Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑686/21 VW, Legea Srl срещу SW, CQ, ET, VW, Legea Srl.
Делото касае въпросът дали при лицензиране на една марка е нужно съгласието на всички съпритежатели, само на част от тях и дали липсата на съгласие от един от тях може да прекрати предоставена вече лицензия. Спорът има следната предистория:
През 1990 г. VW, SW, CQ и ET учредяват събирателно дружество, което на 29 юли 1992 г. подава заявление за национална регистрация на марката „Legea“ за спортни стоки. Марката е регистрирана на 11 май 1995 г. под номер 650850.
През 1993 г. съпритежателите на марката „Legea“ с единодушно решение предоставят на Legea Srl (наричано по-нататък „дружеството Legea“) безвъзмездна и безсрочна лицензия за използване на марката.
През декември 2006 г. VW изразява несъгласие с продължаването на лицензията.
През 2009 г. дружеството Legea започва производство пред Първоинстанционен съд Неапол, Италия с цел, наред с останалото, да бъдат обявени за недействителни няколко регистрирани от VW марки, съдържащи наименованието „Legea“. VW от своя страна предявява насрещен иск в рамките на същото производство.
В рамките на това производство са повдигнати следните въпроси:
– дали за прехвърлянето на използването на марката през 1993 г. е било необходимо единодушното съгласие на всички съпритежатели или, напротив, е било достатъчно съгласието на мнозинството;
– дали това прехвърляне е можело да бъде преустановено с оттеглянето на съгласието на един от съпритежателите (VW).
На 11 юни 2014 г. Първоинстанционен съд Неапол се произнася с решение, в което приема, че използването на марката от дружеството Legea е било а) законосъобразно до 31 декември 2006 г., тъй като е било осъществявано с единодушното съгласие на всички съпритежатели и б) незаконосъобразно след 31 декември 2006 г., предвид изразеното от VW несъгласие.
Това решение е обжалвано пред Апелативен съд Неапол, Италия, който с решението си от 11 април 2016 г. го отменя частично.
Според въззивната инстанция използването на марката от дружеството Legea е законосъобразно и в периода след 31 декември 2006 г., понеже съпритежателите законно са решили с мнозинство от три четвърти да разрешат на това дружество да продължи използването на марката и след тази дата. В случаите на съсобственост не било необходимо единодушно съгласие на съпритежателите за предоставяне на изключителна лицензия за марката.
VW обжалва решението на въззивната инстанция пред Върховен касационен съд. Тази юрисдикция излага като мотиви за отправяне на преюдициалното си запитване най-общо следното:
– разпоредбите на Гражданския кодекс относно съсобствеността, приложими за съвместното притежание на марка, както и тези относно оттеглянето от договор, трябва да се тълкуват в светлината на правната уредба на Европейския съюз относно марките,
– правото на Съюза в тази област предвижда, че марката може да бъде предмет на лицензия и признава възможността за съвместно притежаване на марката. То не урежда обаче изрично дали упражняването на правата, свързани със съсобствеността, изисква, за предоставянето на трето лице на изключителна, безсрочна и безвъзмездна лицензия за дадена марка, решение, взето с единодушие или с мнозинство,
– трябва да се изясни също дали в случай на такава лицензия, предоставена с единодушно решение, един от съпритежателите впоследствие може да изрази несъгласие и да я прекрати.
В този контекст Върховен касационен съд отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли [член 10 от Директива 2015/2436 и член 9 от Регламент 2017/1001], доколкото предвиждат изключително право на притежателя на марка на ЕС и в същото време възможност за дялово съвместно притежание от няколко лица, да се тълкуват в смисъл, че предполагат решението за предоставяне на изключителна, безвъзмездна и безсрочна лицензия на общата марка на трети лица да може да бъде вземано с мнозинство от съпритежателите, или пък за него е необходимо единодушно съгласие?
2) Във втората хипотеза, ако прав[ата] върху национални марки и марки на Съюза се притежават съвместно от няколко субекта в режим на неделима съсобственост, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза тълкуване, което утвърждава невъзможността за един от съпритежателите на правото върху марката, за която е предоставена безвъзмездна и безсрочна лицензия на трети лица с единодушно решение, да оттегли едностранно посоченото решение; или напротив, трябва да се приеме, че в съответствие с принципите на Съюза е обратното тълкуване, което изключва възможността съпритежателят да бъде трайно обвързан с първоначалното волеизявление, така че да може да се освободи от него със съответните последици по отношение на акта на лицензиране?“.
Мнението на Генаралният адвокат остава решаването на въпроса спрямо националното законодателство и практика поради липсата на хармонизация на европейско ниво:
„Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, както и, ако е приложимо, съответните разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че
в случай на съпритежание на марка формирането на общото съгласие на съпритежателите да се предостави на трето лице лицензия за използването на марка, независимо дали е национална или на Европейския съюз, или да се сложи край на тази лицензия, се урежда от правилата на държавата членка, които са приложими“.
