Наскоро излезе решение на The Court of Justice of the European Communities относно тълкуване на изискването за реално използване на една търговска марка.
Случаят касае дело между Silberquelle GmbH и Maselli-Strickmode GmbH по спор за частична отмяна на марка WELLINESS поради неизползване пред Австрийското патентно ведомство.
Maselli е предприятие осъществяващо дейност в областта на изработката и търговията с облекло. То е притежател на марка WELLINESS регистрирана на територията на Австрия за класове 16, 25, 32.
При пускането в продажба на свое облекло Maselli започва да използва марка WELLINESS за обозначаване на безалкохолна напитка, която предлага като подарък при покупка на съответното облекло.
Maselli не използва отделно тази марка за продажба на напитки.
Silberquelle, предприятие търгуващо с безалкохолни напитки иска заличаване на посочената марка поради неизползване що се отнася до клас 32.
През 2006 година отделът за заличаване към Австрийското патентно ведомство заличава марката за клас 32.
Maselli обжалват пред съответната австрийска съдебна инстанция.
Австрийският съд спира производсвото и се допитва до The Court of Justice of the European Communities относно следното:
"Трябва ли член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Директива89/104 ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че дадена марка е предмет на реално използване, ако тя се използва за стоки, които се предоставят от притежателя на марката безплатно след сключване на договор за покупко-продажба на приобретателите на други продавани от него стоки?"
Решението на The Court of Justice of the European Communities е следното:
С оглед на това че според Директивата когато в 5 годишен срок от датата на регистрация на една марка, притежателят й не я използва във държава членка във връзка със стоките и услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването й е било преустановено за непрекъснат период от пет години, то тази марка може да бъде заличена.
Според съдът в конкретният случай рекламните материали носещи марката в никакъв случай не са разпростарявани с цел да проникнат на пазара на стоките, спадащи към същия клас.
При тези условия поставянето на марката върху тези предмети не спомага нито за създаване на пазар за тях, нито дори за отличаването им в интерес на потребителя от стоките с произход от други предприятия.
С оглед на това когато притежателят на марката я поставя на предмети, които предлага безплатно той не извършва реално използване на тази марка за класа, към който спадат тези предмети.
Случаят касае дело между Silberquelle GmbH и Maselli-Strickmode GmbH по спор за частична отмяна на марка WELLINESS поради неизползване пред Австрийското патентно ведомство.
Maselli е предприятие осъществяващо дейност в областта на изработката и търговията с облекло. То е притежател на марка WELLINESS регистрирана на територията на Австрия за класове 16, 25, 32.
При пускането в продажба на свое облекло Maselli започва да използва марка WELLINESS за обозначаване на безалкохолна напитка, която предлага като подарък при покупка на съответното облекло.
Maselli не използва отделно тази марка за продажба на напитки.
Silberquelle, предприятие търгуващо с безалкохолни напитки иска заличаване на посочената марка поради неизползване що се отнася до клас 32.
През 2006 година отделът за заличаване към Австрийското патентно ведомство заличава марката за клас 32.
Maselli обжалват пред съответната австрийска съдебна инстанция.
Австрийският съд спира производсвото и се допитва до The Court of Justice of the European Communities относно следното:
"Трябва ли член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Директива89/104 ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че дадена марка е предмет на реално използване, ако тя се използва за стоки, които се предоставят от притежателя на марката безплатно след сключване на договор за покупко-продажба на приобретателите на други продавани от него стоки?"
Решението на The Court of Justice of the European Communities е следното:
С оглед на това че според Директивата когато в 5 годишен срок от датата на регистрация на една марка, притежателят й не я използва във държава членка във връзка със стоките и услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването й е било преустановено за непрекъснат период от пет години, то тази марка може да бъде заличена.
Според съдът в конкретният случай рекламните материали носещи марката в никакъв случай не са разпростарявани с цел да проникнат на пазара на стоките, спадащи към същия клас.
При тези условия поставянето на марката върху тези предмети не спомага нито за създаване на пазар за тях, нито дори за отличаването им в интерес на потребителя от стоките с произход от други предприятия.
С оглед на това когато притежателят на марката я поставя на предмети, които предлага безплатно той не извършва реално използване на тази марка за класа, към който спадат тези предмети.
