Европейският съд излезе с решение по дело C‑433/20 Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH срещу Strato AG.
Накратко казусът касае въпросът дали сървъри предлагащи облачно пространство за съхраняване на съдържание трябва да бъдат включени в схемите за авторскоправни компенсации на авторите на съдържание.
Делото има следната предистория:
Austro-Mechana е дружество за колективно управление на авторски права, което от свое име, но в качеството на довереник, в интерес и за сметка на носителите на авторските права, упражнява по-специално законоустановените права на възнаграждението, дължимо по силата на член 42b, параграф 1 от Закона за авторското право в редакцията му, приложима към спора по главното производство.
Търговския съд Виена, Австрия с искане за представяне на счетоводни отчети, както и за заплащане на възнаграждение за „информационни носители от всякакъв вид“, поради това че Strato престира на своите бизнес и частни клиенти услуга, известна под наименованието „HiDrive“, с която им предоставя пространството за съхранение в облак (cloud computing).
Strato оспорва направените искания с мотива, че за компютърните услуги в облак не се дължи никакво възнаграждение. Дружеството потвърждава, че вече е платило в Германия — държавата членка, в която се съхраняват сървърите му — таксата за авторско право, тъй като тази такса е била включена в цената на тези сървъри от техния производител или вносител. То добавя, че ползвателите, намиращи се в Австрия, също вече са платили такса за копиране за лично ползване (наричана по-нататък „таксата за копиране за лично ползване“) върху крайните устройства, необходими за тегленето на съдържание в облак.
С решение от 25 февруари 2020 г. Търговски съд Виена отхвърля исканията на Austro-Mechana, като приема, че Strato не прехвърля информационни носители на своите клиенти, а им предоставя услуга за онлайн съхраняване.
Austro-Mechana обжалва това решение пред Върховен областен съд Виена, Австрия, който, като се позовава на решение от 29 ноември 2017 г., VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:913), отбелязва, че съществува несигурност по въпроса дали съхраняването на съдържание в облак попада в приложното поле на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.
При тези обстоятелства Върховен областен съд Виена решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?
2) Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):
– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,
– и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?“.
Решението на съда:
1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в тази разпоредба израз „възпроизвеждане върху какъвто и да е носител“ обхваща създаването за лични цели на резервни копия на защитени с авторско право произведения върху сървър, в който на разположение на потребител е предоставено пространство за съхранение от доставчика на компютърна услуга в облак.
2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, транспонираща предвиденото в тази разпоредба изключение, която предвижда, че доставчиците на компютърни услуги за съхранение в облак не са длъжни да заплащат справедливо обезщетение за целите на създаването без разрешение на резервни копия на закриляни от авторското право произведения от физически лица, ползватели на тези услуги, за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, стига тази правна уредба да предвижда плащането на справедливо обезщетение в полза на притежателите на права.
