IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.

Къде да заведеш съдебно дело при нарушаване на права върху търговска марка на ЕС?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по съдебно дело C‑172/18 AMS Netve Ltd, Barnett Waddingham Trustees, Mark Crabtree срещу Heritage Audio SL, Pedro Rodríguez Arribas. Делото касае следното:

AMS Neve е дружество, установено в Обединеното кралство, което произвежда и продава аудио оборудване. BW Trustees, което също е установено в Обединеното кралство, е попечител на пенсионната схема на управителите на AMS Neve. Г‑н Crabtree е управител на AMS Neve.

Heritage Audio е дружество,установено в Испания, което продава аудио оборудване. Г‑н Rodríguez Arribas е с постоянен адрес в Испания и е едноличен управител на Heritage Audio.

На 15 октомври 2015 г. AMS Neve, BW Trustees и г‑н Crabtree предявяват иск срещу Heritage Audio и г‑н Rodríguez Arribas пред Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество, Обединено кралство) за нарушение на права върху марка на Европейския съюз, като притежатели на тази марка са BW Trustees и г‑н Crabtree, а изключителен лиценз за използването ѝ има AMS Neve.

В иска им се твърди и нарушение на права върху две регистрирани в Обединеното кралство марки, чиито притежатели също са BW Trustees и г‑н Crabtree.

 Марката на Европейския съюз, за която се отнася искът, се състои от числото 1073 и е регистрирана за стоки от клас 9 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. Стоките, за които тази марка е регистрирана, отговарят по-специално на следното описание: „оборудване за записване, миксиране и звукообработка в студио“.

Твърди се, че ответниците в главното производство предлагали за продажба на потребители в Обединеното кралство имитации на стоки на AMS Neve, носещи или насочващи към знак, който е идентичен или сходен на споменатата марка на Европейския съюз и на споменатите национални марки, както и че рекламирали тези стоки.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателите в главното производство представят документи, сред които по-специално текстове от уебсайта на Heritage Audio и от профилите му във Фейсбук и Туитър, фактура, издадена от Heritage Audio на физическо лице с местоживеене в Обединеното кралство, както и електронни съобщения, разменени между Heritage Audio и установено в Обединеното кралство лице, относно евентуални доставки на аудио оборудване.

Жалбоподателите в главното производство представят по-специално разпечатки от екрана от споменатия уебсайт с предложения за продажба на аудио оборудване, носещо знак, който е идентичен или сходен с разглежданата марка на Европейския съюз. Те обръщат внимание и на факта, че предложенията за продажба са на английски език, а в раздела, озаглавен „where to buy“ („къде да купя“), са изброени дистрибутори, установени в различни страни, включително и в Обединеното кралство. Освен това от общите условия за продажба следвало, че Heritage Audio приема поръчки от всички държави — членки на Съюза.

Ответниците в главното производство повдигат възражение за липса на компетентност на сезирания съд.

Те посочват, че не може да се изключи възможността стоки на Heritage Audio да са били купени в Обединеното кралство чрез посредничеството на други дружества, но че самите те никога не са рекламирали или продавали такива стоки в Обединеното кралство. Освен това те твърдят, че никога не са имали дистрибутор за Обединеното кралство. Накрая, представеното от жалбоподателите в главното производство съдържание на уебсайта и профила в платформите на Heritage Audio било остаряло още по времето, за което се отнасял искът за нарушение, и поради това не следвало да се взема предвид.

С решение от 18 октомври 2016 г. Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) приема, че в частта, която се отнася до разглежданата марка на Европейския съюз, делото по иска за нарушение не му е подведомствено.

Той посочва, че е взел предвид представените от жалбоподателите в главното производство доказателства за насочеността на уебсайта на Heritage Audio по-специално към Обединеното кралство. При все това обаче според него въз основа на фактите по делото може да се приеме, че г‑н Rodríguez Arribas е солидарно отговорен за действията на Heritage Audio и че спорът е подведомствен на съдилищата на Обединеното кралство в частта, която се отнася до защита на национални права върху интелектуална собственост.

В частта, която се отнася до нарушение на марка на Европейския съюз, делото според Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) обаче е подведомствено, както предвижда член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009, на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, в случая Испания. Посоченият съд уточнява, че компетентността на испанските съдилища следва и от член 97, параграф 5 от същия регламент, съгласно който искове за нарушение могат да се предявяват и пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е било извършено деянието, съставляващо нарушение.

В това отношение Intellectual Property and Enterprise Court (Съд за интелектуална собственост и предприемачество) приема, че териториална компетентност да разгледа иск, предявен от притежател на марка срещу трето лице, използвало идентични или сходни на марката му знаци в реклами и предложения за продажба на уебсайт или на платформи на социални мрежи, има съдът по мястото, където третото лице е взело решение да рекламира и да предлага такива стоки за продажба на уебсайт или на платформи и където е предприело мерки за изпълнение на това си решение.

Жалбоподателите в главното производство обжалват решението пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство).

Запитващата юрисдикция посочва, че съдът, който е разгледал делото като първа инстанция, макар да се позовава на някои решения на Съда, като например решения от 19 април 2012 г., Wintersteiger (C‑523/10, EU:C:2012:220) и от 5 юни 2014 г., Coty Germany (C‑360/12, EU:C:2014:1318), тълкува тези решения, както и като цяло практиката на Съда неправилно.

Според запитващата юрисдикция подобно тълкуване би довело по същество до заключението, че „държавата членка, на чиято територия е било извършено [деянието, съставляващо] нарушение“, по смисъла на член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е държавата членка, на чиято територия ответникът е създал уебсайта си и профилите си в социалните мрежи. От текста, целта и контекста на посочената разпоредба обаче следвало, че се отнася до държавата членка, на чиято територия пребивават потребителите или търговците, към които са предназначени рекламите и предложенията за продажба.

В допълнение запитващата юрисдикция посочва, че съгласно решение от 9 ноември 2017 г. на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), известно като „Parfummarken“ (I ZR 164/16), тълкуването на израза „правото на държавата, в която е извършено [деянието, съставляващо] нарушение“, съдържащ се в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40), в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) е приложимо и за член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Запитващата юрисдикция има все пак известни съмнения относно правилността на преценката на германския съд.

 При тези обстоятелства Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, като уточнява, че той се отнася до тълкуването на член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009:

„Когато предприятие, установено и със седалище в държава членка А, е предприело на територията ѝ действия за рекламиране и предлагане за продажба на стоки, носещи идентичен на марка на Европейския съюз знак, чрез уебсайт, предназначен както за търговци, така и за потребители в държава членка Б:

i)  компетентен ли е съд за марките на Европейския съюз в държава членка Б да се произнесе по иск за нарушение на права върху марка на Европейския съюз поради рекламирането и предлагането за продажба на стоки на територията на държава членка Б?

ii)   ако не, какви други критерии трябва да вземе предвид този съд за марките на Европейския съюз, за да определи дали е компетентен да се произнесе по иска?

iii)  ако отговорът на подточка ii) налага този съд за марките на Европейския съюз да определи дали предприятието е предприело активни действия в държавата членка Б, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали предприятието е предприело такива активни действия?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че притежател на марка на Европейския съюз, който счита, че е увреден поради използване без негово съгласие от трето лице на идентичен на марката знак в публикувани по електронен път реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, може да предяви иск за нарушение срещу това трето лице пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които рекламите или предложенията за продажба са насочени, независимо от факта че това трето лице е взело решение и е предприело действия за публикуването по електронен път в друга държава членка.

Lacoste загуби съдебно дело за крокодили в Холандия

Съдът в Хага се произвесе по дело между Lacoste и Hema. Делото касае използване от страна на Hema на детски дрехи с изображения на крокодили.

Според Lacoste тези изображения нарушават права върху притежавани от нея търговски марки, за които компанията доказва притежавана репутация сред потребителите.

Според съда обаче нарушение в конкретния случай няма. Причината за това е че Hema използва изображенията на крокодил, като декоративни елементи върху дрехите, а не като знак за търговски произход. Практиката за използване на изображения на животни върху детско обекло е широко използвана от всички.

Lacoste предоставя социологическо проучване според което голяма част от анкетираните свързват изображенията на дрехите на Hema с марката на компанията.

Според съда обаче изследването не е коректно, тъй като въпросите са насочващи. Освен това анкетираната аудитория не съвпада напълно с потребителите на въпросните дрехи.

Lacoste също претендира, че на част от дрехите е изобразен само един крокодил, което директно асоциира с тяхната марка.

Съдът отхвърля и този довод, тъй като въпросните дрехи се продават в комплект с останалите, поради което потребителите не биха били заблудени относно техният търговски произход.

Източник: AKD NV - Bram Woltering, Lexology.

Свободно използване на произведения на приложното изкуство за реклами в Дания?

Emil Jurcenoks и Peter Nørgaard съобщават новината за важно решение на Върховният съд на Дания относно обхвата на изключенията от авторскоправна защита в страната.

Казусът по делото разглеждано от съда касае рекламни фотографски произведения направени от веригата за хранителни продукти Coop съдържащи, като елемент, сервиз за хранене създаден от дизайнера Kasper Heie Würtz, за което обаче компанията не е искала разрешение и не е заплатила възнаграждение.

Според Coop не е налице нарушаване на авторското право, тъй като правната рамка в Дания позволява минимално използване на произведения, като вид изключение от защитата установена със закона, когато дизайните не са известни и са използвани не като основен елемент, а само като спомагателен обект в рекламното произведение.

Дизайнерът завежда съдебно дело, което е спечелено на първа инстанция.

Върховният съд потвърждава това решение. Според съда е възможно изключение от авторскоправната защита в случаите на използване на произведения на приложното изкуство за рекламни цели но само ако това използване е минимално.

В конкретния случай обаче, съдът приема, че това не е така поради фактът, че всички рекламни материали съдържат части от сервиза за хранене създаден от Würtz.

Пълният текст на статията може да откриете тук.

Източник: IPKat.

BMW спечели дело относно своята Mini Cooper марка

BMW спечели съдебно дело в Германия срещу китайската компания Ninebot, която продава електрически скутери.

Делото касае рекламен клип на Ninebot, в който наред с нейния продукт се показва и автомобил Mini Cooper, като изображението на марката се вижда ясно.

Според немската компания това е нелоялна практика от страна на Ninebot, която не е получила разрешение за използване на марката Mini Cooper в рекламния клип, като с действията си тя цели възползване от репутацията на бранда, който е наложен на пазара от десетилетия.

Съдът потвърждава тази позиция на BMW, като приема, че марката е била показана в клипа прекалено ведно и целенасочено.

Източник: WIPR.

Smart Things не може да бъде търговска марка в ЕС

Samsung Electronics спечели производство по заличаване срещу следната заявена европейска марка за класове 9, 20 и 35:

Заличаването е базирано на абсолютни основания - описателност на думите Smart и Things във връзка с посочените стоки. Според заявителя марката е отличителна, тъй като към датата й на заявка 2012 изразът Smart Things не е бил включен в речниците, а определението ‘internet of things’ не е било популярно сред потребителите.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията с довода, че макар думите Smart Things да са описателни, наличието на емотикон в състава на марките й придава минимална степен на отличителност.

Решението е обжалвано. 

Според Апелативният борд марката е напълно описателна, като наличието на емотикон не преодолява този недостатък. Според решението, подобни фрази трябва да бъдат оставени за използване от всички пазарни участници имайки предвид, тяхното масово използване във връзка с различни технологии. Фактът че към 2012 година фразата не е включена в речници не може да оправдае предоставянето на подобен монопол.

Източник: WIPR.

PepsiCo спечели хрускав спор пред Европейския съд

PepsiCo спечели съдебно дело T‑82/17 пред Общия съд на Европейския съюз, относно искане за отмяна на регистрирана от страна на немската компания Intersnack Group GmbH европейска марка ‘Exxtra Deep’ за класове 29, 30, 31.

Според PepsiCo марката е описателна и неотличителна за стоките в посочените класове, поради което не може да бъде регистрирана.

EUIPO се съгласява частично с тези твърдения, като приема, че марката е описателна относно продукт Чипс, тъй като думата deep се използва за описание на формата на извивките на продукта. За останалите продукти, включително за консервирани, сушени и обработени плодове и зеленчуци, марката не е счетена за описателна.

PepsiCo обжалва.

Според Общия съд, EUIPO е допуснало грешка при оценката на обхвата на стоките за които може да се приложи описателността. Съдът приема, че чипс може да бъде произведен и от други продукти освен от картофи, и по точно:

Първо, както е изрично посочено в описанието на стоките от клас 29, указани в спорната марка, стоките за хрускане (а именно чипсът) са направени на базата на картофи, за които не може да се оспори, че са зеленчук, както твърди по-специално определението на Oxford English Dictionary, представено от жалбоподателя пред EUIPO, според което зеленчукът е „всеки жив организъм, който не е животно; по-специално принадлежащ към растителното царство“ Този факт не е оспорен от встъпилата страна.

Второ, чипсът може да бъде произведен от зеленчуци, различни от картофите, или от плодове, както подчертава жалбоподателят.

Трето, не е изключено чипсът от зеленчуци или плодове да се счита за сушени или обработени зеленчуци или плодове. Както посочва жалбоподателят, чипсът може да бъде пържен или сушен или обработен.

Четвърто, както правилно посочва жалбоподателят, плодовете и зеленчуците, спадащи към клас 29, са „консервирани, сушени или обработени“. Не става въпрос за пресни плодове, които спадат към клас 31. Именно от консервирани, сушени или обработени зеленчуци и плодове е произведен чипсът или в по-широк смисъл — „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“.

Така поради изтъкнатите от жалбоподателя мотиви, които EUIPO не оспорва, следва да се приеме, че „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“, спадащи към клас 29, са обхванати от категорията на „консервирани[те], сушени[те] и обработени[те] плодове и зеленчуци“, включени в същия клас.

Asics загуби дело пред Европейския съд относно визията на логото си

Японската компания Asics загуби дело пред Европейския съд, което касае подадена от страна на компанията опозиция срещу следната заявена фигуративна европейска марка в класове 18, 24 и 25:

Срещу тази марка, Asics противопоставя две свои по-ранни марки, едната европейска, другата испанска, чиято визия е почти идентична, за класове 18, 25 и 28:

EUIPO отхвърля опозицията с довода, че марките не са объркващо сходни поради разликите им във визуално отношение.

Решението е обжалвано.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда марките не са сходни, тъй като впечатлението създавано от по-ранните марки на Asics е за движение и е различно от опростеното геометрично представяне на по-късната марка.

Доводът на японската компания, че при реално използване на марката сходството е дори по-голямо, е отхвърлено, тъй като за сравнението е важно единствено начина на регистрация на марките.

В допълнение претендираната общоизвестност на марките също е отхвърлена поради липсата на нужната степен на сходство между марките.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

IBM и Groupon постигнаха патентна сделка за 57 милиона долара

Онлайн платформата Groupon и IBM постигнаха извънсъдебно споразумение относно патентно дело.

Казусът касае обвинение от страна на IBM за неправомерно използване на нейни американски патенти 5,796,967; 5,961,601; 7,072,849; и 7,631,346 от страна на Groupon. Патентите касаят технология за онлайн реклама и свързване на потребители с интернет доставчик.

След дълго продължили преговори и искане от страна на IBM за увеличаване на съдебното обезщетение до 165 милиона долара, двете компании се съгласиха да преустановят съдебните си битки срещу сумата от 57 милиона долара платима от Groupon.

Този казус е поредният добър пример за възможностите, които интелектуалната собственост предоставя за генериране на допълнителни средства за притежателите й. В случая IBM монетаризират наличното си патентно портфолио предоставяйки дългосрочни лицензии на Groupon. Срещу това обаче IBM е съгласна нейните служители да използват услуги предлагани от Groupon с насрещна лицензия.

Умелото управление на интелектуална собственост, макар и водещо понякога да тежки съдебни дела, е добър лост за водене на преговори и генериране на постъпления за компаниите.

Източник: WIPR.

Puma спечели дело свързано с репутацията на марките й

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑62/16 Puma SE срещу EUIPO и Doosan Machine Tools Co. Ltd.

Делото касае опит на Doosan да регистрира следната европейски марка за клас 7: Стругове; стругове ЦПУ (с цифрово програмно управление); обработващи центрове; струговащи центрове; електроерозийни машини.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата но следните по-ранни марки за класове 18, 25, 28, като една от тях е и за клас 7:

В допълнение Puma претендира и наличие на репутация на своите марки.

EUIPO отхвърля опозицията на основание липса на сходство между марките, претенцията за репутация също е отхвърлена. Решението е обжалвано от Puma.

Съда отменя решението на EUIPO, считайки че:

Видно от съображенията, изложени в точки 68—71, 77 и 78 по-горе, апелативният състав, от една страна, не е отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация, и от друга страна, не е преценил правилно степента на присъщата отличителност на по-ранните марки в рамките на своята проверка за съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители.

Следва обаче да се припомни, че интензитетът на репутацията и степента, в която се проявява присъщата или придобита чрез използване отличителност на по-ранните марки, могат да имат значително отражение върху преценката за съществуването на връзка между конфликтните марки.

Така, когато потребителите на стоките, обозначени с по-ранната марка, и потребителите на стоките, обозначени със заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид интензитетът на репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация се простира отвъд заинтересованите от марката потребители

Следователно, макар в настоящия случай да няма пряка връзка между стоките, обозначени с конфликтните марки, които са различни, както установява апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, констатацията за асоциация с по-ранните марки щеше все пак да е възможна, ако апелативният състав бе отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация. Така, макар потребителите, за които са предназначени съответно стоките, обозначени с всяка от конфликтните марки, да не се припокриват, тъй като обхванатите стоки са различни, не може да се изключи възможността да бъде доказана връзка между конфликтните марки, като се има предвид и голямото сходство между тях.

Разликата на стоките, които съответно са обозначени с конфликтните марки, следователно не е достатъчен фактор, за да се изключи съществуването на връзка между посочените марки, като се има предвид освен това, че то следва да се оценява цялостно, т.е. като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. т. 24 по-горе).

Казусът е върнат на EUIPO за преразглеждане.

Instagram в стратегическа атака

Американската компания за гласова поща Kirusa започна съдебно дело срещу Instagram в САЩ, чиято цел е да установи липса на нарушение на права върху търговска марка.

Казусът касае опит на Instagram да заличи и спре използването на марка Instavoice регистрирана от Kirusa на основание по-ранни общоизвестни марки Instagram.

Според Kirusa марките не са сходни, тъй като префиксът Insta има неотличителен характер, означава нещо незабавно и бързо. 

Компанията счита, че е регистрирала марката си добросъвестно, тъй като не е директен конкурент на Instagram и не застрашава бизнес моделът й.

Kirusa иска от съда да постанови и преустановяване на блокиранвето на нейни профили и приложения във Facebook, която е компания майка на Instagram.

Този казус е част от по-голям подход на Instagram да спре използването на представки и наставки с думите Insta и Gram, като търговски марки, за което компанията е подала над 200 опозиции срещу подобни знаци.

Източник: WIPR.

Apple загуби казус със Swatch в Сингапур

Apple се провали в това да спре марка ‘Tick different’ заявена от швейцарската компания Swatch в Сингапур за класове 9 и 14.

Опозицията е подадена на база по-ранна марка  ‘Think different’ притежание на Apple за клас 9. От компанията претендира наличие на объркващо сходство между марките и недобросъвестно заявяване на марката на Swatch, която черпи от репутацията на тази на Apple.

Според патентното ведомство на Сингапур обаче марките не са сходни поради разликите в значението на първата им част Tick и Think. В допълнение част от стоките също не са сходни.

Източник: WIPR.

Какво реши общият съд на ЕС в дело за марки в модната индустрия?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑241/16, El Corte Inglés, SA, e v European Union Intellectual Property Office (EUIPO). 

Делото касае опит за регистрация на европейска словна марка EW за следните стоки:

Клас 3: "Препарати за избелване и други вещества за пране; почистващи, полиращи, почистващи и абразивни препарати; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; пасти за зъби;

Клас 18: "Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; животински кожи, кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и чадъри; бастуни; камшици, колани и седларски артикули ";

Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна европейска марка WE за следните стоки:

Клас 3: "Сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса";

Клас 18: "Кожа и имитация на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; чадъри и чадъри; куфари и пътни чанти; торбички, които не са включени в други класове ";

Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

EUIPO взема решение за потвърждаване на опозицията считайки марките за объркващо сходни.

При обжалването Общият съд обаче анулира решението на EUIPO заключавайки, че марките не са сходни поради факта, че те са кратки думи състоящи се от едва две букви, които са в различна последователност. Съдът припомня, че в такива случаи потребителите могат да направят по-лесно разграничение между знаците. В допълнение марките са различни и в фонетично отношение, а за потребителите използващи английски език те са различни и в концептуално отношение.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

Дизайн, новост и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑651/16, Crocs, Inc. срещу EUIPO, Gifi Diffusion. Делото касае регистриран от от фирма Western Brands LLC   европейски дизайн 257001-0001 на 22.11.2004 за:

За същия дизайн е поискан приоритет от американски дизайн от 28.05.2004. Впоследсдтвие дизайнът е бил прехвърлен на фирма Crocs.

През 2013 година френската компания  Gifi Diffusion подава искане за заличаване на въпросния дизайн на база неизпълнение на критерия за новост.

Както е известно за да бъде регистриран един дизайн той трябва да бъде нов и оригинален.

EUIPO заличава дизайна, решение потвърдено и от Общият съд на ЕС.

Причината за това е че информация за този дизайн е била достъпна още през 2003 година на сайта на Crocs. В допълнение дизайна е бил показан на изложение във Флорида, както е бил и предлаган за продажба.

Crocs твърдят, че релевантната публика в Европейският съюз не е била запозната с тази информация но съдът отхвърля тези доводи, приемайки че няма доказателства, че информацията от сайта не е достигнала и ЕС.

Apple спечели дело за търговска марка срещу Xiaomi

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело между Apple и китайската технологична компания Xiaomi относно опит на последната да регистрира европейска марка MI PAD.

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни марки iPAD притежание на Apple.

EUIPO приема, че е налице нужната степен на сходство между знаците, като единствената разлика е началната буква М, която обаче не може да преодолее наличното сходство имайки предвид и идентичността и сходството на стоките.

Европейският съд потвърждава това решение.

Източник: WIPR.

Казус относно марка Black Friday в Германия

Oliver Löffel публикува интересна статия в Lexology относно регистрирана марка Black Friday в Германия от страна на хонконгска компания, която лицензира марката на компания във Виена. Тази компания започва да заплашва всеки търговец, който използва обозначението Black Friday в своя реклама свързана с общоизвестния ден на разпродажбите и отстъпките в САЩ.

Поради това срещу тази марка са подадени няколко искания за заличаване на база абсолютни основания - липса на отличителност и дума станала общоприета в търговския език. Причината за това е че марката е регистрирана през 2013, докато използавнето на тузи думи в Германия става масово още от 2006, когато Apple започват да правят подобни промоционални кампании за своите продукти.

Повече информация тук.

"Първи Вторник" не може да бъде търговска марка в САЩ за лотарийни игри

Апелативният съд в САЩ излезе с решение по дело касаещо отказ на американското патентно ведомство да регистрира марка ‘First Tuesday’ заявена за "лотарийни карти; лотарийни игри за изтриване; лотарийни услуги ".

Ведомството отказва регистрация на заявената марка поради описателност - от марката може да се заключи, че лотариините игри се провеждат всеки първи вторник от месеца.

Според заявителят марката може да получи закрила, тъй като изисква умствено усилиe от страна на потребителите за да разберат значението й във връзка с посочените стоки и услуги.

Според патентното ведомство и съда обаче това не е така. Марката е напълно описателна във връзка с посочените стоки и услуги, включително и в контекста на това, че подобни хазартни игри обикновенно се организират по определено време с което потребителите свикват.

Източник: WIPR.

Капитан Морган победи Адмирал Нелсън в канадско съдебно дело

Световният производител на алкохолни напитки Diageo спечели съдебно дело в Канада относно конфликт с конкуретната компания Heaven Hill.

Казусът касае използване от страна на Heaven Hill на марка Admiral Nelson, за ром, чието изображение показва рисуван персонаж на пират.

Същевременно Diageo притежава фамилия от по-ранни марки Captain Morgan със сходно изображение на пират.

Съдът в Канада счита, че по-късната марка може да бъде объркващо сходна на марките на Diageo, които са общоизвестни сред потребителите на въпросните напитки.

Според съда марката на Heaven Hill опитва да наподоби и имитира известната марка Captain Morgan, поради което заключава, че е налице нарушаване на нейните права.

Издадена е заповед за преустановяване използването на по-късната марка и унищожаване на всички налични количества с въпросното изображение.

Източник: WIPR.

Използване на имена на известни личности, като марки в Китай - не съвсем

Върховният съд на Китай излезе с решение според което имена на известни, публични личности в областта на политиката, спорта, културата и икономиката, не могат да бъдат използвани, като търговски марки.

Според чл.10 на Закона за марките на Китай, използването на имена на известни личности попада в обхвата на указването на неприемливо обществено влияние.

Според някои анализатори, катализатор за това решение е съдебното дело около името на известния баскетболист Майкъл Джордан, който наскоро спечели казус относно незаконно използване на неговото име от страна на китайска компания.

Тази нова интерпретация на закона влиза в сила от 01.03.2017.

Повече информация тук.

Източник: Ecns.cn