Европейският съд излезе с решение по дело C‑124/18 P Red Bull GmbH срещу EUIPO. Делото касае цветови марки и по точно:
Red Bull подава заявка за регистрация на следното съчетание от два цвята като такива:
На 30 юни 2003 г. жалбоподателят представя допълнителни документи за доказване на придобития чрез използване отличителен характер на тази марка. На 11 октомври 2004 г. жалбоподателят представя за нея следното описание:
„Исканата защита обхваща синия цвят (RAL 5002) и сребристия цвят (RAL 9006). Съотношението между цветовете е приблизително 50 % на 50 %“.
Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 32 „Енергийни напитки“.
Марката е регистрирана на 25 юли 2005 г. с отбелязване, че отличителния ѝ характер е придобит чрез използване, и с описанието, посочено по-горе.
На 20 септември 2013 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на марката за недействителна.
В подкрепа на искането си дружеството твърди, от една страна, че марката не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като графичното ѝ изображение не съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, и от друга страна, че описанието на марката — в което се посочва, че съотношението между двата цвята, от които тя се състои, е „приблизително“ 50 % на 50 % — позволява множество различни съчетания, поради което потребителите не биха могли да приложат отново със сигурност опита от вече извършени покупки.
По отношение на дело T‑102/15 — на 1 октомври 2010 г. жалбоподателят подава в EUIPO втора заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на същото съчетание от два цвята като такива за същите стоки.
Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 48/2011 от 29 ноември 2010 г.
На 22 декември 2010 г. проверителят издава уведомление за неспазване на формалните изисквания и иска от жалбоподателя да уточни „съотношенията, в които двата цвята ще бъдат нанасяни (например в равни съотношения) и как ще изглеждат“.
На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят съобщава на проверителя, че „[в] съответствие с уведомлението [му] от 22 декември 2010 г. информира EUIPO […], че двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.
На 8 март 2011 г. втората марка е регистрирана на основание придобит чрез използване отличителен характер, като са посочени цветовете „син (Pantone 2747 C), сребрист (Pantone 877 C)“ и е дадено следното описание: „Двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.
На 27 септември 2011 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на недействителност на марката, като твърди, от една страна, че същата не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че изразът „поставени един до друг“ може да се разбира по много различни начини, а описанието на марката не посочва начина на подреждане, по който двата цвята ще бъдат нанасяни върху стоките, и следователно не е пълно, ясно и точно.
С две решения от 9 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява за недействителни въпросните две марки (наричани по-долу „спорните марки“) на основание по-специално че не са достатъчно точни. Всъщност отделът по отмяна се основава на факта, че те допускат множество различни съчетания, а това не позволява на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки.
Red Bull обжалва двете решения пред апелативния състав на EUIPO.
С две решения от 2 декември 2014 г. (наричани по-долу „спорните решения“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите, като по същество приема, че графичното представяне на спорните марки, разглеждано заедно с придружаващото ги описание, не отговаря на установените в решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), изисквания за точност и дълготрайност, съгласно които в съчетанията от цветове трябва да има систематично подреждане, свързващо съответните цветове по предварително определен и еднообразен начин. Всъщност според първи апелативен състав на EUIPO спорните марки позволяват подреждане на двата цвята в множество различни съчетания, създаващи много различно цялостно впечатление.
Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда въпросните марки не изпълняват изискванията на законодателството и съдебната практика, тъй като приложените описания се указват по надлежен и безспорен начин как тези означения се представят реално, така че да обозначават съответните стоки. Това поражда възможност за различни комбанации на знаците в потребителското съзнание, което е в разрез с представата за търговска марка.