Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑484/18 Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG, GF
срещу Institut national de l’audiovisuel. Делото касае следното:
INA е публичноправна организация на Френската държава с промишлен и търговски характер, която отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. На това основание той осигурява по-специално съхраняването на аудиовизуалните архиви на продуцентите на аудиовизуални произведения, каквито са националните дружества за програмни предавания, и допринася за използването им.
PG и GF са правоприемници на ZV, музикант, починал през 1985 г.
През 2009 г. PG и GF установяват, че INA е пуснал без тяхно разрешение за продажба на своя онлайн магазин видео и звукозаписи, възпроизвеждащи изпълнения на ZV от периода 1959—1978 г. От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тези видео и звукозаписи са били произведени, а след това излъчени от национални дружества за програмни предавания.
На 28 декември 2009 г. PG и GF предявяват срещу INA иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, за да получат обезщетение за твърдяното нарушение на притежаваните от тях права на артист изпълнител
С решение от 24 януари 2013 г. Първоинстанционен съд Париж,Франция уважава иска. Той по-специално приема, че прилагането на изменения член 49 не освобождава INA от задължението да получи предварително разрешение от артиста изпълнител, за да може да използва записите на негови изпълнения. Така целта на колективните споразумения, предвидени в последната разпоредба, е само да определи възнагражденията, дължими за новото използване, при условие че съответните артисти изпълнители са дали разрешение за първото използване. В настоящия случай обаче INA не представил доказателство за такова разрешение. С решение от 11 юни 2014 г. Апелативен съд Париж, Франция, сезиран от INA, по същество потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство.
С решение от 14 октомври 2015 г. Касационен съд, Франция отменя частично решението на Апелативния съд. Според него апелативният съд неправилно приел, че за прилагането на въпросния дерогиращ режим се изисква доказателство, че артистът изпълнител е дал разрешение за първото използване на неговото изпълнение, като по този начин добавил към закона условие, което той не съдържа.
С решение от 10 март 2017 г., постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационна инстанция, Апелативен съд Версай, Франция отхвърля исканията на PG и GF. Всъщност този съд по същество счита, че измененият член 49 установява само в полза на INA обикновена презумпция, че артистът изпълнител е дал предварително съгласие, която може да бъде оборена, и следователно не поставя под въпрос изключителното право на артиста изпълнител. Посочените в този член споразумения със синдикалните организации не им дава предоставеното на артиста изпълнител право „да разрешават или забраняват“, а има за цел единствено да определи неговото възнаграждение.
PG, GF, както и встъпилото по своя инициатива в производството пред Cour d’appel de Versailles Spedidam обжалват решението на този съд пред запитващата юрисдикция. Последната посочва, че има съмнения относно съвместимостта с членове 2, 3 и 5 от Директива 2001/29 на правния режим, предвиден в изменения член 49.
При тези условия Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, [буква] а) и член 5 от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в [изменения] член 49 да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?“
Решение на съда:
Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.
