Посочените класове в заявката са:
- клас 30: „Хлебни изделия, сладкарски изделия, шоколади и десерти; сол, подправки, ароматизатори и подправки (сосове); лед, сладолед, замразен йогурт и сорбети; овкусени сладки“,
- клас 32: „Безалкохолни напитки; бира и пивоварни продукти; препарати за приготвяне на безалкохолни напитки“,
- клас 43: „Ресторантьорски услуги [осигуряване на храни и напитки]“.
EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Според ведомството марката е в противоречие с обществените интереси, тъй като може да се възприеме като знак насърчаващ използването на наркотични средства.
Решението е обжалвано.
Според съда:
Думата „канабис“ има три възможни значения. На първо място, думата „cannabis“ насочва към влакнодайно растение, чиято обща организация на пазара е уредена в рамките на Съюза и за чието производство се прилага много стриктно законодателство относно съдържанието на TХК, което не може да надвишава прага от 0,2 %. На второ място, думата „канабис“ насочва към наркотично вещество, забранено в голяма част от държавите членки, към днешна дата мнозинството от тях. На трето място, тя обозначава вещество, чиято възможна терапевтична употреба е в процес на обсъждане.
Според съда EUIPO правилно е преценил, че следва в частност да се определи какво ще е възприятието на съответните потребители с оглед на съвкупността от елементи, съставящи заявения знак). Той приема, че съчетаването във въпросния знак на присъствието на стилизираното изображение на листо от канабис, медиен символ на марихуаната, и на думата „amsterdam“, която насочва към факта, че в град Амстердам има многобройни пунктове за продажба на наркотика, получен от канабис, поради допускането при определени условия на търгуването на последния в Нидерландия, прави много вероятно потребителят да тълкува при обстоятелствата на конкретния случай думата „канабис“ като насочваща към наркотичното вещество, незаконно в „редица страни от Европейския съюз“.
Това тълкуване следва да бъде подкрепено на още по-силно основание, като се има предвид споменаването в заявения знак на думата „store“, обичайно означаваща „бутик“ или „магазин“, така че посоченият знак, чийто доминиращ елемент е думата „канабис“, ще бъде възприет от съответните англоговорящи потребители като означаваща „магазин за канабис в Амстердам“, а от съответните неговорещи английски потребители — като „канабис в Амстердам“, което и в двата случая, подсилено от образа на листата от канабис, медиен символ на марихуаната, представлява ясен и недвусмислен намек за продавания в него наркотичен продукт. Следователно посочените потребители можели да очакват стоките и услугите, търгувани от жалбоподателя, да отговарят на тези, предлагани в подобен магазин.
Жалбоподателят не може да отслаби този извод с аргумента, че ЕКСЗД е пропуснал да разгледа дали освен това разглежданият знак подбужда, банализира или провежда одобрение на използването или на употребата на незаконен наркотичен продукт. Всъщност фактът, че този знак ще бъде възприет от съответните потребители като индикация, че храните и напитките, визирани от жалбоподателя в заявката за регистрация на марка, както и свързаните с тях услуги, съдържат наркотични вещества, незаконни в редица държави членки, е достатъчен, за да се направи изводът, че той е в противоречие с обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент, както правилно е установил апелативният състав, предвид основния интерес, подчертан в точки 74 и 75 по-горе.
Във всички случаи, при положение че една от основните функции на марката е да установи търговския произход на стоката или услугата, за да даде възможност на потребителя, който закупува обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът му се окаже отрицателен, посоченият знак, тъй като ще бъде възприет по гореописания начин, подбужда имплицитно, но задължително към закупуването на такива стоки и услуги или поне банализира тяхната употреба.
