Генералният адвокат на Европейския съюз M. WATHELET излезе с мнение по дело C‑301/15 Marc Soulier, Sara Doke срещу Ministre de la Culture et de la Communication, Premier ministre. Делото касае:
Жалбоподателите
в главното производство подават жалба, заведена на 2 май 2013 г. в
секретариата по съдебни спорове на Conseil d’État, с която искат отмяна
на спорния декрет, позовавайки се на превишаване на власт. Те твърдят
по-конкретно, че Законът относно изчерпаните книги, който този декрет
прилага, е несъвместим с изчерпателно посочените в Директива 2001/29
ограничения и изключения по отношение на правото за разрешаване на
възпроизвеждането на защитено от авторско право произведение.
Syndicat
des écrivains de langue française (SELF) (Професионален съюз на
писателите на френски език), сдружението Autour des auteurs и 35
физически лица впоследствие встъпват в подкрепа на жалбоподателите в
главното производство.
Ответниците
в главното производство отхвърлят иска с мотива, че спорният декрет не
противоречи на целите на Директива 2001/29, тъй като не създава
изключение или ограничение по отношение на изключителното право на
възпроизвеждане на произведението по смисъла на тази директива.
Société
française des intérêts des auteurs de l’écrit (Френското дружество за
защита на интересите на авторите писатели, наричано по-нататък „SOFIA“)
встъпва впоследствие в производството, като също иска жалбата да бъде
отхвърлена. С постановление на ministre de la Culture et de la
Communication от 21 март 2013 г. (JORF № 76 от 30 март 2013 г.,
стр. 5420) дружеството е лицензирано да упражнява цифровите права по
отношение на така наречените „изчерпани“ книги от ХХ век.
С
решение от 19 декември 2013 г. запитващата юрисдикция сезира Conseil
constitutionnel (Конституционен съвет, Франция) с въпрос от
първостепенна важност за конституционността на спорния декрет. С решение
от 28 февруари 2014 г. същият решава, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от
Code de la propriété intellectuelle са конституционносъобразни с мотива,
че режимът за колективно управление на правата на възпроизвеждане и
цифрово представяне на изчерпаните книги, които тези членове уреждат, не
води до лишаване от собственост, от една страна, а от друга, че
определянето на условията, при които авторите се ползват с тези права,
не засягат по непропорционален начин преследваната от законодателя цел
от общ интерес.
Според
Conseil d’État, за да се гарантира възможността да бъде оценено
писменото наследство, станало недостъпно за обществеността поради
изчерпване в търговската мрежа, със спорния декрет се установяват
разпоредби, с които се цели насърчаване на цифровото използване на
произведения под формата на книги, публикувани във Франция преди
1 януари 2001 г., които не се разпространяват от издател в търговската
мрежа и които повече не са издавани в печатен или цифров вид. Conseil
d’État отбелязва, че в този случай правото на разрешаване на
възпроизвеждането или представянето на тези книги в цифров формат се
упражнява — след изтичането на шестмесечен срок, считано от вписването
им в общественодостъпна база данни, за която отговаря Националната
библиотека на Франция — от дружества за събиране и разпределяне на
възнаграждения, лицензирани за целта от министъра на културата.
Conseil
d’État пояснява, че авторът на изчерпана книга или издателят,
разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на същата, може да
възрази срещу упражняването на това право до шест месеца от вписването
на книгата в базата данни. Освен това според Conseil d’État дори след
изтичането на този срок авторът на изчерпана книга може по всяко време
да възрази срещу упражняването на правото на възпроизвеждане или на
представяне, ако счете, че възпроизвеждането или представянето на
книгата може да навреди на честта или репутацията му. Conseil d’État
допълва, че от друга страна, авторът на изчерпана книга може по всяко
време да реши да отнеме правото на лицензираното дружество за събиране и
разпределяне на възнаграждения да разрешава възпроизвеждането и
представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в
член L. 134‑6 от Code de la propriété intellectuelle.
След
като отхвърля всички основания на жалбоподателите в главното
производство, позовавайки се на различни от членове 2 и 5 от Директива
2001/29 правни норми, запитващата юрисдикция преценява, че отговорът на
основанието на жалбоподателите в главното производство, отнасящо се до
тези разпоредби, зависи от уточнението дали въпросните разпоредби от
Директива 2001/29 допускат нормативна уредба като тази в членове
L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle да възлага на
лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да
упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и представяне в
цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при
определени условия на авторите на такива книги или на носителите на
авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това
право или да го прекратяват.
При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Членове
2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в
членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която
възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на
възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и
на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно
позволява при определени условия на авторите на такива книги или на
носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу
упражняването на това право или да го прекратяват?“.
Мнението на Генералния адвокат:
Без да отхвърлям
легитимната цел да се върнат към живот забравени книги, като при нужда
се използват нови технологии, предлагам на Съда, предвид целите на
Директива 2001/29, ясния текст на член 2, буква а) и на член 3,
параграф 1 от същата, липсата на изключение от принципа на изричното
предварително съгласие, а също и отсъствието на други разпоредби от
правото на Съюза в различен от този смисъл, да отговори на поставения от
Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 2,
буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на
някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното
общество не допускат нормативна уредба като тази в членове
L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага
на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да
упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в
цифров формат на „изчерпани книги“, въпреки че позволява при определени
условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските
права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да
го прекратяват“.
