Европейският съд излезе с решение по дело T‑494/12, Biscuits Poult SAS v OHIM, Banketbakkerij Merba BV.
Biscuits Poult регистрира успешно следните европейски дизайни:
Merba подава искане за заличаване на въпросните дизайни поради липса на новост и оригиналност, както и поради факта, че дизайна е предопределен от техническата функция на продукта. Посочени са два по-ранни сходни дизайна, притежавани от Merb:
OHIM приема, че дизайните са сходни. Те не създават в информираните потребители цялостно различно впечатление от дизайните които вече съществуват за същите бисквити.
Решението е обжалвано.
Според съда:
Освен
това, както СХВП и встъпилата страна изтъкват, фактът, че въпросният
продукт би могъл да разкрие аспект на сходство с оспорения промишлен
дизайн, когато бъде разчупен с цел да бъде консумиран, е без значение.
В
това отношение доводът на жалбоподателя, че слоят топящ се течен крем,
намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, става видим при
„обичайна употреба“ на бисквитата, а именно при консумирането ѝ, почива
на неправилно разбиране на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002
и поради това е неоснователен. Всъщност от тези разпоредби следва, че
понятието „обичайна употреба“ има значение само когато става въпрос за
преценка на защитимия характер на даден промишлен дизайн, който е
приложен към или е включен в продукт, който е компонент от съставен
продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002. Член 4,
параграф 3 от посочения регламент уточнява освен това, че понятието
„обичайна употреба“ е дефинирано „по смисъла на параграф 2, буква а)“ от
същия член.
Страните
обаче поддържат единодушно и с основание, че бисквита като изобразената
в оспорения промишлен дизайн не е съставен продукт по смисъла на
член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, тъй като не се състои от
множество компоненти, които могат да бъдат заменени, така че да
позволяват разглобяването и повторното сглобяване на продукта.
Следователно защитимите характеристики на оспорения промишлен дизайн са
дефинирани чрез позоваване на правилата, описани в точки 18—20 по-горе,
които, когато става въпрос за продукти, които не са компоненти за
включване в съставен продукт по смисъла на разпоредбата на член 3,
буква в) от Регламент № 6/2002, не препращат към понятието „обичайна
употреба“, а към видимия външен вид на продукта по смисъла на член 3,
буква a) от този регламент.
Следователно
апелативният състав не е допуснал грешка, когато е уточнил в точки 13 и
16 от обжалваното решение, че характеристиките на продукта, които не са
видими и не се отнасят до видимия му външен вид, не могат да бъдат
взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да
бъде обект на закрила, нито когато въз основа на това е заключил в
точка 17 от обжалваното решение, че „фурето, съдържащо се във
вътрешността на бисквитата, съобразно изображението на промишления
модел, не следва да се взема предвид при преценката на оригиналността на
промишления дизайн“.
По-специално, както апелативният състав
констатира в точки 21—24 от обжалваното решение, неравната и грапава
повърхност на външната част на бисквитата, жълтеникавият ѝ цвят,
заоблената ѝ форма и наличието на шоколадови парченца са общи
характеристики на противопоставените по настоящото дело промишлени
дизайни, които са определящи за общото впечатление, което се създава у
информирания потребител, поради което не може да се счита, че оспореният
промишлен дизайн е оригинален.
Следователно апелативният състав не е допуснал
грешка, когато е констатирал в точка 31 от обжалваното решение, че
оспореният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен, в
съответствие с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002,
поради липсата на оригиналност по смисъла на член 6 от същия регламент.
English version
The European Court ruled in Case T‑494/12, Biscuits Poult SAS v OHIM, Banketbakkerij Merba BV.
The case concerns the successful registration of the following European designs by Biscuits Poult:
Merba filled a request for cancellation of these designs because of lack of novelty and individual character and presents of earlier designs belong to Merba.
OHIM accepts the design as similar. They can't create different overall impression for the informed consumers from the designs which already existing.
According to the Court:
Moreover,
as OHIM and the intervener have pointed out, the fact that the product
in question may bear a closer resemblance to the contested design when
it is broken open in order to be consumed is irrelevant.
The
applicant’s argument to the effect that the layer of chocolate filling
inside the cookie becomes visible during ‘normal use’ of the cookie,
that is to say, when it is consumed, is based on a misunderstanding of
Article 4(2) and (3) of Regulation No 6/2002 and is therefore
ineffective. It is apparent from those provisions that the concept of
‘normal use’ is relevant only when an assessment is to be made of
whether protection may be given to a design applied to or incorporated
in a product which constitutes a component of a complex product within
the meaning of Article 3(c) of Regulation No 6/2002. Article 4(3) of
that regulation further states that the concept of ‘normal use’ is to
mean ‘use within the meaning of [Article 4](2)(a)’.
The
parties all agree, correctly, that a cookie such as the one portrayed
in the contested design is not a complex product within the meaning of
Article 3(c) of Regulation No 6/2002 because it is not composed of
multiple components which can be replaced permitting disassembly and
re-assembly. Consequently, the characteristics of the contested design
which may be protected must be determined by reference to the rules
referred to in paragraphs 18 to 20 above, which, in respect of products
which are not components which may be assembled in a complex product
within the meaning of Article 3(c) of Regulation No 6/2002, do not refer
to the concept of ‘normal use’, but rather to the appearance of the
product within the meaning of Article 3(a) thereof.
Therefore
the Board of Appeal did not err in stating, in paragraphs 13 and 16 of
the contested decision, that the non-visible characteristics of the
product, which do not relate to its appearance, could not be taken into
account in the determination of whether the contested design could be
protected, nor in concluding, in paragraph 17 of the contested decision,
that ‘it [was] not necessary to take into account, in the examination
of the individual character of the design, of the filling inside the
cookie, as portrayed’.
In
particular, as the Board of Appeal stated in paragraphs 21 to 24 of the
contested decision, the irregular, rough surface on the outside of the
cookie, its golden colour, round shape and the presence of chocolate
chips are characteristics which are common to the conflicting designs
and decisive for the overall impression produced on an informed user, so
that the contested design cannot be regarded as having individual
character.
Consequently,
the Board of Appeal did not err in finding, in paragraph 31 of the
contested decision, that the contested design had to be declared invalid
pursuant to Article 25(1)(b) of Regulation No 6/2002 on the ground that
it lacked individual character within the meaning of Article 6 thereof.