Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑30/14 Ryanair Ltd срещу PR Aviation BV. Делото касае следното:
PR
Aviation поддържа интернет страница, на която потребителите могат да
търсят данни за полети на нискотарифни авиокомпании, да сравняват цени и
да резервират полети, като за последната операция се плаща комисиона.
PR Aviation получава необходимите за отговора на всяко отделно запитване
данни по автоматизиран път, и по-специално от масив от данни, свързан с
достъпната и за потребителите интернет страница на Ryanair.
Достъпът
до посочената интернет страница предполага, че нейният посетител приема
прилагането на общите условия на Ryanair, като „маркира“ съответната
кутийка. Към момента на осъществяване на разглежданите в главното
производство факти посочените условия съдържат следните клаузи:
2. Изключителна
дистрибуция. Тази интернет страница и телефонният център на Ryanair са
изключителните дистрибутори на услугите на Ryanair. Ryanair.com е
единствената интернет страница, която има право да продава места за
полетите на Ryanair. Ryanair не разрешава на други страници да продават
места за неговите полети, независимо дали става въпрос за резервации на
самостоятелни места или на пакетни почивки (package). […]
3. Разрешено
използване. Вие може да използвате тази интернет страница само за
следните частни, нетърговски цели: i) разглеждане на тази интернет
страница, ii) извършване на резервации, iii) проверка/промяна на
резервации, iv) проверка на информация за час на кацане и излитане,
v) онлайн регистрация, vi) отваряне на други интернет страници чрез
връзки, които се намират на тази интернет страница, vii) използване на
други функции, които може да се намерят на тази интернет страница.
Използването
на автоматизирани системи или софтуер за извличането на данни от тази
интернет страница или от интернет страница www.bookryanair.com за
търговски цели („screen scraping“) е забранено, с изключение на
случаите, когато трети лица са сключили направо с Ryanair писмено
лицензионно споразумение, което дава на съответното трето лице достъп до
информацията на Ryanair за цените, полетите и полетните разписания, и
то само за сравняване на цените“.
Като
се позовава на Директива 96/9, на Закона за базите данни, както и на
Aw, Ryanair твърди, че PR Aviation е нарушило правата му върху неговия
масив от данни и че е действало в нарушение на общите условия за
използване на неговата интернет страница, въпреки че ги е приело.
Ryanair иска PR Aviation да бъде осъдено да се въздържа от всякакво
нарушение на неговите права под страх от имуществена санкция, както и да
му заплати обезщетение.
С
решение от 28 юли 2010 г. Rechtbank Utrecht (Районен съд Утрехт)
отхвърля искането на Ryanair, доколкото то се основава на нарушение на
Директива 96/9 и на Закона за базите данни. За сметка на това съдът
уважава искането в частта му, която се основава на Aw, и осъжда PR
Aviation да се въздържа от всякакво нарушение на авторските права на
Ryanair върху полетните му данни, както и да обезщети последното за
претърпените вреди.
PR
Aviation подава въззивна жалба срещу това решение. Ryanair подава
насрещна жалба срещу решението, в която оспорва становището на Rechtbank
Utrecht, че не може да се ползва от закрилата, предвидена в Директива
96/9 и в Закона за базите данни.
С
решение от 13 март 2012 г. Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд
Амстердам) отменя решението на Rechtbank Utrecht и отхвърля насрещната
жалба на Ryanair.
Що
се отнася до авторското право, Gerechtshof постановява по същество, че
дори да се приеме, че публикуваната от Ryanair дигитална информация
попада под закрилата на писмените произведения
(„geschriftenbescherming“) по смисъла на член 10, параграф 1, точка 1 от
Aw, PR Aviation не е нарушило правата на Ryanair, тъй като неговото
поведение съответства на нормалното използване по смисъла на член 24а,
параграф 1 от Aw, което следователно е законосъобразно, на интернет
страницата на Ryanair. Той добавя, че предвидената в общите условия на
Ryanair забрана за ползване на интернет страницата на последното за
търговски цели не може да промени направения по-горе извод, като се има
предвид по-специално член 24а, параграф 3 от Aw, който съответства на
член 15 от Директива 96/9.
Що
се отнася до правото sui generis, Gerechtshof te Amsterdam приема, че
Ryanair не е доказало наличието на „съществена инвестиция“ при
създаването на своя масив от данни по смисъла на Директива 96/9 и на
Закона за базите данни.
Ryanair
подава жалба срещу решението на Gerechtshof te Amsterdam до Hoge Raad
der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). В подкрепа на жалбата си
то посочва едно-единствено основание, което се състои от две части.
В
първата част от това основание Ryanair оспорва становището на
апелативната инстанция, че не може да се ползва от закрилата на
писмените произведения по смисъла на член 10, параграф 1, точка 1 от Aw.
В
това отношение запитващата юрисдикция счита обаче, че за целите на
авторскоправната закрила няма други критерии освен този за оригиналност.
Подчертавайки, че съгласно решението на Gerechtshof te Amsterdam
масивът от данни на Ryanair не отговаря на този критерий, тя стига до
заключението, че тази част от изтъкнатото от Ryanair основание не може
да доведе до касиране на посоченото решение.
В
рамките на втората част от основанието на жалбата, изложено при
условията на евентуалност, Ryanair твърди по същество, че Gerechtshof te
Amsterdam погрешно е приел, че неспазването от PR Aviation на
наложената му договорна забрана да извлича данни от базата на Ryanair за
търговски цели, без да е сключило писмено лицензионно споразумение с
последното дружество, не представлява неизпълнение на задължения от
негова страна.
В
това отношение запитващата юрисдикция си задава въпроса дали приложното
поле на Директива 96/9 обхваща базите данни, които не се закрилят нито
от авторското право въз основа на глава ІІ от Директивата, нито от право
sui generis въз основа на глава III от същата директива, и оттам дали
ограниченията на свободата на договаряне, които следват от член 6,
параграф 1 и членове 8 и 15 от Директивата, се прилагат и за такива бази
данни.
При
това положение Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и
да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Действието
на Директива [96/9] обхваща ли и онлайн бази данни, които не се
закрилят нито от авторското право въз основа на глава II от Директивата,
нито от правото sui generis въз основа на глава III [от тази
директива], и то в смисъл, че свободата да се използват такива бази
данни не може, в приложение (независимо дали по аналогия или не) на
член 6, параграф 1 и член 8 във връзка с член 15 от Директива [96/9], да
бъде ограничавана с договор?“.
Решението на съда:
Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни
трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложима към база данни, която
не се закриля нито от авторското право, нито от правото sui generis въз
основа на тази директива, така че член 6, параграф 1 и членове 8 и 15 от
Директивата не са пречка създателят на такава база данни да установи
договорни ограничения за използването ѝ от трети лица, без да се засяга
приложимото национално право.
English version
The European court ruled in case C‑30/14 Ryanair Ltd vs. PR Aviation BV.The case concerns the following:
PR
Aviation operates a website on which consumers can search through the
flight data of low-cost air companies, compare prices and, on payment of
commission, book a flight. It obtains the necessary data to respond to
an individual query by automated means, inter alia, from a dataset
linked to the Ryanair website also accessible to consumers.
Access
to that website presupposes that the visitor to the site accepts the
application of Ryanair’s general terms and conditions by ticking a box
to that effect. At the material time, those conditions contained the
following clauses:
2.Exclusive
distribution. This website and the Ryanair call centre are the exclusive
distributors of Ryanair services. Ryanair.com is the only website
authorised to sell Ryanair flights. Ryanair does not authorise other
websites to sell its flights, whether on their own or as part of a
package. …
3.Permitted use. You are not
permitted to use this website other than for the following, private,
non-commercial purposes: (i) viewing this website; (ii) making bookings;
(iii) reviewing/changing bookings; (iv) checking arrival/departure
information; (v) performing online check-in; (vi) transferring to other
websites through links provided on this website; and (vii) making use of
other facilities that may be provided on the website.
The
use of automated systems or software to extract data from this website
or www.bookryanair.com for commercial purposes, (‘screen scraping’) is
prohibited unless the third party has directly concluded a written
licence agreement with Ryanair in which permits it access to Ryanair’s
price, flight and timetable information for the sole purpose of price
comparison.’
Relying
on Directive 96/9, the Database Law and the Aw, Ryanair claimed that PR
Aviation had infringed its rights relating to its data set and that it
had acted contrary to the terms and condition of use of its website
which the latter had accepted. It sought an order against PR Aviation to
refrain from any infringement of its rights, on pain of a financial
penalty and for PR Aviation to pay damages.
By
judgment of 28 July 2010, the Rechtbank Utrecht (Local Court, Utrecht)
dismissed Ryanair’s claim in so far as it was based on an infringement
of Directive 96/9 and the Database Law. However, it accepted the
application in so far as it was based on the Aw and ordered PR Aviation
to refrain from any infringement of Ryanair’s copyright in respect of
its flight data and to pay compensation for the harm suffered.
PR
Aviation brought an appeal against that judgment. Ryanair brought a
cross appeal challenging the assessment of the Rechtbank Utrecht,
according to which it is not entitled to the protection provided for by
Directive 96/9 and the Database Law.
By
judgment of 13 March 2012, the Gerechtshof te Amsterdam (Court of
Appeal, Amsterdam) set aside the judgment of the Rechtbank Utrecht and
dismissed Ryanair’s cross appeal.
In
essence, it held, as regards copyright, that even assuming the digital
information made public by Ryanair were covered by the protection of
written materials (‘geschriftenbeschering’), for the purpose of
Article 10(1)(1) of the Aw, PR Aviation had not infringed Ryanair’s
rights, given that its conduct corresponded to normal, within the
meaning of Article 24a(1) of the Aw, and therefore legitimate use of the
Ryanair website. It added that the prohibition in Ryanair’s terms and
conditions on using its website for commercial purposes was not capable
of invalidating the previous finding, taking account, in particular, of
Article 24a(3) of the Aw, which corresponds to Article 15 of Directive
96/9.
As regards the sui generis
right, the Gerechtshof te Amsterdam held that Ryanair had not
established the existence of ‘substantial investment’ in the creation of
its data set, within the meaning of Directive 96/9 and the Database
Law.
Ryanair
has appealed against the judgment of the Gerechtshof te Amsterdam
before the Hoge Raad der Nederlanden (Netherlands Supreme Court). In
support of its appeal, it relies on a single ground of appeal which
consists of two parts.
In
the first part of that ground of appeal, Ryanair criticises the
assessment of the court of appeal, according to which it is not entitled
to the protection of written materials for the purposes of
Article 10(1)(1) of the Aw.
In
that connection, the referring court takes the view that no criterion
other than that of originality is effective for the purposes of
protection by copyright. Observing that it follows from the judgment of
the Gerechtshof te Amsterdam that Ryanair’s data set does not satisfy
that criterion, it concludes that that part of the ground of appeal
relied on by Ryanair cannot result in the judgment being set aside.
In
the second part of its ground of appeal, pleaded in the alternative,
Ryanair claims, essentially, that the Gerechtshof te Amsterdam wrongly
held that the fact that PR Aviation had ignored the contractual
prohibition preventing it from extracting data from Ryanair’s database
for commercial purposes without having concluded a written licence
agreement with Ryanair did not constitute an infringement on its part.
In
that connection, the referring court asks whether the scope of
Directive 96/9 covers databases which are not protected either under
Chapter II thereof by copyright or under Chapter III by the sui generis
right and, if, therefore, the limits on contractual freedom which
result from Articles 6(1), 8 and 15 of that directive also apply to such
databases.
In
those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the
proceedings and to refer the following question to the Court for a
preliminary ruling:
‘Does the operation of
[Directive 96/9] also extend to online databases which are not protected
by copyright on the basis of Chapter II of [that directive], and also
not by a sui generis right on the basis of Chapter III, in the sense
that the freedom to use such databases through the (whether or not
analogous) application of Article[s] 6(1) and 8 in conjunction with
Article 15 [of Directive 96/9], may not be limited contractually?’
The Court's decision:
Directive 96/9/EC of the European
Parliament and of the Council of 11 March 1996 on the legal protection
of databases must be interpreted as meaning that it is not applicable to
a database which is not protected either by copyright or by the sui generis
right under that directive, so that Articles 6(1), 8 and 15 of that
directive do not preclude the author of such a database from laying down
contractual limitations on its use by third parties, without prejudice
to the applicable national law.
