да е изпълнено условието по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че делото по главното производство се отнася до едни и същи марки и едни и същи стоки.

При това положение Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?“.

Решението на съда:

Член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

срещу множество ответници с местоживеене в различни държави членки може да бъде предявен иск пред съда по местоживеене на един от тях, сезиран в рамките на иск за установяване на нарушение с претенции срещу тях от притежателя на марка на Европейския съюз, когато ответниците са упрекнати в това, че са извършили по същество идентични нарушения на правата върху тази марка, и тези ответници са обвързани от договор за изключителна дистрибуция.

Обхват на иск за недействителност на търговска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑654/21 - LP срещу KM. Казусът касае обхвата на насрещен иск за недействителност на марка в дела за нарушаване на права върху търговски марки. Случаят има следната предистория:

LM е притежател на словната марка на Европейския съюз „Multiselect“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 5 юни 2018 г. за стоки и услуги от класове 9, 41 и 42. Тези стоки и услуги включват по-специално съвети в областта на професионалното ориентиране, информация в областта на обучението, инсталиране и актуализиране на компютърен софтуер, както и публикуване на текстове и онлайн доставка на електронни публикации.

От 2009 г. насам в рамките на икономическата си дейност KP предлага в книжен и в електронен формат наръчник, който е посветен на подготовката за психологически тестове, представляващи един от етапите в процедурата за подбор на кандидати за работа в полицията, и който е обозначен със спорната марка. KP рекламира наръчника си на различни уебсайтове.

На 26 февруари 2020 г. LM предявява иск за нарушение пред запитващата юрисдикция Окръжен съд Варшава, Полша, с който моли да се разпореди на KP да преустанови да обозначава със спорната марка стоките и услугите, които предлага, и да му се забрани да помества тази марка върху всякакъв вид маркетингови материали за тези стоки и услуги.

В хода на производството, на 30 юли 2020 г., KP предявява насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка за част от стоките и услугите, за които е регистрирана, на основание член 59, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, букви б)—г) и параграф 2 от Регламент 2017/1001.

С решение от 7 октомври 2021 г. запитващата юрисдикция отхвърля изцяло иска за нарушение.

По отношение на насрещния иск запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай като разглеждания в главното производство трябва да се произнесе по всички искания, след като предметът на насрещния иск надхвърля рамките на „средство за защита“ срещу иска за нарушение.

Всъщност в случая главният иск се отнасял само до услугите и стоките, които KP предлагал на пазара, а насрещният иск бил със значително по-широк обхват, тъй като с него KP искал да се обяви недействителност на спорната марка, регистрирана и за стоки и услуги извън разглежданите в главното производство.

С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали всяко искане за обявяване на недействителност на спорната марка попада в обхвата на понятието „насрещен иск за обявяване на недействителност“ по смисъла на член 124, буква г) и член 128, параграф 1 от Регламент 2017/1001, без за целта да е от значение наличието на действителна връзка с производството за нарушение, или това понятие трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща само исканията, които имат „действителна връзка“ с производството за нарушение, тоест тези, които попадат в „обхвата на иска за нарушение“.

Запитващата юрисдикция счита, че липсата на изискване за „действителна връзка“ с производството за нарушение би породила риск производството по първоначалния иск да бъде подчинено на производството по насрещния иск, а насрещният иск да загуби качеството си на средство за защита срещу претенциите по първоначалния иск. Според запитващата юрисдикция понятието „насрещен иск“ следва да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до искания, които имат действителна връзка с иска за нарушение, като тази връзка „не се определя от съдържанието на правото […] върху [спорната марка], нито от обхвата на извършваната от ответника дейност, а от съдържанието на петитума на исковата молба за нарушение […]“.

Според запитващата юрисдикция това тълкуване се подкрепя, от една страна, от принципа на процесуална автономия на държавите членки и от член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001, а от друга страна — от разпоредбите, които се отнасят до компетентността на EUIPO и на съдилищата за марките на Европейския съюз и от които следва, че възможността пред последните да се предяви насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Съюза представлява изключение.

Накрая, запитващата юрисдикция пояснява, че към момента на предявяване на разглеждания в главното производство иск за нарушение полското право не предвижда възможност ответник по иск за нарушение, предявен от притежател на регистрирана в Полша марка, да предяви насрещен иск за обявяване на недействителност, тъй като въведеният със Закона от 13 февруари 2020 г. член 479122 от Гражданския процесуален кодекс все още не е влязъл в сила. Поради това запитващата юрисдикция не е сигурна дали за целите на главното производство тези разпоредби могат да се считат за „процесуалноправните норми, приложими по отношение на същия вид искове относно национална марка“ по смисъла на член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001.

При тези обстоятелства Окръжен съд Варшава решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби понятие „насрещен иск за обявяване на недействителност“ може да означава иск за обявяване на недействителност само доколкото този иск има връзка с първоначалния иск за установяване на нарушение на марката на Съюза, което ще позволи на националния съд да не разглежда насрещен иск за обявяване на недействителност с обхват, по-широк отколкото следва от връзката с първоначалния иск за нарушение?

2)  Трябва ли член 129, параграф 3 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че като упоменава „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка“, тази разпоредба има предвид националните процесуалноправни норми, които биха се прилагали в конкретно производство за нарушение на правата върху марка на Съюза (и по отношение на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност), или по принцип има предвид действащите национални процесуални норми в правния ред на държава членка, което е от значение, в случай че предвид датата на образуване на конкретното производство за нарушение на правата върху марка на Съюза в правния ред на държавата членка не са съществували процесуалноправни норми относно насрещния иск за обявяване на недействителност на марка по отношение на националните марки?“.

Решението на съда:

Член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз може да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ, без предметът на този насрещен иск да е ограничен до разглежданите в производството по иска за нарушение права.

Картини, репродукции и доказване на авторство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑628/21 TB срещу Castorama Polska sp. z o.o., „Knor“ sp. z o.o. Делото има следната предистория:

TB е физическо лице, което в своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на дейността си то продава машинно произведени репродукции на картините, обозначени като A, B и C. Всяка от тези картини представлява несложна графика, съставена от ограничен брой цветове, геометрични фигури и кратки изречения. В това отношение картините A, B и C съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“), „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като създател на тези картини, които според нея представляват „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право.

Репродукции на въпросните картини се продават от Castorama Polska и Knor (наричани по-нататък „разглежданите в главното производство репродукции“). Точни копия на картините A и B се продават в интернет магазина и във физическите магазини на Castorama Polska, на което ги доставя Knor. Castorama Polska продава и картини, доставени от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и в шрифта. Нито разглежданите в главното производство репродукции, нито самите картини, които са предмет на репродукциите, посочват автора или произхода на съответния продукт. Освен това TB не е дала съгласието си нито за репродукциите, нито за продажбата им от Castorama Polska и от Knor.

На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama Polska да преустанови нарушаването на имуществените и неимуществените авторски права върху „произведенията“, създадени от нея.

На 15 декември 2020 г. TB сезира запитващата юрисдикция на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс с искане на Castorama Polska и Knor да бъде разпоредено да предоставят информация за разглежданите в главното производство репродукции, по-специално за разпространителските мрежи и количеството на получените или поръчаните от тях стоки, както и пълния списък на техните доставчици, датата на пускане в продажба на тези стоки във физическия магазин и в интернет магазините на Castorama Polska, както и количеството и приходите от продажбата на посочените стоки, с разбивка на продажбите във физическия магазин и онлайн продажбите.

TB посочва, че е притежател на имуществени и неимуществени авторски права върху картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, и че тази информация е необходима, за да се предяви иск за нарушение на тези авторски права, а при условията на евентуалност — иск за обезщетение за нелоялна конкуренция.

Castorama Polska иска от запитващата юрисдикция да отхвърли искането за предоставяне на информация, а при условията на евентуалност — да постанови съдебно решение с възможно най-малък обхват, като изтъква, че последното трябва да бъде строго ограничено до „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право, оспорвайки самата възможност картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, да могат да бъдат квалифицирани като „произведения“ по смисъла на това законодателство. Дружеството се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama Polska духовните произведения, посочени в искането на TB, не са оригинални, освен ако последната не докаже, че условието те да са нови, е изпълнено. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на „идеи“ и „концепции“, тъй като картините, предмет на въпросните репродукции, били част от модерната тенденция на т.нар. „опростени мотивационни графики“ с „банални текстове“. Освен това Castorama Polska смята, че всички графични елементи на тези картини са банални и повторяеми и по никакъв начин не се отличават с нищо оригинално, както по отношение на композицията им, цветовете им и използваните шрифтове спрямо останалите картини, предлагани на пазара.

От акта за преюдициално запитване става ясно, че представените от TB доказателства се състоят единствено, от една страна, в разпечатки на страници от нейния уебсайт, на които са представени стоки за продажба в нейните интернет магазини, както и във фактури, издадени след 2014 г., и от друга страна, в разпечатки на страници на уебсайтовете на Castorama Polska и фактури за продажбата на картини в неговия интернет магазин.

За да разгледа искането на TB в рамките на спора по главното производство, запитващата юрисдикция поставя въпроса как следва да се тълкува член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално въпроса дали в рамките на производство по искане за предоставяне на информация, образувано на основание на тази разпоредба, обстоятелството, че заинтересованото лице е притежател на правата върху интелектуална собственост, на които се позовава в подкрепа на искането си, трябва да бъде напълно установено от него или просто „вероятно“.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2) Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост на основание на тази разпоредба заявилият искане за предоставяне на информация на основание член 8 трябва да предостави всички основателни налични доказателства, позволяващи на сезираната с това искане юрисдикция да се увери със сигурност, че заявителят е притежател на това право, като представи подходящи доказателства с оглед на естеството на въпросното право и на евентуално приложимите специфични формалности.

Aldi спечели дело относно своя марка за алкохол пред Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑429/21 Aldi Einkauf SE & Co. OHG срещу Cantina sociale Tollo SCA.

Cantina регистрира словна европейска марка ALDIANO за клас 33 - алкохолни напитки (без бира).

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Aldi на база две по-ранни марки ALDI в класове 33 и 35.

Тъй като по-ранните марки са регистрирани за период по-голям от 5 години, Cantina иска Aldi да докаже тяхното реално използване.

EUIPO разглежда искането за заличаване само на база едната по-ранна марка на Aldi за клас 35, като приема, че тя е с доказано използване и по отношение на стоките от клас 33, тъй като Aldi продават освен хранителни стоки и различни напитки, включително алкохолни.

Ведомството приема марките за сходни.

При обжалването, Апелативният борд отменя решението, като приема, че Aldi не са доказали използване за алкохолни напитки. Марката на компанията в клас 35 касае общото определение търговия на дребно във всички продуктови области но това не покрива автоматично всички конкретни стоки, тяхното използване трябва да бъде доказано. Предоставените доказателства от Aldi не били достатъчни.

Решението е обжалвано пред Общия съд, който го отменя.

Според съда, марката на Aldi е регистрирана преди решение по дело  Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte (Case C‑418/02), касаещо тълкуването на обхвата на услугата търговия на дребно от клас 35, поради което това дело не може да се приложи спрямо тази марка.

Поради това Aldi не са длъжни да докажат в специфика стоките използвани във връзка с услугите в клас 35. В допълнение съдът приема, че Апелативният борд е допуснал и грешка, като не е разгледал всички приложени доказателства по казуса.

Въдможно ли е ребрандирането на лекарства в ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по свързани дела C‑253/20 и C‑254/20 Impexeco NV срещу Novartis AG, които касаят въпросът дали е възможно ребрандиране на лекарствени продукти резултат от паралелен внос в ЕС. Казусите имат следната предистория:

 Дело C‑253/20

Novartis разработва лекарствен продукт с активно вещество летрозол, продавано в Белгия и Нидерландия с притежаваната от Novartis марка на Европейския съюз „Femara“.

Този лекарствен продукт се предлага на пазара в опаковки от 30 и 100 филм-таблетки от 2,5 mg в Белгия, и в опаковки от 30 филм-таблетки 2,5 mg в Нидерландия.

Sandoz BV и Sandoz NV предлагат на пазара, съответно в Нидерландия и Белгия, генеричния лекарствен продукт „Letrozol Sandoz 2,5 mg“ в опаковки от 30 филм-таблетки в посочената първа държава членка, и от 30 и 100 филм-таблетки в посочената втора държава членка.

Според запитващата юрисдикция лекарствените продукти, предлагани на пазара с наименованията „Femara“ и „Letrozol Sandoz“, са идентични.

С писмо от 28 октомври 2014 г. Impexeco уведомява Novartis за намерението си да внася от Нидерландия и да предлага на белгийския пазар, считано от 1 декември 2014 г., лекарствения продукт „Femara 2,5 mg x 100 comprimés (létrozol)“. От акта за преюдициално запитване е видно, че в действителност този лекарствен продукт е лекарственият продукт „Letrozol Sandoz 2,5 mg“, преопакован в нова външна опаковка, върху която Impexeco е предвиждало да бъде поставена марката „Femara“.

С писмо от 17 ноември 2014 г. Novartis се противопоставя на предвидения от Impexeco паралелен внос, като изтъква, че премаркирането на последния лекарствен продукт съответно с марката на произведения от Novartis референтен лекарствен продукт, а именно марката „Femara“, представлява явно нарушение на правото му върху тази марка и може да въведе потребителите в заблуждение.

През юли 2016 г. Impexeco започва продажби в Белгия на лекарствения продукт „Letrozol Sandoz 2,5 mg“, преопакован в нова опаковка, върху която е поставена марката „Femara“.

Според запитващата юрисдикция продажна цена на лекарствените продукти „Femara (Novartis) 2,5“, „Letrozol Sandoz 2,5 mg“ и „Femara (Impexeco) 2,5 mg“ е идентична в Белгия. За разлика от това продажна цена на „Letrozol Sandoz 2,5 mg“ е значително по-ниска в Нидерландия.

Тъй като счита, че посочените в точка 19 от настоящото решение продажби нарушават правата му върху марката, на 16 ноември 2016 г. Novartis предявява иск срещу Impexeco пред съдия по спешните и обезпечителните мерки към Търговски съд Брюксел, Белгия.

Освен това с писмо от 10 април 2017 г. Impexeco уведомява Novartis за намерението си да продава в Белгия лекарствения продукт „Femara 2,5 mg“ в преетикетирани опаковки по 30 филм-таблетки, внос от Нидерландия. От акта за преюдициално запитване е видно, че този лекарствен продукт е лекарственият продукт „Letrozol Sandoz 2,5 mg“ и че Impexeco е възнамерявало да го преетикетира и да постави върху него марката „Femara“.

 Дело C‑254/20

Novartis изработва лекарствен продукт с активно вещество метилфенидат. Novartis Pharma NV продава този лекарствен продукт в Белгия със словната марка на Бенелюкс „Rilatine“, на която е притежател, по-специално в кутии с 20 таблетки от 10 mg. В Нидерландия посоченият лекарствен продукт се продава от Novartis Pharma BV с марката „Ritalin“, по-специално в кутии с 30 таблетки от 10 mg.

Sandoz BV пуска на пазара в Нидерландия генеричния лекарствен продукт „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg“ в опаковка с 30 таблетки.

Според запитващата юрисдикция лекарствените продукти, подавани с наименованията „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg comprimé“ и „Ritalin 10 mg comprimé“ са идентични.

С писмо от 30 юни 2015 г. PI Pharma уведомява Novartis Pharma NV за намерението си да внася от Нидерландия и да предлага на белгийския пазар лекарствения продукт „Rilatine 10 mg x 20 comprimés“. От акта за преюдициално запитване е видно, че в действителност този лекарствен продукт е лекарственият продукт „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg“, преопакован в нова външна опаковка, върху която PI Pharma е предвиждало да бъде поставена марката „Rilatine“.

В писмо от 22 юли 2015 г. Novartis се противопоставя на предвидения от PI Pharma паралелен внос, като изтъква, че премаркирането на лекарствения продукт „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg“ с марката на референтния лекарствен продукт на Novartis, а именно марката „Rilatine“, явно нарушава правото му върху тази марка и може да въведе потребителите в заблуждение.

През октомври 2016 г. PI Pharma започва продажби в Белгия този лекарствен продукт, преопакован в нова опаковка, върху която е поставена марката „Rilatine“.

Запитващата юрисдикция посочва, че в Белгия продажната цена на лекарствения продукт „Rilatine 10 mg x 20 comprimés Novartis“ е 8,10 EUR (или 0,405 EUR за таблетка) и тази на лекарствения продукт „Rilatine 10 mg x 20 comprimés PI Pharma“ е 7,95 EUR (или 0,398 EUR за таблетка), докато в Нидерландия продажната цена на лекарствения продукт „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg“ е 0,055 EUR за таблетка.

Тъй като счита, че посочените в точка 28 от настоящото решение продажби нарушават правата му върху марката, на 28 юли 2017 г. Novartis предявява иск срещу PI Pharma пред съдия по спешните и обезпечителните мерки към Търговски съд Брюксел.

 Общи елементи на споровете в главните производства

С две решения от 12 април 2018 г. съдия по спешните и обезпечителните мерки към Търговски съд Брюксел приема, че двете жалби, посочени в точки 21 и 30 от настоящото решение, са основателни, по-специално защото практиката да се поставят марките „Femara“ и „Rilatine“ съответно върху преопакованите генерични лекарствени продукти „Letrozol Sandoz 2,5 mg“ и „Méthylphénidate HCl Sandoz 10 mg“, внесени от Нидерландия, представлява нарушение на правата на Novartis върху неговите марки съответно по член 9, параграф 2, буква а) от Регламент № 207/2009 и по член 2.20, параграф 1, буква а) от Конвенцията на Бенелюкс. Вследствие на това съдия по спешните и обезпечителните мерки към Търговски съд Брюксел разпорежда преустановяване на тази практика.

Impexeco и PI Pharma обжалват съответно двете решения по въззивен ред пред запитващата юрисдикция.

Пред него те изтъкват, че практиките, състоящи се в използването на различни опаковки и на различни марки за една и съща стока, допринасят за разделянето на пазарите на държавите членки и следователно засягат по един и същи начин търговията в рамките на Съюза.

Като се позовават на точки 38—40 от решение от 12 октомври 1999 г., Upjohn (C‑379/97, EU:C:1999:494), Impexeco и PI Pharma поддържат, че противопоставянето на притежателя на марка срещу повторното поставяне на марка от паралелен вносител представлява пречка за търговията в Общността, пораждаща изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки, когато това повторно поставяне е необходимо, за да може съответните стоки да бъдат продавани от този вносител в държавата членка на вноса. Тази съдебна практика била приложима към положение, при което се извършва премаркиране на генеричен лекарствен продукт чрез поставяне на марката на референтния лекарствен продукт, когато тези лекарствени продукти са били пуснати на пазара в ЕИП от икономически свързани предприятия.

Novartis поддържа, че съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и член 2.23, параграф 3 от Конвенцията на Бенелюкс правата, предоставени от марката, могат да бъдат изчерпани само по отношение на продукти, които са били пуснати на пазара в ЕИП „под тази марка“ от притежателя или с негово съгласие, а не когато паралелен вносител премаркира съответните продукти.

При тези обстоятелства, като приема, че висящите пред него спорове повдигат въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, Апелативен съд Брюксел, Белгия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, които са формулирани идентично по дела C‑253/20 и C‑254/20:

„1)  Следва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ако марков (референтен) лекарствен продукт и генеричен лекарствен продукт са пуснати на пазара в ЕИП от икономически свързани предприятия, предприетите от притежател на марката действия срещу по-нататъшната продажба на генеричния лекарствен продукт в държавата на внос от паралелен вносител, който го е преопаковал, като му е поставил марката на марковия (референтния) лекарствен продукт, могат да доведат до изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?

2)  Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен: следва ли тогава предприетите от притежателя на марката действия срещу това премаркиране да се проверяват въз основа на условията [по т. 79 от решение 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282)]?

3) От значение ли е за отговора на тези въпроси обстоятелството, че генеричният лекарствен продукт и марковият (референтният) лекарствен продукт са идентични, съответно имат еднакъв терапевтичен ефект съгласно член 3, параграф 2 от Кралския указ от 19 април 2001 г. относно [паралелния внос на лекарствени продукти за хуманна употреба и паралелната дистрибуция на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, изменен с Кралския указ от 21 януари 2011 г]?“.

Решение на съда:

Член 9, параграф 2 и член 13 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г., и член 5, параграф 1 и член 7 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

притежателят на марката на референтен лекарствен продукт и на марката на генеричен лекарствен продукт може да се противопостави на пускането на пазара на една държава членка от паралелен вносител на този генеричен лекарствен продукт, внесен от друга държава членка, когато последният е бил преопакован в нова външна опаковка, върху която е била поставена марката на съответния референтен лекарствен продукт, освен ако, от една страна, двата лекарствени продукта са идентични във всяко отношение и от друга, замяната на марката отговаря на условията, посочени в точка 79 от решение от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282), в точка 32 от решение от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), и в точка 28 от решение от 17 май 2018 г., Junek Europ-Vertrieb (C‑642/16, EU:C:2018:322).

Използването на марка, като декоративен елемент може да застраши нейната защита в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑323/21 Castel Frères срещу Shanghai Panati Co., което ни показва колко важно е една марка да бъде използвана, като доминиращ знак за търговски произход върху опаковките на стоките.

Делото касае следната регистрирана от Castel Frères фигуративна европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване от китайската компания Shanghai Panati Co. 

Приведени са доказателства за използване на марката върху етикети на продукти по следния начин:

Първоначално EUIPO отхвърля искането но след това Апелативния борд го потвърждава. Причината за това е, че марката се използва по начин, който нарушава нейната отличителна способност.

Решението е потвърдено и от съда. Основният и доминиращ елемент в посоченият етикет е словната част Dragon de Chine допълнен с изображение на дракон. Регистрираната фигуративна марка присъства, само като страничен допълващ елемент в малък шрифт. 

От тази гледна точка повечето от потребителите в ЕС, които не са запознати с китайската азбука, биха възприели този начин на използване на знака, като декоративен, асоцииращ с Азия,а не като отличителен знак за търговски произход.

Казусът показва колко важно е една регистрирана марка да бъде използвана по виден и ясен начин върху опаковките на продуктите. При подобен казус Apple загуби спор относно използването на марка Think Different. 

Разрешено ли е повторното използване на брандирани газови бутилки? - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решенвие по дело C‑197/21 Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV срещу MySoda Oy. Казусът има следната предистория:

SodaStream, мултинационално предприятие, произвежда и продава уреди за карбонизиране, които дават възможност на потребителите да приготвят газирана вода и ароматизирани газирани напитки от чешмяна вода. Във Финландия SodaStream предлага тези уреди на пазара с бутилка за многократно пълнене с въглероден диоксид, която то предлага за продажба и отделно. Дружествата, които образуват SodaStream, са притежатели на марките на Европейския съюз и на националните марки „SODASTREAM“ и „SODA-CLUB“. Посочените марки се намират върху етикета и са гравирани върху алуминиевия корпус на тези бутилки.

MySoda, дружество със седалище във Финландия, предлага на пазара в тази държава членка уреди за карбонизиране с марката „MySoda“ в опаковки, които обикновено не включват бутилка с въглероден диоксид. От юни 2016 г. MySoda предлага за продажба бутилки с въглероден диоксид, напълнени във Финландия, които са съвместими както със собствените му уреди за карбонизиране, така и с тези на SodaStream. Някои от тези бутилки първоначално са били пуснати на пазара от SodaStream.

След като получава чрез дистрибутори върнатите от потребителите празни бутилки на SodaStream, MySoda ги пълни отново с въглероден диоксид. То заменя оригиналните етикети със своите собствени, като оставя видими марките на SodaStream, гравирани върху корпуса на бутилките.

За целта MySoda използва два различни етикета. Върху първия с розов цвят с едър шрифт са изписани логото на MySoda и думите „Финландски въглероден диоксид за оборудване за карбонизиране“, а с дребен шрифт — името на MySoda като дружество, което е напълнило бутилката, както и препратка към неговия уебсайт за по-подробна информация. Върху втория етикет в бял цвят са изписани думите „въглероден диоксид“ с главни букви на пет различни езика и сред информацията за стоката, с дребен шрифт е изписано името на MySoda като дружеството, което е напълнило бутилката, както и декларация, че то няма никакъв контакт с първоначалния доставчик на бутилката или с неговото дружество, или със заявената марка, които фигурират върху бутилката. Освен това този етикет съдържа препратка към уебсайта на MySoda за повече информация.

SodaStream сезира Съд по икономически дела, Финландия с иск, за да се установи, че MySoda е нарушило във Финландия марките „SODASTREAM“ и „SODACLUB“, като предлага на пазара и продава отново напълнени бутилки с въглероден диоксид, носещи тези марки, без разрешението на техните притежатели.

SodaStream изтъква, че практиката на MySoda съществено засяга правата, предоставени от посочените марки, и води до значителна вероятност от объркване сред съответните потребители по отношение на произхода на бутилките с въглероден диоксид, създавайки погрешното впечатление, че между SodaStream и MySoda съществува търговска или икономическа връзка.

SodaStream подчертава освен това, че не всички бутилки с въглероден диоксид, продавани на финландския пазар, са с едно и също качество или едни и същи характеристики. Прекупвачите, които пълнят бутилките с марката SodaStream без разрешение, не притежавали непременно необходимите знания и умения, за да гарантират, че тези бутилки се използват и с тях се борави безопасно и правилно. SodaStream не можело да носи отговорност за вредите, причинени от бутилки с въглероден диоксид, напълнени отново от тези препродавачи.

MySoda възразява, че промяната на етикета не засяга функцията на марката, която е да укаже произхода на бутилката, тъй като съответните потребители биха разбрали, че етикетирането показва единствено произхода на въглеродния диоксид и самоличността на препродавача, напълнил отново бутилката, чийто произход е гравиран върху нейния корпус.

С междинно решение от 5 септември 2019 г. Съд по икономически дела уважава частично исканията на SodaStream. При това той се позовава на решение от 14 юли 2011 г., Viking Gas (C‑46/10, EU:C:2011:485).

Тази първоинстанционна юрисдикция приема, че не е доказано нито че практиката на MySoda променя или уврежда бутилката с въглероден диоксид или нейното съдържание или накърнява доброто име на SodaStream поради рисковете за безопасността на неговите стоки, нито че тази практика е причинила вреди, които дават на SodaStream законно основание, за да се противопостави на тази практика. Що се отнася до белите етикети, посочената юрисдикция приема, че те не са създали погрешно впечатление за икономическата връзка между MySoda и SodaStream. За сметка на това тя приема, че използването на розовите етикети е могло да създаде у средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, впечатлението, че такава връзка съществува. Поради това същата юрисдикция приема, че използването на тези розови етикети дава основание на SodaStream да се противопостави на практиката на MySoda.

На SodaStream и MySoda е разрешено да подадат жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Върховен съд, Финландия.

Запитващата юрисдикция посочва най-напред, че правото на Съюза не предвижда подробни правила относно условията, при които се установява, че са налице законни основания притежателят да се противопостави на продажбата на стоките след пускането им на пазара. Според нея практиката на Съда не дава ясни отговори на въпросите, които се поставят в спора по главното производство.

При тези условия Върховен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Прилагат ли се т.нар. критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?

2. Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?

3. Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че

– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или

–  следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?

4. Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?“.

Решението на съда:

Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и член 15, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

следва да се тълкуват в смисъл, че:

притежателят на марка, който е пуснал на пазара в една държава членка носещи тази марка стоки, които са предназначени за многократна употреба и пълнене, няма право да се противопоставя съгласно тези разпоредби на по-нататъшното търгуване на тези стоки в посочената държава членка от препродавач, който ги е напълнил отново и е заменил с друг етикет етикета, съдържащ първоначалната марка, като е оставил видима първоначалната марка върху тези стоки, освен ако този нов етикет не създава у потребителите погрешното впечатление, че между препродавача и притежателя на марката съществува икономическа връзка. Тази вероятност от объркване трябва да се преценява общо с оглед на сведенията, намиращи се върху стоката и върху новия ѝ етикет, както и с оглед на дистрибуторските практики в съответния сектор и на степента, в която потребителите познават тези практики.

Достъп до лични данни при нарушаване на авторски права в интернет - становище на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑470/21 La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net, French Data Network срещу Premier ministre, Ministère de la Culture.

Делото касае до каква степен е позволен достъпът до лични данни за целите на установяване на нарушаване на авторски права в интернет. Предосторията е следната:

С жалба от 12 август 2019 г. и две допълнителни писмени становища от 12 ноември 2019 г. и 6 май 2021 г. La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network искат Държавен съвет, Франция да отмени мълчаливото решение, с което (министър‑председателят на Франция отхвърля искането им за отмяна на Декрет от 5 март 2010 г., въпреки че този декрет и разпоредбите, които съставляват правното му основание, не само накърняват прекомерно правата, гарантирани от френската Конституция, но и противоречат на член 15 от Директива 2002/58 и на членове 7, 8, 11 и 52 от Хартата.

По‑специално, жалбоподателите в главното производство твърдят, че Декретът от 5 март 2010 т. и разпоредбите, които съставляват неговото правно основание, допускат по непропорционален начин достъп до данни за свързване при извършвани в интернет леки престъпления, с които се засяга авторското право, без да се извършва предварителен съдебен или административен контрол, при който се осигурява изпълнение на изискванията за независимост и безпристрастност.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва най‑напред, че в последното си решение La Quadrature du Net и др.(6) Съдът постановява, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата допуска законодателни мерки, предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и опазването на обществената сигурност общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства. Това запазване на данните е възможно за неопределен период за целите най‑общо на разследването, разкриването и преследването на престъпления.

Оттук запитващата юрисдикция прави извод, че не е налице изтъкнатото от жалбоподателите в главното производство основание относно законосъобразността на Декрета от 5 март 2010 г., доколкото той е приет по принцип в контекста на борбата с леките престъпления.

По‑нататък тази юрисдикция припомня, че в решение Tele2 Sverige и Watson(7) Съдът приема, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по‑специално достъпа на компетентните национални органи до запазените данни, като не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура.

Тя отбелязва, че в решение Tele2(8) Съдът уточнява, че за да се гарантира на практика пълното спазване на тези условия, от съществено значение е достъпът на компетентните национални органи до запазените данни по принцип да се предоставя, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, като решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба от тези органи, подадена по‑специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът припомня това изискване по отношение на събирането в реално време на данните за свързване от разузнавателните служби в решение La Quadrature du Net и др.(9), както и в решение Prokuratuur (Условия зя достъп до данни за електронните съобщения)(10) — що се отнася до достъпа на националните органи до данните за свързване.

Накрая, тази юрисдикция отбелязва, че от създаването си през 2009 г. Hadopi е изпратил над 12,7 милиона препоръки до притежателите на абонаменти по процедурата за поетапен отговор, предвидена в член L. 331‑25 от CPI, включително 827 791 само през 2019 г. В това отношение служителите на Комисията за защита на правата на Hadopi трябва да могат да събират всяка година значително количество данни, свързани със самоличността на съответните ползватели. Запитващата юрисдикция приема, че поради това обвързването на това събиране на данни с предварителен контрол създава опасност процедурата за отправяне на препоръки да не може да бъде приложена.

При тези обстоятелства Държавен съвет решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, позволяваща съхраняването на данните за самоличност, съответстващи на IP адреси, от страна на доставчиците електронни съобщителни услуги и ограничения достъпа на административен орган, на който е възложена защитата на авторските и сродните им права срещу извършени в интернет нарушения, само до такива данни, за да може този орган да идентифицира притежателите на тези адреси, заподозрени, че носят отговорност за извършването на посочените нарушения, и в зависимост от съответния случай да може да предприеме конкретни действия срещу тях, без този достъп да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, когато тези данни са единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността на лицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на нарушението“.

CAT спечели тигров спор за търговски марки в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑251/21, Tigercat International Inc. срещу Caterpillar Inc. Делото има следната предистория:

През 2013 година Tigercat International заявява словна европейска марка TIGERCAT в клас 7 - специализирано задвижвано горско оборудване за горско стопанство, а именно, предназначени за целта четириколесни машини за трупи със задвижване към дърво и вериги, машини за товарене на трупи, скидери и друго оборудване за горската промишленост, а именно триони за групиране, ножици за групиране и съставни части за тях.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Caterpillar Inc на основание по-ранна по-ранна европейска словна марка CAT, както и комбинирана марка със следната визия ( и двете за клас 7 и клас 12, включително и за горски машини):

EUIPO потвърждава опозицията в нейната цялост. Решението е обжалвано.

Съдът приема, че стоките са сходни и идентични. По отношение сравнението на знаците, съдът приема, че е вероятно потребителите да разпознаят две отделни думи в заявената марка TIGER и CAT, тъй като и двете притежават свое собствено значение. 

Според съда, факта че думата Tiger е на първо място в заявената марка не я прави автоматично доминиращия елемент. Нищо не показва, че средният потребител ще придаде по-голямо значение на елемента „Tiger“ в началото на заявената марка. Този аспект се балансира от факта, че заявената марка е съставена само от две относително кратки думи, които, въпреки че са непосредствено съпоставени, имат ясно значение за съответните потребители. Следователно, противно на това, което твърди жалбоподателят, елементът „CAT“, който има специфично значение, различно от елемента „Tiger“, няма само хвалебствено значение, предназначено да подчертае елемента „Tiger“.

В настоящия случай апелативният състав отбелязва, че спорните знаци имат общ елемент „Cat“, докато се различават по наличието на първия елемент от заявената марка, а именно словния елемент „Tiger“, и във фигуративните елементи на по-ранната марка. От това се заключава, че те имат средна степен на визуална прилика.

Според съда тази оценка е правилна. Въпреки че жалбоподателят счита, че спорните знаци са визуално различни поради различната им дължина и наличието на главни букви и фигуративни елементи в по-ранната марка, остава фактът, че те съвпадат в елемента „Cat“, който представлява единствен словен елемент от по-ранната марка и има отличителен характер. Фактът, че по-ранната марка е изцяло включена в заявената марка, може да създаде както силно визуално, така и фонетично сходство между спорните марки, дори когато съответната публика има високо ниво на внимание. Наличието на елемента „Tiger“, който не е доминиращ, в началото на заявената марка не води до извода, че спорните знаци са различни.

В настоящия случай следва да се отбележи, че спорните знаци се различават по това, че заявената марка съдържа като елемент, поставен в началото на тази марка, двете срички „ti“ и „ger“, докато по-ранната марка само съдържа общия елемент „Cat“. Въпреки това остава фактът, че този общ елемент може да бъде произнесен при закупуването на разглежданите стоки, като по този начин обосновава констатацията на апелативния състав, че разглежданите знаци са фонетично сходни поне в средна степен.

Тъй като заявената марка, която се състои от елементите „Tiger“ и „Cat“, също се отнася до понятието „Cat“, следва да се заключи, че апелативният състав правилно заключи, че спорните знаци са концептуално много сходни.

С това съдът потвърждава решението на EUIPO за отказ от регистрация на заявената марка.

Когато продуктите не са от Ирландия марката може да бъде недобросъвестно заявена

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело  T-306/20 - Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA срещу EUIPO, Ireland and Ornua Co-operative Ltd. Делото има следната предистория:

През 2013 г. испанската компания Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA подава заявка за следната европейска марка:

На 3 януари 2014 г. заявената марка е регистрирана за следните стоки, които спадат към клас 29: „Месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца; мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“.

На 7 януари 2015 г. Ирландия и встъпилата страна, Ornua Co-operative (чието наименование преди това е било Irish Dairy Board Co-operative Ltd), подават искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички стоки по-горе.

В искането за обявяване на недействителност се твърди, че марката има заблуждаващ характер съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001) и че регистрацията ѝ е поискана недобросъвестно по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).

С решение от 15 юни 2016 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост. Той приема, че член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 не е приложим, доколкото заблуждаващият характер на спорната марка трябва да се установи към датата на заявката ѝ. В конкретния случай всяко евентуално въвеждане в заблуждение произтичало от използването на тази марка след изтичането на срока на търговското споразумение, сключено между жалбоподателя и встъпилата страна, което е било в сила от 1967 г. до 2011 г. Такова положение обаче било изрично посочено в основанието за отмяна, предвидено в член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001). Отделът по отмяна отхвърля и довода, повдигнат на основание член 52, параграф 1, буква б) от този регламент, като приема, че от факта, че заявлението за спорната марка е било подадено след прекратяване на търговското отношение с встъпилата страна, не може да се направи извод, че то е било подадено недобросъвестно.

На 12 август 2016 г. Ирландия и встъпилата страна подават жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

С решение от 6 декември 2017 г. президиумът на апелативните състави връща делото за разглеждане от разширения апелативен състав.

В обжалваното решение разширеният апелативен състав на EUIPO приема, че към датата на подаване на заявката за регистрация спорната марка е била използвана по заблуждаващ начин. Той констатира също, че регистрацията ѝ е била заявена недобросъвестно. Поради това той отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

Според Борда, заявената марка ще подтикне потребителите да мислят, че продуктите идват от Ирландия, което в действителност не е така.

Това решение е обжалвано пред Общия съд.

Съдът отменя първата част от решението на Апелативния борд, тъй като заблуждаването относно географски произход трябва да бъде разгледано към момента на заявяване на марката. Въпреси това отхвърля жалбата, тъй като приема марката, като недобросъвестно заявена.

Причината е че страните по производството са имали дългогодишни отношения, като испанската компания е внасяла ирландско масло с марката. Едва след края на търговските отношения, компанията е заявила своя европейска марка, която се възползва от асоциациите свързани с внасяните през годините ирландски продукти. По този начин заявителя може да заблуди потребителите, че предлаганите под марката стоки отново са от Ирландия, което може да не отговаря на истината.

Според решението:

В случая, на първо място, що се отнася до заблуждаващото използване на спорната марка, страните не оспорват, че в продължение на десетилетия жалбоподателят е продавал в рамките на договорното си правоотношение с встъпилата страна масло с ирландски произход с тази марка, че след прекратяването на посоченото правоотношение той е продължил да продава хранителни продукти с посочената марка, както и че значителна част от тях, включително млечни продукти и колбаси, не са били с ирландски произход. Във всеки случай жалбоподателят не твърди, че всички стоки, които продава със спорната марка, са с произход от Ирландия.

С други думи, жалбоподателят е продавал стоки със спорната марка, въпреки че значителна част от тях не са били с ирландски произход и следователно не са съответствали на възприемането, което са имали за тях съответните потребители.

Всъщност, след като жалбоподателят разширява обхвата на използване на спорната марка по отношение на стоки, различни от масло с произход от Ирландия, испаноговорещите потребители, които представляват съответните потребители, е можело да бъдат въведени в заблуждение относно географския произход на тези стоки, тъй като са свикнали в продължение на десетилетия с поставянето на спорната марка върху масло с произход от Ирландия. Подобно поведение е индиция за недобросъвестност, доколкото показва, че към момента на подаване на заявката за спорната марка жалбоподателят неоснователно е искал да прехвърли предимството, извлечено от асоциирането с Ирландия, към стоки, които нямат такъв географски произход, по-специално след прекратяването на търговското му отношение с встъпилата страна, която му е доставяла ирландско масло.

Кога има недобросъвестност при нова регистрация на стари марки с прекратена защита - решение на Общия съд на ЕС

Възможно ли е марка, чиято регистрация е прекратена отдавна, да бъде регистрирана от друго лице и дали това ще се възприеме, като недобросъвестна практика?

Общият съд на Европейския съд излезе с позиция по този въпрос по дело T‑250/21 Ladislav Zdút срещу EUIPO, което има следната предистория:

На 6 май 2013 г. Ladislav Zdút подава заявка за регистрация на следната европейска марка 

Стоките, за които е поискана регистрацията, са:

– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и слънчобрани; бастуни“;

–  клас 24: „покривки за легла; покривки за маси“;

– клас 25: „Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“.

Марката е регистрирана на 31 октомври 2014 г. под номер 11794112.

На 17 юни 2019 г.  г‑жа Isabel Nehera, г‑н Jean-Henri Nehera и г‑жа Natacha Sehnal, подават искане за обявяване на недействителност на посочената марка в съответствие с разпоредбите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 за всички стоки, обозначени с тази марка. Те твърдят, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Те посочват по-специално, че през 30‑те години на миналия век дядо им, г‑н Jan Nehera, е създал предприятие в Чехословакия, търгуващо с дрехи и аксесоари, подал е заявка и е използвал национална марка, идентична на спорната (наричана по-нататък „старата чехословашка марка“).

С решение от 22 април 2020 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност с мотива, че недобросъвестността на жалбоподателя при подаването на заявката за регистрация на спорната марка не е доказана.

На 15 юни 2020 г. встъпилите страни подават жалба пред EUIPO на основание на членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по отмяна.

С обжалваното решение втори апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилите страни, отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

По същество апелативният състав отбелязва, че старата чехословашка марка е била добре позната и е била реално използвана в Чехословакия през 30‑те години на миналия век. Той констатира, че жалбоподателят е знаел за съществуването и известността както на г‑н Jan Nehera, така и на старата чехословашка марка, която е запазила определена остатъчна репутация. Апелативният състав посочва също, че жалбоподателят се е опитал да установи връзка между него самия и тази марка. При тези обстоятелства той приема, че намерението на жалбоподателя е било да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка. От това той заключава, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

Решението е обжалвано.

Според съда, фактът че една марка е била регистрирана в миналото и е имала репутация не означава автоматично, че нова заявка за същата марка е недобросъвестна.

Необходимо е репутацията на старата марка да бъде налична сред потребителите към момента на подаване на заявка за новата марка, както и да се докаже възползване от тази репутация.

Според съда:

Следва обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика съществуването на връзка в съзнанието на съответните потребители между по-късна марка и по-ранен знак или по-ранно име не е достатъчно само по себе си, за да се направи извод за наличие на несправедливо облагодетелстване от репутацията на по-ранния знак или по-ранното име.

Освен това следва да се отбележи, че понятието за несправедливо облагодетелстване от репутацията на знак или име се отнася до хипотезата, при която трето лице следва примера на по-ранен знак или по-ранно име с репутация, за да се ползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, и да използва, без каквато и да било финансова компенсация и без да полага собствени усилия в това отношение, търговските усилия, положени от притежателя или ползвателя на този знак или на това име за създаване и поддържане на имидж на посочения знак или посоченото име (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 49).

В случая обаче жалбоподателят твърди, без това да се оспорва от EUIPO и от встъпилите страни, че през 2013 г. старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera са били напълно забравени от съответните потребители и че той самият е положил много усилия, време и парични средства, за да възстанови марката „Nehera“ и да популяризира историята на г‑н Jan Nehera и на неговото предприятие. От това следва, че жалбоподателят не само че не е използвал паразитно предишната репутация на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera, а напротив, положил е собствени търговски усилия, за да възстанови имиджа на тази марка и по този начин да възобнови със свои средства посочената репутация. При тези обстоятелства самият факт, че за популяризирането на спорната марка е направена препратка към историческия имидж на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, не изглежда да е в противоречие с почтената производствена или търговска практика.

От друга страна, във всички случаи към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera вече изобщо не са били предмет на правна защита в полза на трето лице (вж. т. 42 и 43 по-горе). От това следва, че низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera не са били носители на право, което може да бъде предмет на злоупотреба или да бъде присвоено от жалбоподателя. При това положение не е видно с подаването на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят да е имал намерение да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera или да си присвои твърдените от тях права.

На пето и последно място, EUIPO изтъква, че както е посочил апелативният състав в точка 36 от обжалваното решение, понятието за недобросъвестност не предполага непременно каквато и да било степен на морална укоримост.

В това отношение е достатъчно да се констатира, че съгласно цитираната в точка 23 по-горе съдебна практика понятието за недобросъвестност предполага наличието на непочтена нагласа или намерение. В случая обаче EUIPO и встъпилите страни не са доказали, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е имал непочтена нагласа или намерение.

От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав неправилно е приел, че жалбоподателят е имал намерение да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, и въз основа на това е стигнал до извода, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

Дания загуби спор за произвеждано на нейна територия сирене Фета с цел износ

Европейкият съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Казусът касае въпросът дали има нарушаване на права върху регистрирано европейско географско означение, ако обозначената продукция е единствено за целите на износ от територията на ЕС. Предосторията на спора е следната:

Гръцките власти уведомяват Комисията, че предприятия със седалище в Дания изнасят сирене в трети държави под наименованията „Feta“ „датско Feta“ и „датско сирене Feta“, въпреки че този продукт не е в съответствие с продуктовата спецификация на ЗНП „Feta“.

Въпреки исканията на гръцките власти датските власти отказват да преустановят тази практика, като приемат, че тя не противоречи на правото на Съюза, тъй като според тях Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани на територията на Съюза, и следователно не забранява на датските предприятия да използват наименованието „Feta“, за да обозначат датското сирене, изнасяно в трети държави, в които това наименование не е защитено.

На 26 януари 2018 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, в което посочва, че като не е предотвратила или спряла нарушението, състоящо се в посочената практика, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по член 13 от Регламент № 1151/2012, и е нарушила член 4, параграф 3 ДЕС.

След като Кралство Дания отговаря, че не споделя гледната точка на Комисията, на 25 януари 2019 г. тя издава мотивирано становище, в което иска от тази държава членка да преустанови това несъобразяване с правото на Съюза и посоченото нарушение.

Кралство Дания отговаря на мотивираното становище с писмо от 22 март 2019 г., в което поддържа позицията си.

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

С решения на председателя на Съда от 8 и 18 септември 2020 г. Република Гърция и Република Кипър са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

Според решението на Европейския съд:

В съображение 18 от Регламент № 11512012 се посочва, че конкретните цели на защитата на ЗНП и ЗГУ са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупка.

Освен това от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решения от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 35 и цитираната съдебна практика и по аналогия от 9 септември 2021 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑783/19, EU:C:2021:713, т. 49).

Тъй като Кралство Дания изтъква, че от тези цели следва, че Регламент № 1151/2012 е насочен към въвеждане на система за защита на ЗНП и ЗГУ за продукти, пуснати в обращение на вътрешния пазар, защото посочените потребители са тези в Съюза, следва да се отбележи, че този регламент несъмнено се отнася за тези потребители, а не за потребители в трети държави. Всъщност посоченият регламент, приет на основание член 118 ДФЕС, се отнася до функционирането на вътрешния пазар и както отбелязва тази държава членка, е насочен към целостта на вътрешния пазар и информирането на потребителя в Съюза.

Следва също да се отбележи, че целта за информиране на потребителите и целта за гарантиране на справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти са свързани помежду си, тъй като информирането на потребителите е насочено по-специално, както е видно от съдебната практика към това да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи.

Въпреки това, както следва от съображение 18 и от член 4, буква а) от Регламент № 1151/2012, целта да се гарантират справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти, сама по себе си представлява цел, преследвана от този регламент. Това се отнася и за целта да се гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, закрепено в член 1, буква в) от този регламент.

Очевидно е обаче, че използването на ЗНП „Feta“ за обозначаване на продукти, произведени на територията на Съюза, които не отговарят на продуктовата спецификация на това ЗНП, засяга посочените две цели, дори тези продукти да са предназначени за износ в трети държави.

Накрая, на четвърто място, що се отнася до спазването на принципа на правна сигурност, следва да се констатира, че несъмнено в Регламент № 1151/2012 не е посочено изрично, че той се прилага и за продуктите, произведени в Съюза за целите на износа в трети държави. Въпреки това, с оглед по-специално на общия и недвусмислен характер на членове 13, 36 и 37 от Регламент № 1151/2012, които не предвиждат изключение спрямо такива продукти, и на факта, че упоменатите в точка 59 от настоящото решение цели са ясно посочени в членове 1 и 4 от този регламент, член 13, параграф 3 от него изглежда ясен и недвусмислен, доколкото задължава държавите членки да вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на използването на ЗНП или на ЗГУ за обозначаване на произведени на тяхна територия продукти, които не отговарят на приложимата продуктова спецификация, включително когато тези продукти са предназначени за износ в трети държави.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Като не е предотвратило или спряло използването от датските млекопроизводители на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Feta“ за обозначаване на сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на това ЗНП, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.