MasterChef загуби опозиция във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания отхвърли опозиция на Shine TV, компанията зад известното риалите предаване “MasterChef”, срещу по късна заявка за марка ‘Mister Chef’ за клас 21.

Shine TV притежава няколко регистрирани по-ранни марки “MasterChef” за класове 21 и 41, като според компанията по-късната марка опитва да черпи от репутацията на нените марки, които са наложени на пазара в Обединеното кралство от 1990 година и широко познати на публиката.

Според патентното ведомство обаче, въпреки наличието на идентичност и сходство между стоките на марките и наличие на фонетично сходство, знаците не са объркващо сходни поради наличиетно на разлика в значението на думите.

Ведомството счита, че в единия случай става въпрос за Mister, обръщение към възрастен човек, докато в другия случай става въпрос за опитен майстор в своята област на действие.

Много е вероятно решението да бъде обжалвано.

Източник: WIPR.

ТВ формати с авторскоправна защита в Италия

Върховният съд на Италия призна авторско право на така наречените телевизионни формати, както Big Brother, X Factor и др.

Както е известно закрилата на подобни формати е трудна до невъзможна в различните държави по света поради факта, че те не са обособени, като самостоятелен обект на закрила.

Според италианският съд такива формати могат да се възползват от законодателството за авторско право стига да отговарят на определени изисквания, като например да имат ясна и повтаряема структура, персонажи и сценарий. Ако обаче действието в предаването се развива на случаен принцип без повтаряемост и сценарий то не може да бъде обект на авторски права.

Повече информация тук.

Източник: IP Kat.

Устройства за незаконен стрийминг - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑527/15, Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация за защита на интересите на притежателите на авторски права.

Г‑н Wullems продава различни модели мултимедиен плейър на няколко уебсайта, в това число на своя уебсайт www.filmspeler.nl. Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга.

Г‑н Wullems инсталира на плейъра софтуер с отворен код, който позволява отваряне на файлове чрез лесен за използване интерфейс, структуриран на менюта, и интегрира в този софтуер, без да ги изменя, разработени от трети лица и разпространявани в интернет допълнителни модули, някои от които препращат конкретно към уебсайтове, предоставящи защитени произведения на разположение на интернет потребителите без разрешението на притежателите на авторското право.

Въпросните модули съдържат връзки, които при активиране с дистанционното на мултимедийния плейър препращат към експлоатирани от трети лица стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение. По-конкретно, допълнителните модули позволяват да се извлече исканото съдържание от стрийминг уебсайта и с едно кликване да се стартира възпроизвеждането му на продавания от г‑н Wullems мултимедиен плейър, свързан с телевизионния апарат.

Както следва от акта за преюдициално запитване, г‑н Wullems рекламира мултимедийния плейър „filmspeler“ като устройство, което позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

На 22 май 2014 г. Stichting Brein отправя покана до г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийния плейър. На 1 юли 2014 г. фондацията предявява иск пред запитващата юрисдикция за осъждането на г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийни плейъри от типа на „filmspeler“ или предлагането на хипертекстови връзки, които дават на потребителите незаконен достъп до защитени произведения.

Пред запитващата юрисдикция Stichting Brein поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на членове 1 и 12 от Закона за авторското право и членове 2, 6, 7a и 8 от Закона за сродните права. Тези разпоредби трябвало да се тълкуват в светлината на член 3 от Директива 2001/29, който те транспонират в нидерландското право. В това отношение запитващата юрисдикция приема, че практиката на Съда не позволява да се определи със сигурност дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство е налице публично разгласяване.

Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по член 13a от Закона за авторското право, който трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право. Според запитващата юрисдикция обаче Съдът до този момент не се е произнасял относно значението на изискването за „законно използване“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2) От значение ли е за този въпрос:

–  дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–  дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–  дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Решението на съда:

1) Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2) Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Излъчване на ТВ програми - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑138/16, което касае следното:

AKM е дружество за колективно управление на авторски права.

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

AKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя към различни референтни дати на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответното възнаграждение след извършването на проверка на сведенията, които ще бъдат предоставени.

Zürs.net счита, че съгласно член 17, параграф 3, точка 2, буква b) от австрийския Закон за авторското право, в редакцията на BGBl. I, 99/2015, отнасящ се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

AKM счита, че тази разпоредба е несъвместима както с правото на Съюза, така и с Бернската конвенция.

В този контекст Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), сезиран със спор между AKM и Zürs.net, решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)   не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)  се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия), и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение, противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/CE на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 11 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., в редакцията ѝ след Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Препредаване на телевизионни програми - важно тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑275/15 ITV Broadcasting Limited,

ITV2 Limited, ITV Digital Channels Limited, Channel Four Television Corp., 4 Ventures Limited, Channel 5 Broadcasting Limited, ITV Studios Limited срещу TVCatchup Limited, TVCatchup (UK) Limited, Media Resources Limited. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци - телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на тези предавания.

TVC предлага интернет услуга по излъчване на телевизионни предавания, която позволява на потребителите да приемат по интернет „на живо“ безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия, издадена от Media Resources Limited.

Ищците в главното производство предявяват пред High Court of Justice (England & Wales), иск срещу TVC за нарушение на авторските им права. Посочената юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване за тълкуването на понятието „публично разгласяване“, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

След постановяването на решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), High Court of Justice (England & Wales) констатира, че с публично разгласяване TVC е нарушило авторските права на ищците в главното производство. По отношение на три телевизионни канала, а именно ITV, Channel 4 и Channel 5, обаче тази юрисдикция приема, че в своя защита TVC може да се позове на член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от CDPA.

Ищците в главното производство подават въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. TVC UK и Media Resources Limited са привлечени като ответници пред тази юрисдикция.

Според запитващата юрисдикция член 73 от CDPA предоставя защита срещу иска за нарушение на авторското право върху радио- и телевизионно предаване или всякакво друго произведение, включено в такова предаване; защита, приложима в случаите, „когато безжично предаване, излъчено от място в Обединеното кралство, е прието и незабавно препредадено чрез кабел“. Тази юрисдикция уточнява, че защитата, на която е направено позоваване пред нея, е свързана не с член 73, параграф 2, буква a) и параграф 3 от CDPA, откъдето по-специално следва, че авторското право върху излъчваното предаване не се нарушава, „ако препредаването чрез кабел е съобразено със съответно изискване“, а само с член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от същия закон, съгласно който това право не се нарушава, „ако и доколкото предаването е предназначено за приемане в зоната, в която се препредава чрез кабел, и представлява част от квалифицирана услуга“.

Тъй като счита, че член 73 от CDPA следва да се тълкува в светлината на член 9 от Директива 2001/29, Court of Appeal (England & Wales) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)  Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:

a)  има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)  евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)  Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?“.

Решение на съда:

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и в частност понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право.

Авторски права и приемане на online телевизия чрез антени в САЩ - Copyright and accession to online television through antennas in the U.S.

Съдът в Бостън излезе с важно решение относно делото Aereo.
То касае предоставянето от Aereo  на антени за индивидуално приемане на телевизия посредство интернет.
Кабелният оператор Hearst завежда съдебно дело с обвинението, че Aereo  препредава сигнала към потребителите, което е нарушаване на авторските и сродни права на оператора.
Съдът отказва да постанови забрана на Aereo да упражнява тази си дейност. Според съда предоставянето на подобен тип антени на потребителите не представлява нарушаване на авторските и сродни права на оператора. Съдът счита че това средство за достигане до телевизионните програми е сходно на възможността за индивидуално записване на копия от програмите от потребителите, което също не е нарушение на авторските права.
През април месец друг съд в САЩ се произнесе, че действията на Aereo не представляват нарушаване на правото на публично представяне.
Като цяло тези решения се различават значително от европейската практика, където Европейският съд излезе с различно становище по делото the TV Catchup.
Повече информация може да откриете тук.

English version

The Court in Boston has issued an important decision on the law case Aereo.It concerns the access to TV programs via internet by individual antennas given by Aereo. 

The cable operator Hearst filed a lawsuit with the accusation that Aereo retransmits the signal to consumers, which is a violation of  Operator's copyright and related rights.The court refused to grant a temporary injunction against Aereo. According to the Court this type of activities do not constitute a breach of copyright and related rights of the operator. The Court considers that this practice is similar to that once which allows subscribers to watch and record private individual copies of the programs. This is not an infringement of copyright .In April another U.S. Court ruled that the actions of Aereo not constitute a breach of the right to public performance .In general, these decisions differ significantly from the European practice, where the European Court of Justice issued a different view in the case the TV Catchup.More information can be found here.

Препредаване на телевизионна програма по интернет - решение на Европейския съд - Retransmission of television programs on Internet - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело C‑607/11  касаещо използване на телевизионни програми разпространявани по интернет. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на предаванията.

TVC предоставя по интернет услуги за излъчване на телевизионни предавания. Тези услуги позволяват на потребителите да приемат по интернет „на живо“ потоци от безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания.

TVC се уверява, че потребителите на услугите получават достъп само до телевизия, която вече имат право на законно основание да гледат в Обединеното кралство по силата на своя телевизионен абонамент. По този начин условията, с които потребителите трябва да се съгласят, включват наличие на валиден телевизионен абонамент и ограничение за ползване на услугата на TVC в Обединеното кралство. Уебсайтът на TVC се поддържа с оборудване, което позволява да идентифицира мястото, на което се намира потребителят, и да се откаже достъп, когато не са изпълнени предвидените за потребителите условия.

Предоставяните от TVC услуги се финансират с реклама. Става въпрос за аудио-визуална реклама, която е представяна, преди да е възможно да се гледа видеопотокът на съответната програма. Вече включените се в първоначалните предавания реклами се запазват непроменени и се излъчват на потребителя като част от потока. На екрана на компютъра или на съответното устройство на потребителя се появяват и „in‑skin“ реклами.

Сървърите, използвани от TVC в рамките на неговата дейност, се разпределят в четири групи, а именно сървъри за приемане, сървъри за кодиране, сървъри източник и периферни сървъри.

Използваните от TVC постъпващи сигнали са обикновени, наземни и сателитни, сигнали за аудио-визуално излъчване, изпращани от ищците в главното производство. Сигналите са приемани с антена и са предавани на сървърите за приемане, които извличат индивидуални видеопотоци от приетия сигнал, без да ги изменят. Сървърите за кодиране преобразуват сигнала в различен формат. След това сървърите източник подготвя видеопотоци, за да бъдат изпратени по интернет в различни формати. От този момент нататък предлаганите от TVC канали се обработват само ако поне един абонат е направил заявка за излъчването им. При липса на заявка за даден канал сигналът не се предава.

Периферните сървъри са свързани с компютъра или мобилния телефон на потребителя посредством интернет. Когато периферен сървър получи заявка от потребител за даден канал, този сървър се свързва със сървъра източник, който излъчва канала, освен ако въпросният канал вече не се излъчва от периферния сървър към друг потребител. Софтуерът на периферния сървър създава отделен поток за всеки потребител, направил заявка за излъчване на даден канал. По този начин се отправя индивидуален пакет от данни към всеки индивидуален потребител, а не към група от потребители.

Изпращаните от периферните сървъри потоци могат да бъдат в различни формати. Използваните формати са потоците Adobe Flash, за компютри, HTTP, за мобилни апарати на Apple, както и RTSP, за мобилни телефони Android и Blackberry.

Ищците в главното производство предявяват иск срещу TVC пред High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) за нарушение на авторските им права върху техните предавания и филми, по-специално вследствие на публично разгласяване, забранено от член 20 от Закона за авторското право моделите и патентите от 1988 г. в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, и от член 3, параграф 1, от Директива 2001/29/ЕО.

Според запитващата юрисдикция Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE (C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519) и Решение от 13 октомври 2011 г. по дело Airfield и Canal Digitaal (C‑431/09 и C‑432/09, все още непубликувано в Сборника) не позволяват да се определи ясно дали организация като TVC извършва „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, когато с ясното съзнание за последиците от действията си и с цел да привлече зрители за своите собствени излъчвания и реклами излъчва телевизионни предавания по интернет към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал посредством своите собствени телевизионни апарати или своите собствени преносими компютри в дома си.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Авторите имат ли право да разрешават или забраняват „публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път“ в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], включително когато:

а)      са разрешили включването на произведенията им в предавания, излъчвани по наземна безплатна телевизия, която се приема или на цялата територия на дадена държава членка, или в определена географска зона от държавата членка;

б)      трето лице (тоест организация, различна от първоначалния радиотелевизионен оператор) предоставя услуга, при която индивидуални абонати в съответната зона на приемане на предаването, които могат на законно основание да приемат сигнала на телевизионен приемник в домовете си, могат да се регистрират на сървъра на третото лице и да приемат предаването посредством интернет?

2)      Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че:

а)      сървърът на третото лице позволява само връзка „един към един“ за всеки абонат, при което индивидуалният абонат установява собствена интернет връзка със сървъра и всеки пакет от данни, изпратен от сървъра по интернет, е предназначен само за един индивидуален абонат?

б)      предоставяната от третото лице услуга се финансира с реклами под формата на „pre‑roll“ реклама или реклама преди видеото (тоест реклама, излъчвана в периода след регистриране на абоната на сървъра, но преди той да започне да приема предаването) или „in-skin“ реклама (тоест реклама в прозореца на видеософтуера, който възпроизвежда предаването на екрана на устройството на абоната, но извън картината на предаването), но включените в предаването първоначални реклами са представени на абоната на мястото, определено от оператора?

в)      опосредяващата организация:

i)      предоставя услуга, алтернативна на тази на първоначалния оператор, като по този начин се намира в пряка конкуренция с последния по отношение на броя зрители, или

ii)      се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор по отношение на печалбите от реклама?“.

 Решение на Съда:

1) Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения,

–  което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

–  посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

–  въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

2) Отговорът на първия въпрос не зависи от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер.

3) Отговорът на първия въпрос не зависи от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор.

English version

The European Court ruled in Case C‑607/11 concerning the use of television programs broadcast over the Internet. The case concerns the following:

The claimants in the main proceedings are commercial television broadcasters who own copyright under national law in the television broadcasts themselves and in films and other items which are included in their broadcasts. They are funded by advertising carried in their broadcasts.

TVC offers an internet television broadcasting service. The service permits its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts, including television broadcasts transmitted by the claimants in the main proceedings.

TVC ensures that those using its service can obtain access only to content which they are already legally entitled to watch in the United Kingdom by virtue of their television licence. The terms to which users must agree thus include the possession of a valid TV licence and a restriction of use of TVC services to the United Kingdom. The TVC website has the facility to authenticate the user’s location and to refuse access where the conditions imposed on users are not satisfied.

The TVC service is funded by advertising. Audiovisual advertising is shown before the user is able to view the live stream. The advertisements already contained in the original broadcasts are left unchanged and sent to the user as part of the stream. There is also ‘in-skin’ advertising, which appears on the user’s computer or other equipment.

For its activities, TVC uses four groups of servers, namely, (i) acquisition, (ii) encoding, (iii) origin and (iv) edge servers.

The input signals used by TVC are the normal terrestrial and satellite broadcast signals transmitted by the claimants in the main proceedings. The signals are captured via an aerial and then passed to the acquisition servers, which extract individual video streams from the received signal without altering them. The encoding servers then convert the incoming streams into a different compression standard. Next, the origin servers prepare streams of video for sending over the internet in a variety of formats. Beyond that point, the channels offered by TVC are processed further only if at least one TVC subscriber has requested that channel. If there is no request for a given channel, the signal is discarded.

Edge servers connect with a user’s computer or mobile telephone using the internet. When an edge server receives a request for a channel from a user, then, unless it is already streaming that channel to a different user, the edge server connects to the origin server which streams that channel. The software on the edge server creates a separate stream for each user who requests a channel through it. An individual packet of data leaving the edge server is thus addressed to an individual user, not to a class of users.

The streams provided by the edge servers can be in a variety of different formats. The formats used are: Adobe Flash streams (for computers), HTTP streams (for Apple mobile devices) and RTSP streams (for Android and Blackberry mobile telephones).

The claimants in the main proceedings instituted proceedings against TVC before the High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) for breach of their copyright in their broadcasts and films, alleging, inter alia, that there is a communication of the works to the public prohibited by section 20 of the Copyright, Designs and Patents Act 1988, in the version applicable to the facts in the main proceedings, and by Article 3(1) of Directive 2001/29.

The High Court takes the view that it is not clear from the judgments in Case C‑306/05 SGAE [2006] ECR I‑11519 and in Joined Cases C‑431/09 and C‑432/09 Airfield NV and Canal Digitaal [2011] ECR I‑0000 whether there is a ‘communication to the public’ within the meaning of Article 3(1) of Directive 2001/29 in the case where an organisation such as TVC, in full knowledge of the consequences of its acts and in order to attract an audience to its own transmissions and advertisements, streams over the internet broadcasts to members of the public who would have been entitled to access the original broadcast signal using their own television sets or laptops in their own homes.

In those circumstances the High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1. Does the right to authorise or prohibit a “communication to the public of their works by wire or wireless means” in Article 3(1) of [Directive 2001/29] extend to a case where:

(a) Authors authorise the inclusion of their works in a terrestrial free-to-air television broadcast which is intended for reception either throughout the territory of a Member State or within a geographical area within a Member State;

(b) A third party ([that is to say,] an organisation other than the original broadcaster) provides a service whereby individual subscribers within the intended area of reception of the broadcast who could lawfully receive the broadcast on a television receiver in their own homes may log on to the third party’s server and receive the content of the broadcast by means of an internet stream?

2.Does it make any difference to the answer to the above question if:

(a) The third party’s server allows only a “one-to-one” connection for each subscriber whereby each individual subscriber establishes his or her own internet connection to the server and every data packet sent by the server onto the internet is addressed to only one individual subscriber?

(b) The third party’s service is funded by advertising which is presented “pre-roll” ([that is to say,] during the period of time after a subscriber logs on but before he or she begins to receive the broadcast content) or “in-skin” ([that is to say,] within the frame of the viewing software which displays the received programme on the subscriber’s viewing device but outside the programme picture) but the original advertisements contained within the broadcast are presented to the subscriber at the point where they are inserted in the programme by the broadcaster?

(c) The intervening organisation is:

(i) providing an alternative service to that of the original broadcaster, thereby acting in direct competition with the original broadcaster for viewers; or

(ii) acting in direct competition with the original broadcaster for advertising revenues?’

The Court decision is:

1.      The concept of ‘communication to the public’, within the meaning of Article 3(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, must be interpreted as meaning that it covers a retransmission of the works included in a terrestrial television broadcast

–        where the retransmission is made by an organisation other than the original broadcaster,

–        by means of an internet stream made available to the subscribers of that other organisation who may receive that retransmission by logging on to its server,

–        even though those subscribers are within the area of reception of that terrestrial television broadcast and may lawfully receive the broadcast on a television receiver.

2.      The answer to Question 1 is not influenced by the fact that a retransmission, such as that at issue in the main proceedings, is funded by advertising and is therefore of a profit-making nature.

3.      The answer to Question 1 is not influenced by the fact that a retransmission, such as that at issue in the main proceedings, is made by an organisation which is acting in direct competition with the original broadcaster.

Проблем с реклама на AMSTEL в Гърция - Problem with Amstel's advertisement in Greece

The Greek Communication Review Board чиято задача е да следи за качеството на излъчваните в Гърция реклами излезе с решение относно казус с реклама от 2012 година на AMSTEL излъчвана в страната.

Heineken Group продава бира с марка AMSTEL от десетилетия в Гърция, поради което марката е изключително популярна сред потребителите.

Може би поради тази причина компанията решава да създаде рекламен ТВ клип, който да представи AMSTEL, като традиционна гръцка бира. Това става чрез сюжета представящ различни хора от началото на 20в., които обясняват произхода на бранда AMSTEL с гръцки имена.

Според Борда това създава погрешната представа в потребителите, че AMSTEL е гръцка марка за бира, което в действителност не е така.

информация на Marques Class 46.

English version

The Greek Communication Review Board whose task is to monitor the quality of the ads broadcasting in Greece issued a decision on the case with an ad of AMSTEL beer from a 2012  broadcasting in the country. 

Heineken Group has been selling  AMSTEL beer for decades in Greece, which is why the brand is extremely popular among consumers. 

Perhaps for this reason the company decided to create a TV ad clip to present AMSTELas a traditional Greek beer. This is done by presenting the story of different people from the early 20th century, who explaining the origin of the brand AMSTEL with different Greek names. 

According to the board this creates a false impression in consumer mind that AMSTEL is a Greek  brand, which in fact is not true. 

information Marques Class 46.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Изясняване на ситуацията: патентните тролове срещу прогреса. За повече информация тук. 

2. Асен Блатечки е лице на кампания на bTV за защита на авторските права в интернет

За повече информация тук.  

3. Съдът на ЕС: функциите на компютърната програма, програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите й, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право

За повече информация тук.

 Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English Version

 1. Some clarification of the situation: patent trolls against progress. For more information here.

 2. Asen Blatechki  is a face of the BTV campaign for copyright protection on the Internet. For more information here.

 3. The EU Court of Justice: the use of the functions of the computer program, programming language and format of data files used to work with the computer program, do not constitute an expression of the program and therefore is not protected by copyright. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

Използване на марка за телевизионна програма - Using of a mark for TV program

Marques Class 46 съобщава за един интересен случай с доказване използване на регистрирана търговска марка в Португалия.

Телевизионен канал в страната регистрира марка OLÁ PORTUGAL за клас 38 - телевизионни програми. Конкурент на телевизията подава искане за заличаване на марката поради неизползване в период от 5 години.

Притежателят на марката твърди, че я е използвал под формата на определени моменти озаглавени OLÁ PORTUGAL, които за били част от неговата програма VOCÊ NA TV.

Според решението на съда използването на марката за специфични моменти част от една програма не представлява истинско използване на марката за клас 30 - телевизионни програми.

Заключението е основано на тълкуването на Директива 2010/13/EU и на извода, че специфичните моменти включени в една програма нямат самостоятелно съществуване в програмната схема на телевизията, като цяло.

Повече информация може да откриете тук.

English version

Marques Class 46 reported one interesting case concerning evidences for use of registered trademark in Portugal. 

A TV Channel in the country had registered a trade mark OLÁ PORTUGAL Class 38 - TV programs. A rival television requested cancellation of the mark because it was unused for a period of 5 years. 

The proprietor maintained that he had used the trademark under the form of certain moments entitled OLÁ PORTUGAL which were part of his program VOCÊ NA TV. 

According to the court decision  using of the mark regarding to specific aspects of the program does not represent a genuine use of this trademark in Class 30 - TV programs. 

The conclusion is based on the interpretation of Directive 2010/13/EU and a deduction that the specific moments included in a program have no independent existence of the program schedule of television as a whole.

More information can be found here.

European project EUscreen was launched - Стартира европейският проект EUscreen

Европейският проект EUscreen стартира успешно, като част от програмата на Европейската комисия Euro­peana.
Чрез него ще се предоставя достъп до аудиовизуалното наследство на Европа.
Euro­peana от своя страна стартира през 2008 година, като предоставя online достъп до огромно количество европейски аудиовизуални, музикални произведения и произведения на литературата.
Повече информация може да откриете тук.

English version

The European project EUscreen started successfully as a part of the European Commission's program Europeana.
It will provide access to audiovisual heritage in Europa.
Europeana, in turn, launched in 2008, providing online access to a huge amount of European audiovisual, musical and literary works.
More information can be found here.

New rules for TV and radio advertising in Poland - Нови правила за ТВ и радио рекламиране в Полша

The Polish National Broadcasting Council оповести въвеждането на нови по-строги правила за ТВ и радио реклами които касаят физическото, психическото и морално развитие на непълнолетните потребители в страната.
Според промените при радио реклама в диапазона между 6 и 11 часа вечерта, радиата трябва да индикират със звук за коя подрастваща група потребители е рекламата.
При телевизионите реклами това ще се осъществува чрез поставянето на съответните графични знаци.
информация на Marques Class 46.

English version

The Polish National Broadcasting Council announced the introduction of new stricter rules for TV and radio ads that refer to physical, mental and moral development of minors in the country.
According to changes in radio advertising in a range between 6 and 11 pm, the radio must indicate with sound for which age group of minors the advertising is.
In the TV ads this will be happened by placement of respective graphics.
information Marques Class 46.

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АБРО ИЗБРА НОВИ ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Новина от АБРО:

На 17 юни 2011 година в Националния дворец на културата се проведе годишното отчетно-изборно събрание на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО.
Изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров представи доклада за дейността на организацията през отчетния период и доклада на Контролния съвет, които бяха високо оценени от Общото събрание. Приети бяха изменения и допълнения на Устава на АБРО, които синхронизират същия с приложимата нормативна уредба и отговарят на измененията в медийната среда.
Със свое решение, след изтичане на двугодишния мандат, Общото събрание освободи Управителния и Контролния съвет на АБРО. Съгласно приетата процедура се проведе избор за нов състав на Управителния и Контролния съвет с мандат от три години.
След проведено гласуване Общото събрание избра Атанас Генов за Председател на Управителния съвет за следващите три години.

Общото събрание прие и основните приоритети на организацията през следващата година, част от които са:

1. активни действия по отношение на неоторизираното предаване и препредаване на радио- и телевизионни програми;
2. намиране на дългосрочно решение за уреждане на авторските и сродни права в програмите на доставчиците на радиоуслуги и аудиовизуални медийни услуги;
3. намаляване на регулаторната тежест и увеличаване правомощията и отговорностите на органите за саморегулация – Национален съвет за саморегулация и Фондация за журналистическа етика;
4. преминаването от аналогово към цифрово телeвизионно излъчване.

You can watch the next World Cup free? - Може да гледаме следващото световно първенство по футбол свободно?

Европейският съд излезе с едно изключително интересно решение по делото между FIFA,UEFA и Европейската Комисия.
Според законодателството на ЕС ( Council Directive 89/552), когато едни състезания, като Световното или Европейското първенство по футбол представляват сериозен обществен интерес, то съответната държава членка може да наложи ограничения на телевизионните оператори, така че тези състезания да бъдат излъчвани безплатно. Целта е максимално голям брой хора да могат да ги гледат.
Това означава, че тези състезания трябва да бъдат излъчвани, така че всеки да може да ги гледа, а не това да става само по определени платени канали.
Преди време Белгия взима решение, че Световното първенство по футбол трябва да се излъчва свободно в страната без необходимост от плащане на каквито и да е било такси.
Великобритания решава същото, като добавя и Европейското първенство.
Европейската комисия потвърждава това решение на двете държави, като отговарящо на европейското законодателство.
FIFA и UEFA завеждат дело срещу ЕК.
Според решението на Европейския съд подобна позиция на Белгия и Великобритания е напълно законна. Тя не уврежда комерсиалните права на FIFA и UEFA да печелят от организирането на тези състезания.
Изискванията на двете държави тези първенства да бъдат излъчвани свободно отговарят на правото на обществеността да получи важна за нея информация без каквито и да е било ограничения.
Повече за това решение може да откриете тук.
информация на IP Kat.

English version

The European Court came out with a very interesting decision in the case between FIFA, UEFA and the European Commission.
According to EU legislation (Council Directive 89/552) when some events such as World or European Football Championship pose a serious public interest then the Member State may impose restrictions on broadcasters, so these competitions to be broadcast free of charge.
This means that these tournaments should be broadcast so that everyone can watch them instead to have to pay for certain TV channels which broadcast it.
Some time ago, Belgium decided that the World Cup to be broadcast freely in the country without payment of any fee or charge.
Britain decided the same adding and the European Championship.
The European Commission confirms the decision of both countries that is in accordance with European legislation.
FIFA and UEFA bring suit against the EC.
According to the decision of the European Court a similar position in Belgium and the UK is perfectly legal. It does not harm the commercial rights of FIFA and UEFA to benefit from organizing these events.
Requirements of both countries, these championships to be broadcast freely meet the public's right to obtain important information about her without any restrictions either.
More about this decision can be found here.
information to the IP Kat.