Използването на марка, като декоративен елемент може да застраши нейната защита в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑323/21 Castel Frères срещу Shanghai Panati Co., което ни показва колко важно е една марка да бъде използвана, като доминиращ знак за търговски произход върху опаковките на стоките.

Делото касае следната регистрирана от Castel Frères фигуративна европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване от китайската компания Shanghai Panati Co. 

Приведени са доказателства за използване на марката върху етикети на продукти по следния начин:

Първоначално EUIPO отхвърля искането но след това Апелативния борд го потвърждава. Причината за това е, че марката се използва по начин, който нарушава нейната отличителна способност.

Решението е потвърдено и от съда. Основният и доминиращ елемент в посоченият етикет е словната част Dragon de Chine допълнен с изображение на дракон. Регистрираната фигуративна марка присъства, само като страничен допълващ елемент в малък шрифт. 

От тази гледна точка повечето от потребителите в ЕС, които не са запознати с китайската азбука, биха възприели този начин на използване на знака, като декоративен, асоцииращ с Азия,а не като отличителен знак за търговски произход.

Казусът показва колко важно е една регистрирана марка да бъде използвана по виден и ясен начин върху опаковките на продуктите. При подобен казус Apple загуби спор относно използването на марка Think Different. 

Chanel не успя да регистрира трийзмерна марка за своя парфюм No. 5 в Литва

Интересен казус от Литва, който показва нагледно трудностите при регистрация на фигуративни марки свързани с опаковки на продукти.

Chanel заявява през 2014 година следната национална марка в Литва за клас 3 - парфюми:

Марката е отказана на абсолютни основания - липса на присъща отличителност. Решението е обжалвано няколко пъти докато не стига до Върховния съд на страната.

Съдът не приема посоченият знак за присъщо отличителен разглеждайки го, като трийзмерна марка. Според практиката на Европейския съд потребителите не асоциират винаги трийзмерната форма на продукт задължително с търговския му произход. Поради това се изискват стабилни доводи и доказателства за факта, че потребителите свързват една форма на продукт с неговия произход.

Според Върховния съд въпроснота заявена форма за парфюм не се различава съществено от множество подобни опаковки налични на пазара. Поради това знакът няма присъща отличителност за посочената стока.

По отношение на приложените доказателства за придобита отличителност, съдът приема, че те са недостатъчни.

Предоставеното социологическо проучване за възприемане на знака от потребителите касае само Франция. Няма подобни проучвания за Литва.

Поради това съдът приема, че останалите доказателства под формата на маркетингова информация и материали са недостатъчни за да се приеме, че потребителите в страната възприемат формата на парфюма, като търговска марка.

Този казус показва за пореден път колко важно е изграждането на правилна стратегия при защита на подобни фигуративни марки, където прагът за отличителност може да бъде съществена бариера за тяхната успешна регистрация.

Източник: Neil Wilkof, Marijus Dingilevskis за IPKats

MONET DESIGN не може да бъде търговска марка в Япония поради асоциация с CLAUDE MONET

Интересен казус от Япония за конфликт между марки на основата на име и репутация на известна личност.

Казусът касае заявка за следната комбинирана марка съдържаща словна част MONET DESIGN за класове 16, 20, 25, 27, 35, 41, 42, и 45:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от френската организация ACADEMIE DES BEAUX-ARTS притежател на словна международна марка “CLAUDE MONET”.

Основанието е чл. 4(1)(vii)  от Закона за търговските марки в Япония, който забранява регистрацията на всяка марка, която може да причини вреда на обществения интерес и да наруши реда на лоялна конкуренция. В това число попада е регистрацията на имена на известни исторически личности.

 

Според Патентното ведомство на страната потребителите биха направили директна връзка между думата MONET и името на известния френски художник.

Организацията притежател на марката управлява активно наследството на художника, което представлява съществена културна ценност за цяла Франция.

С оглед на това ведомството потвърждава опозицията. 

Източник: Masaki Mikami - Marks IP Law Firm.

Притежател на марка може да води съдебни дела за обезщетение дори след нейната отмяна - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑622/18 AR срещу Cooper International Spirits LLC, St Dalfour SAS, Établissements Gabriel Boudier SA. Делото касае следното:

Жалбоподателят в главното производство търгува с алкохол и спиртни напитки.

На 5 декември 2005 г. той подава заявка за регистрация на полуфигуративна марка „SAINT GERMAIN“ пред Национален институт за индустриална собственост, Франция.

Тази марка е регистрирана на 12 май 2006 г. под номер 3 395 502 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 33, които стоки и услуги съответстват по-специално на алкохолни напитки (с изключение на бира), сайдер, дижестиви, вина и спиртни напитки, както и алкохолни екстракти или есенции.

След като научава, че Cooper International Spirits предлага на пазара ликьор от бъз с наименованието „St-Germain“, произвеждан от St Dalfour и от Etablissements Gabriel Boudier, на 8 юни 2012 г. жалбоподателя в главното производство предявява иск срещу тези три дружества пред Окръжен съд Париж, Франция за нарушение на правата върху марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация.19      В друго, успоредно развило се съдебно производство, с решение от 28 февруари 2013 г. Окръжен съд Нантер, Франция, постановява частичната отмяна на марката „SAINT GERMAIN“ на жалбоподателя в главното производство, считано от 13 май 2011 г. Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Версай, Франция от 11 февруари 2014 г., което е влязло в сила.

Пред Окръжен съд Париж жалбоподателя в главното производство поддържа исканията си във връзка с установяването на нарушение за периода преди отмяната на марката, а именно от 8 юни 2009 г. до 13 май 2011 г.

Тези искания са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд Париж от 16 януари 2015 г., с мотива че откакто е заявена, въпросната марка изобщо не е била използвана.

Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Париж, Франция от 13 септември 2016 г.

За да мотивира това решение, Апелативен съд Париж, Франция отбелязва по-специално че доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в главното производство, не са достатъчни, за да се установи, че марката „SAINT GERMAIN“ е била реално използвана.

Въз основа на това Апелативен съд Париж, Франция заключава, че жалбоподателят в главното производство няма основание да твърди, че е засегната функцията да гарантира произход на марката, нито да се позовава на нарушение на изключителното право на използване, което марката му предоставя, и още по-малко на засягане на свързаната с инвестициите функция на марката, доколкото при липсата на каквото и да е използване на тази марка, използването от конкурент на идентичен на марката знак не може да възпрепятства съществено нейното използване.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение, с мотива че Апелативен съд Париж, Франция е нарушил членове L 713-3 и L 714-5 от Кодекса за интелектуална собственост.

В подкрепа на това основание той изтъква, че всичките му искания във връзка с установяването на нарушение са отхвърлени неправилно, с мотива че не е доказал реалното използване на марката „SAINT GERMAIN“, въпреки че нито правото на Съюза, нито Кодексът за интелектуална собственост предвиждат, че в петгодишния период след регистрацията на марка притежателят ѝ трябва да докаже използването на тази марка, за да се ползва от защитата на правото относно марките. Впрочем в областта на нарушението на права върху марка вероятността от объркване в съзнанието на потребителите се преценявала абстрактно с оглед на предмета на регистрацията, а не по отношение на конкретно състояние на пазара.

Напротив, ответниците в главното производство твърдят, че дадена марка изпълнява основната си функция само когато притежателят ѝ я използва действително за обозначаване на търговския произход на стоките или услугите, посочени в регистрацията, и че когато марката не се използва в съответствие с нейната основна функция, притежателят не би могъл да се оплаква от каквото и да е нарушение или от каквато и да е вероятност от засягане на тази функция.

Най-напред Касационен съд, Франция посочва, че касационното основание, с което е сезиран, не критикува факта, че Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е разгледал нарушението с оглед не на възпроизвеждането на марката, а на нейната имитация, което предполага наличието на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите. Той подчертава, че съгласно националното право преценката за наличието на такава вероятност е суверенно правомощие на съдилищата, които разглеждат спора по същество, като от своя страна Cour de cassation (Касационен съд) е компетентен само да преценява редовността на обжалваното съдебно решение с оглед на приложимото право.

Касационен съд посочва, че що се отнася до нарушенията чрез имитация, Съдът е приел, че използването на знак, идентичен или подобен на марката, който поражда вероятност от объркване у потребителите, засяга или може да засегне основната функция на марката и че макар функцията на марката за указване на произход не е единствената нейна функция, която заслужава защита срещу посегателства от трети лица (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 39), защитата срещу нарушения чрез възпроизвеждане е абсолютна и се отнася не само до нарушенията на основната функция на марката, но и до други нейни функции, по-специално функциите, свързани с комуникацията, инвестициите или рекламата, и е по-широка от защитата, предвидена в случаите на нарушения чрез имитация, за чието прилагане е необходимо да бъде доказано наличието на вероятност от объркване и следователно засягане на основната функция на марката (решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58 и 59).

Касационен съд посочва също че Съдът е уточнил, че винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за целите на рекламата или инвестициите (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 40).

Той добавя, че в светлината на тази съдебна практика изглежда, че когато става въпрос, както в случая, да се преценява нарушение чрез имитация, трябва да се установи единствено дали има засягане на основната функция на марката поради вероятността от объркване.

В това отношение Касационен съд посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), Съдът е приел, че що се отнася до започването на реалното използване на марката член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, осигуряват на притежателя ѝ гратисен период, през който той може да се позовава на предоставените му с нея изключителни права, съгласно член 9, параграф 1 от този регламент, за всички стоки и услуги, без да е необходимо да доказва такова използване. Това предполага, че през този период обхватът на правото, предоставено на притежателя на марката, трябва да се преценява с оглед на стоките и услугите, посочени в регистрацията на марката, а не в зависимост от използването на тази марка, което притежателят е могъл да прилага през този период.

Касационен съд обаче подчертава, че делото в главното производство се различава от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), тъй като в случая правото на притежателя на марката е било отменено поради неизползване на тази марка през петгодишния период след регистрацията на посочената марка.

При това положение възниква въпросът дали притежателят на марка, който никога не я е използвал и чиито права върху нея са отменени след изтичането на петгодишния период, предвиден в член 10, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95, може да твърди, че тъй като трето лице е използвало идентичен или сходен знак в петгодишния период след регистрацията на неговата марка, е била засегната нейната основна функция, и вследствие на това да поиска обезщетение за вреди.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, първа алинея и член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка със съображение 6 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки възможност да позволят на притежателя на марка, чиито права върху нея са отменени при изтичането на петгодишния период, считано от регистрацията ѝ, поради това че не е използвал реално тази марка в съответната държава членка за стоките или услугите, за които е била регистрирана, да запази правото си да иска обезщетение за вреди, претърпени поради това че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, който може да бъде объркан с неговата марка.

Правото на изчерпване и компютърните игри във Франция

Julien GOMIS (Nomos) съобщава интересна новина за решение на съда в Париж относно правото на изчерпване при разпространение на компютърни игри.

Както е известно според  Директива2001/29/EC:

Право на разпространение

1. Държавите-членки предоставят на авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на разпространение сред обществеността чрез продажба или по друг начин.

2. Правото на разпространение не се изчерпва в рамките на Общността по отношение на оригинала или копия на произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността върху тях в Общността се извършва от притежателя на правото или с негово съгласие.

Според решението на съда правото на изчерпване на права се прилага не само в случаите на физическо копие на софтуера но и при свалянето му от сайтове и инсталирането му на потребителски компютър.

Логиката за тази позиция е в това, че потребителят, който има парала за достъп до сайта от който сваля компютърната игра, е платил за това действие, инсталирайки играта на собствения си комютър. След това той може да използва тази игра неограничен период от време, по аналогия с физическите продукти.

Това решение е изненадващо имайки предвид практиката на Европейския съд. В друго съдебно дело пред ECJ, генералният адвокат на съда Maciej Szupunara вече потвърди позицията си, че свалянето на дигитални произведения от интернет представлява комуникация на произведението, а не неговото разпространение, поради което правото за изчерпване след първата продажба е неприложимо.

Видео архиви и трансфер на авторски права

Генералният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе с решение по дело C‑484/18 Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG, GF срещу Institut national de l’audiovisuel.

Делото касае следното:

INA е държавно учреждение с търговски характер, учредено със закон през 1974 г. Отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. Съхранява аудиовизуалните архиви на „националните дружества за програмни предавания“ (национални радио- и телевизионни канали) и допринася за използването им.

Както вече посочих, PG и GF са двамата синове и правоприемници на ZV, световно известен джаз барабанист. Те се оплакват, че без тяхно разрешение INA е пуснал за продажба на своя уебсайт 26 видеозаписа и звукозапис на изпълненията на покойния им баща. Предявяват иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, съгласно който се изисква писмено разрешение на артиста изпълнител за фиксирането на неговото изпълнение, възпроизвеждане и публично разгласяване.

INA твърди в отговор, че член 49, II от Закона за свободата на комуникациите му позволява използването на архивите срещу заплащане на артистите изпълнители на фиксирано възнаграждение, определено с колективни споразумения, сключени с техните представителни професионални организации. PG и GF на свой ред възразяват по-специално че този правен режим, който дерогира закрилата на артистите изпълнители, противоречи на разпоредбите на Директива 2001/29.

С решение от 24 януари 2013 г. Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) постановява INA да изплати на PG и GF сумата от 15 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди в резултат на неразрешеното използване на въпросните изпълнения. С решение от 11 юни 2014 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) по същество потвърждава постановеното на първа инстанция решение.

Тези две съдилища по-специално приемат, че прилагането на член 49, II от Закона за свободата на комуникациите подлежи на предварително разрешение от артиста изпълнител, а INA не е представил доказателство за такова разрешение.

С решение от 14 октомври 2015 г. обаче Cour de cassation (Касационен съд) отменя решението на Cour d’appel (Апелативен съд). Той постановява, че Cour d’appel (Апелативен съд) неправилно е приел, че за прилагането на дерогационния режим трябва да се докаже, че артистът изпълнител е разрешил първото използване на своето изпълнение, и така е добавил към закона несъдържащо се в него условие. Въз основа на това съдебно решение Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция) отхвърля иска за обезщетение срещу INA по негово искане.

Сезиран с подадената от правоприемниците касационна жалба срещу това решение, Cour de cassation (Касационен съд) изпитва съмнения относно съвместимостта на френската правна уредба с правото на ЕС и тълкуването на различни разпоредби на Директива 2001/29.

Според Cour de cassation (Касационен съд) специалният режим, с който INA се ползва, не попада в никое от предвидените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения на правата по членове 2 и 3 от Директивата. Cour de cassation (Касационен съд) също така изразява мнението, че разрешението, възприето от Съда в решение Soulier и Doke(3), не намира приложение в настоящия случай. Посоченото дело се отнася до възпроизвеждането на изчерпани книги. Докато законодателството относно изчерпаните книги, разглеждано в решение Soulier и Doke, дерогира закрилата, която Директива 2001/29 гарантира на авторите, установената в полза на INA схема в обществен интерес имала за цел да придаде еднаква стойност на правата на артистите изпълнители и тези на продуцентите в систематиката на тази директива.

При тези условия Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29 […] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 49, II от [Закона за свободата на комуникациите], изменен с член 44 от Закон № 2006‑961 от 1 август 2006 г., да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?“.

Становището на Главният адвокат:

„Член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29/EO на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, доколко тя предвижда прехвърляне на правата на артистите изпълнители към Institut national de l’audiovisuel (Национален институт за аудиовизия)“.

Нарушава ли AIRBNB френското законодателство?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑390/18 AIRBNB Ireland срещу Hotelière Turenne SAS, Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (AHTOP)Valhotel. Делото касае следното:

Установеното в Съединените щати дружество AIRBNB Inc. е дружеството майка на групата AIRBNB.

AIRBNB Ireland UC, дружество по ирландското право, е част от групата AIRBNB и се притежава изцяло от AIRBNB Inc. AIRBNB Ireland управлява за всички потребители извън Съединените щати онлайн платформа, чиято цел е да свързва, от една страна, домакини (търговци или частни лица), притежаващи помещения за настаняване под наем, и от друга страна, лица, търсещи такъв начин на настаняване.

Вследствие на оплакване, подадено от Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (Асоциацията за настаняване и професионален туризъм, AHTOP) срещу неизвестен извършител, с искане за конституиране на граждански ищец, на 16 март 2017 г. Parquet de Paris (Прокуратура на Париж, Франция) издава обвинителен акт за управляване на средства за дейностите по посредничество и управление на недвижими имоти и търговски предприятия от лице, което не притежава професионална карта по Закона Hoguet, и други престъпни деяния, за които се твърди, че са извършени през периода между 11 април 2012 г. и 24 януари 2017 г., и признава на AIRBNB Ireland статут на подпомаган свидетел.

AIRBNB Ireland отрича, че упражнява дейност като агент на недвижими имоти, и поддържа, че Законът Hoguet не намира приложение, тъй като е несъвместим с Директива 2000/31.

При тези обстоятелства с решение от 6 юни 2018 г., постъпило в Съда на 13 юни 2018 г., съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Отнася ли се свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 3 от [Директива 2000/31], до услугите, предоставяни във Франция от дружество AIRBNB Ireland UC чрез електронна платформа, управлявана на територията на Ирландия?

2)  Противопоставими ли са на дружество AIRBNB Ireland ограничителните правила относно упражняването на професията агент на недвижими имоти във Франция, предвидени със [Закона Hoguet]?.

Становището на главния адвокат:

„1)  Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване посредством електронна платформа на потенциални наематели с наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, представлява услуга на информационното общество по смисъла на посочените разпоредби, при положение че доставчикът на услугата не упражнява контрол върху основните условия на извършваните услуги.

2) Член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, различна от държавата членка, в която е установен доставчик на услуги на информационното общество, не може, поради причини, свързани с координираната област, да ограничава свободното предоставяне на тези услуги, като по отношение на доставчик на услуги на информационното общество, ex officio и без да е необходима преценка за материалноправните условия, се позовава на изисквания като тези относно упражняването на професията агент на недвижими имоти, въведени със Закон № 70‑9 от 2 януари 1970 г. за регламентиране на условията за упражняване на дейностите, свързани с някои сделки с недвижими имоти и търговски предприятия“.

Оригиналност на фотографски произведения във Франция

Съд във Франция се произнесе по дело касаещо оригиналност на фотографски произведения.

В конкретният случай, фотограф прави снимки на бани, след което води преговори с издател за тяхното публикуване. Преговорите се провалят но в последствие издателят публикува снимките. Фотографът завежда съдебно дело, което губи, тъй като съдът приема, че снимките са прекалено обикновенни и неоригинални за да се ползват от авторскоправна защита.

При обжалването обаче, съдът приема, че тези фотографски произведения са обект на авторско право. Тяхната оригиналност се определя не от темата им, а от това какви творчески действия е предприел авторът при тяхното създаване, например избор на подходящ ъгъл, светлина, подчертаване на определени детайли, дигитална обработка и тн.

Съдът отхвърля доводът на издателя, че е имал право да използва произведенията на база имейл кореспонденция, напомняйки че авторското право може да се отстъпва единствено с подписване на договор в който се уреждат деталите за целта.

Източник: JIPLP.

“BON GOÛT" може да бъде търговска марка в Япония

Masaki MIKAMI публикува интересно решение на Патентното ведомство на Япония относно регистрабилността на марка “BON GOÛT" на територията на страната.

Марката е заявена за стоките от клас 30 кифли и хлябове, сладкарски изделия, хамбургери, пица, подправки, юфка, макаронени изделия, кафе, чай и клас 43 ресторантьорско обслужване, отдаване под наем на апарати за готвене и микровълнови фурни.

Първоначално ведомството отказва марката на абсолютни основания. Думата означава Добър вкус на френски и е неотличителна за посочените стоки.

Апелативният борд на ведомството обаче отменя това решение, като стига до заключението, че марката има фантазиен характер, тъй като средният потребител в Япония не е запознат с френския език и няма да разбере значението на думата.

Паметници на културата във Франция, комерсиално използване и решение на съда

Конституционният съд във Франция излезе с решение по дело започнато от Wikimedia France относно законността на промени в закона за културното наследство в страната, според които използването на изображение на културни паметници за комерсиални цели може да става само с разрешение на съответната институция отговорна за паметника.

Според Wikimedia France това е противоконституционно, тъй като нарушава правилото за времево ограничаване правата на интелектуална собственост, правото за свободно осъществяване на бизнес в страната, правото на собственост и правото на равенство.

Според решението на съда обаче, промените в закона не са противоконституционни, тъй като закона предвижда редица изключения, като например използване за информационни цели, за обучение, за културни цели и такива свързани с общественото благо.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: The 1709 blog.

Nintendo и защитата на промишлени дизайни в ЕС

Европейският съд излезе с решение по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co.Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делото касае следното:

Nintendo е мултинационално дружество, което произвежда и продава видеоигри и конзоли за видеоигри, сред които са конзолата за видеоигри Wii и допълнителните артикули към нея. То притежава няколко регистрирани промишлени дизайни на Общността за допълнителни артикули към Wii като дистанционно управление Wii, допълнителния артикул Nunchuck за дистанционното управление Wii, даващ възможност да се контролират по различен начин съвместимите игри, свързващият елемент, наричан Wii Motion Plus, който може да се включи към дистанционното управление, както и Balance Board, допълнително устройство, позволяващо на играча да контролира играта чрез измененията на теглото.

BigBen Франция произвежда дистанционни управления и други допълнителни артикули, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, и като използва сайта си в интернет, ги продава пряко на потребители, намиращи се във Франция, Белгия и Люксембург, и на дъщерното си дружество BigBen Германия. BigBen Германия продава произведените от BigBen Франция продукти на потребители в Германия и Австрия, като използва сайта си в интернет.

От представената на Съда преписка се установява, че BigBen Германия няма собствени запаси от продуктите. Затова то предава поръчките, които получава от потребителите, на BigBen Франция. Доставката на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушението, се осъществява от Франция. BigBen Германия и BigBen Франция използват също изображения на продукти, съответстващи на притежавани от Nintendo защитени промишлени дизайни, във връзка със законната търговия, включително с цел реклама на някои други продукти, търгувани от тях.

Nintendo счита, че търговията на BigBen Германия и BigBen Франция с някои произведени от второто дружество продукти нарушава правата, които то черпи от притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността. То смята също, че на тези две дружества не може да бъде признато правото да използват в търговската си дейност изображенията на продуктите, съответстващи на тези защитени промишлени дизайни. Поради това то сезира Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) с искове срещу BigBen Германия и BigBen Франция за установяване на нарушение от тяхна страна на правата, предоставени му от тези промишлени дизайни.

Тази юрисдикция признава наличието на нарушение на правата върху регистрирани промишлени дизайни на Общността на Nintendo от страна на BigBen Германия и BigBen Франция. Тази юрисдикция обаче отхвърля исковете относно използването от ответниците в главните производства на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни. Затова посочената юрисдикция осъжда BigBen Германия да преустанови да използва посочените промишлени дизайни на територията на Съюза и уважава също, без териториално ограничение, допълнителните искания на Nintendo за получаване на държани от ответниците в главните производства различни сведения, сметки и документи, за установяване на задължението за обезщетяването му, за разпореждане да се унищожат и изтеглят спорните продукти, както и за публикуване на съдебното решение и възстановяване на направените от Nintendo разходи за адвокат (наричани по-нататък „допълнителните искания“).

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) приема, че има международна компетентност по отношение на BigBen Франция, и го осъжда да преустанови използването на спорните защитени промишлени дизайни на територията на Съюза. Във връзка с допълнителните искания той ограничава действието на решението си до действията на BigBen Франция, свързани със спорните продукти, доставяни от него на BigBen Германия, без да приеме териториално ограничение на действието на решението си. Той приема за приложимо право правото на мястото на нарушението и приема, че в случая това са германското, австрийското и френското право.

Както Nintendo, така и ответниците в главните производства подават въззивни жалби срещу това решение до Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф).

В подкрепа на жалбата си BigBen Франция твърди, че германските юрисдикции не са компетентни да приемат по отношение на него мерки с действие в целия Съюз, и счита, че такива мерки могат да имат само ограничено до националната територия действие. Nintendo от своя страна оспорва ограничаването на тези мерки само по отношение на продуктите, попадащи във веригата за доставка между ответниците в главните производства. Nintendo изтъква също, че на ответниците в главните производства не може да бъде признато правото да използват в стопанската си дейност и за целите на търговията на собствените си продукти изображенията на продуктите, съответстващи на неговите регистрирани промишлени дизайни, докато ответниците в главните производства поддържат, че това използване е съвместимо с Регламент № 6/2002. Обратно на това, което приема Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), Nintendo смята освен това, че за исканията му по отношение на BigBen Германия трябва да се приложи германското право, а за исканията по отношение на BigBen Франция — френското право.

Nintendo иска от запитващата юрисдикция да разпореди на ответниците в главните производства да не произвеждат, внасят, изнасят, използват или притежават за тези цели спорните продукти в Съюза и/или да изобразяват тези продукти, дори да използват изображенията на тези продукти, съответстващи на промишлените дизайни на Общността на Nintendo, на цялата територия на Съюза. Искането на Nintendо относно преустановяването на производството на продуктите, които според него нарушават притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността, се отнася само до BigBen Франция.

Nintendo иска освен това да бъдат уважени и допълнителните му искания.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция излага на първо място, че международната ѝ компетентност по отношение на исканията срещу BigBen Франция произтича от член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, тъй като исканията на Nintendo срещу BigBen Германия и BigBen Франция са свързани поради наличието между двамата ответници в главните производства на веригата за доставка на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушение. С оглед на изложените пред нея доводи, както от Nintendo, така и от BigBen Франция, тази юрисдикция обаче не е сигурна, че действието на решението, постановено от Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), по отношение на BigBen Франция, относно исканията на Nintendo, е съобразено с разпоредбите на Регламенти № 44/2001 и № 6/2002.

На второ място, запитващата юрисдикция уточнява, че въпросът относно обстоятелствата, при които трето лице може законосъобразно да използва изображението на продукт, съответстващ на промишлен дизайн на Общността, за рекламата на продуктите, които търгува и които са допълващи към продукти, съответстващи на такъв регистриран промишлен дизайн, не е поставян досега. Затова е необходимо тълкуване на понятието „демонстрационна цел“ по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002.

На трето място, тази юрисдикция има съмнения относно приложимия закон по отношение на допълнителните искания на Nintendo, по отношение както на първия, така и на втория ответник в главните производства, и в този контекст си поставя въпроси именно за приложното поле на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производствата и да постави на Съда изложените по-долу преюдициални въпроси, формулирани по един и същ начин по дела C‑24/16 и C‑25/16:

„1) Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикуликъм съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? При утвърдителен отговор, какви са приложимите критерии?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007,] в хипотезите, в които нарушителят:

а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет сайт и този интернет сайт е насочен включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Решението на съда:

1) Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато международната компетентност на сезиран с иск за нарушение съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, по отношение на един първи ответник се основава на член 82, параграф 1 от Регламент № 6/2002, а по отношение на втори ответник, установен в друга държава членка, на член 6, точка 1, във връзка с член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, поради това че този втори ответник произвежда и доставя на първия продукти, които той продава, този съд може по искане на ищеца да приеме мерки по отношение на втория ответник по член 89, параграф 1 и член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002, включващи също и действията на този втори ответник, различни от свързаните с посочената по-горе верига за доставки, и с обхват за цялата територия на Европейския съюз.

2) Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което без съгласието на титуляря на предоставените от промишлен дизайн на Общността права използва, включително чрез сайта си в интернет, изображенията на продукти, съответстващи на такива промишлени дизайни, при законосъобразно пускане в продажба на продукти, предназначени за използване като допълнение към специфични продукти на титуляря на правата, предоставени от тези промишлени дизайни, за да обясни или да покаже съвместното използване на така пуснатите в продажба продукти и на специфичните продукти на титуляря на тези права, извършва действия по репродуциране с „демонстрационна“ цел по смисъла на този член 20, параграф 1, буква в), като това действие е разрешено по силата на същата разпоредба, ако са спазени посочените в нея три кумулативни условия, което националната юрисдикция следва да провери.

3)  Член 8, параграф 2 от Регламент (EО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за страна, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на тази разпоредба се отнася до страната, където е мястото на настъпване на вредоносния факт. Когато един и същ ответник е упрекван за различни нарушения, извършени в различни държави членки, за да се определи вредоносният факт, трябва не да се вземе предвид всяко действие по нарушение, за което е упрекван извършителят, а да се прецени цялостно поведението на този ответник, за да се определи мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено от него.

Френски марки POCKET спряха нова евро заявка за марка Pocketbook

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-596/15 касаещо опит за регистрация на европейска марка POCKETBOOK за клас 9. Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни френски марки POCKET за класове 9, 16, 38, 41 и домейн pocket.fr.

EUIPO потвърждава опозицията. Общият елемент POCKET е основен и за двете марки, катко макар да е слабо отличителен за част от стоките и услугите, неговата идентичност в марките може да доведе до объркване между потребителите.

В допълнение стоките от клас 9, електронни устройства за показване на текст, публикации са допълващи се с част от стоките от клас 16, както и с услигите по online публикуване на текстове. 

Доводът на заявителят, че думата POCKET се съдържа в множество други марки са сходни стоки и услуги е отхвърлен, тъй като не е подкрепен с допълнителни аргументи.

Съдът потвърждава това решение.

Източник: Alicante news.

Авторско право и "изчерпени" книги - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑301/15  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Франция) с акт от 6 май 2015 г., постъпил в Съда на 19 юни 2015 г., в рамките на производство по дело  Marc Soulier,  Sara Doke  срещу  Premier ministre,  Ministre de la Culture et de la Communication,  в присъствието на:  Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA),  Joëlle Wintrebert и др. 

Делото касае следното:

По смисъла на Сode de la propriété intellectuelle „изчерпана“ е книга, която е била публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г. и която вече нито се разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или цифров формат. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от посочения кодекс установяват механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги, като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет № 2013‑182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.

На 2 май 2013 г. двама автори на литературни произведения — г‑н Soulier и г‑жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на Декрет № 2013‑182.

В подкрепа на исканията си те по-специално твърдят, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в член 5 от същата директива изключения и ограничения.

Впоследствие в подкрепа на исканията на г‑н Soulier и г‑жа Doke в главното производство встъпват Syndicat des écrivains de langue française (SELF), сдружението Autour des auteurs и тридесет и пет физически лица.

В писмените си защити Premier ministre и Ministre de la Culture et de la Communication пледират за отхвърляне на посочените искания.

SOFIA встъпва на по-късен етап в главното производство, като също пледира за отхвърляне на споменатите искания. SOFIA е дружество, състоящо от равен брой автори и издатели, на което е възложено управление на правото за разрешаване на възпроизвеждането и представянето на изчерпани книги в цифров формат, правото на публично заемане, както и възнаграждението за цифрово копиране за лично използване на писмени произведения.

Запитващата юрисдикция, след като отхвърля всички твърдения на г‑н Soulier и г‑жа Doke, освен тези, основани на членове 2 и 5 от Директива 2001/29, установява, че по-нататъшното разглеждане на спора налага тълкуване на последните разпоредби.

При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.

Решението на съда:

Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.

Мнение на Генералния адвокат относно изчерпване на авторски права върху книги

Генералният адвокат на Европейския съюз M. WATHELET излезе с мнение по дело  C‑301/15 Marc Soulier, Sara Doke срещу Ministre de la Culture et de la Communication, Premier ministre. Делото касае:

Жалбоподателите в главното производство подават жалба, заведена на 2 май 2013 г. в секретариата по съдебни спорове на Conseil d’État, с която искат отмяна на спорния декрет, позовавайки се на превишаване на власт. Те твърдят по-конкретно, че Законът относно изчерпаните книги, който този декрет прилага, е несъвместим с изчерпателно посочените в Директива 2001/29 ограничения и изключения по отношение на правото за разрешаване на възпроизвеждането на защитено от авторско право произведение.

Syndicat des écrivains de langue française (SELF) (Професионален съюз на писателите на френски език), сдружението Autour des auteurs и 35 физически лица впоследствие встъпват в подкрепа на жалбоподателите в главното производство.

 Ответниците в главното производство отхвърлят иска с мотива, че спорният декрет не противоречи на целите на Директива 2001/29, тъй като не създава изключение или ограничение по отношение на изключителното право на възпроизвеждане на произведението по смисъла на тази директива.

 Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (Френското дружество за защита на интересите на авторите писатели, наричано по-нататък „SOFIA“) встъпва впоследствие в производството, като също иска жалбата да бъде отхвърлена. С постановление на ministre de la Culture et de la Communication от 21 март 2013 г. (JORF № 76 от 30 март 2013 г., стр. 5420) дружеството е лицензирано да упражнява цифровите права по отношение на така наречените „изчерпани“ книги от ХХ век.

С решение от 19 декември 2013 г. запитващата юрисдикция сезира Conseil constitutionnel (Конституционен съвет, Франция) с въпрос от първостепенна важност за конституционността на спорния декрет. С решение от 28 февруари 2014 г. същият решава, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle са конституционносъобразни с мотива, че режимът за колективно управление на правата на възпроизвеждане и цифрово представяне на изчерпаните книги, които тези членове уреждат, не води до лишаване от собственост, от една страна, а от друга, че определянето на условията, при които авторите се ползват с тези права, не засягат по непропорционален начин преследваната от законодателя цел от общ интерес.

Според Conseil d’État, за да се гарантира възможността да бъде оценено писменото наследство, станало недостъпно за обществеността поради изчерпване в търговската мрежа, със спорния декрет се установяват разпоредби, с които се цели насърчаване на цифровото използване на произведения под формата на книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които не се разпространяват от издател в търговската мрежа и които повече не са издавани в печатен или цифров вид. Conseil d’État отбелязва, че в този случай правото на разрешаване на възпроизвеждането или представянето на тези книги в цифров формат се упражнява — след изтичането на шестмесечен срок, считано от вписването им в общественодостъпна база данни, за която отговаря Националната библиотека на Франция — от дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения, лицензирани за целта от министъра на културата.

Conseil d’État пояснява, че авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на същата, може да възрази срещу упражняването на това право до шест месеца от вписването на книгата в базата данни. Освен това според Conseil d’État дори след изтичането на този срок авторът на изчерпана книга може по всяко време да възрази срещу упражняването на правото на възпроизвеждане или на представяне, ако счете, че възпроизвеждането или представянето на книгата може да навреди на честта или репутацията му. Conseil d’État допълва, че от друга страна, авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на лицензираното дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑6 от Code de la propriété intellectuelle.

След като отхвърля всички основания на жалбоподателите в главното производство, позовавайки се на различни от членове 2 и 5 от Директива 2001/29 правни норми, запитващата юрисдикция преценява, че отговорът на основанието на жалбоподателите в главното производство, отнасящо се до тези разпоредби, зависи от уточнението дали въпросните разпоредби от Директива 2001/29 допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle да възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.

При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.

Мнението на Генералния адвокат:

Без да отхвърлям легитимната цел да се върнат към живот забравени книги, като при нужда се използват нови технологии, предлагам на Съда, предвид целите на Директива 2001/29, ясния текст на член 2, буква а) и на член 3, параграф 1 от същата, липсата на изключение от принципа на изричното предварително съгласие, а също и отсъствието на други разпоредби от правото на Съюза в различен от този смисъл, да отговори на поставения от Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, въпреки че позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват“.

Международни марки и френските отвъдморски територии

WIPO съобщава за уточнения направени от Франция по отношение на заявки за международни марки с посочване на страната.

Според информацията, при посочване на Франция в такива заявки, ще се счита, че те важат и за отвъдморските територии на Франция: Френска Гвиана, Френска Полинезия, Френски южни и
Антарктически територии, Гваделупа, Мартиника, Майот, Нова Каледония, Реюнион, Сен Бартелеми, Сейнт Мартин (френска част), Сен Пиер и Miquel, Уолис и Футуна.

При посочване на ЕС в заявки за международни марки, такова посочване ще касае и въпросните територии.

Повече информация тук.

Дизайн на обувки във Франция, съдебни дела и някой тънкости - Shoe's design, lawsuits and some minutest details

JIPLP публикува интересна статия на Richard Milchior касаеща съдебно дело за авторски права върху обувки във Франция.

Mr Rautureau създава през 1982 година дизайн на обувки под марката POM D’API. През 2003 година авторът създава нов дизайн наречен ROCK PERFECTO.

През 2004 година Mr Rautureau продава всичките си дизайни на компанията Rautureau Apple Shoe, която започва да ги използва. Трансферът е удостоверен с декларация пред френския съд.

Rautureau Apple Shoe завежда съдебно дело срещу Sonia Rykie, която продава обувки със сходен дизайн на този на ROCK PERFECTO.

Според  Sonia Rykie, обаче този дизайн не е нов и оригинален, тъй като има известни подобни дизайни на обувки от 50-те и 60-те години на 20в. Освен това авторството на Mr Rautureau е оспорено.

Според съда предоставените декларации и публикации не доказват, факта че именно Mr Rautureau е автор на въпросните дизайни.

Относно оригиналността на дизайна на обувките, съда приема, че той е оригинален. При неговото създаване са комбинирани различни елементи от дизайни на други обувки, но получената комбинация е плод на авторски труд и е оригинална.

По отношение на претендираното нарушение на авторски права обаче, съдъб приема, че такова не е налице поради факта, че дизайна използван от Sonia Rykie не е идентичен на този на Rautureau Apple Shoe.

Делото показва практиката относно доказване на авторство и оригиналност на произведения във Франция. Очевидно е необходимо внимателно окомплектоване на доказателства в момента на създаване на дизайните, които в последствие да могат да послужат при подобни съдебни дела.

Източник JIPLP.

English version

JIPLP published and interesting article by Richard Milchior about a lawsuit on copyright of shoe's design in France.

Mr Rautureau created in 1982 a shoe's design used under brand POM D’API. He added new design called ROCK PERFECTO in 2003. After that he sold both designs to the Rautureau Apple Shoe company which has used them until now.

This company accused Sonia Rykie of copyright infringement because she sells shoes with similar design.

In return, Sonia Rykie claimed that Mr Rautureau's is not the real author and that his designs are not original because some similar designs had already existed in 1950s/60s.

According to the court all submitted  affidavits and publications by Rautureau Apple Shoe were not sufficient to prove that Mr Rautureau was the real author of above mention designs. The court accepted, however, that the designs are original because they are produced through creative combination of already existing design elements.

At length the court ruled that there is no copyright infringement because Mr Rautureau's design are not identical to those of Sonia Rykie.

This decision shows how important is for every author to collect proper evidences for its authorship in France. 

Source: JIPLP.

Peugeot Citroen защити своя марка от средата на 20 век срещу нелоялна конкуренция - Peugeot Citroen protect it's mark from the mid-20th century against unfair competition

Европейският съд излезе с решение по дело T-327/12. Делото касае опит на Simca Europe Ltd да регистрира европеска марка SIMCA за клас 12. Марката е регистрирана. Peugeot Citroen подават искане за заличаване на марката на основание по-ранни права върху марка SIMCA.
OHIM заличава марката.  Peugeot Citroen са използвали тази марка до 70 години на 20 век. Марката обаче е придобила високи нива на известност сред потребителите.
Поради това обвиненията на Peugeot Citroen, че новозаявената марка, цели възползване от репутацията на известата им марка са приети за основателни.
Не са били предприети действия по отмяна на марките на Peugeot Citroen.
Съдът потвърждава това решение.

информация Marques Class 46.

English version

The European Court has taken a decision on T-327/12. It concerns an attempt of
Simca Europe Ltd to register an European trademark SIMCA for Class 12. The mark was registered. Peugeot Citroen brought a cancellation action against this mark based on earlier trademark rights for SIMCA in Class 12.

OHIM cancelled the mark. Peugeot Citroen had used the mark SIMCA till 1970's because of which this mark had serious level of reputation among consumers.

Because of this the Peugeot Citroen's accusations that the new mark was registered only to take advantages from the reputation of their famous mark, are accepted as real and right.

The Court upheld this decision.

information Marques Class 46.

Франция и Малта се присъединиха към Design View - France and Malta joined the Design View database

OHIM съобщава за присъединяването на базите данни за дизайни на Франция и Малта към общата база данни Design View. По този начин се предоставя достъп до над 700 000 френски дизайна и около 1500 малтийски дизайна.

Общият брой присъединили се държави вече е 15, а общият брой достъпни дизайни вече е приблизително 2 милиона.

English version

OHIM has reported about accession of France and Malta's  designs databases to the common database Design View. This provides access to over 700 000 French designs and about 1,500 Maltese designs. The total number of joined countries is now 15, and the total number of available designs is now approximately 2 million.

Италия е на път да въведе законодателство закрилящо съдържанието свързано с новини - Italy is about to introduce legislation protecting the news content

Италия е на път на въведе законодателство относно защитата на съдържание касаещо новинарски емисии, публикации и тн.

Според IP Kat италианското правителство вече е одобрило план, наречен Destinazione Italia,    според който ще бъде въведено нова право закрилящо съдържанието касаещо новини. Това право прилича леко на нов вид сродно на авторското право и представлява следният следният текст, който не е окончателен:

"Where rights are expressly reserved, reproduction, communication to the public and, in any case, use, including partial (use), in any way or medium, including indexing or aggregation in any way - whether (analogue or) digital - of press content, including medium and editorial context, which is published in print, online, TV- or radio-broadcast or made available to the public by other means, is allowed only following agreement between the relevant rights holder(s), or relevant representatives of rightsholders authorised to do so, and the user(s), or relevant representatives of users authorised to do so. Lacking agreement over terms of use, including economic use, such terms are defined by AGCOM upon request of interested parties."

Предстой да видим дали Италия ще въведе това законодателство по подобие на Франция, Германия и Белгия.

информация на IP Kat.

English version

Italy is about to introduce legislation on the protection of news content.According to the IP Kat Italian government has approved a plan called Destinazione Italia, under which will be introduced a new law protecting the news content. This may look like a slightly new form of related copyright right and represents the following text that is not final:"Where rights are expressly reserved, reproduction, communication to the public and, in any case, use, including partial (use), in any way or medium, including indexing or aggregation in any way - whether (analogue or) digital - of press content, including medium and editorial context, which is published in print, online, TV-or radio-broadcast or made available to the public by other means, is allowed only following agreement between the relevant rights holder (s), or relevant representatives of rightsholders authorised to do so, and the user (s), or relevant representatives of users authorised to do so. Lacking agreement over terms of use, including economic use, such terms are defined by AGCOM upon request of interested parties. "We will see weather Italy will introduce this legislation as this has already happened in France , Germany and Belgium.information on IP Kat.
information IP Kat.

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по делото Pinckney - The European Court rules in the Pinckney's case

Европейският съд излезе с решение по дело C‑170/12. Делото касае следното:

Г‑н Pinckney, който живее в Тулуза (Франция), твърди, че е автор, композитор и изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск от групата Aubrey Small.

След като установява, че посочените песни са били възпроизведени без неговото разрешение на компакт диск (CD), щампован от Mediatech в Австрия и впоследствие продаван от британските дружества Crusoe или Elegy чрез различни уебсайтове, достъпни от домашния му адрес в Тулуза, г‑н Pinckney предявява иск срещу Mediatech на 12 октомври 2006 г. пред Тribunal de grande instance, Тулуза, за да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял от нарушаването на авторското му право.

Mediatech повдига възражение за липса на компетентност на френските юрисдикции. С определение от 14 февруари 2008 г. съдията, отговарящ за подготовката на делото за разглеждане в Tribunal de grande instance, Тулуза, отхвърля това възражение, с мотива че само по себе си обстоятелството, че г‑н Pinckney е можел да закупи въпросните дискове от домашния си адрес във Франция от уебсайт, достъпен за потребителите във Франция, е достатъчно за установяването на съществена връзка между фактите и твърдените вреди, която обосновава компетентността на сезирания съд.

Mediatech обжалва това решение като твърди, че посочените CD са били щамповани в Австрия, където е седалището му, по заявка на британско дружество, което ги продава през уебсайт. Поради това Mediatech счита, че компетентни са само било юрисдикциите по седалището на ответника, което се намира в Австрия, било тези по мястото на настъпване на вредата, тоест тези по мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно Обединеното кралство.

С решение от 21 януари 2009 г. Cour d’appel, Тулуза, обявява, че Тribunal de grande instance, Тулуза, не разполага с компетентност, поради това че седалището на ответника се намира в Австрия, а мястото на настъпване на вредата не може да е Франция, и постановява, че не необходимо да се разглежда съответната отговорност на Mediatech и на дружествата Crusoe или Elegy, тъй като не се твърди, че последните се явяват съучастници в действията на Mediatech.

Г‑н Pinckney подава касационна жалба срещу това решение, като се позовава на нарушение на член 5, точка 3 от Регламента. Той твърди, че са налице основания за обявяване на френския съд за компетентен и че жалбата му е била отхвърлена неправилно.

При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 5, точка 3 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт,

–  лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция,

или

– освен това е необходимо това съдържание или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор?

2)  Трябва ли на първия въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?“.

Решението на съда:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка на сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към която тя принадлежи.

English version

The European Court has ruled in Case C-170/12. The case concerns the following:

 

Mr Pinckney, who lives in Toulouse (France), claims to be the author, composer and performer of 12 songs recorded by the group Aubrey Small on a vinyl record.

When he discovered that those songs had been reproduced without his authority on a compact disc (CD) pressed in Austria by Mediatech, then marketed by United Kingdom companies Crusoe or Elegy through various internet sites accessible from his residence in Toulouse, Mr Pinckney brought an action, on 12 October 2006, against Mediatech before the Tribunal de grande instance de Toulouse (Regional Court, Toulouse) seeking compensation for damage sustained on account of the infringement of his copyrights.

Mediatech challenged the jurisdiction of the French courts. By order of 14 February 2008, the judge preparing the case for trial at the Tribunal de grande instance de Toulouse dismissed that plea of lack of jurisdiction on the ground that the very fact that Mr Pinckney had been able to purchase the records concerned at his residence in France from an internet site accessible to the French public was sufficient to establish a substantial connection between the facts and the alleged damage, justifying the jurisdiction of the court seised.

Mediatech appealed against that judgment, arguing that the CDs had been pressed in Austria, where its headquarters is situated, at the request of a United Kingdom company which marketed them through an internet site. Thus, it claimed, the only courts having jurisdiction are the courts of the place of the defendant’s domicile, which is in Austria, or the courts of the place where the damage was caused, that is the place where the alleged infringement was committed, in the United Kingdom.

By a judgment of 21 January 2009, the Cour d’appel de Toulouse (Court of Appeal, Toulouse) held that the Tribunal de grande instance de Toulouse lacked jurisdiction on the ground that the defendant is domiciled in Austria and the place where the damage occurred cannot be situated in France, and that there was no need to examine the liability of Mediatech and Crusoe or Elegy in the absence of any allegation of collusion between them and Mediatech.

Mr Pinckney brought an appeal in cassation against that judgment, relying on Article 5(3) of the Regulation. He argued that the French courts have jurisdiction and that his action was wrongly rejected.

In those circumstances the Court of cassation decided to stay its proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

1.      Is Article 5(3) of … [the Regulation] to be interpreted as meaning that, in the event of an alleged infringement of copyright committed by means of content placed online on a website,

–      the person who considers that his rights have been infringed has the option of bringing an action to establish liability before the courts of each Member State in the territory of which content placed online is or has been accessible, in order to obtain compensation solely in respect of the damage suffered on the territory of the Member State before which the action is brought,

or

–      does that content also have to be, or to have been, directed at the public located in the territory of that Member State, or must some other clear connecting factor be present?

2.      Is the answer to Question 1 the same if the alleged infringement of copyright results, not from the placing of dematerialised content online, but, as in the present case, from the online sale of a material carrier medium which reproduces that content?’

The Court's decision is:

Article 5(3) of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that, in the event of alleged infringement of copyrights protected by the Member State of the court seised, the latter has jurisdiction to hear an action to establish liability brought by the author of a work against a company established in another Member State and which has, in the latter State, reproduced that work on a material support which is subsequently sold by companies established in a third Member State through an internet site also accessible with the jurisdiction of the court seised. That court has jurisdiction only to determine the damage caused in the Member State within which it is situated.