сряда, 16 април 2014 г.

Използване на снимки и нарушения на права - Photo using and rights infringement

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑387/12. То касае следното:

Видно от акта за преюдициално запитване, г‑н Spoering е фотограф, който през февруари 2003 г. изготвя по поръчка на Hi Hotel 25 диапозитива с вътрешeн изглед от различни помещения в стопанисвания от посоченото дружество хотел в Ница. Г‑н Spoering предоставя на Hi Hotel правото да използва снимките в рекламни проспекти и на интернет страниците си. Писмено споразумение за отстъпване на правата на ползване обаче липсва. Hi Hotel плаща издадената за въпросните снимки фактура в размер на 2 500 EUR, която съдържа забележката „include the rights — only for the hotel hi“.
През 2008 г. г‑н Spoering забелязва в книжарница в Кьолн илюстрована книга със заглавие „Innenarchitektur weltweit“ („Вътрешната архитектура по света“), която е издадена от Phaidon, установено в Берлин (Германия) издателство, и съдържа репродукции на девет от интериорните снимки, които той е направил на стопанисвания от Hi Hotel хотел в Ница.
Г‑н Spoering счита, че предавайки снимките на трето лице, а именно на въпросното издателство Phaidon, Hi Hotel е нарушило авторските му права върху тях, и поради това предявява срещу него иск в Кьолн. Той по-конкретно иска Hi Hotel да бъде осъдено да престане да възпроизвежда, разпространява и излага на германска територия без неговото предварително съгласие, само или чрез трето лице, споменатите в предходната точка от настоящото решение снимки (иск за прекратяване на нарушението) и да го обезщети за всички настоящи и бъдещи вреди вследствие на поведението му.
Видно от акта за преюдициално запитване, Hi Hotel поддържа, че издателство Phaidon има седалище и в Париж (Франция) и че управителят на Hi Hotel е можел да предостави въпросните снимки на посоченото издателство. Hi Hotel не знаело дали това издателство впоследствие ги е предоставило на сестринското си германско дружество.
Първоинстанционният съд уважава иска на г‑н Spoering, а подадената от Hi Hotel въззивна жалба е отхвърлена. Bundesgerichtshof, сезиран от това дружество с ревизионна жалба, си задава въпроса дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.
В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че предвид изтъкнатите от Hi Hotel съображения, възпроизведени в точка 12 от настоящото решение и неоспорени от г‑н Spoering, въпросът дали германските съдилища имат международна компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2011 трябва да бъде решен въз основа на фактическите твърдения, че в нарушение на авторското право берлинското издателство Phaidon е разпространило въпросните снимки в Германия и че Hi Hotel е допринесло за това, предавайки ги на парижкото издателство Phaidon.
При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?“.

Решението на съда:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда за имуществени авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба е пречка за компетентен с оглед на мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, да се приеме съдът, в района на който призованият като ответник измежду предполагаемите причинители не е действал, но не е пречка да се приеме, че този съд е компетентен с оглед на мястото на настъпване на твърдяната вреда, при условие че същата може да настъпи в района на сезирания съд. В последната хипотеза този съд е компетентен само що се отнася до вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира.

English version

The European Court issued a judgment in Case C-387/12. It concerns the following:

According to the order for reference, Mr Spoering is a photographer who in February 2003, on behalf of Hi Hotel, took 25 transparencies of interior views of various rooms in the hotel run by that company in Nice. Mr Spoering granted Hi Hotel the right to use the photographs in advertising brochures and on its website. There was no written agreement on the rights of use. Hi Hotel paid the invoice for the photographs, in the amount of EUR 2 500, which contained the note ‘include the rights — only for the hotel hi’.
In 2008 Mr Spoering noticed in a bookshop in Cologne an illustrated book with the title ‘Innenarchitektur weltweit’ (‘Interior Architecture Worldwide’), published by Phaidon-Verlag of Berlin (Germany), containing reproductions of nine of the photographs he had taken of the interior of the hotel in Nice run by Hi Hotel.
Since he considered that Hi Hotel had infringed his copyright in the photographs by passing them on to a third party, namely Phaidon-Verlag, Mr Spoering brought proceedings against Hi Hotel in Cologne. He sought inter alia an order that Hi Hotel should cease reproducing or causing to be reproduced, distributing or causing to be distributed or exhibiting or causing to be exhibited within the Federal Republic of Germany, without his prior consent, the photographs mentioned in the preceding paragraph (claim for a prohibitory order), and should pay compensation for all damage which he had sustained or would sustain as a result of the conduct of Hi Hotel.
The order for reference states that Hi Hotel submitted that Phaidon-Verlag also has a place of business in Paris (France) and that the manager of Hi Hotel could have made the photographs in question available to that publisher. Hi Hotel stated that it did not know whether the publisher had then passed them on to its German sister company.
The court of first instance allowed Mr Spoering’s claim, and the appeal by Hi Hotel was unsuccessful. The Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice), before which Hi Hotel brought an appeal on a point of law, is uncertain as to whether international jurisdiction of the German courts may be established on the basis of Article 5(3) of Regulation No 44/2001.
The Bundesgerichtshof observes that, in view of the submissions of Hi Hotel summarised in paragraph 12 above, which have not been contradicted by Mr Spoering, the international jurisdiction of the German courts under Article 5(3) of Regulation No 44/2001 must be examined on the basis of the assumption that Phaidon-Verlag of Berlin distributed the photographs in question in Germany in breach of copyright and that Hi Hotel assisted it in so doing by handing them over to Phaidon-Verlag of Paris.
In those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:
‘Is Article 5(3) of Regulation … No 44/2001 to be interpreted as meaning that the harmful event occurred in one Member State (Member State A) if the tort or delict which forms the subject-matter of the proceedings or from which claims are derived was committed in another Member State (Member State B) and consists in participation in the tort or delict (principal act) committed in the first Member State (Member State A)?’

The Court's decision

Article 5(3) of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that, where there are several supposed perpetrators of damage allegedly caused to rights of copyright protected in the Member State of the court seised, that provision does not allow jurisdiction to be established, on the basis of the causal event of the damage, of a court within whose jurisdiction the supposed perpetrator who is being sued did not act, but does allow the jurisdiction of that court to be established on the basis of the place where the alleged damage occurs, provided that the damage may occur within the jurisdiction of the court seised. If that is the case, the court has jurisdiction only to rule on the damage caused in the territory of the Member State to which it belongs.