Европейският съд излезе с решение по дело C‑484/14 Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH. Делото касае:
Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.
Той
поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до
предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да
предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на
предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не
е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти
от съседни магазини, минувачи и съседи.
Около
4 септември 2010 г. г‑н Mc Fadden преименува мрежата си от
„mcfadden.de“ на „freiheitstattangst.de“, като се позовава на протестна
проява за защита на личните данни и против прекомерния контрол от страна
на държавата.
По
същото време посредством поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на
публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално
произведение без съгласието на притежателите на правата върху него.
Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може
да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата
мрежа.
Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение.
На 29 октомври 2010 г. Sony Music отправя предупреждение до г‑н Mc Fadden за защита правата му върху звукозаписа.
След като получава предупреждението, г‑н Mc Fadden предявява пред запитващата юрисдикция отрицателен установителен иск (negative Feststellungsklage).
В отговор Sony Music предявява няколко насрещни иска срещу г‑н Mc
Fadden, първо, за обезщетение за вреди на основание пряката му
отговорност за нарушението на правата върху звукозаписа, второ, за
преустановяване на нарушението на правата под заплаха от наказание,
трето, за възстановяване на разходите по отправяне на предупреждението и
съдебните разноски.
С
неприсъствено решение от 16 януари 2014 г. запитващата юрисдикция
отхвърля иска на г‑н Mc Fadden и уважава насрещните искове на Sony
Music.
Г‑н Mc
Fadden обжалва решението, като поддържа, че разпоредбите от германското
право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31,
изключват ангажирането на отговорността му.
В
рамките на производството по обжалване Sony Music предявява като главно
искане да се потвърди неприсъственото решение, а при условията на
евентуалност, ако запитващата юрисдикция не признае пряката отговорност
на г‑н Mc Fadden — същият да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди
на основание германската съдебна практика относно косвената отговорност
(Störerhaftung) на поддържащите безжична локална мрежа лица, тъй
като не взел мерки за защита на безжичната си локална мрежа,
позволявайки по този начин на трети лица да нарушат правата на Sony
Music.
Видно
от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция е склонна да
приеме, че нарушението на правата на Sony Music не е извършено лично от
г‑н Mc Fadden, а от неизвестен потребител на безжичната му локална
мрежа. При все това запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира
косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като
същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на
нарушението. Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали
освобождаването от отговорност по член 12, параграф 1 от Директива
2000/31, транспониран в германското право с член 8, параграф 1, първо
изречение от Закона за електронните медии, не възпрепятства въобще
ангажирането на отговорността на г‑н Mc Fadden.
При
тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд, Мюнхен I)
решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални
въпроси:
„1) Следва ли член 12,
параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 във връзка с
член 2, буква а) от тази директива и във връзка с член 1, точка 2 от
Директива 98/34, изменена с Директива 98/48, да се тълкува в смисъл, че
изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага
националният съд да установи:
а. дали
конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на
доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу
възнаграждение, или
б. дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение, или
в. дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение?
2) Следва
ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31
да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до
комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в
съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил
резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа
(например до интернет)?
3) Следва
ли член 12, параграф 1, във връзка с член 2, буква б) от Директива
2000/31 да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по
смисъла на посочения член 2, буква б), е достатъчно услугата на
информационното общество да е просто фактически предоставена на
разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на
разположение [отворена безжична локална мрежа] WLAN , или освен това е
необходимо да е налице и „рекламиране“?
4) Следва
ли член 12, параграф 1, , първа част от изречението от Директива
2000/31 да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за
пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при
първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са
нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на
съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по
предупреждението и на съдебните разноски?
5) Следва
ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 12,
параграф 3 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че държавите
членки нямат право да разрешават на националния съд в рамките на исково
производство по съществото на спора да налага забрана на доставчиците на
достъп да извършват занапред действия, с които да дават възможност на
трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен
достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет
платформите за обмен на файлове?
6) Следва
ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31
да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в
главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от
Директива 2000/31 трябва да се прилага по аналогия към правото да се
иска забрана на съответните действия?
7) Следва
ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 2,
буква б) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че изискванията
към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на
информационното общество?
8) При
отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания
следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на
тълкуването на член 2, буква б) от Директива 2000/31?
9) Следва
ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31,
предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно
право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от
Хартата на основните права на Европейския съюз), предвид установените в
директиви 2001/29 и 2004/48 правила, както и предвид свободата на
информацията и основното право на стопанска инициатива в Съюза (член 16
от Хартата на основните права на Европейския съюз), да се тълкува в
смисъл, че допуска националният съд [...] да постанови решение, с което,
като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му
забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна
интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско
право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен
на файлове (peer-to-peer), като по силата на това решение
доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки
конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана?
[10)] Важи
ли това и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни
тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с
парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка
комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне
на защитено с авторско право произведение, при положение че това е
установено [...] още в самото начало, а [...] не едва в производството
по принудително изпълнение или в административно-наказателното
производство?“.
Решението на съда:
1) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на
информационното общество, и по-специално на електронната търговия на
вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с
член 2, буква а) от същата директива и с член 1, точка 2 от Директива
98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за
определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на
техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, трябва да се
тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство,
предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се
в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа,
представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на първата
разпоредба, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на
стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.
2) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че за да
може визираната в тази разпоредба услуга, състояща се в предоставяне на
достъп до комуникационна мрежа, да се счита за предоставена, достъпът
не трябва да надхвърля рамките на технически, автоматичен и пасивен
способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация, като не
се налага да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.
3) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че
условието по член 14, параграф 1, буква б) от същата директива не се
прилага по аналогия към споменатия член 12, параграф 1.
4) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 2, буква б) от
същата директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не съществуват други
изисквания, освен посочените в тази разпоредба, на които доставчикът на
услуги за достъп до комуникационна мрежа трябва да отговаря.
5) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да
може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп
до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети
лица за нарушение на правата му, както и искане за възстановяване на
разходите за отправяне на предупреждение или за съдебните разноски по
делото по това искане за обезщетение за вреди. При все това обаче
посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска това
лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението,
както и за плащане на разходите за отправяне на предупреждение и на
съдебните разноски по делото срещу доставчик на достъп до комуникационна
мрежа, чиито услуги са използвани за извършване на нарушението, ако
исканията целят или следват приемането на разпореждане от национален
орган или съд, с което на доставчика се забранява да позволява
продължаването на нарушението.
6) Член 12,
параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от
същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи
от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви
2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на
скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство,
която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа,
позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети
лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет
връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез
интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато
доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за
съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до
една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при
условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират,
за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат
анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е
така.
