Европейският съд излезе с решенвие по дело C‑197/21 Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV срещу MySoda Oy. Казусът има следната предистория:
SodaStream, мултинационално предприятие, произвежда и продава уреди за карбонизиране, които дават възможност на потребителите да приготвят газирана вода и ароматизирани газирани напитки от чешмяна вода. Във Финландия SodaStream предлага тези уреди на пазара с бутилка за многократно пълнене с въглероден диоксид, която то предлага за продажба и отделно. Дружествата, които образуват SodaStream, са притежатели на марките на Европейския съюз и на националните марки „SODASTREAM“ и „SODA-CLUB“. Посочените марки се намират върху етикета и са гравирани върху алуминиевия корпус на тези бутилки.
MySoda, дружество със седалище във Финландия, предлага на пазара в тази държава членка уреди за карбонизиране с марката „MySoda“ в опаковки, които обикновено не включват бутилка с въглероден диоксид. От юни 2016 г. MySoda предлага за продажба бутилки с въглероден диоксид, напълнени във Финландия, които са съвместими както със собствените му уреди за карбонизиране, така и с тези на SodaStream. Някои от тези бутилки първоначално са били пуснати на пазара от SodaStream.
След като получава чрез дистрибутори върнатите от потребителите празни бутилки на SodaStream, MySoda ги пълни отново с въглероден диоксид. То заменя оригиналните етикети със своите собствени, като оставя видими марките на SodaStream, гравирани върху корпуса на бутилките.
За целта MySoda използва два различни етикета. Върху първия с розов цвят с едър шрифт са изписани логото на MySoda и думите „Финландски въглероден диоксид за оборудване за карбонизиране“, а с дребен шрифт — името на MySoda като дружество, което е напълнило бутилката, както и препратка към неговия уебсайт за по-подробна информация. Върху втория етикет в бял цвят са изписани думите „въглероден диоксид“ с главни букви на пет различни езика и сред информацията за стоката, с дребен шрифт е изписано името на MySoda като дружеството, което е напълнило бутилката, както и декларация, че то няма никакъв контакт с първоначалния доставчик на бутилката или с неговото дружество, или със заявената марка, които фигурират върху бутилката. Освен това този етикет съдържа препратка към уебсайта на MySoda за повече информация.
SodaStream сезира Съд по икономически дела, Финландия с иск, за да се установи, че MySoda е нарушило във Финландия марките „SODASTREAM“ и „SODACLUB“, като предлага на пазара и продава отново напълнени бутилки с въглероден диоксид, носещи тези марки, без разрешението на техните притежатели.
SodaStream изтъква, че практиката на MySoda съществено засяга правата, предоставени от посочените марки, и води до значителна вероятност от объркване сред съответните потребители по отношение на произхода на бутилките с въглероден диоксид, създавайки погрешното впечатление, че между SodaStream и MySoda съществува търговска или икономическа връзка.
SodaStream подчертава освен това, че не всички бутилки с въглероден диоксид, продавани на финландския пазар, са с едно и също качество или едни и същи характеристики. Прекупвачите, които пълнят бутилките с марката SodaStream без разрешение, не притежавали непременно необходимите знания и умения, за да гарантират, че тези бутилки се използват и с тях се борави безопасно и правилно. SodaStream не можело да носи отговорност за вредите, причинени от бутилки с въглероден диоксид, напълнени отново от тези препродавачи.
MySoda възразява, че промяната на етикета не засяга функцията на марката, която е да укаже произхода на бутилката, тъй като съответните потребители биха разбрали, че етикетирането показва единствено произхода на въглеродния диоксид и самоличността на препродавача, напълнил отново бутилката, чийто произход е гравиран върху нейния корпус.
С междинно решение от 5 септември 2019 г. Съд по икономически дела уважава частично исканията на SodaStream. При това той се позовава на решение от 14 юли 2011 г., Viking Gas (C‑46/10, EU:C:2011:485).
Тази първоинстанционна юрисдикция приема, че не е доказано нито че практиката на MySoda променя или уврежда бутилката с въглероден диоксид или нейното съдържание или накърнява доброто име на SodaStream поради рисковете за безопасността на неговите стоки, нито че тази практика е причинила вреди, които дават на SodaStream законно основание, за да се противопостави на тази практика. Що се отнася до белите етикети, посочената юрисдикция приема, че те не са създали погрешно впечатление за икономическата връзка между MySoda и SodaStream. За сметка на това тя приема, че използването на розовите етикети е могло да създаде у средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, впечатлението, че такава връзка съществува. Поради това същата юрисдикция приема, че използването на тези розови етикети дава основание на SodaStream да се противопостави на практиката на MySoda.
На SodaStream и MySoda е разрешено да подадат жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Върховен съд, Финландия.
Запитващата юрисдикция посочва най-напред, че правото на Съюза не предвижда подробни правила относно условията, при които се установява, че са налице законни основания притежателят да се противопостави на продажбата на стоките след пускането им на пазара. Според нея практиката на Съда не дава ясни отговори на въпросите, които се поставят в спора по главното производство.
При тези условия Върховен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Прилагат ли се т.нар. критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
2. Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
3. Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
4. Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?“.
Решението на съда:
Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и член 15, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките
следва да се тълкуват в смисъл, че:
притежателят на марка, който е пуснал на пазара в една държава членка носещи тази марка стоки, които са предназначени за многократна употреба и пълнене, няма право да се противопоставя съгласно тези разпоредби на по-нататъшното търгуване на тези стоки в посочената държава членка от препродавач, който ги е напълнил отново и е заменил с друг етикет етикета, съдържащ първоначалната марка, като е оставил видима първоначалната марка върху тези стоки, освен ако този нов етикет не създава у потребителите погрешното впечатление, че между препродавача и притежателя на марката съществува икономическа връзка. Тази вероятност от объркване трябва да се преценява общо с оглед на сведенията, намиращи се върху стоката и върху новия ѝ етикет, както и с оглед на дистрибуторските практики в съответния сектор и на степента, в която потребителите познават тези практики.
