понеделник, 6 март 2017 г.

Препредаване на телевизионни програми - важно тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑275/15 ITV Broadcasting Limited,
ITV2 Limited, ITV Digital Channels Limited, Channel Four Television Corp., 4 Ventures Limited, Channel 5 Broadcasting Limited, ITV Studios Limited срещу TVCatchup Limited, TVCatchup (UK) Limited, Media Resources Limited. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци - телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на тези предавания.

TVC предлага интернет услуга по излъчване на телевизионни предавания, която позволява на потребителите да приемат по интернет „на живо“ безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия, издадена от Media Resources Limited.

Ищците в главното производство предявяват пред High Court of Justice (England & Wales), иск срещу TVC за нарушение на авторските им права. Посочената юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване за тълкуването на понятието „публично разгласяване“, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

След постановяването на решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), High Court of Justice (England & Wales) констатира, че с публично разгласяване TVC е нарушило авторските права на ищците в главното производство. По отношение на три телевизионни канала, а именно ITV, Channel 4 и Channel 5, обаче тази юрисдикция приема, че в своя защита TVC може да се позове на член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от CDPA.

Ищците в главното производство подават въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. TVC UK и Media Resources Limited са привлечени като ответници пред тази юрисдикция.

Според запитващата юрисдикция член 73 от CDPA предоставя защита срещу иска за нарушение на авторското право върху радио- и телевизионно предаване или всякакво друго произведение, включено в такова предаване; защита, приложима в случаите, „когато безжично предаване, излъчено от място в Обединеното кралство, е прието и незабавно препредадено чрез кабел“. Тази юрисдикция уточнява, че защитата, на която е направено позоваване пред нея, е свързана не с член 73, параграф 2, буква a) и параграф 3 от CDPA, откъдето по-специално следва, че авторското право върху излъчваното предаване не се нарушава, „ако препредаването чрез кабел е съобразено със съответно изискване“, а само с член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от същия закон, съгласно който това право не се нарушава, „ако и доколкото предаването е предназначено за приемане в зоната, в която се препредава чрез кабел, и представлява част от квалифицирана услуга“.

Тъй като счита, че член 73 от CDPA следва да се тълкува в светлината на член 9 от Директива 2001/29, Court of Appeal (England & Wales) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)  Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:
a)  има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)  евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)  Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?“.

Решение на съда:

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и в частност понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право.