вторник, 21 април 2015 г.

Банковата тайна и нарушаването на права на интелектуална собственост - Bank secrecy and violation of intellectual property rights

Генералният адвокат на Европейския съд P. CRUZ VILLALÓN излезе със становище по дело C‑580/13  Coty Germany GmbH  срещу  Stadtsparkasse Magdeburg. Делото касае следното:


Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между германското търговско дружество Coty Germany GmbH (наричано по-нататък „Coty Germany“), притежаващо изключителна лицензия за марка на Общността „Davidoff Hot Water“, и Stadtsparkasse Magdeburg (наричана по-нататък „Sparkasse“).
През януари 2011 г. Coty Germany закупува чрез интернет платформа за продажби флакон парфюм с марка „Davidoff Hot Water“. Цената на стоката е заплатена по посочената от продавача банкова сметка в Sparkasse. След като установява, че закупената стока е фалшива, Coty Germany се обръща към оператора на интернет платформата с искане да му предостави истинското име на титуляря на потребителската сметка, от която е продаден парфюмът (продажбата е извършена под псевдоним). Посоченото от оператора лица признава, че е титуляр на потребителската сметка в интернет платформата, но твърди, че не е продавач на стоката и позовавайки се на правото си да не дава показания, отказва да предостави друга информация. Тогава Coty Germany се обръща към Sparkasse по реда на член 19, параграф 2 от Закона за марките, като иска името и адреса на титуляря на банковата сметка, по която е трябвало да преведе цената на закупената фалшива стока. Позовавайки се на банковата тайна, Sparkasse отказва да даде поисканата информация. Впоследствие Coty Germany предявява иск пред Landgericht Magdebur [Областен съд, Магдебург] (първоинстанционен съд), който задължава Sparkasse да предостави поисканите данни. Sparkasse обжалва това решение пред Oberlandesgericht Naumburg [Върховен областен съд, Наумбург], като се позовава на член 383, параграф 1, точка 6 от ZPO (към която разпоредба препраща член 19, параграф 2 от Закона за марките), който, наред с другото, дава право на банковите институции да не свидетелстват по граждански дела, като се позоват на банковата тайна. Въззивната инстанция уважава жалбата на Sparkasse. Coty Germany подава касационна жалба пред Bundesgerichtshof, с която отново прави искане банката да бъде задължена да му предостави необходимата информация.
При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай като този по главното производство предоставя на банкова институция право да откаже информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позове на банковата тайна?“

Мнение на Генералния адвокат:

 „Член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, безусловна последица от която би било да се позволи на банкова институция, позовавайки се на банковата тайна, да откаже предоставянето на поискана на основание член 8, параграф 1, буква в) от същата директива информация относно името и адреса на титуляр на банкова сметка. Подобен ефект ще бъде в съответствие с цитираната разпоредба от посочената директива само когато е следствие на предварителна преценка от страна на националния съд, която да установи законността на допуснатото със спорната национална уредба ограничение на засегнатите основни права, съгласно предвиденото в член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз“.

English version


The General Advocate of the European court P. CRUZ VILLALÓN issued his opinion on Case
C‑580/13  Coty Germany GmbH  v.  Stadtsparkasse Magdeburg. The case concerns the following:

The reference was made in proceedings between the German company Coty Germany GmbH (hereinafter "Coty Germany"), holds an exclusive license for a Community trade mark "Davidoff Hot Water", and Stadtsparkasse Magdeburg (hereinafter " Sparkasse ").


In January 2011, Coty Germany purchased through internet platform a perfume branded as "Davidoff Hot Water". A payment for this product was made into a seller's bank account specified in Sparkasse. Having established that the purchased item is a fake, Coty Germany turned to the operator of the Internet platform with a request to provide the true name of the holder of the user account from which the perfume was sold (the sale is carried out under a pseudonym). Sparkasse refused to give information about the account based on the bank secrecy provisions.  Coty Germany subsequently brought an action before the Landgericht Magdebur [District Court, Magdeburg] (first instance), which obliged Sparkasse to provide the requested data. Sparkasse appealed that decision to the Oberlandesgericht Naumburg [Higher Regional Court, Naumburg]. The Appellate court upheld the appeal of Sparkasse. Coty Germany appealed to the Bundesgerichtshof, which again requested that the bank be obliged to provide the necessary information.
In those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stop proceedings and to refer to the Court the following question:
"Must Article 8, paragraph 3, letter e) of Directive 2004/48 / EC be interpreted as precluding national legislation which in this case in the main proceedings provides banking institution the right to refuse information under Article 8, paragraph 1, letter c) of that Directive, the name and address of the holder of a bank account by invoking banking secrecy?
The opinion of the Advocate

"Article 8, paragraph 3, letter e) of Directive 2004/48 / EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of intellectual property rights must be interpreted as precluding national legislation, unconditional the consequence of which would be to allow the banking institution, citing bank secrecy to refuse to provide requested under Article 8, paragraph 1, letter c) of the Directive information on the name and address of the holder of a bank account. A similar effect would be in line with that article of the directive only when the result of a preliminary assessment by the national court to establish the legality of which has been admitted by the contested national legislation, restriction of the fundamental rights as provided for in Article 52, paragraph 1 Charter of Fundamental Rights of the European Union. "
(The English translation is not precise)