Марка OSCAR продължава да е валидна в ЕС след атака за неизползване

Ако една марка е регистрирана в ЕС но е за бизнес модел свързан с държава извън ЕС, при какви обстоятелства използването на марката ще бъде прието за осъществено на територията на ЕС.

Това е въпросът на който Апелативният борд на EUIPO отговори наскоро по спор R 1841/2021-5, OSCAR.

Казусът касае искане за отмяна поради неизползване на регистрацията на европейска марка OSCAR в клас 41 - развлекателни и образователни услуги, а именно провеждане на годишна церемония по награждаване за признание за изключителни постижения във филмовата индустрия.

EUIPO отхвърля искането, като приема, че марката е използвана на територията на Европейския съюз. 

Макар известната филмова церемония по награждаване да се осъществява в Лос Анжлесик, САЩ, марка OSCAR е била обект на множество рекламни компании, таргетиращи потребители в Европа. Рекламата сама по себе си е вид използване на марката.

Освен това притежателят на марката е предоставил серия от лицензии към телевизионни организации в ЕС за излъчване на церемонията, което също представлява използване на марката.

Излъчваната церемония е била гледана от милионни европейски потребители, като сама по себе си тя представлява развлекателна услуга.

Апелативният борд потвърждава това решение и искането на отмяна е отхвърлено.

Преди време EUIPO излезе с аналогично заключение и по отношение предоставяне на хотелски услуги на територията на ЕС от хотел, който се намира в друга държава.

Mary Poppins може да бъде марка, която не е свързана с Disney?

Интересен казус от Япония за използване на имена на персонажи и филми, като търговски марки.

Японската компания  Mary Poppins Inc., която предлага услуги свързани с грижа за деца, регистрира успешно през 2014 година словна марка MARY POPPINS в страната за клас 45.

През 2019 Disney подават искате за заличаване на въпросната марка на основание облагодетелстване от известността и репутацията на популярния филм на компанията  “Mary Poppins”. По този начин според Disney съществува възможност потребителите да асоциират заявената марка с Disney, като компания, би увредило обществения интерес и морал и би се възползвало по недобросъвестен начин от репутацията на по-ранната известна марка.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията. Макар да се признава наличие на репутация свързана с филма и персонажа “Mary Poppins”, според ведомството Disney не използват, това име като източник на търговски произходл

Фактът че името е използвано върху мърчандайзинг продукти продавани в магазините на Disney не е досаттъчен за да се приеме, че то представлява търговска марка за определени стоки и услуги. Поради това ведомството приема, че е малко вероятно потребителите да приемат, че “Mary Poppins” е марка на Disney за посочените услуги в клас 45.

Източник: Masaki MIKAMI, Mark IP Law.

Възнаграждения за звукозаписи - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело по дело C‑147/19 Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A. срещу Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI), Artistas Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE).

Делото касае заплащане на възнаграждения за звукозаписи и има следната предистория:

На 29 юли 2010 г. AGEDI и AIE предявяват пред търговски съд Мадрид, Испания иск срещу дружество Atresmedia, за да бъде то осъдено да им плати обезщетение за действия по публично съобщаване на публикувани с търговска цел звукозаписи или възпроизвеждания на такива звукозаписи, осъществени между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г. по управляваните от Atresmedia телевизионни канали, както и за неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи във връзка с тези действия по публично съобщаване.

Тъй като Търговски съд Мадрид обявява иска за неоснователен, AGEDI и AIE обжалват решението на този съд пред Окръжен съд Мадрид, Испания, който отменя това решение и изцяло уважава искането им.

Atresmedia подава касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Мадрид пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция отбелязва, че жалбата се отнася изключително до въпроса дали публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, извършено от Atresmedia по телевизионните му канали, дава право на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в испанското право в член 108, параграф 4 и член 116, параграф 2 от LPI, които в правото на Съюза съответстват на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. По-специално тази юрисдикция отбелязва, че трябва да прецени дали от момента, в който публикуван с търговска цел звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис е бил(о) включен(о) или „синхронизиран(о)“ в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, артистите изпълнители и съответните продуценти на звукозаписи могат да изискват такова еднократно справедливо възнаграждение.

Същата юрисдикция добавя, че тъй като AGEDI и AIE искат от Atresmedia обезщетение за публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, осъществено между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г., към спора по главното производство ratione temporis са приложими както Директива 92/100, така и Директива 2006/115.

При това положение Върховен съд, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 и 2006/115, възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение?

2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудио-визуален запис, съдържащ кинематографично или аудио-визуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.

MILLENNIALFALCON катострофира след спор за търговски марки в САЩ

Lucasfilm Entertainment Company спечели опозиция в САЩ срещу заявена марка “MILLENNIALFALCON” в клас 41: „развлекателни услуги от рода на музикални изпълнения на живо от музикални групи, продуцентски услуги и музикални записи“.

Марката е заявена от Ilan Moskowitz, който прави пародийно музикалнво шоу критикуващо корпоративната култура, включително и тази на Дисни.

Lucasfilm противопоставят по-ранна регистрирана марка MILLENNIUM FALCON в клас 28: "играчки".

В допълнение обаче компанията предоставя серия от доказателства за дългогодишното използване на своята марка не само за играчки но и за различни забавни програми, тематични паркове, мърчандайзинг продукти включително и музикални програми. Предоставени са данни за обем продажби и сключени множество лицензии свързани с марката.

Както е известно MILLENNIUM FALCON е името на известния космически кораб от филмите за Междузвездни войни, придобили изключителна популярност по цял свят в последните близо 40 години.

Заявителят на марката твърди, че тя не е сходна поради разликите в буквите на първата дума, както и пароди факта, че използването е за различни канали и с пародиен смисъл.

USPTO не се съгласява с тези доводи и приема марките са силно сходни. Макар заявената марка да съдържа три различни букви IAL в първата си част, то значението създавано от думите е сходно.

По отношение на стоките и услугите, макар по-ранната марка да е регистрирана само за играчки то нейното използване е за много по-широк кръг от стоки и услуги, което е доказано с предоставените лицензии и примери за използването й (в САЩ правото върху марка възниква на база на нейното реално използване).

Поради това USPTO счита, че е налице сходство между марките в степен да причини объркване в потребителите, които могат да предполажат, че заявената марка се използва на база разрешение от страна на притежателят на по-ранната марка.

Източник:Ankara Patent Bureau - Cansu ÇATMA BİLEN and Önder Erol Ünsal for Lexology.

Адрес означава само пощенски такъв в случаи на авторскоправни нарушeния - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. То касае следната предистория:

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

През 2013 г. и 2014 г. тези произведения са качени на интернет сайта www.youtube.com — управлявана от YouTube платформа, в която потребителите могат да публикуват, да гледат и да споделят видеоматериали (наричана по-нататък „платформата YouTube“). Така там въпросните произведения са гледани десетки хиляди пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят набор от данни за всеки от качилите тези произведения потребители (наричани по-нататък „съответните потребители“).

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който от тях се изисква само да посочат име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване. Освен това съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки, и за използването на тези данни в цялата група.

След като страните в спора по главното производство единодушно заявяват, че спорът в първоинстанционното дело относно имената и пощенските адреси на съответните потребители е официално уреден, Constantin Film Verleih, което получило само фиктивни потребителски имена, иска YouTube и Google да бъдат задължени да му предоставят допълнителна информация.

Тази допълнителна информация се отнася, от една страна, до адресите на електронната поща и номерата на мобилните телефони, както и до IP адресите, използвани от съответните потребители за качване на файловете, заедно с точния момент на това качване, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на качването, а от друга страна, до IP адреса, последно използван от тези потребители за достъп до техния профил в Google, за да получат достъп до платформата YouTube, също с точния момент на достъпа, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на достъпа.

Със своето решение от 3 май 2016 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. С решение от 22 август 2018 г., постановено по неговата жалба, Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

Запитващата юрисдикция счита, че изходът от двете ревизионни обжалвания зависи от тълкуването на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, и в частност от отговора на въпроса дали поисканата от Constantin Film Verleih допълнителна информация попада в обхвата на понятието „адреси“ по смисъла на тази разпоредба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.

Дори и изписано на японски "Момичето на Бонд" не може да бъде чуждо притежание

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус свързан с регистрирана марка “BOND GIRL” изписана на японски в katakana в клас 41: организиране на семенири:

Срещу тази регистрирана марка, носителят на правата върху персонажите от филмите за Джеймс Бонд Danjaq, LLC подава искане за заличаване на основата на известния персонаж Момичето на Бонд от филмите за супер агентът.

Патентното ведомство заличава марката на основание  противоречие с обществения ред и добрите нрави.

Според ведомството “BOND GIRL” е персонаж станал известен на потребителите от 1962г., свързан с популярните филми.

С оглед приведените доказателства за неговото използване в страната, за различни рекламни и мърчандайзинг цели и предоставяните лицензии за това, Ведомството счита, че регистрацията му от трето лице е в противоречие на обществения интерес.

Интересното в случая, е че патентното ведомстно не разглежда терминът, като знак за търговски произход притежание на  Danjaq, LLC.

Източник: Masaki Mikami

IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.

Изрично съгласие на артист-изпълнител - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑484/18 Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG, GF

срещу Institut national de l’audiovisuel. Делото касае следното:

INA е публичноправна организация на Френската държава с промишлен и търговски характер, която отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. На това основание той осигурява по-специално съхраняването на аудиовизуалните архиви на продуцентите на аудиовизуални произведения, каквито са националните дружества за програмни предавания, и допринася за използването им.

PG и GF са правоприемници на ZV, музикант, починал през 1985 г.

През 2009 г. PG и GF установяват, че INA е пуснал без тяхно разрешение за продажба на своя онлайн магазин видео и звукозаписи, възпроизвеждащи изпълнения на ZV от периода 1959—1978 г. От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тези видео и звукозаписи са били произведени, а след това излъчени от национални дружества за програмни предавания.

На 28 декември 2009 г. PG и GF предявяват срещу INA иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, за да получат обезщетение за твърдяното нарушение на притежаваните от тях права на артист изпълнител

С решение от 24 януари 2013 г. Първоинстанционен съд Париж,Франция уважава иска. Той по-специално приема, че прилагането на изменения член 49 не освобождава INA от задължението да получи предварително разрешение от артиста изпълнител, за да може да използва записите на негови изпълнения. Така целта на колективните споразумения, предвидени в последната разпоредба, е само да определи възнагражденията, дължими за новото използване, при условие че съответните артисти изпълнители са дали разрешение за първото използване. В настоящия случай обаче INA не представил доказателство за такова разрешение. С решение от 11 юни 2014 г. Апелативен съд Париж, Франция, сезиран от INA, по същество потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство.

С решение от 14 октомври 2015 г. Касационен съд, Франция отменя частично решението на Апелативния съд. Според него апелативният съд неправилно приел, че за прилагането на въпросния дерогиращ режим се изисква доказателство, че артистът изпълнител е дал разрешение за първото използване на неговото изпълнение, като по този начин добавил към закона условие, което той не съдържа.

С решение от 10 март 2017 г., постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационна инстанция, Апелативен съд Версай, Франция отхвърля исканията на PG и GF. Всъщност този съд по същество счита, че измененият член 49 установява само в полза на INA обикновена презумпция, че артистът изпълнител е дал предварително съгласие, която може да бъде оборена, и следователно не поставя под въпрос изключителното право на артиста изпълнител. Посочените в този член споразумения със синдикалните организации не им дава предоставеното на артиста изпълнител право „да разрешават или забраняват“, а има за цел единствено да определи неговото възнаграждение.

PG, GF, както и встъпилото по своя инициатива в производството пред Cour d’appel de Versailles Spedidam обжалват решението на този съд пред запитващата юрисдикция. Последната посочва, че има съмнения относно съвместимостта с членове 2, 3 и 5 от Директива 2001/29 на правния режим, предвиден в изменения член 49.

При тези условия Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, [буква] а) и член 5 от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в [изменения] член 49 да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?“

Решение на съда:

Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.

Marvel атакува BlackBerry за да защити асистентът на Тони Старк - Jarvis

Marvel подаде опозиция срещу опит на BlackBerry да регистрира търговска марка ‘Jarvis’ за клас 42 в САЩ.

Както е известно ‘Jarvis’ е името на персонаж - софтуерна програма асистент на Тони Старк, друг персонаж от филма "Железният човек".

Marvel притежава по-ранна търговска марка в клас 9:

"Компютърен приложен софтуер, който може да бъде изтеглен чрез глобални компютърни мрежи и електронни комуникационни мрежи за използване във връзка с мобилни компютри, мобилни телефони и таблетни компютри, а именно, софтуер за използване като гласово управляван персонален цифров помощник".

Според компанията марката й е придобила значителна репутация, тъй като е използвана не само за създаването на филмите за "Железният човек" и "Отмъстителите" но и за различни мърчандайзинг активности, като филмите на Lego, компютърни игри и др.

Сам по себе си този случай е доста интересен. От една страна имаме налична регистрирана търговска марка, която обаче представлява персонаж от комикси и филми. Въпросът е до каква степен може да се приеме, че тя е използвана за стоките за които е регистрирана, имайки предвид ролята и на измислен персонаж. Използването й за мърчандайзинг активности, част от които свързани със софтуер е определен довод но дали е достатъчен. Придобитата репутация свързана с филмите, на персонаж представляващ изкуствен интелект може ли да бъде достатъчна за спиране на последващи марки но вече за реални продукти и услуги?

Предстой да разберем.

Източник: WIPR (Marvel hits out at BlackBerry over ‘Jarvis’ TM)

Swatch надделя над Apple в Австралия

Apple не успя да спре регистрация на търговска марка ‘one more thing’, заявена от швейцарската компания Swatch в Австралия.

Основанието за опозицията е че тази фраза е използвана от Apple в презентация на нейни технологични продукти, поради което потрибетилите биха я свързали с компанията.

Според патентното ведомство на Австралия обаче, приложените доказателства касаят използване на фразата при лансиране на продукти от Apple само веднъж.

Ведомството счита, че подобно използване не съставлява основание за противопоставяне срещу регистрацията на по-късната марка.

От своя страна Swatch твърдят, че марката е вдъхновена от "Филм ноар" жанра в киното и по-конкретно от персонажа на дедектив Коломбо, който често използва тази враза при разкриване на престъпления.

Източник: WIPR.

Разкриване на информация от интернет доставчици при нарушаване на авторски права и разходите свързани с това

Върховният съд на Канада излезе с решение по делото Rogers Communications v Voltage Pictures, в което основният спорен момент е дали интернет доставчиците могат да претендират разходите свързани с разкриване на информация за потребители използващи техните услуги в случаи на нарушаване на права на интелектуална собственост.

Делото касае незаконно разпространяване на филми притежание на американската компания Voltage. С цел завеждане на съдебни дела срещу нарушителите, компанията изисква от канадския интернет доставчик Rogers предоставяне на информация за IP адресите и имената на нарушителите.

Макар Rogers да е съгласна да заркрие посочената информация, тя иска финансова компенсация свързана с нейните разходи по събирането и предоставянето на тази информация, на което американската компания се противопоставя.

Според решението на Върховният съд, в подобни случаи интернет доставчиците имат право да претендират разходи свързани с разкриване на тази информация стига тя да не е изискуема според изискванията на закона.

Например свръзването на IP адресите с реалните имена и адреси на нарушителите не е предвидено в законодателството в страната поради което разходите свързани с това могат да бъдат изискани от интернет доставчика.

Изночник: WIPR.

Ново съдебно дело относно Аватар - A new lawsuit concerning Avatar

Известният британски артист  Roger Dean заведе ново съдебно дело в Ню Йорк срещу James Cameron и продуцентите от FOX относно нарушаване на авторски права във връзка с филма Аватар.
Dean изказва претенции за това, че Cameron е използвал негови произведения при създаването на филма Аватар и по-конкретно формата на някой от дърветата във филма ( дървото Дом и дървото на Живота), както и плаващите острови.

Сходни образни елементи се съдържат в по-ранни художествени произведения на Dean. Търсеното обезщетение за това нарушение е 50 милиона долара.

Това е поредното съдебно дело касаещо филма Аватар. До момента общите обезщетения са на стойност 2,8 милиарда долара.
информация на The 1790 blog.

English version

The renowned British artist Roger Dean brought a new lawsuit in New York against James Cameron and  FOX concerning copyright infringement in connection with the movie Avatar.
Dean expresses his claims that Cameron has used his works in creating the movie Avatar and in particular the form of some of the trees in the film ( The Home tree and the Tree of life) and floating Islands. Similar images are contained in earlier artwork of Dean. He seeks compensation for copyright breach of 50 million dollars.
This is another lawsuit concerning the Avatar. So far the total amount for damages is $ 2.8 billion.
information of 1790 blog.

Марките и киното - Trademarks and movies

IP Kat публикува интересна статия касаеща участието на търговски марки в филми. Обикновенно това е вид маркетингова активност, която се използва от различни компании, които заплащат на производителите на филми да включат техния продукт и марка във филма.

Каква се случва обаче когато марката е била показана във филм без разрешението на нейния притежател?

Конкретния случай касае спор между Anheuser-Busch и Paramount Pictures. 

Paramount продуцира филмът "Flight" с участието на актьора Дезъл Уошинктън, чийто персонаж във филма консумира голямо количество бира, като на бутилките стой марката Budweiser.

Според Anheuser-Busch това създава лоша репутация на марката им.

В САЩ и Европа обаче законодателството не предвижда възможност за цензориране показването на марки в такива аудио-визуални произведения.

Повече по темата може да откриете тук.

English version

IP Kat has posted an interesting article regarding the participation of trademarks in films. Usually that kind of marketing activity is used by various companies who pay to film producers to include their product and brands in the films. 

But what happens when the trademark was shown in a movie without the permission of its owner? 

The particular case concerns a dispute between Anheuser-Busch and Paramount Pictures. 

Paramount produces the film called "Flight" starring actor Denzel Washington whose character consumes a lot of beer which bears the brand Budweiser. 

According to Anheuser-Busch this can create bad reputation of their brand. 

In the U.S. and Europe, however, the legislation does not provide a censorship for displaying brands in such audiovisual works.
More on this topic can be found here.

Disney купува Lucasfilm за 4,05 милиарда долара - Disney acquires Lucasfilf for 4,05 billion dollars

Disney обяви плановете си за покупка на една от емблематичните филмови компании на Холивуд, а именно притежаваната от Джорд Лукас Lucasfilm.

Сделката е оценявана на 4,05 милиарда долара. 

Заедно с покупката на компанията Disney придобива и авторските права върху едни от най-популярните филми за всички времена "Междузвездни войни" и "Индиана Джоунс".

Това е поредната голяма сделка на Disney след като през 2006 година закупи едно от най-известните анимационни студиа Pixar за 7,4 милиарда долара, а през 2009 закупи Marvel за 4 милиарда долара.

Една от основните причини за тези сделки е свързана с интелектуалната собственост на придобитите компании, най-вече авторските права върху огромното портфолио от филми и персонажи, чиито потенциал за бъдеща финансова възвръщаемост е огромен.

От своя страна Джорд Лукас става един от сериозните акционери в Disney.

Веднага след обявяването на сделката Disney оповестиха намерението си да направят продължение на трилогията  "Междузвездни войни", което ще стартира през 2015.

English version

Disney announced its plan for purchasing of one of the most emblematic Hollywood film companies namely Lucasfilm which is owned by George Lucas.
The deal is valued at 4,05 billion dollars.
Along with the purchase of the company Disney acquires copyrights of some of the most popular movies as "Star Wars"and "Indiana Jones".
That's another big deal for Disney after acquisition of Pixar for 7,4 billion dollars in 2006 and the deal for acquisition of Marvel for 4 billion dollars in 2009.
One of the main reasons for these deals is the relevant intellectual property in particular copyrights owned by Lucasfilm, Marvel and Pixar.  That copyright cover enormous portfolio of movies and characters which have great potential for future finance returns.
On the other hand George Lucas becomes one of the main shareholders in Disney.

Индия с нов закон за авторското право - India with a new copyright law

Индия въведе нов закон за авторското право след дълги дебати. Новият закон е съобразен с различните международни актове за защита на авторското право и сродните му права.

Според промените в закона фигурата на автора придобива по-голямо значение в отношенията с продуцентите. До момента авторите в Индия бяха в по-необлагодетелствана позиция.

Акцентът в промените е насочен особено много към авторите на музикални и аудио-визуални произведения.

Въвежда се е така нареченото допълнително заплащане на носителите на авторски права за последващо използване на техните произведения от радио и телевизионни оператори.

Въвеждат се различни изключения от авторскоправната защита, като например възможността студенти да използват различни произведения за образователни и изследователски цели. Това изключение обаче на засяга софтуера.

Друга възможност предвидена от закона е така наречената принудителна лицензия за обекти на авторски права в случай, че те са били публикувани навсякъде по света с изключение на Индия.

В раздела за наказания се предвижда до 2 години затвор за нарушаване на авторски права.

Повече информация може да откриете тук.

English version

India introduced a new copyright law after long debate. The new law is consistent with the various international treaties for the protection of copyright and related rights. According to changes in the law the figure of the author assuming a greater significance in dealing with producers. So far, the authors in India were in a disadvantaged position.
The emphasis on change is particularly directed to the authors of musical and audiovisual works.
It is Introduced so-called royalty for copyright holders for subsequent use of their works by radio and television operators.
The law providing various exceptions of copyright protection, such as the possibility of students to use a variety of works for educational and research purposes. This exception, however, doesn't affect the software.
Another option provided by law is called a compulsory license for copyrighted work if it has been published throughout the world except India. 
In the section on penaltiesit was  provided up to 2 years in prison for copyright infringement.
More information can be found here.

Viacom и Google може да си сътрудничат в бъдеще - Viacom and Google could cooperate in the future

The 1709 blog съобщава интересната новина на бъдещо сътрудничество между Google и Viacom.
Това е новина тъй като тези две компании до момента водеха помежду си едни от най-тежките и продължителни съдебни дела касаещи авторско право.
Viacom постоянно обвинява притежаваната от Google You tube за нарушаване на нейни авторски и сродни права чрез неспирното предлагане на достъп до различни нейни сериали и филми.
В момента обаче You Tube и свързаната с Viacom компания Paramount са се договорили за сътрудничество по общ проект. You Tube иска да създаде online платформа чрез която да се даде достъп до над 500 заглавия притежание на Paramount.
Освен с тази компания You tube има договорености и с още 5 основни филмови компании, както и с няколко по-малки студиа. Така общия брой на филмите които могат да бъдат гледани става над 9000. Цената на наема на един филм за 24 часа е около 3 долара в САЩ и Канада.
повече информация тук.

English version

The 1709 blog reports interesting news concerning future cooperation between Google and Viacom.
This is news because these two companies have been keeping constant litigation regarding copyrights.
Viacom accuses permanently You tube for violating of copyright and related rights by offering nonstop access to various series and movies owned by the company.
But now You Tube and related company to Viacom Paramount have agreed to cooperate on a new project. You Tube wants to create an online platform through which to provide access to over 500movies owned by Paramount.
Apart from this You tube has arrangements with another 5 major film companies, and several smaller studios. Thus the total number of films that can be viewed is 9000. Rental price for one movie for 24 hours is about $ 3 U.S. and Canada.
more information here.

Hasbro атакува Asus чрез трансформърс - Hasbro attack Asus by it's Transformers

Един класически пример за изключителната важност на предварителните проучвания и анализи при избор на нова марка, която да бъде пусната на пазара.
Наскоро Asus представи своя нов таблет хибрид “Transformer Prime”, които може да комбинира таблет с клавиатура към него.
Hasbro, водещ световен производител на детски играчки, притежава правата върху изключително популярната история на Трансформарите, както и множество марки по цял свят свързани с персонажите. През последните години бяха направени и филми преразказващи историята на роботите.
Поради това Hasbro завежда съдебно дело срещу Asus с обвинението че технологичната компания нарушава нейни права и черпи от имиджа на персонажите.
Резултатът от това дело ще бъде интересен. Факт е че персонажите на Hasbro придобиха сериозна популярност след лансирането им от Холивуд, така че надали би било проблем доказването на общоизвестността на марките притежавани от компанията.
Тъй като персонажите са роботи то и връзката с технологичния продукт на Asus е директна, тоест има база за приемане, че е налице недобросъвестност.

English version

A classic example of the extreme importance of preliminary research and analysis when choosing a new brand which to be launched on the market.
Asus has recently introduced its new hybrid tablet "Transformer Prime" which combined tablet with a keyboard.
Hasbro, the world's leading manufacturer of toys, owns the very popular story of Transformers and numerous trade marks worldwide related to the characters. In recent years there have been movies which retold the history of famous robots.
Therefore, Hasbro filed a lawsuit against Asus with the accusation that the tech company violates its rights and try to derive benefits from the characters.
The result of this lawsuit will be interesting. It is fact that the characters of Hasbro have gained significant popularity since their launch in Hollywood, so it wouldn't be a problem proving the reputation of the brands owned by the company.
Because the characters are robots the link with the Asus tech products is direct, that is the basis for its assumption that there is bad faith.

European project EUscreen was launched - Стартира европейският проект EUscreen

Европейският проект EUscreen стартира успешно, като част от програмата на Европейската комисия Euro­peana.
Чрез него ще се предоставя достъп до аудиовизуалното наследство на Европа.
Euro­peana от своя страна стартира през 2008 година, като предоставя online достъп до огромно количество европейски аудиовизуални, музикални произведения и произведения на литературата.
Повече информация може да откриете тук.

English version

The European project EUscreen started successfully as a part of the European Commission's program Europeana.
It will provide access to audiovisual heritage in Europa.
Europeana, in turn, launched in 2008, providing online access to a huge amount of European audiovisual, musical and literary works.
More information can be found here.

Warnings for Internet users in the U.S. - Предупреждения за интернет потребителите в САЩ

След дълго продължили дискусии и преговори американските интернет доставчици най-накрая склониха да подпишат “Memorandum of Understanding”, споразумение което има за цел предприемане на действия срещу нарушители на авторски права в интернет. AT&T, Cablevision Systems, Comcast, Time Warner и Verizon се съгласиха да си сътрудничат с the MPAA (The Motion Picture Association of America чийто членове са Disney, Sony, Paramount, Warner Bros и Twentieth Century Fox), the Recording Industry Association of America (представляваща компании, като Universal, EMI North America, Warners and Sony) , the IFTA (представляваща независимите продуценти на музика и аудио-визуални произведения) и A2IM, която представлява независимите звукозаписни компании.
“Memorandum of Understanding” е основан на системата за авторскоправни предупреждания, чиято цел е да предупреждава интернет потребителите за евентуално наличие на нарушаване на авторски права. Целта е да се преодолее един от основните доводи срещу невинността на крайния потребител, а именно че той не е бил осведомен, че нарушава авторски права.
Все пак това споразумение не предвижда предприемане на законови мерки срещу крайните потребители в интернет, както и не предвижда да се предоставя информация за такива потребители на притежателите на авторски права.
То представлява един среден вариант при който има някакъв напредък в борбата с интернет пиратството но от друга страна не се предприемат крайни мерки срещу интернет потребителите.
информация на The 1709 Blog.

English version

After long discussions and negotiations the U.S. Internet service providers finally inclined to sign "Memorandum of Understanding", an agreement which aims to take action against users who violate copyright on the Internet. AT & T, Cablevision Systems, Comcast, Time Warner and Verizon have agreed to cooperate with the MPAA (The Motion Picture Association of America whose members are Disney, Sony, Paramount, Warner Bros and Twentieth Century Fox), the Recording Industry Association of America ( representing companies such as Universal, EMI North America, Warners and Sony), the IFTA (representing independent producers of music and audio-visual works) and A2IM, which represents independent record labels.
"Memorandum of Understanding" is based on a system of copyright alerts designed to warning Internet users about the existence of possible copyright infringement. The aim is to overcome one of the main arguments against innocence of the end user, namely that he was not aware that violate copyrights.
However, this agreement does not provide any enforcement actions against the Internet users and it is not intended to provide information about such users to copyright holders.
It is a middle option where there is some progress in combating with internet piracy, but on the other hand does not take extreme measures against Internet users.
The information on 1709 Blog.

Illegal streaming is a felony in the U.S.? - Незаконният стрийминг е углавно престъпление в САЩ?

The U.S. Senate Judiciary Committee одобри законопроект, който обявява стрийминга в интернет на защитени от авторското право филми и ТВ сериали, за углавно престъпление.
Този законопроект е подкрепян силно от the Motion Picture Association of America (MPAA), the Independent Film & Television Alliance (IFTA) и от the National Association of Theatre Owners (NATO). Според тях предаването на филми и ТВ сериали в интернет води до огромни финансови загуби за индустрията.
Това е още една стъпка към все по затягащото се законодателство в САЩ касаещо авторското право. С развитието на интернет и все по-големия брой интернет потребители, стрийминга и други подобни практики започнаха да оказват сериозно влияние на печалбите и загубите на филмовата и телевизионна индустрия в страната.
Въпросът е първо дали този законопроект ще бъде гласуван и въведен в действие и второ дали подобни законодателни рамки ще се наложат и в други части на света, което се предопределя от глобалния характер на днешните бизнес модели.
информация на The 1709 Blog.

English version

The U.S. Senate Judiciary Committee has approved a bill that would make it a felony to stream copyrighted movies and TV episodes online.
This bill is supported strongly by the Motion Picture Association of America (MPAA), the Independent Film & Television Alliance (IFTA) and the National Association of Theatre Owners (NATO). In their opinion the streaming of movies and TV series on the Internet leads to huge financial losses for the industry.
This is another step towards more tightening laws concerning copyright in the U.S. With the development of the Internet and the increasing number of Internet users, streaming and other such practices have begun to have a significant impact on profits and losses of film and television industry in the country.
The question is first whether this bill will be enacted and secondly whether such legislative frameworks will be forced in other parts of the world which is determined by the global nature of today's business models.
information of The 1709 Blog.