WIPO информира за нови индивидуални такси за посочване на Великобритания в международни заявки за търговски марки. Новите такси влизат в сила считано от 12.07.2023 и са както следва:
вторник, 20 юни 2023 г.
сряда, 18 януари 2023 г.
SHAVETTE оцеля в казус за заличаване на търговска марка в ЕС
Апелативният Борд на EUIPO излезе с решение по спор за заличаване на търговска марка SHAVETTE.
Марката е заявена през 2014 година от немската компания DOVO Stahlwaren Bracht GmbH & Co.KG за следните класове стоки:
- Клас 8: Самобръсначки, електрически или неелектрически, и части за тях; Контейнери и кутии за самобръсначки.
- Клас 21: Четки за бръснене; Държачи за самобръсначки и четки за бръснене.
Бръсначите SHAVETTE започват да се произвеждат от DOVO през 80-те години на 20в. и с времето изграждат своята репутация на пазара.
През 2018 година Sinelco International, BV подава искане за заличаване на марката на основание член 59(1)(a) EUTMR във връзка с член 7(1)(c) и 7(1)(d) EUTMR - марка указваща естествето и начина на използване на стоките и марка станала обичайна в говоримия език или в установената търговска практика.
Според Sinelco думата SHAVETTE се използва от потребителите в ЕС за родово определение на класически бръсначи. Предоставени са доказателства от Швеция и Великобритания, където потребителите използват думата, като продуктово наименование за подобни бръсначи.
Както е известно, описателни термини не могат да бъдат търговски марки, а марки които първоначално са били регистрирани могат да загубят защитата си, ако станат родови такива, тоест описват категорията продукти.
EUIPO заличава марката за класически бръсначи, като приема, че има достатъчно доказателства, че значителна част от потребителите в ЕС възприемат думата SHAVETTE, като синомим на бръснач със сменящо се острие, а не като отделна търговска марка.
Решението е обжалвано.
Апелативният борд на EUIPO го отменя. Една от причините за това е факта, че решението на Борда е след 31.12.2021, тоест след гратисният период за напускане на ЕС от Великобритания, поради което всички доказателства от тази територия са неприложими независимо, кога е подадена заявката за заличаване.
Според Борда останалите доказателства от Швеция не са достатъчни за да се приеме, че значителна част от потребителите в ЕС възприямат марката, като родов термин ца цялата катерогия стоки.
Казусът е показателен за това, че искане за заличаване на основание генеричност и описателност на регистрирана марка трябва да се подкрепени със солидни доказателства. От друга страна е важно всяка компания да индикира по подходящ начин, че търговското означение е марка, а не наименование на продукта, тъй като ако потребителите започнат да го използват, като такова има риск в бъдеще защитата да бъде загубена.
понеделник, 4 юли 2022 г.
Може ли думата любов да бъде търговска марка?
понеделник, 27 юни 2022 г.
Донътите не са сходни на течност за цигари - DONUTKING загуби опозиция във Великобритания
Интересен казус между търговски марки намери своето решение наскоро във Великобритания. Основният въпрос по спора е дали има сходство между стоките течност за цигари и сладкарски изделия (донъти), съответно заведения за бързо хранене.
Следната заявка за национална комбинирана марка е подадена през 2016г. във Великобритания за стоките от клас 34 (електронни цигари, течности за електронни цигари кутии с масла и ароматизатори, картомайзери и пулверизатори):
Срещу тази марка е подадена опозиция от автстралийската компания Donut King Franchise Pty Ltd на основание международна марка за Великобритания DONUTKING в класове 29, 30, 43.
Компанията претендира сходство на марките, възползване от репутацията на нейната марка и нелоялна конкуренция.
Според Donut King стоките на двете марки са допълващи се, като предоставя доказателства за магазини за пордажба на течности за цигари в комбинация с кафене. Друго основание за сходство е фактът, че течностите за цигари често имитират вкусът и мириса на хранителни продукти, включително сладкиши.
Патентното ведомство на страната отхвърля доводът за допълващи се стоки. Представените доказателства за недостатъчни, тъй като касаят само няколко подобни обекта. По своята същност въпросните стоки са различни и се потребяват по различен начин. Под допълващи се стоки се предполага, че тяхното използване е близко свързано и важно, което в случая не е така.
Според ведомството марките са ниско сходни във визуално отношение и средно до високо сходни във фонетично и концептуално отношение.
Поради липсата на сходство в стоките обаче опозицията е отхвърлена. Компанията не е доказала в достатъчна степен и наличие на репутация в страната. На тази основа е отхвърлена и претенцията за нелоялна конкуренция.
Източник: WTR (by Alison Brennan and Louise Carey - Burges Salmon LLP) for Lexology.
сряда, 6 април 2022 г.
Zara не успя да се възползва от Брекзит при казус със своя европейска марка
Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑467/20, Inditex срещу EUIPO.
През 2010 година Inditex заявява европейска марка ZARA за класове 29, 30, 31, 32, 35, 43.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от Ffauf Italia SpA на основание по-ранни марки ZARA и LE DELIZIE ZARA, част от които марки във Великобритания, за класове 29 и 30.
Казусът се проточва десет години, при което Inditex обжалва решението на EUIPO пред Общия съд, като твърди, че част от по-ранните марки трябва да отпаднат с оглед на това, че Великобритания не е част от ЕС към момента на обжалването.
Общият съд отхвърля този аргумент, като потвърждава че посочените по-ранни права трябва да се разглеждат към момента на възникване на казуса през 2010, а не към момента на неговото обжалване през 2020.
Това решение затвърждава възможността казуси започнали преди Брекзит да бъдат приключени на база цитирани към момента на тяхното възникване права независимо от последващото напускане на ЕС от Великобритания.
понеделник, 4 април 2022 г.
Wonder Woman загуби спор срещу Wonder Mum във Великобритания
Съдът във Великобритания излезе с решение по интересен казус свързан с популярния персонаж от комиксите Wonder Woman.
През 2019 година Unilever подават заявка за марка WONDER MUM за клас 3 - сапуни; парфюмерия; етерични масла; дезодоранти и антиперспиранти; продукти за грижа за косата.
Срещу тази заявка е подадена отопоция от DC Comics притежател на по-ранна марка WONDER WOMAN с претендирана репутация на територията на Великобритания.
Опозицията е отхвърлена от Патентното ведомство, което е потвърдено и от съда при обжалването.
Ведомството приема, че марките са сходни в ниска степен от концептуална гледна точка, което не е достатъчно за да се приеме възможност за объркване на потребителите.
Доказателствата предоставени от DC за наличие на репутация на марката им са приети за недостатъчни. Фактът че компанията е посочила WONDER WOMAN, като един от най-известните комикс персонажи в света не е достатъчен сам по себе си за да се приеме, че репутацията на марката е доказана на територията на Великобритания.
Приложената информация за глобалните приходи от продажби на стоки и услуги свързани с WONDER WOMAN са определени, като неубедителни, тъй като не е ясно каква част от тях касаят Великобритания конкретно.
Друг основен проблем е факта, че няма достатъчно доказателства, които да покажат, че WONDER WOMAN е приемана от потребителите, като търговска марка, а не просто като персонаж от комикси. Това е важно тъй като един знак може да претендира статус на търговска марка само ако може да посочи конкретен търговски произход на съответните стоки и услуги.
От тази гледна точка фактът че персонажът WONDER WOMAN е популярен сред хората по света не е достатъчно условие за да се приеме, че той представлява търговска марка.
Претенцията за недобросъвестно заявяване на по-късната марка също са отхвърлени, тъй като не са предоставени достатъчно данни за мърчандайзинг използването на по-ранната марка от DC на територията на страната.
Казусът показва нагледно колко трудно може да бъде правоприлагането на права върху търговски марки за персонажи. Такива персонажи трябва да бъдат реално използвани във връзка със стоки и услуги в качеството им на марки, а не на художествени произведения.
Източник: IPKAT.
понеделник, 1 ноември 2021 г.
Представлява ли софтуерът продаван и свалян от интернет стока?
Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑410/19 The Software Incubator Ltd срещу Computer Associates (UK) Ltd, което разглежда въпроса дали софтуер продаван и свалян от интернет представлява стока или не. Казусът има следната предостария:
Computer Associates е дружество, което търгува с приложен софтуер за автоматизиране на услугата по пускане и управление на приложения в центъра за данни (наричан по-нататък „разглежданият софтуер“). Целта му е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.
Computer Associates издава по електронен път на своите клиенти лицензии за използване на разглеждания софтуер на конкретна територия за разрешен брой крайни потребители.
Лицензията за този софтуер се издава, при условие че клиентът спазва по-специално следните задължения: да не осъществява достъп до част от софтуера, която няма разрешение да използва; да не извършва декомпилация и да не променя софтуера, както и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира.
От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че лицензията за използване на разглеждания софтуер може да бъде издадена за неограничено време или за определен срок. При прекратяване на договора поради съществено неизпълнение или несъстоятелност на другата страна, клиентът трябва да върне софтуера на Computer Associates, да го изтрие или да го унищожи. На практика обаче повечето лицензии са неограничени във времето. В това отношение Computer Associates запазва всички права, а именно по-специално авторските права, правата на собственост, патентните права, правата върху търговски марки и всички други вещни права, свързани със софтуера.
На 25 март 2013 г. Computer Associates сключва споразумение с The Software Incubator. Съгласно клауза 2.1 от споразумението последното дружество действа от името на Computer Associates, за да се свързва с евентуални клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, [на] маркетинга и [на] продажбата на [разглеждания софтуер]“. Съгласно посоченото споразумение задълженията на The Software Incubator се свеждат до рекламирането и предлагането на този софтуер на пазара. The Software Incubator няма правото да прехвърля собствеността върху него.
С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява сключеното с The Software Incubator споразумение.
The Software Incubator предявява срещу Computer Associates иск за обезщетение на основание на националната правна уредба, транспонираща Директива 86/653, пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). Computer Associates оспорва квалификацията на отношенията му със Software Incubator като договор за търговско представителство с твърдението, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път заедно с издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата.
С решение от 1 юли 2016 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение) уважава иска на The Software Incubator и присъжда на това дружество обезщетение в размер на 475 000 GBP (британски лири) (около 531 000 EUR). В този контекст посоченият съд постановява, че „продажбата на стоки“ по смисъла на Регламент 1993/3053 се отнася до самостоятелна дефиниция, която трябва да включва доставката на софтуер.
Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). С решение от 19 март 2018 г. тази юрисдикция постановява, че софтуерът, доставен на клиент по електронен път, не представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е тълкуван от Съда. Тя стига до извода, че Software Incubator няма качеството на „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба и отхвърля иска му за обезщетение.
The Software Incubator обжалва това решение пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).
Тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което ѝ е необходимо, за да определи дали понятието „търговски представител“, който има пълномощия да договаря „продажбата на стоки“, се прилага при доставката на компютърен софтуер на клиента по електронен път, чието използване се урежда с лицензия, издадена за неограничено време.
При тези условия Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стока“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?
2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?“.
Решението на съда:
Понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.
понеделник, 23 август 2021 г.
OATLY загуби спор за марка във Великобритания
Станалият популярен напоследък шведски производител на напитки заместители на млякото OATLY загуби съдебен спор за торговска марка във Великобритания.
Казусът касае заявена марка PUREOATY за овесени напитки от страна на фамилната ферма Glebe Farm.
Срещу тази марка шведската компания противопоставя серия от по-ранни марки OATLY също за овесени напитки.
Около този казус се разрази и негативна кампания, която засегна OATLY с обвинения, че като по-голяма компания опитва да злоупотребява с положението си спирайки по-марлка фамилна фирма.
Съдът отхвърля опозицията на основание ниска степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение. В допълнение елемента PURE в заявената марка е достатъчен за да създаде нужната степен на разграничение.
Според съда общият елемент в марките OAT (овес) е описателен за посочените стоки и не е в състояние да създаде отличителна характеристика.
Претенцията на шведската компания че облагодетелстване от репутацията на нейната марка също е отхвърлена поради описателността на елемента OAT и липсата на друго взаимстване на визии или елементи между двете марки.
Съдът отхвърля и претенцията за нелоялна конкуренция, тъй като Glebe Farm по никакъв начин на заблуждават потребителите или правят връзка с продуктите на Oatly.
Казусът е показателен за няколко неща. Осланянето на напълно или частично описателни термини при регистрацията им, като марки може да създаде бъдещи проблеми при тяхната защита.
Наскоро шведската компания спечели важно дело пред Европейския съд относно слогана “It’s like milk but made for humans”, който се прие за сугестивен. Но това е рискова стратегия, като цяло която не може да се прилага във всеки случай. В допълнение, разчитайки на описателни елементи, притежателят на марката рискува и негативен образ в обществото поради опита за монополизация на такива термини и спирането на конкуренти на тази основа.
Източник: Kilburn & Strode LLP - Ruby Vinsome за Lexology.
понеделник, 22 март 2021 г.
Salesforce загуби спор за своя търговска марка във Великобритания
Една от най-големите компании в света за софтуер Salesforce загуби казус са търговска марка във Великобритания.
Syft Online, компания на подбор на персонал, заявява национална марка "SyftForce" в класове 9 (компютърен софтуер), 35 (Услуги по настаняване и набиране на персонал), 38 (Телекомуникационни услуги), 41 (Образователни услуги) и 42 (Софтуер като услуга).
Срещу тази заявка е подадена опозиция от Salesforce на база по-ранни марки за Salesforce и Socialforce за сходни стоки и услуги.
Патентното ведомство на Великобритания концетрира вниманието си единствено при сравенние на марките Salesforce и SyftForce.
Според ведомството марките имат определена степен на визуално и фонетично сходство. Въпреки това обаче, частта която споделят FORCE се приема за ниско отличителна запосочените стоки и услуги на заявената марка. Едно от значенията на английски език за тази дума е: група от хора организирани и обучени да изпълняват определени задачи.
С оглед на това ведомството приема, че не е налице объркващо сходство между знаците и отхвърля опозицията.
Източник: WIPR.
сряда, 17 февруари 2021 г.
Amazon спечели съдебно дело относно марка BEVERLY HILLS POLO CLUB
Както е известно всеки притажател на търговска марка има правото да забрани паралелен внос на стоки с неговата марка в други страни, които не са одобрени от него. Причината за това е възможността притежателят на марката да определя сам дистрибуционната си и ценова политика на различните пазари.
В случая продукти брандирани с марка BEVERLY HILLS POLO CLUB са законно продавани в amazon.com по четири основни начина:
- Amazon Exports-Retail - потребителите купуват продуктите си от amazon.com, като те се доставят и в Европа;
- FBA Export - отделни търговци продават продуктите през amazon.com, Amazon отговаря за логистиката и складирането;
- MFN Export - отделни търговци продават продуктите, като сами отговорят за логистиката и складирането;
- Amazon Global Store - потребители използващи регионални сайтове, като amazon.co.uk могат да имат достъп до продуктите листвани на amazon.com;
Според съда във Великобритания не е налице нарушаване на права върху марка в случая.
При две от представените опции FBA Export и MFN Export отговорността се носи от отделните търговци опериращи през Amazon.
В останалите опции отново няма нарушение. Причината е във факта, че Lifestyle Equities още през 2018г. е поискала от Amazon да не продава продукти с марката през amazon.com на европейски потребители. Компанията се е съобразила с това е и въвела нужните технически ограничения на сайта, макар и отделни продажби да са били направени.
В преценката си съда е приел, че Amazon не е имал намерение да продава продукти с марката в ЕС дори и цените на тези продукти да са били видими за потребителите в Европа.
В допълнение според Общите условия на Amazon при покупка на продукт от amazon.com продажбата се счита за направена в САЩ, като поръчващият влиза в ролята на вносител за съответната държава за където е предназначена стоката.
Източник: RPC - Samuel Coppard and Matt Davies for Lexology.
сряда, 27 януари 2021 г.
Huawei загуби спор за търговска марка във Великобритания
Huawei заявява във Великобритания търговска марка ‘Mind Studio’ в класове 9 и 42 - инструменти за разработване на софтуер, компютърни софтуерни платформи за мобилни устройства, услуги за управление на компютърен софтуер и разработване на софтуерни приложения.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от образователната компания Minds Studio на основата на по-ранна европейска марка Minds Studio в класове 41 и 42 - дизайнерски услуги; ИТ услуги; научни и технологични услуги; и тестване, удостоверяване и контрол на качеството.
Според китайската компания стоките и услугите на двете марки на са сходни, тъй като таргетират различна аудитория.
Патентното ведомство на страната излезе с решение, според което маркитe са силно сходни, почти идентични. Разликата от една буква s в първата дума не е достатъчна за да преодолее това сходство.
В допълнение ведомството приема стоките и услугите за сходни и идентични. Те могат да касаят едни и същи потребители, дистрибуционни и търговски канали.
Поради всичко това е възможно да се създаде объркване в потребителското съзнание по отношение на двете марки.
Опозицията е потвърдена изцяло.
Източник: WIPR.
сряда, 6 януари 2021 г.
Тигани, червена точка и проблеми за Tefal във Великобритания
сряда, 14 октомври 2020 г.
Спор относно марка “FIT KITCHEN” във Великобритания
Fit Kitchen Limited е компания предлагаща готови ястия предз своя интернет сайт на база предпочитания на потребителите.
Scratch Meals е друга компания, която предлага готови ястия но в магазинната мрежа. Компанията използва бранд “FIT KITCHEN” за обозначаване на продуктите си.
Fit Kitchen Limited завежда съдебно дело за нарушаване на права върху нейна регистрирана марка FIT KITCHEN.
Scratch Meals контрират, че въпросната марка трябва да бъде заличена, тъй като е била заявена недобросъвестно, шест дни след като Fit Kitchen Limited е прекратила дейността си, като компания.
Fit Kitchen Limited доказват, че не са пуличили официалното решение за прекратяване на дейността си от търговския регистър поради технически проблеми, поради което марката е регистрирана коректно. Fit Kitchen Limited са подали веднага искане за възобновяване на дейността си.
Scratch Meals заявяват, че в случай на компания прекратила дейността си но направила заявка за марка, то тази заявка трябва да бъде притежание на Короната, според законодателството във Великобритания.
Проблемът за компанията обаче е че тази претенция не е била включена в първоначалната аргументация по делото, поради което е отхвърлена от съда.
При това положение според съда е налице нарушаване на права върху търговска марка. Представените знаци са изентични за идентични и сходни стоки и услуги.
В допълнение Fit Kitchen Limited предоставят множество оплаквания от потребители, които са били объркани по отношение на двете марки.
Съдът приема и че е налице недобросъвестно използване на марката от страна на Scratch Meals, които се възпозват от репутацията на по-ранната марка.
Източник: Simon Bennett and Scott Steinberg - Fox Williams LLP for Lexology.
сряда, 16 септември 2020 г.
Puma загуби спор с Nike относно марка FOOTWARE във Великобритания
Puma загуби опозиция срещу заявена във Великобритания от страна на NIKE марка FOOTWARE за класове 9, 38, 42.
Според немската компания марката представлява граматически неправилно изписаната дума FOOTWEAR, която има конкретно значение за обувки.
От тази гледна точка марката е неотличителна и описателна във връзка с посочените стоки и услуги, тъй като може да се възприеме например, като софтуер свързан с употребата на обувки.
Nike отвръщат, че частта WARE вече е била регистрирана, като марка за посочените класове, както и че Puma също имат марка SPORTSWARE.
Патентното ведомство на Великобритания отхвърля опозицията. Според него не са приведени достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата, че FOOTWARE е описателна дума за стоки и услуги свързани със софтуер и телекомуникации.
Самото изписване на думата предполага потребителите да се замислят преди да направят връзка с описателната дума Footwear.
Този казус е пример за така наречените сугестивни марки, които могат да имат определен смисъл и асоциации с конкретни стоки и услуги но този смисъл да изисква допълнителни мисловни усилия от страна на потребителите за да бъде разпознат. При подобни случаи тези марки могат да получат закрила.
Източник: Charlotte Wilding - Kemp Little LLP за Lexology.
петък, 4 септември 2020 г.
Пица война между ресторанти от САЩ и Великобритания и ролята на стратегията за интелектуална собственост
Интересен казус между пица ресторанти от САЩ и Великобритания поражда редица въпроси касаещи защитата на интелектуална собственост на компонии, които имат планове за международно развитие.
Imapizza LLC е американска компания собственик на пицарии &pizza. Компанията има планове за навлизане на пазара във Великобритания но към момента на спора това не е осъществено.
Характерното за предлаганите пици от компанията е тяхната овална форма.
Imapizza LLC завежда съдебно дело в САЩ за нарушаване на авторски права, права върху търговски марки и злоупотреба. Според компанията служители на @pizza са посетили обекти на &pizza и са направили снимков материал с цел копиране дейността и интелектуалната собственост на компанията. Освен това английската компания е свалила и копирала снимки от сайта на Imapizza LLC.
Съдът отхвърля претенциите на Imapizza LLC. При обжалването това решение също е потвърдено.
Според съда не е налице нарушение на авторски права. Свалянето или качването на съдържание само по себе си не влиза в графата нарушаване на авторски права в САЩ. Използването на въпросните материали може да бъде нарушение но то касае територията на Великобритания и може да се разглежда от местен съд.
Снимането на ресторантите на Imapizza LLC също не е нарушаване на авторски права защото това са обекти разположени на публични места.
По отношение на търговската марка, макар тя да е сходна на тази използвана от английската компания, приложението на американското законодателство при подобен тип използване на марка е възможно само ако използването влияе негативно на американската икономика.
Претенцията на Imapizza LLC, че американски студенти и туристи във Великобритания ще бъдат подведени относно марката са неосователни в това отношение, тъй като ако това е вярно то приложението на американското законодателство трябва да касае всяка държава по света, където има американски туристи.
По отношение на претенцията за злаупотреба от страна на служители на @pizza при снимането на ресторантите на Imapizza LLC, съдът я отхвърля, тъй като това са публични обекти и всеки клиент може да прави снимки. Не са налице наложени ограничения в това отношение, нито пък снимките касаят помещения с ограничен достъп.
Казъсът е интересен в светлината на потенциалните стратегии, които компаниите могат да използват при бизнес разширението си в различни държави и нуждата от стратегическа защита на интелектуалната собственост там.
Източник: IPKat.
петък, 21 август 2020 г.
Таргетираните потребители са ключови при казуси с нарушаване на права върху марки в ЕС
Казъсът касае продажба на имитиращи продукти с марка 1073 от страна на испанската компания. Продажбите не се осъществяват директно във Великобритания но са достъпни до потребителите в страната чрез интернет сайт, социални мрежи и имайли.
Според испанската компания в случая не е налице нарушаване на права, тъй като продуктите не са предлагани директно във Великобритания. Поради тази причина според компанията съдът в страната няма юрисдикция да се произнася по този казус.
Съдът във Виликобритания се обръща към Европейски съд относно въпроса с юрисдикцията при нарушаване на права върху марка чрез продажби в интернет.
Според решението на Европейския съд е без значение, къде е ситуиран нарушителят или къде са осъществени продажбите. Най-важният елемент в онлайн търговията при подобни случаи е кои потребители са били таргетирани.
В случая интернет сайта, социалните мрежи и рекламите предлагани от испанската компания таргетират потребители във Великобритания. Поради тази причина притежателят на търговската марка има право да заведе съдебно дело за нарушение на неговите права и съдът в страната има право да се произнесе по него.
Източник: Nina Goodyear - Taylor Wessing за Lexology.
понеделник, 10 август 2020 г.
Land Rover загуби съдебно дело относно опит да регистрира формата на свои джипове, като търговски марки
Jaguar Land Rover загуби съдебно дело относно опит за регистрация на следните трийзмерни търговски марки във Великобритания в клас 12 за своите модели автомобили Land Rover Series 1, Series 2, Defender 90 and Defender 110:
![]() |
Add caption |
Макар тези заявки да са допуснати от UKIPO първоначално, срещу тях е подадена опозиция от страна на Ineos Industries на основание:
- формите не са били в състояние да бъдат регистрирани, като търговски марки;
- липса на присъща отличителнана знаците;
- формите са станали обичайни в установената търговска практика;
- формите произтичат от естеството на самите стоки и / или са необходими за постигане на технически резултат и / или придаване на значителна стойност на самите стоки;
- регистрацията би била в противоречие с обществения интерес; и
- заявленията са подадени недобросъвестно.
Патентното ведомство приема, че формите на представените автомобили са неотличителни. Макар някои от техните детайли да са уникални в сравнение с други модели, взети в тяхната цялост те не са отличителни за обикновения потребител, тъй като представляват типичната класическа форма на джип.
Предоставените доказателства за придобита отличителност не показват по безспорен начин, че потребителите възприемат самата форма на автомобилите, като търговска марка, извън връзката им със словните марки Land Rover и Defender.
Според ведомството подобни заявки за марки могат да са подадени и недобросъвестно, тъй като е видно, че целят монопол върху разпространена форма за автомобил.
Съдът потвърждава решението на UKIPO, като приема, че формата на автомобилите е неотличителна поради, което не може да представлява знак за търговски източник в съзнанието на потребителите.
Източник: Automotive News Europe.