Батман спечели казус за търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение T-735/21 - Aprile and Commerciale Italiana срещу EUIPO, DC Comics, касаещо спор за търговски марка.

Американската компания DC Comics, известна със своите популярни комикси за супергерои, като Батман и Супермен, регистрира успешно следната фигуративна европейска марка през 19998:

През 2019 година, италианската компания Commerciale Italiana подава искане за заличаване на марката на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност, за стоки свързани с дрехи и костюми.

EUIPO и Апелативния борд отхвърлят искането, поради което решението е обжалвано.

Общият съд потвърждава позицията на EUIPO. 

По отношение на отличителността, доводът че логото на Батман се свърза с популярният персонаж от комиксите и неговите костюми не е достатъчен за да се приеме, че знакът е неотличителен. Според съда потребителите ясно асоциират марката с нейният притежател DC Comics, с което тя изпълнява ролята си на отличителен знак за търговски произход на стоките и услугите предлагани под нея.

По отношение на описателността, съдът приема, че тя не е доказана. Фактът че знакът на Батман се свързва с персонажа и неговия външен вид не показва по никакъв начин, че марката е описателна за стоки, като дрехи и костюми.

Може ли лицензия за търговска марка да бъде прекратена само по искане на един от съпритежателите - становище на Генаралния адвокат на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑686/21 VW, Legea Srl срещу SW, CQ, ET, VW, Legea Srl.

Делото касае въпросът дали при лицензиране на една марка е нужно съгласието на всички съпритежатели, само на част от тях и дали липсата на съгласие от един от тях може да прекрати предоставена вече лицензия. Спорът има следната предистория:

През 1990 г. VW, SW, CQ и ET учредяват събирателно дружество, което на 29 юли 1992 г. подава заявление за национална регистрация на марката „Legea“ за спортни стоки. Марката е регистрирана на 11 май 1995 г. под номер 650850.

През 1993 г. съпритежателите на марката „Legea“ с единодушно решение предоставят на Legea Srl (наричано по-нататък „дружеството Legea“) безвъзмездна и безсрочна лицензия за използване на марката.

През декември 2006 г. VW изразява несъгласие с продължаването на лицензията.

През 2009 г. дружеството Legea започва производство пред Първоинстанционен съд Неапол, Италия с цел, наред с останалото, да бъдат обявени за недействителни няколко регистрирани от VW марки, съдържащи наименованието „Legea“. VW от своя страна предявява насрещен иск в рамките на същото производство.

В рамките на това производство са повдигнати следните въпроси:

– дали за прехвърлянето на използването на марката през 1993 г. е било необходимо единодушното съгласие на всички съпритежатели или, напротив, е било достатъчно съгласието на мнозинството;

–   дали това прехвърляне е можело да бъде преустановено с оттеглянето на съгласието на един от съпритежателите (VW).

На 11 юни 2014 г. Първоинстанционен съд Неапол се произнася с решение, в което приема, че използването на марката от дружеството Legea е било а) законосъобразно до 31 декември 2006 г., тъй като е било осъществявано с единодушното съгласие на всички съпритежатели и б) незаконосъобразно след 31 декември 2006 г., предвид изразеното от VW несъгласие.

Това решение е обжалвано пред Апелативен съд Неапол, Италия, който с решението си от 11 април 2016 г. го отменя частично.

Според въззивната инстанция използването на марката от дружеството Legea е законосъобразно и в периода след 31 декември 2006 г., понеже съпритежателите законно са решили с мнозинство от три четвърти да разрешат на това дружество да продължи използването на марката и след тази дата. В случаите на съсобственост не било необходимо единодушно съгласие на съпритежателите за предоставяне на изключителна лицензия за марката.

VW обжалва решението на въззивната инстанция пред Върховен касационен съд. Тази юрисдикция излага като мотиви за отправяне на преюдициалното си запитване най-общо следното:

– разпоредбите на Гражданския кодекс относно съсобствеността, приложими за съвместното притежание на марка, както и тези относно оттеглянето от договор, трябва да се тълкуват в светлината на правната уредба на Европейския съюз относно марките,

–  правото на Съюза в тази област предвижда, че марката може да бъде предмет на лицензия и признава възможността за съвместно притежаване на марката. То не урежда обаче изрично дали упражняването на правата, свързани със съсобствеността, изисква, за предоставянето на трето лице на изключителна, безсрочна и безвъзмездна лицензия за дадена марка, решение, взето с единодушие или с мнозинство,

– трябва да се изясни също дали в случай на такава лицензия, предоставена с единодушно решение, един от съпритежателите впоследствие може да изрази несъгласие и да я прекрати.

В този контекст Върховен касационен съд отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли [член 10 от Директива 2015/2436 и член 9 от Регламент 2017/1001], доколкото предвиждат изключително право на притежателя на марка на ЕС и в същото време възможност за дялово съвместно притежание от няколко лица, да се тълкуват в смисъл, че предполагат решението за предоставяне на изключителна, безвъзмездна и безсрочна лицензия на общата марка на трети лица да може да бъде вземано с мнозинство от съпритежателите, или пък за него е необходимо единодушно съгласие?

2) Във втората хипотеза, ако прав[ата] върху национални марки и марки на Съюза се притежават съвместно от няколко субекта в режим на неделима съсобственост, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза тълкуване, което утвърждава невъзможността за един от съпритежателите на правото върху марката, за която е предоставена безвъзмездна и безсрочна лицензия на трети лица с единодушно решение, да оттегли едностранно посоченото решение; или напротив, трябва да се приеме, че в съответствие с принципите на Съюза е обратното тълкуване, което изключва възможността съпритежателят да бъде трайно обвързан с първоначалното волеизявление, така че да може да се освободи от него със съответните последици по отношение на акта на лицензиране?“.

Мнението на Генаралният адвокат остава решаването на въпроса спрямо националното законодателство и практика поради липсата на хармонизация на европейско ниво:

„Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, както и, ако е приложимо, съответните разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

в случай на съпритежание на марка формирането на общото съгласие на съпритежателите да се предостави на трето лице лицензия за използването на марка, независимо дали е национална или на Европейския съюз, или да се сложи край на тази лицензия, се урежда от правилата на държавата членка, които са приложими“.

Ювентус спечели спор за търговски марки във връзка с NFTs

Италианският футболен гранд Ювентус спечели едно от първите съдебни дела касаещо нарушаване на търговски марки от NFT в Италия.

Казусът касае създаване от страна на Blockeras на NFT и други дигитални продукти съдържащи изображението на бившият играч на Ювентус Бобо Виери. NFT-тата предлагани от компанията съдържат снимка на играча с екипа на клуба и търговските марки JUVE и JUVENTUS.

Незаменим токен (NFT) е уникален запис в даден блокчейн, който може да се използва за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове.

В случая Боби Виери е дал съгласие за използване на неговото изображение, но Blockeras не са осигурили съгласие от Ювентус за техните марки.

Футболният клуб завежда съдебно дело в Рим, с което иска преустановяване използването на неговите търговски марки.

Съдът приема за налично използването от страна на Blockeras на марките на Ювентус, което може да причини объркване в потребителите за това, че въпросните продукти са създадени със съгласието на клуба, което в действителност не е така.

Съдът приема марките на клуба за общоизвестни, използвани в продължение на много години включително и за различни мърчандайзинг артикули, като облекло, обувки, различни аксесоари, включително и собствени NFTs.

Аргументът на Blockeras, че марките на Ювентус не включват NFT стоки е отхвърлен, като съда приема, че част от стоките в клас 9 могат да касаят и такива стоки.

Съдът отхвърля и аргумента, че даденото съгласие от футболиста позволява на Blockeras и означенията на клуба, като напомня че подобно съгласие трябва да се осигури допълнително.

Дали MAIMAI е сходна марка на YAMAMAY на територията на ЕС?

Европейският съд излезе с решение по дело T-589/20, Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl срещу Inticom SpA.

Казусът касае заявена от Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl  словна европейска марка за MAIMAI MADE IN ITALY в класове:

• 18: „Кожа и имитация на кожа; стоки, изработени от тези материали, които не са включени в други класове; животински кожи”;
• 25: „Облекло; обувки ; шапки за глава”;
• 26: „Щипки за обувки“.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Inticom SpA на основание по-ранна европейска марка YAMAMAY за класове 18, 25, 26.

След обжалване на решението на опозиционната дизивия, Апелативният борд на EUIPO потвърждава частично опозицията поради идентичност и сходство на стоките, ниска степен на визуално и средна степен на фонетично сходство.

Буквите Y и I се произнасят по един и същи начин в част от езиците на държавите в ЕС. Елементът  MADE IN ITALY е описателен и няма съществена тежест за оценката. 

Концептуалното сравнение на знаците от друга страна е невъзможно поради липса на конкретно тяхно значение.

В допълнение притежателят на по-ранната марка успешно доказва нейното реално използване на пазара в ЕС.

Решението е обжалвано пред Европейският съд, който го потвърждава. 

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Марио Балотели спечели съдебно дело за своят псевдоним в Италия

Популярният италиански футболист Марио Балотели спечели спор за търговска марка и домейн в Италия.

Казусът касае регистрирана през 2013 година марка “MB45” от страна на физическото лице Gabriele Casagrande за клас 25 - дрехи, обувки, шапки. Тази марка е дублирана и като европейска, като в последствие и двете са прехвърлени на компания в Литва.

През 2015 година Марио Балотели иска заличаване на въпросната марка на основание преждеползване на марка “MB45”. Въпросният знак е псевдоним с който е известен футболиста. През 2013 година той го развива, като предлага обувки заедно с Puma.

В допълнение, Марио Балотели иска и обявяването за незаконно на регистрация на домейн “www.mb45.it”, като основанието е недобросъвестност.

Според Gabriele Casagrande марката му е инспирирана от руски буксир, част от руския морски флот, който носи същото име.

Съдът не кредитира тези доводи и заличава марката. Според съда, потребителите в Италия разпознават именно Марио Балотели под съкращението “MB45”, което е придобило известност в страната. Заявката на по-късната марка е направена само няколко дни след след като футболиста е публично отразен носейки въпросния знак. Поради това заявката се счита за недобросъвестно направена. Същият е извода за регистрираният домейн.

Източник: Martini Manna Law Firm - Margherita Stucchi за Lexology.

Отмяна на марка поради неизползване - практиката в Италия

Съдът в Милано се произнесе по дело относно искане за отмяна регистрация на марка поради липса на реално използване.

Казусът касае регистрирана през 2011 година италианска марка “AQUA NUNTIA”, както и аналогична европейска марка през 2012, за клас 03 - парфюми.

Марките са притежание на физическо лице.

Две италиански компании започват да използват името “AQVA NVNTIA” за свои парфюми.

Притежателят на по-ранните марки инициира дела за нарушаване на правата му. В резултат двете компании изискват отмяна на по-ранните марки поради липса на реално използване.

EUIPO отменя европейската марка. 

Съдът в Милано отменя и италианската марка. Доводите на притежателя на марката за направена подготовка за използване на марката, като контактване партьори, подготовка на опаковки, печатане на брошури и регистрация на домейн име, са отхвърлени от съда. 

Според съда потребителите трябва да имат информация за предлаганите с марката продукти, за да се счете че тя е използвана. Наличието на информиланост само на търговци и дистрибутори не е достатъчно.

Доводът на притежателя за здравословни проблеми, които са възпрепятствали използването на марката също са отхвърлени, като съдът посочва, че една марка може да се използва и от трети лица с разрешението на притежателя на база лицензия.

Източник: Bird & Bird LLP - Federico Manstretta за Lexology.

Диего Марадона осъди Dolce & Gabbana за нерегламентирано използване на името му

Съдът в Милано, Италия, се произвесе по дело между легендарният футболист Диего Марадона и известната модна къща Dolce & Gabbana.

Спорът касае събитие организирано от Dolce & Gabbana, което чества историята и символите на Неапол.

По време на това събитие модел представя футболна фланелка с номер 10 и името на Марадона. Причината за това е факта, че той е играл за местия отбор на Неапол през 80-те години на 20в., в който отбор е изградил името си, като един от най-добрите играчи в света.

Диего Марадона обаче не е информиран за това използване на неговото име и завежда съдебно дело срещу Dolce & Gabbana.

Според италианското законодателство (член 8(3) от The Italian Industrial Property Code ), имената на известни личности за закриляни при търговското им използване дори и да не са регистрирани, като търговски марки.

Съдът в Милано се произнася в полза на Марадона. Причината е че Dolce & Gabbana е трябвало да попитат дали бившият футболист иска името му да бъде включено в това събитие, което не е било направено.

Това създава риск потребителите да приемат, че между известната личност и компанията има налични търговски отношения за използване името на известния футболист с рекламна или промоционална цел, като Dolce & Gabbana  се възползват от името и репутацията на Диего Марадона.

Фактът че причината за използването на името е с цел да представи историята на града и да отбележи важни моменти от неговото развитие е без значение, ако потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение.

Съдът отсъжда 78 000 долара обезщетение.

Източник: WIPR.

Ferrari загуби 3D марка за известен свой модел автомобили

Ferrari загуби спор относно следната си регистрирана трийзмерна европейска марка за най-скъпата кола в света Ferrari 250 GTO:

Марката е регистрирана за класове 12, 25, 28.

Преди 2 години този рядък модел от 1962г. беше продаден на аукцион за над 48 милиона долара.

Казусът с марката, която представлява визията на този автомобил, касае искане от страна на италианската компания Ares Design за отмяна й поради неизползване за период от 5 години.

Въпросната марка е регистрирана през 2008 година, макар че самият автомобил е бил произвеждан преди 40 години.

Ferrari предоставят доказателства за използване на марката но само за детски играчки в клас 28.

За останалите класове компанията изтъква, че макар автомобилът да не се произвежда вече, бройки от него продължават да са налице и се продават на различни аукционни.

Според EUIPO има реално използване на марката само за клас 28 - детски играчки. За класове 12 и 25 такова използване не е доказано, тъй като притежателят на марката не я е използвал за обозначаване на продукция предлагана от него на пазара.

С това защитата на този дизайн на автомобил престава да съществува освен ако Ferrari не докажат в бъдеще, че той е обект на авторско право, каквито опити има в други подобни казуси.

През 2019 година Ferrari заявяват нова международна словна марка 250 GTO, с което очевидно целят да защитят поне името на известния модел.

"Лунните ботуши" не могат да бъдат европейска марка

Италианската компания Tecnica Group S.p.A. регистрира през 2012 година следната европейска трийзмерна марка:

Посочените класове са:

Клас 18 - Кожа и имитации на кожа и стоки, изработени от тези материали и невключени в други класове; животински кожи, кожи; багажници и пътни чанти; чадъри, чадъри и бастуни; камшици, хамути и седла; ежедневни чанти, чанти, пътнически багаж, чанти за катерачи, ученически чанти, чанти за кемпери, спортни чанти, раници, куфари, калъфи за монети, чанти;

Клас 20 - Мебели, огледала, рамки за картини; стоки (които не са включени в други класове) от дърво, корк, тръстика, тръстика, ракита, рог, кост, слонова кост, кит, черупка, кехлибар, седеф, перла и заместители на всички тези материали, или от пластмаса; фотьойли и дивани;

Клас 25 - Облекло, обувки, шапки; Подметки за обувки; стелки; пети за обувки; Горни обувки

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване Zeitneu GmbH на обсолютни основания - липса на отличителност.

EUIPO заличава марката. Макар така наречените "лунни ботуши" да са въведени на пазара преди 40 години, тяхната регистрация, като марка е потърсена едва наскоро. В резултат на това са допуснати множество други компании, които предлагат сходни продукти.

Според EUIPO "L" образната форма на ботушите е класическа и не се различава съществено от тази на подобни продукти.

Tecnica Group  цитират решение на съда във Венеция, според което тази трийзмерна марка е придобила необходимата репутация на пазара. EUIPO приема обаче, че това решение не е обвързващо за нейната практика.

В допълнение Tecnica Group се осланя и на решение на съда в Милано според, което "лунни ботуши" са оригинално произведение обект на авторскоправна защита.

EUIPO признава, че подобен тип продукти могат да бъдат оригинални. Но това само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че те могат да изпълняват ролята на търговски източник към момента на заявяване на марката.

Източник: Federica Pezza за IPKat.

Кога не може да се използва снимка от интернет за създаване на модна колекция?

Съдът в Милано се произнесе по дело sentenza 2539/2020, което касае неразрешено използване на снимка от интернет за комерсиални цели.

Италианската модна къща  Antonio Marras използва следното изображение на вълк за своята колекция есен/зима 2014-2015.

Фотографът направил снимката завежда съдебно дело за нарушаване на авторски права.

Според законодателството в Италия, фотографските произведения се закрилят по два начина. Единият е авторскоправна защита на оригинални произведения създадени на база творчески усилия от автора. Другият тип закрила касае защита на обикновенни снимки представящи действителността без творчески елемент, чиято защита е 20 години от първото им публично показване.

Според модната къща няма нарушаване на авторски права, тъй като снимката не е оригинална, а представя обикновенна ситуация на виещ вълк, за която авторът не е положил творчески усилия. По този начин защитата е 20 години, като снимката е разпространена за първи път през 1993 година.

Съдът обаче отхвърля тези доводи. Цитирайки решение на Европейския съд  Painer, C-145/10, съдът приема, че снимката е оригинална, с необходимият творчески подход. Доводи за това са факта, че авторът е избрал точният момент за да хване конкретния кадър, и е настройл техниката и осветлението за да може да го хване по предварително планиран начин, който да предизвика  определено емоционално състояние.

В допълнение съдът отбелязва и факта, че снимката е регистрирана във Ведомството за авторско право в САЩ, където могат да бъдат регистрирани само оригинални произведения.

Източник: IPKAT.

Piaggio загуби съдебно дело пред Общия съд на ЕС относно дизайн на скутери

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑219/18 Piaggio срещу EUIPO. Делото касае регистрирани от китайска компания през 2010 години европейски дизайни за следните скутери:

През 2014 година, италианската компания Piaggio, производител на известните скутери Веспа, подава искане за заличаване на този дизайн на база липса на новост и оригиналност изтъквайки своите собствени скутери и наличните регистрирани дизайни и търговски марки за тях.

EUIPO отхвърля искането, с довода че по-късните дизайни създават различно цялостно впечатление в потребителите в сравнение с това от по-ранните такива.

Решението е обжалвано.

Общият съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда:

На първо място, трябва да се отбележи, най-напред, че жалбоподателят няма основание да твърди, че фактът, че процесните промишлени дизайни имат няколко общи елемента и като цяло много подобна форма, води до извода, че оспорваният промишлен дизайн създава общо впечатление за „дежавю“ при съпоставяне с по-ранния промишлен дизайн.

Всъщност, както правилно отбелязва апелативният състав, докато в оспорвания промишлен дизайн преобладават главно ъгловатите линии, в по-ранния промишлен дизайн линиите са по-скоро заоблени. Процесните промишлени дизайни създават съответно противоположни впечатления у информирания потребител, на когото се приписват особена бдителност и чувствителност, по-специално към дизайна и естетическите качества на съответните продукти.

От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав не е допуснал грешка в преценката в обжалваното решение, че оспорваният и по-ранният промишлен дизайн създават различни общи впечатления у информирания потребител, и като е заключил, че оспорваният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 спрямо по-ранния.

По отношение на противопоставените марки, съдът счита, че:

От всичко изложено дотук следва, че поради, от една страна, създаваното от по-ранната марка цялостно визуално впечатление, което е различно от създаваното от оспорвания промишлен дизайн, и от друга страна, значението, което естетичните качества имат за избора му, средният потребител, който проявява висока степен на внимание, няма да допусне, че в оспорвания промишлен дизайн е използвана по-ранната марка въпреки идентичността на съответните продукти.

Ferrero защити известната си кутийка на Tic Tac за пореден път

Една от най-големите хранителни компании в света Ferrero спечели съдебно дело в Италия по отношение на 3D марката си за кутийката на бонбони Tic Tac.

Казусът касае използване на сходна опаковка от страна на чешки производител продаващ аналогичен продукт с марка BLIKI.

Според чешката компания марката на Ferrero нарушава изискванията на закона, тъй като изпълнява техническа функция и придава значителна стойност на стоката. В допълнение марка BLIKI създава необходимата разлика.

Съдът в Торино отхвърля тези доводи, приемайки двете кутии за изключително сходни. Доводът за наличие на различна словна марка е нерелевантен в случая, тъй като по-ранната марка е трийзмерна.

Според съда няма основание да се счита, че формата на кутийката на Ferrero изпълнява техническа стойност, както и че придава допълнителна стойност на продукта. Не са предоставени доказателства според които потребителите да купуват продукта именно поради добавената стойност на опаковката.

По-ранно през годината Ferrero спечели друго съдебно дело пред Европейския съд (BMB v Ferrero, C‑693/17 P), в което отново използва наличните си трийзмерни марки.

Тези казуси показват нагледно стратегическата сила на регистрираната търговска марка. За разлика от дизаните, чиято закрила продължава максимално 25 години, регистрацията на търговските марки може да се поддържа неограничено във времето.

Балсамико създаде конфликт между компании от Италия и Германия

Главният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑432/18 Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena срещу BALEMA GmbH.

Делото касае слесното:

BALEMA GmbH произвежда продукти на основата на оцет и ги продава в района на Баден (Германия). От повече от 25 години дружеството разпространява продукти с наименованието „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“. Етикетите на продуктите носят надписа „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher Balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ [Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден] или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No 3“ [първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3]

Не се спори, че продуктите на BALEMA, обозначени като „Balsamico“, не са обхванати от регистрацията „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ съгласно член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тъй като не отговарят на спецификациите на продукта, съдържащи се в приложение II към същия регламент.

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena е консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. Според този консорциум използването на наименованието „Balsamico“ от BALEMA нарушава защитеното географско указание „Aceto Balsamico di Modena“. Поради това Consorzio отправя към BALEMA предупреждение за преустановяване на нарушението. От своя страна BALEMA предявява пред германските съдилища отрицателен установителен иск срещу Consorzio, с който иска да се установи, че не е налице нарушение при използване на търговска марка. Искът е отхвърлен.

В производството по обжалване BALEMA иска да се установи, че не е задължено да се въздържа от използването на наименованието „Balsamico“ за произведени в Германия продукти на основата на оцет. Жалбата по същество е уважена, като съдът постановява, че използването на наименованието „Balsamico“ по отношение на оцет не нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Според този съд защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с Регламент № 583/2009, се отнася до цялото наименование, а не до негеографските понятия от съставното наименование, дори да се използват съвместно.

Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че ревизионната жалба би била уважена, ако използваните от BALEMA наименования „Balsamico“ и „Deutscher Balsamico“ нарушават член 13, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 1151/2012. Според нея за такъв извод е необходимо защитата на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена съгласно член 1 от Регламент № 583/2009, да обхваща и използваните отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“).

Федералният върховен съд отбелязва, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда несъмнено е видно, че съгласно член 13, параграф 1, буква а) или б) от посочения регламент защитеното географско указание, което се състои от няколко понятия, може да бъде защитено не само срещу използването на съставното указание, но и срещу използването на отделни понятия от това указание. Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 урежда специфичния случай, в който защитеното географско указание съдържа в себе си името на продукт, което се счита за родово. Тази разпоредба предвижда, че използването на това родово име не е в противоречие с член 13, параграф 1, първа алинея, буква а) или буква б) от посочения регламент. Федераленият върховен съд посочва и обстоятелството, че регламентът на Комисията за вписване на наименованието може да ограничи обхвата на закрилата на защитено географско указание, което се състои от няколко понятия, така че да не обхваща използването на отделни понятия от това указание. В това отношение фактът, че заявител може да декларира, че не търси защита за всички елементи на дадено наименование, показва, че закрилата, предоставена от неговата регистрация, може да бъде ограничена.

Според Федералният върховен съд изводът за ограничаване на обхвата на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ по отношение на отделните негеографски понятия се подкрепя и от съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009. Запитващата юрисдикция също така счита, че противно на становището, изложено в ревизионната жалба, предположението, че защитата е предоставена на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло, не е довело до несъответствие с регистрацията на защитеното наименование за произход „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“. За разлика от Регламент № 583/2009, позоваванията на ограничения обхват на защитата в Регламент № 813/2000, което би могло да се обясни с обстоятелството, че в предшестващата процедура по регистрация не са направени възражения от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета(8) (понастоящем членове 51 и 52 от Регламент № 1151/2012), не изключва ограничаване на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„Защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент (ЕО) № 583/2009 от 3 юли 2009 г. не обхваща използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“.

Предстой решение и на Европейския съд по въпроса.

Изчерпване на права върху търговски марки и козметика

Съдът в Милано излезе с решение по дело касаещо концепцията за изчерпване на права върху търговски марки.

Италианският производител на козметика Landoll S.r.L завежда съдебно дело срещу магазин продаващ негови продукти с марки NASHI и NASHI ARGAN, тъй като той не е част от дистрибуционната мрежа на производителя.

Според концепцията за изчерпване на права върху търговски марки в ЕС, след първото легално пускане на пазара на продукт обозначен с марка, нейният притежател не може да забрани препродажбата й от други лица. 

Съдът в Милано обаче счита, че в конкретния случай има наличие на нарушаване на права върху марките на Landoll S.r.L, облягайки се на решението на Европейския съд от миналата година по делото Coty. 

В случая Landoll S.r.L е създал селективна мрежа от дистрибутори, които предлагат продуктите му при определени условия, така че да запазят стойността на бранда. В конкретният случай продуктите се предлагат от обучени специалисти, така че тяхното използване да води до максимално добър резултат.

Според Европейският съд и този в Милано, при тези условия е възможно частично изключение от генералното правило на изчерпване на права върху търговски марки.

Източник: K&L Gates - Arthur Artinian, Jennifer P.M. Marsh, Francesco Carloni and Gabriela R. Da Costa.

Image:kinkate , Pexels.

Heineken Италия загуби съдебно дело относно марка за бира

Heineken Италия загуби съдебно дело Case T‑378/17 пред Общия съд на Европейския съюз, което касае нейн опит да регистрира следната европейска марка за класове 32 и 33:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от испанската компания La Zaragozana, SA на основание по-ранна испанска словна марка CERVISIA AMBAR за клас 32 - бира.

Първоначално EUIPO потвърждава опозицията поради сходството между словните части на знаците и сходството и идентичността на стоките.

Апелативният борд на EUIPO обаче отхвърля опозицията с довода, че наличното сходство между словните елементи не е достатъчно с оглед разликите във визуално отношение, още повече, че словната част в заявената марка се чете по-трудно.

Съдът отменя това решение, като приема, че Апелативния състав е допуснал грешка в преценката си.

Според съда словната част в заявената марка може да бъде прочетена, което води до обръкващо сходство с по-ранната марка. Освен това визуалните елементи в подобно сравнение не могат да имат по-висока тежест за оценката от словните такива.

Източник: WIPR.

Кратки IP новини

1. DesignEuropa Awards 2018 – кандиданствай или номинирай до May 15. За повече информация тук.

2.  Защита на модните дефилете в Италия. За повече информация тук.

3.  Всички права запазени - предимствата на защитата чрез авторско право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Битка с бисквитите и възглавниците в Милано

Eleonora Rosati публикува интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Милано. 

Италианската компания Barilla е притижател на серия от европейски марки Pan di Stelle,Galletti, Abbracci, Rigoli, Mooncake, Crostatina, Batticuori, Ringo, and Gocciole използвани за различни десерти и бисквити. 

Друга компания влиза в контакт с Barilla с предложение да използва тези марки и формата на продуктите за производството на декоративни възглавници.

Сделката не се осъществява но въпреки това компанията започва производството на такива стоки, използвайки сходни имена на регистрираните марки, като: Pandistelloso, Gallettoso, Rigoloso.

Barilla завежда съдебно дело и го печели. Според съда компанията нарушител е използвала сходни на регистрираните марки, като по този начин е нарушила правата на Barilla, която използва марките от години и е изградила тяхната репутация сред потребителите.

Аргументът на ответника, че използването на марките не е в същите класове за които те са регистрирани, поради което не е налице нарушение на права е отхвърлено от съда, според който марките са общоизвестни.

Копирайки техните имена и формите на продуктите, налагани от години от ищеца, ответника се е опитал да се възползва по нелоялен път от изградената им репутация.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 

Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.

Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.

Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

Копия от произведения в облачно пространство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑265/16 VCAST Limited срещу RTI SpA. Делото касае следното:

VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI.

Видно от акта за преюдициално запитване, на практика потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.

VCAST предявява иск срещу RTI пред специализиран състав в областта на фирменото право към Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия), като иска от него да установи законосъобразността на дейността му.

В хода на производството с определение от 30 октомври 2015 г. посочената юрисдикция уважава частично молбата за налагане на временни и обезпечителни мерки, подадена от RTI, и по същество забранява на VCAST да продължава дейността си.

Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?

2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.

Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.

Повече информация може да откриете тук.