Увеличение на таксите за музика в австралийските фитнес центровет

Австралийският трибунал за авторско право разглежда породилият се случай относно искането на Сдружението на Австралийските Музикални Продуценти за увеличаване на таксите, които фитнес центровете плащат за музиката, която пускат в залите си.

фитнес индустрията в Австралия е категорично несъгласна с това искане. В момента те плащат по 0.968 долара за клас за музикални такси, което прави около 2 654 долара годишно.
Исканото увеличение е за 4,54 долара за всеки отделен постоянен член на фитнес залата на месец и 0,99 долара за непостояни членове. Сдружението на Австралийските Музикални Продуценти се аргументира с факта, че музиката оказва значително въздействие върху спортуващите хора, което се подценява от фитнес центровете.
Интересен казус. Възможен ли е подобен такъв и в България?
Съмнително, нали!
информация на BusinessSpectator

Coca-Cola Company v Cido Partikas Grupa SIA

Статия в World Trademark Report съобщава за едно интересно решение във връзка с дело между Coca-Cola Company и Cido Partikas Grupa SIA в Естония.

Случаят касае искането на латвийската компания за напитки Cido да регистрира марка FANTASTIKA за безалкохолни напитки. От Coca-Cola подават възражение на основата на по-ранната си марка FANTA, заявявайки че се създава вероятност за объркване на потребителите. Въпреки че FANTA е световно известна марка с изградена репутация, Естонските власти решават, че няма възможност за объркване на потребителите поради напълно различните визии на двата продукта, на семантичните различия в марките и различните им цветови решения.
Coca-Cola губи делото, което само по себе си е интересно с оглед на силните позиции на компанията по отношение на защитата на нейните основни марки.

Сайта на OHIM ще се обновява

От 1 юли сайта на OHIM ще претърпи обновление, като ще включи нови интерективни елементи, които да бъдат в полза на крайните потребители.

The OHIM indeed announced that it:

"is launching a new website on 1 July. The site has been designed to be more welcoming while also providing professional users with easy access to the tools they need to register trade marks and designs and to manage their interactions with the office. The front page includes a "professional area" with direct links to MyPage, legal texts and case-law. There is also quick access from every page to OHIM's databases and to the e-filing tools and forms.

The new site, which has been developed after consultation with users, includes better search features, an expanded news service, and access to basic information to help less frequent visitors orient themselves. The content has been rewritten and reorganised, and OHIM will also be introducing interactive elements including user discussions, polling and multimedia. More information will be made available progressively over the coming weeks to help users make the transition to the new website."

информация на Class 46.

Интересно решение относно доктрината за първа продажба на авторски произведения

Едно изключително интересно решение на съдът в Сиатъл относно дело в което е замесена доктрината за първа продажба.

Случаят касае продажба на софтуерната програма AutoCAD от един американец, който придобива програмата, като я купува на разпродажба. След това я предлага на аукцион в е-Bay и я продава. От AutoCAD естествено възразяват с аргумента, че той нарушава техните авторски права за разпространение на програмата.
Впоследствие американица продължава да изкупува програмата AutoCAD и да я продава в e-Bay. AutoCAD завеждат дело за нарушаване на авторски права.
Съдът обаче се произнася в полза на американския гражданин, защо?
Според съдията американския гражданин Vernor може да продава програмата тъй като се възползва от доктрината за първа продажба, според която след като е закупена веднъж една творба, автора изчерпва правото си на разпространение, тоест купувача на творбата има право да я предостъпва и продава.
От AutoCAD възразяват тъй като в случая на софтуера нямаме първа продажба, а само лицензиране на програмата с цел използване. Съдът отбелязъл обаче че когато е налице лицензия обекта й трябва да може да се върне или унищожи след прекратяване срока на действие на договора. В случая на AutoCAD, компанията не е поместила в лицензионите си договори, че след изтичане срока на действието й копието на програмата трябва да бъде върнато или унищожено. Поради това съдът смята, че е налице продажба при която имаме промяна на собствеността, което е необратимо. Поради тази причина доктрината за първата продажба може да бъде приложена и г-н Vernor не нарушава авторските права на AutoCAD.
Интересното в случая е че по принцип софтуерните продукти се ползват със специален статут, който се различава в определена степен от останалите авторски творби. Въпреки това съдебното решение прилага правилата за обикновените творби и към софтуера.
информация на Internet cases.

Нови моменти в защитата от нелоялно търговско поведение във Великобритания

От 26 май 2008 година във Великобритания се въведе нова регулация по отношение на нелоялните търговски практики, които могат да навредят на крайните потребители.
Това е осъществено чрез нов закон 'Consumer Protection from Unfair Trading Regulations 2008' (CPRs), който отговаря на изискванията на Директива 2005/25 на ЕС.
Новия закон включва моменти засягащи използването на така наречените сходни марки, които могат да объркат крайните потребители по отношение на произхода на закупуваните от тях стоки и услуги.
Според CPRs търговската практика се счита за нелоялна ако не е професионално осъществена и води до съществено изопачаване на икономическото поведение на средния потребител.
Закона забранява заблуждаващи действия, които представляват маркетиране на продукт по начин водещ до объркване на средния потребител при което той може да стигне или има такава вероятност, до решения които в други ситуации няма да вземе.
Агресивни търговски практики които принуждават и експлоатират потребителите по начин, който да ограничи свободният им избор са също забранени.
В допълнение закона съдържа така наречения "Черен списък" от 31 търговски практики, които винаги са считани за нелоялни. Особеното при тях е че не се изискват каквито и да било доказателства за да се определят като нелоялни.
Една от така наречените черни практики е: промотиране на продукт сходен на подобен продукт на конкретен производител, по начин заблуждаващ потребителя карайки го да вярва, че продукта е същия, като този на производителя, когато в действителност това не е така.
Други практики в този списък са:
- Излагане на марки изградили си доверие или асоциации за определено качество без необходимото разрешение за тази цел;
- Използване без разрешение на промоционални материали от медии, за които съответния търговец е платил, като това използване не създава необходимото разграничаване между различните промотирани продукти.
- Заявяване че определен продукт е бил одобрен от известна личност без това да е истина.
Съдържанието на CPRs може да се открие тук.
Директива 2005/25 може да се открие тук.
информация на Class 46.

Промени в индивидуалните такси платими в Япония

От първи юни 2008 година Япония въвежда промени в индивидуалните такси плащани при регистрация на международни марки по Мадридския протокол.

Според тези промени за първи клас таксата ще бъде 115 швейцарски франка, за всеки допълнителен клас ще се плаща по 88 франка.
При подновяване на закрилата ще се заплаща по 494 франка за един клас и същата сума за всеки допълнителен клас.
информация на WIPO.

Нов режим за личната собственост в Австралия

През 2006 година the Australian Attorney-General предлага нова реформа на режима относно опазването на личната собственост в Австралия. В този контекст личната собственост означава всякаква форма на материална или нематериална собственост
( освен земя и сгради) и включва правата на интелектуална собственост. Предложението цели да се създаде единнен режим за регистрация на личната собственост. Тази нужда е обусловена от съществуващите близо 70 закона в Австралия, които управляват личната собственост на гражданите на страната.

На 16 май 2008 година the Australian Attorney-General внася така предложената реформа за публично обсъждане.
Основната същност на тази реформа се заключава в следното:
- да опрости управлението на личната собственост в Австралия, като създаде общ регистър, който да включва всички форми на лична собственост ( включително всички форми на интелектуална собстевност);
- създаване на по сигурна система за защита на личната собственост;
- създаване на по атрактивна база от която да изхождат кредиторите ( банковата система) при управление на кредити.
Австралия се опитва да въведе такава реформа по примера на Канада и САЩ.
информация на IP Finance.

Статистика за пиратски продукти в ЕС през 2007

Европейската комисия оповести статистика за положението относно фалшифицираните стоки задържани на границите на съюза през 2007 година.

Статистиката показва че митниците на държавите членки са се активизирали повече през изминалата година, като се отбелязва 17% увеличение на случайте в които те са се намесили по отношение на пиратски продукти. Парадоксално на това обаче задържаните стоки за 2007 година са намалели от 128 милиона на 79 милиона. Повечето от задържаните продукти са цигари 34% и дрехи 22%.
Китай остава страната от която са внесени най-много пиратски продукти близо 60% от стоките. Челната тройка включва Турция и Грузия, която е считана за един от основните производители на фалшиви лекарствени средства.
За щастие България фигурира в тази статистика със значително по-малки дялове, най-вече при цигарите и дрехите.
информация от Европейската комисия

Промени в процедурата по регистрация на марка на Общността

По информазия на патентно ведомство на Република България съобщи, че проверката за наличие на предходни права върху марки в различните страни - членки стана пожелателна от 10 март 2008 година. "Процедурата по регистрация на марката на Общността е опозиционна, което означава, че експертизата не извършва проверка за наличие на по-ранни марки и не постановява служебно отказ дори при наличието на идентична по-ранна марка. Инициативата за това е оставена на притежателите на по-ранните марки, които могат да се противопоставят на регистрацията на марката на Общността като подадат опозиция. Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM) извършва проверка за наличие на идентични или сходни заявени и регистрирани марки на Общността. Аналогична проверка извършват и националните патентни ведомства на някои страни - членки (Австрия, България, Великобритания, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Финландия, Швеция) за наличие на идентични или сходни заявени и регистрирани марки, действащи на техните територии. Резултатите от тези проверки се систематизират в проучвателни доклади, които се изпращат на заявителя на марката на Общността и служат единствено за негова информация. Тези проучвания по своята същност са една добра индикация за заявителя за съществуващите предходни права, тъй като притежателите на тези права могат да подадат опозиция срещу регистрацията на марката на Общността или по-късно да заличат нейната регистрация. Следователно, за получаване на по-ефективна закрила на марка на Общността е необходима проверка за наличие на предходни права върху марки в различните страни - членки на ЕС. Досега, при заявяване на марка на Общността, проучването за наличие на по-ранни марки от националните патентни ведомства се извършваше във всички случаи без изключение и без заплащане на такса за проучване. Тази практика вече е променена и считано от 10 март 2008 г. проучванията за наличие на предходни права от националните ведомства ще се извършват само по молба на заявителя на марката на Общността и при заплащане на отделна такса в размер на 192 евро. Заявителят не може да поиска проучване само в някои страни - членки (прилага се принципът „всички или никоя”). OHIM ще продължи да изготвя и изпраща на заявителя доклад за проучване на по-ранни марки на Общността."

Mueller's срещу Barilia

Едно интересно съдебно дело за марка в Америка, което засяга две компании производителки на макаронени изделия. През 2002 година италианската компания Barillia подава заявка за марка AMERICA'S FAVORITE PASTA. Веднага след това американската фирма Mueller's подава опозиция на основата на тяхна марка AMERICA'S FAVORITE PASTA с приоритет от 1989 година. Според американците тази фраза е неотличителна сама по себе си, те притежават такава марка но благодарение на постояните им усилия тя е придобила отличителност за произвежданите от тях продукти.

Barillia контрира че фразата е неспособна да бъде отличителна за американската компания и сама по себе си е описателна по отношение на Mueller's.
Съдът решава в полза на американската компания.
Barilia е най-големия производител на паста в Америка макар и да е италанска компания.
Но въпреки че съдът се произнася абсолютно противоположно на сходно дело за марка BEST BEER IN AMERICA в случая на AMERICA'S FAVORITE PASTA съдът преценява, че марката не се използа широко от други участници на пазара като описателна за съответния продукт, както това е при бирите. Освен това самата дума favorite не изразява силно превъзходство.
Ключов момент в това дело е предисторията на компания Mueller's, която развива своята дейност от 135 години и е изградила добра репутация на пазара. От друга страна Barillia навлиза на американския пазар през 1995 година и макар и да е пазарен лидер налага друг имидж на продуктите си. Повечето от опоковките й са в цветовете на италианското знаме, и като цяло поддържа репутация на добри италиански продукти.
Поради идентичността на двете марки съдът смята, че е налице възможност за объркване на потребителите по отношение на източника на произход и за това отхвърля заявката за марка AMERICA'S FAVORITE PASTA подадена от Barillia.
информация на John L. Welch The TTABlog

Такси за iPods в Япония

Япония обмисля възможността да се обложат с такси ipods и подобните mp3 плеъри по подобие на събираните такси за касети, дискове и аудио техника, фигуриращи в законите за авторско право. Целта на това предложение е да се компенсират носителите на авторски права за използване на техните произведение. Това предложение може да се окаже изключително важно тъй като представлява едно частично решение на проблема с авторските права в интернет. Повечето от музиката, която се качва на тези плеъри е от компютри, съответно е свалена от интернет, в немалка част от случайте нелегално. Използването на mp3 плеъри и iPods от своя страна е един от най-широко разпространените способи за слушане на музика в наши дни, като те категорично изместват касетите и дисковете. Плащането на подобна такса би компенсирало в някаква степен авторите на музикални произведения за техния труд.

информация на CCIP.

Промяна на името

Поради редица сходства с подобни страници настоящия блог Global Intellectual Property беше преименуван на Intellectual Property Planet с оглед на евентуално бъдеще развитие.
Новините които ще получавате ще бъдат вече под този адрес.

Империята на Лукасфилм отвръща на удара

Лукасфилм заведе наскоро дело в Обединеното кралство срещу дизайнер на реквизита от филма Междузвездни войни за нарушванане на права на интелектуална собственост.
През 1976г. Andrew Ainsworth бил избран за подизпълнител, който да създаде униформи на войниците от филма.
През 2004 година Andrew Ainsworth открива случайно в дома си оригинален шлем от войнишките униформи. Продава го след което започва да изработва и продава такива шлемове чрез своята фирма.
През 2006 година Лукасфилм завежда дело срещу Andrew Ainsworth за нарушаване на авторски права на костюмите от филма Междузвездни войни, нелоялна конкуренция и нарушаване на търговска марка.
Междузвездни войни е един от първите филми на основата на който се развива широк мърчандайзинг с различни артикули от филма. От неговото създаване до момента приходите от този мърчандайзинг се равняват на около 6 милиарда паунда.
Лукасфилм твърдят, че Andrew Ainsworth няма никакво право да използва по какъвто и да е начин предмети от филма тъй като няма разрешение за това. Освен това реквизитите които са му били възложени да създаде за филма са по проект на Ralph McQuarrie, който работи заедно с Джордж Лукас по създаването на филма. Реално Лукас филм отстоява тезата, че Andrew Ainsworth няма никакви авторски права поради факта, че се явява само като изпълнител на поръчката, за което му е било заплатено 30 000 паунда.
От своя страна Andrew Ainsworth твърди, че ако има право на дизайн върху тези костюми, то то вече е изтекло, освен това той се счита за автор на дизайна, като не е давал никакво разрешение под формата на договор за отстъпване на правата на Лукасфилм.
Вече има едно решение на това дело от Калифорнийския съд, който отсъжда в полза на Лукасфилм, като определя 20 млн. долара обезщетение, което трябва да плати Andrew Ainsworth.
Изводът от този случай е че правата на интелектуална собственост трябва да се уреждат прецизно и навременно за де не се изпада в подобни заплетени казуси.
информация на Georgia Warren , International Law Office

Нарушения на марка Т-Mobile

Арбитража на WIPO отсъди че 15 различни домейна включващи отделни елементи от марката T-Mobile са използвани по нелоялен начин, поради което ги присъжда на притежателят на марката Deutsche Telekom AG.

Аргументите за това решение са следните:
Първо използването на думите mobile и online в нарушаващите домейни, водят директно читателите на домейните до областта на телекомуникациите и интернет. Използването на буквата Т в тези домейни води до асоциация с T-Mobile, водещ играч в IT сферата. Самата буква е използвана по такъв начин, поради който може да се заключи че тя е водещата отличителна част от марката. Използването на абривиатурата de. в нелоялните домейни подтиква по безспорен начин към съответната територия, а именно Германия, страната в която е седалището на T-Mobile.
Повече за това решение може да откриете тук.
информация на Class 46.