Пародия, комикси и авторско право - решение на Европейският съд - Parody, comics and copyright - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. Делото касае следното:

Г‑н Deckmyn е член на Vlaams Belang, а предметът на дейност на Vrijheidsfonds съгласно устава му е финансова и материална подкрепа на тази политическа партия без каквато и да било стопанска цел.

По време на новогодишния прием на град Гент (Белгия), организиран на 9 януари 2011 г., г‑н Deckmyn разпространява календари за 2011 г., на които е указано, че той е отговорен издател. На заглавната страница на тези календари е отпечатано спорното изображение в главното производство.

Изображението приличало на представеното на корицата на албума с комикси Suske en Wiske, озаглавен „De Wilde Weldoener“ („Дивият благодетел“), създаден през 1961 г. от г‑н Vandersteen, чието издание на френски език е със заглавието „La tombe hindoue“ („Хиндуистката гробница“). Последното изображение представлява един от главните герои на албума, облечен в бяла туника и хвърлящ монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент, а хората, които събират парите, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.

Като приема, че спорното изображение в главното производство и публичното му разпространяване нарушават съответното авторско право, Vandersteen и др. предявяват иск срещу г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds пред Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд на Брюксел), който осъжда ответниците да преустановят всякакво използване на изображението под страх от имуществена санкция.

Пред запитващата юрисдикция, сезирана с жалба срещу постановеното на първа инстанция решение, г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds по-специално посочват, че спорното изображение в главното производство представлява политическа карикатура, която попада в понятието „пародия“, допустима съгласно член 22, параграф 1, точка 6° от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското право и сродните права.

Vandersteen и др. оспорват това тълкуване, тъй като според тях пародията трябва да отговаря на определени условия, които не са налице в случая, а именно да има критична функция, да представлява пример за оригиналност, да има хумористичен дух, да има за цел осмиване на оригиналното произведение и да не заимства от оригиналното произведение повече фигуративни елементи, отколкото са строго необходими за осъществяване на пародията. В този контекст те твърдят също, че спорното изображение в главното производство отправя дискриминационно послание, тъй като фигурите, които в оригиналното произведение събират хвърлените монети, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?

2) При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:

–  да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);

–  да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,

– да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,

–  да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

3) Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „пародия“, съдържащо се в тази разпоредба, е автономно понятие на правото на Съюза.

2) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че основните характеристики на пародията, от една страна, са посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него, и от друга страна, е проява на хумор или осмиване. Понятието „пародия“ по смисъла на тази разпоредба не е обусловено от изискванията пародията да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение — да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение, да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, ако се допусне, че спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията, съответства на този справедлив баланс.

English version

The European Court issued an interpretative judgment in Case C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. The case concerns the following:

Mr Deckmyn is a member of the Vlaams Belang political party, while the object of the Vrijheidsfonds, according to its articles of association, is to support that political party financially and materially, to the exclusion of any profit motive.

At the reception held on 9 January 2011 by the City of Ghent (Belgium) to celebrate the New Year, Mr Deckmyn handed out calendars for 2011 in which he is named as the editor. On the cover page of those calendars appeared the drawing at issue.

The drawing at issue resembled that appearing on the cover of the Suske en Wiske comic book entitled ‘De Wilde Weldoener’ (which may roughly be translated as ‘The Compulsive Benefactor’), which was completed in 1961 by Mr Vandersteen. That drawing is a representation of one of the comic book’s main characters wearing a white tunic and throwing coins to people who are trying to pick them up. In the drawing at issue, that character was replaced by the Mayor of the City of Ghent and the people picking up the coins were replaced by people wearing veils and people of colour.

Taking the view that the drawing at issue and its communication to the public constituted an infringement of their respective copyrights, Vandersteen and Others brought an action against Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds before the rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Court of First Instance, Brussels), which ordered the defendants to cease all use of the drawing, failing which they would have to pay a periodic penalty.

Before the referring court hearing the appeal against the decision at first instance, Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds submitted, in particular, that the drawing at issue is a political cartoon which falls within the scope of parody accepted under point (6) of Article 22(1) of the Law of 30 June 1994 on copyright and related rights.

Vandersteen and Others dispute that interpretation, since, according to them, parody must meet certain criteria, which are not fulfilled in this case, namely: to fulfil a critical purpose; itself show originality; display humorous traits; seek to ridicule the original work; and not borrow a greater number of formal elements from the original work than is strictly necessary in order to produce the parody. In those circumstances, they also allege that the drawing at issue conveyed a discriminatory message, since the characters who, in the original work, pick up the scattered coins, were replaced in the drawing at issue by people wearing veils and people of colour.

In those circumstances, the hof van beroep te Brussel (Court of Appeal, Brussels) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1. Is the concept of “parody” an autonomous concept of EU law?  

2. If so, must a parody satisfy the following conditions or conform to the following characteristics:

–  display an original character of its own (originality);

–  display that character in such a manner that the parody cannot reasonably be ascribed to the author of the original work;

– seek to be humorous or to mock, regardless of whether any criticism thereby expressed applies to the original work or to something or someone else;

–  mention the source of the parodied work?

3. Must a work satisfy any other conditions or conform to other characteristics in order to be capable of being labelled as a parody?’ 

The Court's decision:

1.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, must be interpreted as meaning that the concept of ‘parody’ appearing in that provision is an autonomous concept of EU law.

2.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the essential characteristics of parody, are, first, to evoke an existing work, while being noticeably different from it, and secondly, to constitute an expression of humour or mockery. The concept of ‘parody’, within the meaning of that provision, is not subject to the conditions that the parody should display an original character of its own, other than that of displaying noticeable differences with respect to the original parodied work; that it could reasonably be attributed to a person other than the author of the original work itself; that it should relate to the original work itself or mention the source of the parodied work.

However, the application, in a particular case, of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, must strike a fair balance between, on the one hand, the interests and rights of persons referred to in Articles 2 and 3 of that directive, and, on the other, the freedom of expression of the user of a protected work who is relying on the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k).

It is for the national court to determine, in the light of all the circumstances of the case in the main proceedings, whether the application of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, on the assumption that the drawing at issue fulfils the essential requirements of parody, preserves that fair balance.