Използването на марка, като декоративен елемент може да застраши нейната защита в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑323/21 Castel Frères срещу Shanghai Panati Co., което ни показва колко важно е една марка да бъде използвана, като доминиращ знак за търговски произход върху опаковките на стоките.

Делото касае следната регистрирана от Castel Frères фигуративна европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване от китайската компания Shanghai Panati Co. 

Приведени са доказателства за използване на марката върху етикети на продукти по следния начин:

Първоначално EUIPO отхвърля искането но след това Апелативния борд го потвърждава. Причината за това е, че марката се използва по начин, който нарушава нейната отличителна способност.

Решението е потвърдено и от съда. Основният и доминиращ елемент в посоченият етикет е словната част Dragon de Chine допълнен с изображение на дракон. Регистрираната фигуративна марка присъства, само като страничен допълващ елемент в малък шрифт. 

От тази гледна точка повечето от потребителите в ЕС, които не са запознати с китайската азбука, биха възприели този начин на използване на знака, като декоративен, асоцииращ с Азия,а не като отличителен знак за търговски произход.

Казусът показва колко важно е една регистрирана марка да бъде използвана по виден и ясен начин върху опаковките на продуктите. При подобен казус Apple загуби спор относно използването на марка Think Different. 

Red Bull атакува успешно португалска марка с изображение на бик

Red Bull спечели казус касаещ изображение на бик със словна част, като интересното в случая е факта, че успешният край е постигнат на база налична репутация на притежаваните от компанията марки.

Две физически лица заявяват следната португалска марка през 2020 в класове 25 и 41:

Срещу тази марка е подадена опозиция от Red Bull на основание серия по-ранни марки в същите класове, като за марките е претендирана и репутация:

Патентното ведомство отхвърля опозицията, тъй като приема марките за несходни.

При обжалването съдът отменя решението на ведомството. Според съда марките имат нужната степен на сходство. От една страна словните елементи Red Bull и Bulls са сходни във визуално, фонетично и концептуално отношение. Изображенията на бикове също са сходни. Имайки предвид доказаната репутация на по-ранните марки, която разширява обхвата на закрилата, съдът заключава, че марките са достатъчно сходни за да създадат объркване в потребителското съзнание.

Източник: Paulo Monteverde or Joana Cunha Reis for Lexology.

Звук от отваряне на кен не може да бъде регистриран, като марка в ЕС

Общият съд на Европейския съд се произнесе по дело T‑668/19 Ardagh Metal Beverage Holdings GmbH & Co. KG срещу EUIPO, което касае отличителност на звукова марка.

Това е може би първото дело което разглежда въпроса за оценката на присъщата отличителност на заявени звукови марки.

Казусът касае заявена звукова марка от Ardagh Metal Beverage Holdings в следните класове 6, 29, 30, 32, 33.

Марката представлява звук на отваряне на метален кен с газирана напитка. Може да чуете марката тук.

EUIPO отказва регистрацията й на абсолютни основания - липса на присъща отличителност.  Според ведомството този звук е прекалено обикновен и част от ежедневието, тоест не притежава отличителен характер.

Освен това той не може да представлява оснавание за покупка, тъй като потребителите могат да го разпознаят едва след това но не и преди покупката.

Решението е обжалвано.

Съдът приема, че довода на EUIPO за присъщата липса на отличителност на знака на база аналогия с трийзмерни марки е неправилен. Словна или звукова марка могат да представляват знак, който да не зависи от външния вид на продукта, поради което референцията с изикванията за защита на трийзмерни марки е неправилна.

Съдът отхвърля и разбирането на EUIPO, че марката не може да индикира търговски произход поради факта, че потребителите могат да я разпознаят след покупката. Фактът че звукът се възприема само при консумация на продукта не означава, че потребителят не го възприема като търговски индикатор и в момента на покупка, което най-вероятно се случва, като мотивация за покупката.

В същото време обаче Съдът приема, че заявеният знак не може да бъде търговска марка поради факта, че сам по себе си той не се отличава значително от типичният звук при отваряне на кенчета с напитки. 

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Не всеки слоган за мляко може да бъде търговска марка в ЕС

Шведската компания Oatly AB, която предлага продукти заместители на млякото, загуби спор с EUIPO по отношение на заявка за европейска марка "IT’S LIKE MILK BUT MADE FOR HUMANS" заявена за класове 18, 25, 29, 30, 32.

Марката е отказана на абсолютни основания - липса на отличителност. Според EUIPO този слоган има директен рекламен и хвалебствен характер, поради което не може да бъде знак разпознаван, като търговски източник от потребителите.

Oatly AB привеждат довода, че марката е сугестивна, изисква определена мисловна дейност от потребителите за да могат да разберат смисълът й, тоест че става дума за мляко но не в класическия му вариант от животински произход.

EUIPO отхърля този аргумент, като приема, че значението на марката е напълно описателно, тоест че става дума за заместител на млякото, което се разбира директно от потребителите.

Решението е в етап на обжалване пред Общия съд на ЕС.

Този казус е показателен за крехкия характер на сугестивните марки. В случая на Doublemint, марката е регистрирана макар да има конкретно значение на двойна мента, но реално потребителите трябва да се замислят какво означава това, тоест какво е единичното ниво на мента и има ли такъв измерител.

Източник: Marks & Clerk - Heather Williams for Lexology.

Нова база данни за географски означения от цял свят

Marques Class 46 съобщава новината за нова база данни за търсене на географски означения предоставена от EUIPO.

GIView е база от налични над 5000 географски означения от цял свят. Те могат да бъдат търсени, както по тяхното наименование, така и по страна. Резултатите могат да бъдат видяни, като лист или като карта на света с отбелязване на държавите, където географските означения за защитени.

Повече информация може да откриете във видеото по-долу.

Търговска марка Lehman Brothers е все още активна въпреки фалита на известната банка

Интересен казус от САЩ показва как една търговска марка, която не се използва активно от години може все още да бъде защитена.

Конкретният случай касае небезизвестната инвестиционна банка Lehman Brothers, която беше в центъра на световната икономическа криза от 2008 година. След нейният фалит, марките Lehman Brothers са придобити от Barclays Capital, която ги лицензира обратно на   Lehman Brothers за целите на процедурата по ликвидация на компанията.

Друга компания Tiger Lily Ventures Ltd заявява през 2013 година марка Lehman Brothers за бира и спиртни напитки, както и барове и ресторанти. 

Защитата на марките на Barclays изтича и те заявяват нова марка по-късно през 2013 година, като подават опозиция срещу заявената марка на основание по-ранно използване на марка Lehman Brothers, налична репутация на марката и възможност за объркване на потребителите и асоцииране с притежателят на по-ранната марка. Както е известно в САЩ правата върху търговската марка са базирани на нейното реално използване на пазара.

Tiger Lily Ventures конткрират, че марките на Barclays са изоставени и не са използвани особено за посочените стоки.

Апелативният борд на американското патентно ведомство, обаче приема, че това не е така. Макар марките да не се използват за финансови услуги са налични различни ликвидационни дейности свързани с Lehman Brothers изискващи финансови операции и продажба на активи.

Поради тази причина не може да се приеме, че използването на марките е преустановено напълно.

Бордът приема заявената марка за идентична на по-ранните. По отношение на стоките и услугите, Бордът счита, че макар Lehman Brothers, като марка да е използвана за финансови услуги, често подобни големи компании използват брандовете си и за други стоки и ислуги, включително напитки, храни и други рекламни и мърчандайзинг активности.

Поради тази причина е много вероятно клиентите на Tiger Lily Ventures да направят връзка с инвестиционната банка  Lehman Brothers имайки предвид и нейната все още налична разпознаваемост и репутация на пазара.

Източник: Ira S. Sacks and Rachel B. Rudensky - Akerman LLP 

Дали потребителите могат да се объркат между вина NOSECCO и PROSECCO?

Интересен казус от Великобритания относно опозиция срещу търговска марка и силата на едно географско означение.

Казусът касае опит на Les Grands Chais De France да регистрира международна марка  NOSECCO в клас 32 - безалкохолни вина; безалкохолни пенливи вина.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Consorzio di Tutela della Denominazione di Origine Controllata Prosecco на основание регистрирано географско означение за PROSECCO.

Както е известно PROSECCO е вино произвеждано по традиционнен начин само в някои области на Италия.

Патентното ведомство на Великобритания потвърждава опозицията е отказва регистрация на марка NOSECCO. Причината е във визуалното и фонетично сходство на значите, предназначени за идентични стоки.

Според Les Grands марките не са сходни с оглед различното начало. Патентното ведомство обаче припомня, че защитата на географски означения касае и сходни наименования особено ако има риск потребителите да направят връзка с традиционното означение. В случая репутацията на PROSECCO  е доказана по безспорен начин на територията на страната, поради което има риск потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно продуктите обозначени с наименованието NOSECCO.

Източник: Claire Keating - Marks & Clerk.

Притежател на марка може да води съдебни дела за обезщетение дори след нейната отмяна - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑622/18 AR срещу Cooper International Spirits LLC, St Dalfour SAS, Établissements Gabriel Boudier SA. Делото касае следното:

Жалбоподателят в главното производство търгува с алкохол и спиртни напитки.

На 5 декември 2005 г. той подава заявка за регистрация на полуфигуративна марка „SAINT GERMAIN“ пред Национален институт за индустриална собственост, Франция.

Тази марка е регистрирана на 12 май 2006 г. под номер 3 395 502 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 33, които стоки и услуги съответстват по-специално на алкохолни напитки (с изключение на бира), сайдер, дижестиви, вина и спиртни напитки, както и алкохолни екстракти или есенции.

След като научава, че Cooper International Spirits предлага на пазара ликьор от бъз с наименованието „St-Germain“, произвеждан от St Dalfour и от Etablissements Gabriel Boudier, на 8 юни 2012 г. жалбоподателя в главното производство предявява иск срещу тези три дружества пред Окръжен съд Париж, Франция за нарушение на правата върху марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация.19      В друго, успоредно развило се съдебно производство, с решение от 28 февруари 2013 г. Окръжен съд Нантер, Франция, постановява частичната отмяна на марката „SAINT GERMAIN“ на жалбоподателя в главното производство, считано от 13 май 2011 г. Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Версай, Франция от 11 февруари 2014 г., което е влязло в сила.

Пред Окръжен съд Париж жалбоподателя в главното производство поддържа исканията си във връзка с установяването на нарушение за периода преди отмяната на марката, а именно от 8 юни 2009 г. до 13 май 2011 г.

Тези искания са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд Париж от 16 януари 2015 г., с мотива че откакто е заявена, въпросната марка изобщо не е била използвана.

Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Париж, Франция от 13 септември 2016 г.

За да мотивира това решение, Апелативен съд Париж, Франция отбелязва по-специално че доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в главното производство, не са достатъчни, за да се установи, че марката „SAINT GERMAIN“ е била реално използвана.

Въз основа на това Апелативен съд Париж, Франция заключава, че жалбоподателят в главното производство няма основание да твърди, че е засегната функцията да гарантира произход на марката, нито да се позовава на нарушение на изключителното право на използване, което марката му предоставя, и още по-малко на засягане на свързаната с инвестициите функция на марката, доколкото при липсата на каквото и да е използване на тази марка, използването от конкурент на идентичен на марката знак не може да възпрепятства съществено нейното използване.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение, с мотива че Апелативен съд Париж, Франция е нарушил членове L 713-3 и L 714-5 от Кодекса за интелектуална собственост.

В подкрепа на това основание той изтъква, че всичките му искания във връзка с установяването на нарушение са отхвърлени неправилно, с мотива че не е доказал реалното използване на марката „SAINT GERMAIN“, въпреки че нито правото на Съюза, нито Кодексът за интелектуална собственост предвиждат, че в петгодишния период след регистрацията на марка притежателят ѝ трябва да докаже използването на тази марка, за да се ползва от защитата на правото относно марките. Впрочем в областта на нарушението на права върху марка вероятността от объркване в съзнанието на потребителите се преценявала абстрактно с оглед на предмета на регистрацията, а не по отношение на конкретно състояние на пазара.

Напротив, ответниците в главното производство твърдят, че дадена марка изпълнява основната си функция само когато притежателят ѝ я използва действително за обозначаване на търговския произход на стоките или услугите, посочени в регистрацията, и че когато марката не се използва в съответствие с нейната основна функция, притежателят не би могъл да се оплаква от каквото и да е нарушение или от каквато и да е вероятност от засягане на тази функция.

Най-напред Касационен съд, Франция посочва, че касационното основание, с което е сезиран, не критикува факта, че Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е разгледал нарушението с оглед не на възпроизвеждането на марката, а на нейната имитация, което предполага наличието на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите. Той подчертава, че съгласно националното право преценката за наличието на такава вероятност е суверенно правомощие на съдилищата, които разглеждат спора по същество, като от своя страна Cour de cassation (Касационен съд) е компетентен само да преценява редовността на обжалваното съдебно решение с оглед на приложимото право.

Касационен съд посочва, че що се отнася до нарушенията чрез имитация, Съдът е приел, че използването на знак, идентичен или подобен на марката, който поражда вероятност от объркване у потребителите, засяга или може да засегне основната функция на марката и че макар функцията на марката за указване на произход не е единствената нейна функция, която заслужава защита срещу посегателства от трети лица (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 39), защитата срещу нарушения чрез възпроизвеждане е абсолютна и се отнася не само до нарушенията на основната функция на марката, но и до други нейни функции, по-специално функциите, свързани с комуникацията, инвестициите или рекламата, и е по-широка от защитата, предвидена в случаите на нарушения чрез имитация, за чието прилагане е необходимо да бъде доказано наличието на вероятност от объркване и следователно засягане на основната функция на марката (решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58 и 59).

Касационен съд посочва също че Съдът е уточнил, че винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за целите на рекламата или инвестициите (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 40).

Той добавя, че в светлината на тази съдебна практика изглежда, че когато става въпрос, както в случая, да се преценява нарушение чрез имитация, трябва да се установи единствено дали има засягане на основната функция на марката поради вероятността от объркване.

В това отношение Касационен съд посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), Съдът е приел, че що се отнася до започването на реалното използване на марката член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, осигуряват на притежателя ѝ гратисен период, през който той може да се позовава на предоставените му с нея изключителни права, съгласно член 9, параграф 1 от този регламент, за всички стоки и услуги, без да е необходимо да доказва такова използване. Това предполага, че през този период обхватът на правото, предоставено на притежателя на марката, трябва да се преценява с оглед на стоките и услугите, посочени в регистрацията на марката, а не в зависимост от използването на тази марка, което притежателят е могъл да прилага през този период.

Касационен съд обаче подчертава, че делото в главното производство се различава от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), тъй като в случая правото на притежателя на марката е било отменено поради неизползване на тази марка през петгодишния период след регистрацията на посочената марка.

При това положение възниква въпросът дали притежателят на марка, който никога не я е използвал и чиито права върху нея са отменени след изтичането на петгодишния период, предвиден в член 10, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95, може да твърди, че тъй като трето лице е използвало идентичен или сходен знак в петгодишния период след регистрацията на неговата марка, е била засегната нейната основна функция, и вследствие на това да поиска обезщетение за вреди.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, първа алинея и член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка със съображение 6 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки възможност да позволят на притежателя на марка, чиито права върху нея са отменени при изтичането на петгодишния период, считано от регистрацията ѝ, поради това че не е използвал реално тази марка в съответната държава членка за стоките или услугите, за които е била регистрирана, да запази правото си да иска обезщетение за вреди, претърпени поради това че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, който може да бъде объркан с неговата марка.

Общият съд на ЕС откри сходство между марки за вино

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑239/19 Vinos de Arganza, срещу Nordbrand Nordhausen GmbH. Делото касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за клас 33 - вино:

Срещу тази заявка е подадена опозиция на основата на по-ранна словна немска марка BELCANTO в клас 33 - алкохолни напитки.

EUIPO потвърждава опозицията. Доводите за това са наличието на идентичност между стоките от една страна и сходство на знаците от друга. Марките са сходни във визуално и фонетично естество и неотрални в концептуално, тъй като двете думи нямат конкретно значение за потребителите в Германия.

Съдът потвърждава това решение.

Интересното в този казус е че обикновенно практиката при сравнение на подобни знаци е да отделя по-голямо значение на началото им, което в случая е различно. Тук обаче преценката е, че поради идентичността на стоките и най-вече фонетичното сходство е възможно да се породи объркване сред потребителите относно двете марки.

Red Bull загуби цветно дело в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑124/18 P Red Bull GmbH срещу EUIPO. Делото касае цветови марки и по точно:

Red Bull подава заявка за регистрация на следното съчетание от два цвята като такива:

На 30 юни 2003 г. жалбоподателят представя допълнителни документи за доказване на придобития чрез използване отличителен характер на тази марка. На 11 октомври 2004 г. жалбоподателят представя за нея следното описание:

„Исканата защита обхваща синия цвят (RAL 5002) и сребристия цвят (RAL 9006). Съотношението между цветовете е приблизително 50 % на 50 %“.

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 32 „Енергийни напитки“.

Марката е регистрирана на 25 юли 2005 г. с отбелязване, че отличителния ѝ характер е придобит чрез използване, и с описанието, посочено по-горе.

На 20 септември 2013 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на марката за недействителна.

В подкрепа на искането си дружеството твърди, от една страна, че марката не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като графичното ѝ изображение не съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, и от друга страна, че описанието на марката — в което се посочва, че съотношението между двата цвята, от които тя се състои, е „приблизително“ 50 % на 50 % — позволява множество различни съчетания, поради което потребителите не биха могли да приложат отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

По отношение на дело T‑102/15 — на 1 октомври 2010 г. жалбоподателят подава в EUIPO втора заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на същото съчетание от два цвята като такива за същите стоки.

Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 48/2011 от 29 ноември 2010 г.

На 22 декември 2010 г. проверителят издава уведомление за неспазване на формалните изисквания и иска от жалбоподателя да уточни „съотношенията, в които двата цвята ще бъдат нанасяни (например в равни съотношения) и как ще изглеждат“.

На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят съобщава на проверителя, че „[в] съответствие с уведомлението [му] от 22 декември 2010 г. информира EUIPO […], че двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 8 март 2011 г. втората марка е регистрирана на основание придобит чрез използване отличителен характер, като са посочени цветовете „син (Pantone 2747 C), сребрист (Pantone 877 C)“ и е дадено следното описание: „Двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 27 септември 2011 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на недействителност на марката, като твърди, от една страна, че същата не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че изразът „поставени един до друг“ може да се разбира по много различни начини, а описанието на марката не посочва начина на подреждане, по който двата цвята ще бъдат нанасяни върху стоките, и следователно не е пълно, ясно и точно.

С две решения от 9 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява за недействителни въпросните две марки (наричани по-долу „спорните марки“) на основание по-специално че не са достатъчно точни. Всъщност отделът по отмяна се основава на факта, че те допускат множество различни съчетания, а това не позволява на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

Red Bull обжалва двете решения пред апелативния състав на EUIPO.

С две решения от 2 декември 2014 г. (наричани по-долу „спорните решения“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите, като по същество приема, че графичното представяне на спорните марки, разглеждано заедно с придружаващото ги описание, не отговаря на установените в решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), изисквания за точност и дълготрайност, съгласно които в съчетанията от цветове трябва да има систематично подреждане, свързващо съответните цветове по предварително определен и еднообразен начин. Всъщност според първи апелативен състав на EUIPO спорните марки позволяват подреждане на двата цвята в множество различни съчетания, създаващи много различно цялостно впечатление.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда въпросните марки не изпълняват изискванията на законодателството и съдебната практика, тъй като приложените описания се указват по надлежен и безспорен начин как тези означения се представят реално, така че да обозначават съответните стоки. Това поражда възможност за различни комбанации на знаците в потребителското съзнание, което е в разрез с представата за търговска марка.

Bacardi спечели дело в Турция за търговска марка, която не използва

Mutlu Köse публикува интересна новина за Marques Class 46 относно съдебната практика в Турция в казуси свързани с неизползване на регистрирани търговски марки.

Конкретният спор касае иск от страна на Bacardi срещу турският производител на напитки KIRBIYIK FREEZER за имитация на притежавана от компанията марка BREEZER. 

В отговор турската компания иска отмяна на марката на Bacardi поради неизползването й за период от 5 години.

Bacardi никога не са използвали марката си в страната, макар тя да е регистрирана от 2001 година. Причината за това е изискване на турското законодатество, което не позволява продажбата на коктелни напитки с наличие на алкохол в страната, за каквито именно се използва марка BREEZER по света.

Съдът в страната приема, че това е обективна причина за неизползването на марката и отхвърля искането на турската компания, като същевременно уважава иска на Bacardi за нарушаване на права върху марка BREEZER.

Защо марка SPRITE има проблем с JallaXXXXXX в Норвегия?

Tom Ekeberg (Zacco) пубикува интересна статия за Lexology относно разгорял се спор между Coca Cola и норвежката компания за напитки OM, която опитва да използва марка JALLASPRITE. Американската компания възразява срещу това използване н резултат на което OM променя марката си на JallaXXXXXX.

Въпреки това обаче Coca Cola завежда съдебно дело с обвинение, че използването на JALLASPRITE нарушава права върху нейна регистрирана по-ранна марка SPRITE. От друга сдтрана използването на JallaXXXXXX също засяга нейните права, тъй като SPRITE е общоизвестна марка, поради което OM се опитва да се възползва от нейната репутация. За потребителите ще е ясно че XXXXX означава зачеркване на думата SPRITE, използвана преди това от OM.

Съдът отказва да издаде заповед за преустановяване използването на марка JALLASPRITE, тъй като норвежката компания вече е предприела действие за преустановяване на използването.

По отношение на марка JallaXXXXXX, обаче съдът се съгласява с позицията на Coca Cola и издава заповед за преустановяване на използването й от OM.

Причината за това е че норвежката компания опитва да извлече маркетингови дивиденти от наличият казус комуникирайки на потребителите чрез различни медии необходимостта от промяна на марката й, натискът от страна на Coca Cola за това и факта, че с ХХХХХ прикрива думата SPRITE. Поради това съдът приема че потребителите свързват JallaXXXXXX с по-ранната марка SPRITE възползвайки се от нейната репутация.

Monster Energy загуби опозиция срещу изображение на крака

Производителят на енергийни напитки Monster Energy загуби опозиция срещу следната заявена в клас 32 (бири, бири с ниско съдържание на алкохол; безалкохолни напитки, сиропи и препарати за приготвяне на напитки; с изключение на енергийните напитки) марка във Великобритания:

Срещу тази заявка Monster противопоставя фамилия от по-ранни европейски марки в клас 32 (безалкохолни напитки):

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията. Доводите за това са, че визуално и концептуално марките не са достатъчно сходни за да причинят объркване сред потребителите. Доката заявената марка представлява изображение на крака, то по-ранните марки представляват драскотини от нокти на животно. Въпреки че и двата знака могат да бъдат интерпретирани, като буквата М, това не е достатъчно за да преодолее разликите между тях.

Текстът на решението може да откриете тук.

Източник: WIPR.

Red Bull спечели казус относно барбекю марка във Великобритания

Red Bull спечели опозиция във Великобритания срещу следната заявена национална марка за клас 11 барбекю, грилове и пелети.

Опозицията е основана на по-ранна словна марка Red Bull и на следната комбинирана марка, за клас 11:

Според патентното ведомство на Великобритания е налице фонетично сходство между марките. Думите BBQ Grills в по-късната марка нямат нужната тежест да разграничат марката поради неотличителният им характер. С оглед на това е много вероятно потребителите да произнасят само първата част от марката.

От концептуална гледна точка, марките са силно сходни, докато от визуална марките не са сходни поради различното си графично представяне.

По-ранните марки на Red Bull за в пет годишният срок за използване поради, което въпросът за тяхното реално използавне в клас 11 не стой на дневен ред.

В своето заключение, ведомството приема марките за сходни до степен да създадът объркване в потребителите относно свързаност на компаниите, които ги използват.

Източник: WIPR.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 

Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.

Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.

Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

Starbucks спечели дело срещу марка Coffee rocks

Starbucks спечели дело T‑398/16 пред Общия съд на Европейския съюз касаещо спор относно заявена европейска марка Coffee rocks заявена за клас 43.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията, като счита марките за несходни поради разликите във фонетично, смислово и визуално естество.

Общият съд обаче анулира това решение. Според съда заявената марка е сходна в елементите и структурата си на фамилията от марки представена от Starbucks.

Макар доминиращите елементи в марките да се различават, определянето на сходството не трябва да се базира само на тях, а трябва да вземе предвид и марките, като цяло.

С оглед на това съда намира наличие на сходство по отношение на графичното представяне на марките, което е достатъчно основание за разглеждане и на доказателствата за придобитата репутация на марките.

Оценявайки марките в тяхната цялост, съда приема, че е налице достатъчна степен на сходство, която може да доведе до объркване на потребителите.

Един Schweppes два собственика - решение на Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело C‑291/16 Schweppes SA срещу Red Paralela SL. Делото е интересно и важно тъй като касае случаите в които идентична марка е ползвана от различни собственици на различни територии. Делото касае следното:

Знакът „Schweppes“ е световноизвестен, по-специално за напитката „тоник“, която има множество разновидности. Този знак не е предмет на една-единствена регистрация като марка на Европейския съюз, а е регистриран отдавна като национална словна и фигуративна марка във всяка от държавите — членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство (EИП). Тези национални марки са по същество идентични.

Първоначално всички марки „Schweppes“, регистрирани в ЕИП (наричани по-нататък „паралелните марки“), са собственост на Cadbury Schweppes.

През 1999 г. Cadbury Schweppes прехвърля на дружество Coca-Cola/Atlantic Industries (наричано по-нататък „Coca-Cola“) част от тези паралелни марки, сред които регистрираните в Обединеното кралство. Cadbury Schweppes остава притежател на останалата част от тези паралелни марки, сред които регистрираните в Испания.

На картата по-долу в тъмен цвят са показани държавите — членки на ЕИП, и съседните държави, в които Coca-Cola притежава марките „Schweppes“:

След редица придобивания и преструктурирания паралелните марки, запазени от Cadbury Schweppes, понастоящем са собственост на Schweppes International Ltd, учредено по правото на Обединеното кралство дружество.

Последното дружество предоставя на Schweppes изключителна лицензия върху процесните по главното производство испански паралелни марки.

Schweppes и Schweppes International са контролирани от Orangina Schweppes Holding BV, учредено по нидерландското право дружество, което оглавява групата Orangina Schweppes.

На 29 май 2014 г. Schweppes предявява срещу Red Paralela иск за нарушение на испанските паралелни марки, като твърди, че ответниците по главното производство са внесли и разпространявали в Испания бутилки тоник, носещи марката „Schweppes“ с произход от Обединеното кралство. Според Schweppes всъщност търгуването в Испания е незаконосъобразно, защото тези бутилки тоник са произведени и пуснати на пазара не от него или с негово съгласие, а от дружеството Coca-Cola, което по мнение на Schweppes няма никаква икономическа или правна връзка с групата Orangina Schweppes. В този контекст Schweppes поддържа, че с оглед на идентичността на разглежданите знаци и стоки потребителят не е в състояние да различи търговския произход на тези бутилки.

В своя защита Red Paralela се позовава на изчерпването на правото на марка, което по отношение на продуктите „Schweppes“ с произход от държави — членки на Съюза, където Coca-Cola е притежател на паралелните марки, произтичало от мълчаливо съгласие. Освен това Red Paralela твърди, че между Coca-Cola и Schweppes International безспорно съществуват правни и икономически връзки при съвместното използване на знака „Schweppes“ като универсална марка.

Съгласно констатациите на запитващата юрисдикция релевантните за настоящото дело факти са следните:

– въпреки че е притежател на паралелните марки само в една част от държавите — членки на ЕИП, Schweppes International поддържа цялостен облик на марката „Schweppes“,

– Coca-Cola, която е притежател на паралелните марки, регистрирани в останалите държави — членки на ЕИП, допринася за поддържането на цялостния облик на тази марка,

– този цялостен облик води до объркване на съответните испански потребители по отношение на търговския произход на продуктите „Schweppes“,

– Schweppes International отговаря за европейския уебсайт, посветен специално на марката „Schweppes“ (www.schweppes.eu), който съдържа не само обща информация за продуктите с тази марка, но и връзки към различни местни уебсайтове, и по-специално към британския уебсайт, който се управлява от Coca-Cola,

– Schweppes International, което не притежава права върху марката „Schweppes“ в Обединеното кралство (където марката е собственост на Coca-Cola), посочва на своя уебсайт британския произход на марката,

– Schweppes и Schweppes International използват в рекламата си изображението на продуктите „Schweppes“ с британски произход,

– в Обединеното кралство Schweppes International рекламира и предоставя на клиентите информация за продуктите „Schweppes“ в социалните мрежи,

– представянето на продуктите „Schweppes“, които се предлагат на пазара от Schweppes International, е много сходно — и дори в някои държави членки, като Дания и Нидерландия, идентично — на това на продуктите „Schweppes“ с британски произход,

– Schweppes International, чието седалище е в Обединеното кралство, и Coca-Cola мирно съществуват съвместно на територията на Обединеното кралство,

– след прехвърлянето през 1999 г. на част от паралелните марки на Coca-Cola двамата притежатели на паралелните марки в ЕИП са поискали на съответната си територия регистрацията на нови идентични или сходни марки „Schweppes“ за същите продукти (като например марката „SCHWEPPES ZERO“),

– въпреки че Schweppes International е притежател на паралелните марки в Нидерландия, използването на марката в тази държава (т.е. производството, бутилирането и предлагането на продукта на пазара) се осъществява от Coca-Cola като лицензополучател,

– Schweppes International не възразява продуктите „Schweppes“ с британски произход да бъдат предлагани онлайн в редица държави — членки на ЕИП, в които то е притежател на паралелните марки, като Германия и Франция; впрочем продукти „Schweppes“ се продават на цялата територия на ЕИП чрез уебсайтове, без разграничение на произхода;

– Coca-Cola не се противопоставя, въз основа на правата си върху паралелните марки, на заявката за регистрация от Schweppes International на промишлен дизайн на Общността, съдържащ словния елемент „Schweppes“.

Запитващата юрисдикция смята, че фактите по главното производство се различават значително от тези по делата, които са в основата на практиката на Съда относно изчерпването на правото на марка, и че тези факти могат да наложат нов размисъл за баланса между защитата на това право и свободното движение на стоки в рамките на Съюза.

При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil n° 8 de Barcelona (Търговски съд № 8 Барселона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?

Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?

3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?

4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:

–  двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,

–  двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или

–  двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?“.

Решението на съда:

Член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, разглеждан в светлината на член 36 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че е пречка притежателят на национална марка да се противопостави на вноса на идентични стоки, обозначени със същата марка и с произход от друга държава членка, където тази марка, първоначално собственост на същия притежател, понастоящем е притежавана от трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато след това прехвърляне

– притежателят — сам или координирайки марковата си стратегия с третото лице — е продължил активно и умишлено да създава впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, като така е довел до объркване или е задълбочил объркването у съответните потребители относно търговския произход на стоките, обозначени с тази марка,

или

– между притежателя и посоченото трето лице съществуват икономически връзки, в смисъл че те координират търговските си политики или се съгласуват с оглед упражняване на съвместен контрол върху използването на марката, така че имат възможността пряко или косвено да определят стоките, върху които се поставя посочената марка, и да контролират тяхното качество.

Coca Cola спечели съдебно дело относно шрифта на марките си

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑61/16 The Coca-Cola Company срещу EUIPO. Делото касае опит на сирийска компания да регистрира следната европейска марка за напитки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от страна на Coca Cola на основата на множество по-ранни марки за напитки, между които и:

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма опасност от объркване на потребителите поради разликите в марките. Решението е обжалвано пред съда, който го анулира и връща за преразглеждане. EUIPO отново отхвърля опозицията и решението отново е обжалвано.

Общият съд потвърждава становището си, че е EUIPO не е взело предвид приложените от Coca Cola доказателства за това, че компанията заявител се опитва да се възползва по нелоялен начин от репутацията на марките на Coca Cola използвайки сходен шрифт. Макар доказателствата да са били за използване на по-късната марка за държави извън ЕС, те е трябвало да бъдат взети предвид, когато се оценява подобен опит за нелоялно поведение.

Използване на „Champagne“ в наименования на храни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище относно дело C‑393/16 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу Aldi Süd Dienstleistungs-GmbH & Co.OHG. Делото касае следното:

В края на 2012 г. Aldi Süd — дружество дистрибутор на храни и други потребителски стоки в супермаркети — пуска за продажба произведен от Galana NV(10) продукт с название „Champagner Sorbet“, чийто състав включва 12 % шампанско. Опаковката на този продукт изглежда по следния начин:

CIVC предявява пред Landgericht München иск срещу Aldi Süd за преустановяване на употребата на ЗНП „Champagne“ с предлагания от него замразен продукт, тъй като я счита за нарушение на това ЗНП.

Осъдителният иск, който се основава на член 118м от Регламент № 1234/2007, е уважен от първоинстанционния съд, но е отхвърлен от Oberlandesgericht München (Върховния областен съд Мюнхен, Германия) във въззивното производство.

CIVC обжалва решението на въззивната инстанция пред запитващата юрисдикция. Последната е склонна да приеме, че употреба на ЗНП „Champagne“ за замразен продукт попада в приложното поле на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, тъй като терминът „шампанско“ се използва с търговска цел за обозначаването на десерт, който не съответства на спецификациите на вината, обхванати от ЗНП „Champagne“.

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че репутацията на ЗНП „Champagne“ може да оказва положително въздействие в израза „Champagner Sorbet“. Въпреки това тя изпитва съмнение дали е налице възползване от ЗНП по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, като се има предвид, че този израз съответства на навиците на потребителите при обозначаването на десерта със съдържание на вино от областта Champagne, чието количество е достатъчно, за да придаде на този десерт отличителност. Следователно би могло да се приеме, че не е налице използване на репутацията на ЗНП, ако — както е приела въззивната инстанция — съществува законен интерес от употребата на защитеното наименование.

Предвид възможността искът на CIVC да бъде основан на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция изпитва също и съмнението дали използването на ЗНП може да съставлява злоупотреба, имитация или позоваване с неправомерен характер. Същата отбелязва, че за целта това използване трябва да бъде неправомерно, поради което, при наличието на законен интерес, който го обосновава, ЗНП нямало да бъде нарушено.

На последно място, във връзка с довода на CICV, че Aldi Süd използва указанието „Champagner Sorbet“ по начин, който въвежда в заблуждение по смисъла на член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в приложното поле на посочената разпоредба попадат единствено случаите, когато заблуждаващото указание създава у потребителите погрешна представа относно географския произход на продукта, или същата обхваща заблуждаващите указания относно основните свойства на продукта.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) поставя на Съда следните въпроси:

„1) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитеното наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстаща на тези спецификации?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?

3) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?

4) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?“.

Становище на Главния адвокат:

„1) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти е приложим, когато в случай като разглеждания в главното производство ЗНП „Champagne“ се употребява за обозначаване на хранителен продукт, предлаган на пазара под названието „Champagner Sorbet“.

2) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали хранителният продукт „Champagner Sorbet“, съдържащ 12 % вино от Champagne, се възползва неправомерно от репутацията на ЗНП „Champagne“, запитващата юрисдикция трябва да провери дали е налице законен интерес, който обосновава употребата на посоченото ЗНП при търговското представяне на този продукт.

Фактори от значение за преценката за наличие на такова неправомерно използване са обстоятелството, че съставката, защитена със ЗНП „Champagne“ и добавена в хранителния продукт, придава отличителност на последния, както и елементите от опаковката и етикетирането, каращи потребителя да свързва този продукт със ЗНП „Champagne“.

3) Член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че за преценката дали продуктът „Champagner Sorbet“ се позовава на ЗНП „Champagne“ по смисъла на посочената разпоредба, запитващата юрисдикция трябва да провери дали предвид неговото обозначаване и търговско представяне у средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, се създава представа, че този продукт притежава качествата и престижа, присъщи на защитеното наименование.

4) Член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 не се прилага само за неверните или въвеждащите в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт“.