Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑160/15 GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc., Britt Geertruida Dekker. Делото касае следното:
По поръчка на Sanoma, което издава списанието Playboy,
на 13 и 14 октомври 2011 г. фотографът г‑н C. Hermès прави процесните
снимки, които трябва да излязат в декемврийския брой на това списание за
2011 г. Във връзка с това г‑н Hermès предоставя на Sanoma изключително
разрешение за публикуване на тези снимки в списанието. Той също така
разрешава на Sanoma да упражнява правата и правомощията, произтичащи от
неговото авторско право.
GS
Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от
този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и
журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи
безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го
прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.
На
26 октомври 2011 г. редакцията на сайта GeenStijl получава от лице,
използващо псевдоним, съобщение с хипервръзка към електронен файл, качен
на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com
(наричан по-нататък „сайтът Filefactory“). Този електронен файл съдържа
процесните снимки.
Същия
ден Sanoma предупреждава дружеството майка на GS Media да не допуска
разпространението на процесните снимки на сайта GeenStijl.
На
27 октомври 2011 г. на сайта GeenStijl е публикуван материал за тези
снимки на г‑жа Dekker със заглавие: „[…]! Голи снимки на […] Dekker“,
придружен от част от една от процесните снимки и завършващ с текста „А
сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху
придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат
към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да
заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените
снимки.
Същия
ден Sanoma изпраща на GS Media имейл, с който го приканва да потвърди,
че хипервръзката към процесните снимки е премахната от сайта GeenStijl.
GS Media не изпълнява това искане.
Процесните снимки, намиращи на сайта Filefactory, обаче са свалени от този сайт по искане на Sanoma.
С
писмо от 7 ноември 2011 г. юрисконсултът на Sanoma и др. отправя до GS
Media покана да свали от сайта GeenStijl материала от 27 октомври
2011 г., включително хипервръзката, снимките, който този материал
съдържа, както и коментарите, публикувани от интернет потребителите на
същата страница на сайта.
Същия
ден на сайта GeenStijl е публикуван материал за спора във връзка със
снимките между GS Media и Sanoma и др. Материалът завършва с изречението
„Обновено: още не сте видели голите снимки на [г‑жа Dekker]? Те са
ТУК“. И този материал съдържа хипервръзка, която е към уебсайта
Imageshack.us, където също могат да се видят една или повече от
процесните снимки. Впоследствие обаче операторът на този уебсайт също
изпълнява искането на Sanoma да свали снимките от този сайт.
Трети
материал, озаглавен: „Чао-чао, да се сбогуваме с Playboy“, който отново
съдържа хипервръзка към процесните снимки, се появява на сайта
GeenStijl на 17 ноември 2011 г. Впоследствие посещаващите форума на този
сайт интернет потребители посочват в този форум нови връзки към други
сайтове, на които може да се видят процесните снимки.
През декември 2011 г. процесните снимки са публикувани в списание Playboy.
Sanoma
и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам,
Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на
хипервръзки и на част от една от процесните снимки на сайта GeenStijl GS
Media е нарушило авторското право на г‑н Hermès и е действало
противоправно спрямо Sanoma и др. rechtbank Amsterdam (Районен съд
Амстердам) уважава иска в по-голямата му част.
Gerechtshof
te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия) отменя това
решение, като приема, че с поставянето на хипервръзки на сайта GeenStijl
GS Media не е нарушило авторското право на г‑н Hermès, при положение че
още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в
интернет на сайта Filefactory. Този съд обаче приема, че с поставянето
на тези връзки GS Media е действало противоправно спрямо Sanoma и др.,
тъй като така е подтиквало посетителите на този сайт да разглеждат
неправомерно качените на сайта Filefactory снимки. Без тези хипервръзки
снимките не биха били лесно откриваеми. Освен това Gerechtshof te
Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) приема, че с качването на част от
една от процесните снимки на сайта GeenStijl GS Media е нарушило
авторското право на г‑н Hermès.
GS Media обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).
Sanoma
и др. подават насрещна жалба, в която се позовават по-специално на
решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76),
и поддържат, че предоставянето на интернет потребителите на връзка към
уебсайт, на който дадено произведение е качено без съгласието на
носителя на авторското право върху него, представлява публично
разгласяване. Освен това Sanoma и др. поддържат, че достъпът до
процесните снимки на сайта Filefactory е бил защитен чрез ограничителни
мерки по смисъла на посоченото решение, които интернет потребителите са
можели да заобикалят благодарение на намесата на GS Media и неговия сайт
GeenStijl, така че тази снимки били предоставени на разположение на
по-широка публика от тази, която нормално би имала достъп до тях на
сайта Filefactory.
При
разглеждане на насрещната жалба запитващата юрисдикция приема, че нито
решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76),
нито определение от 21 октомври 2014 г., BestWater (C‑348/13,
непубликувано, EU:C:2014:2315), позволява с да се заключи с достатъчна
степен на сигурност дали е налице „публично разгласяване“, когато
произведението действително е било публикувано по-рано, но без
съгласието на носителя на авторското право.
От
една страна, от тази практика на Съда следва, че трябва да се прецени
дали разглежданата намеса позволява да се стигне до публика, която не
може да се счита за част от публиката, за която носителят на авторското
право е дал съгласието си, подход, който е съвместим с изключителното
право на носителя на авторското право да използва произведението си. От
друга страна, когато дадено произведение е вече достъпно за широката
публика в интернет, поставянето на хипервръзка към сайта, където то вече
се намира, всъщност не позволява да се стигне до нова публика. Освен
това следва да се вземе предвид, че в интернет могат да се намерят в
изобилие произведения, публикувани без съгласието на носителя на
авторското право. За оператора на даден уебсайт, който възнамерява да
постави на този сайт хипервръзка към друг сайт, където се намира дадено
произведение, невинаги е лесно да провери дали авторът е дал съгласие за
предишното публикуване на произведението.
Запитващата
юрисдикция отбелязва също така, че с насрещната жалба се поставя и
въпросът какви условия трябва да са изпълнени, за да става въпрос за
„ограничителни мерки“ по смисъла на решение от 13 февруари 2014 г.,
Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76). В това отношение тази
юрисдикция отбелязва, че процесните снимки не са били неоткриваеми в
интернет преди GS Media да постави хипервръзката на сайта GeenStijl, но
не са били и лесно откриваеми, така че с поставянето на тази връзка на
своя сайт то в голяма степен е улеснило достъпа до тези снимки.
При
тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на
Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните
преюдициални въпроси:
„1) a) Налице
ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от
Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското
право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e
оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с
оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично
разположение без разрешението на носителя на авторското право?
б) Във
връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било
предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на
носителя на авторското право?
в) От
значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало
да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за
публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a)
уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така
не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на
носителя на авторското право?
2) a) При
отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли
е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към
който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са
публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че
поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на
произведението?
б) От
значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото
хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към
който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет
потребителите?
3) Следва ли при
отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети
предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се
предоставя достъп до произведение, което не е било преди това
предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на
авторското право?“.
Решението на съда:
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.
