Европейският съд езлезе с решевие по дело T‑525/13. Делото касае следното:
На
30 октомври 2006 г. Yves Saint Laurent SAS подава в
Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(СХВП) заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността.
Оспореният
промишлен дизайн, предназначен за прилагане към „ръчни чанти“, спадащи
към клас 03‑01 по смисъла на Локарнската спогодба, е представен чрез шест изображения, както следва:
Оспореният
промишлен дизайн е регистриран под номер 613294‑0001 и е публикуван в
Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 135/2006 от 28 ноември
2006 г.
На
3 април 2009 г. жалбоподателят, H&M Hennes & Mauritz BV &
Co. KG, подава пред СХВП иск за обявяване на недействителност на
оспорения промишлен дизайн на основание членове 4—9 от Регламент
№ 6/2002, както и на основание член 25, параграф 1, букви а)—е) от същия
регламент. В иска си за обявяване на недействителност жалбоподателят
твърди единствено, че оспореният промишлен дизайн е лишен от
оригиналност по смисъла на член 6 от този регламент.
С решение от 4 ноември 2011 г. отделът по отмяна отхвърля иска за обявяване на недействителност.
С
решение от 8 юли 2013 г.
трети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. След като разглежда
представените от жалбоподателя доказателства в подкрепа на факта, че
ръчната чанта, предмет на оспорения промишлен дизайн, е станала
общодостъпна, апелативният състав разглежда оригиналността на оспорения
промишлен дизайн. Той дефинира информирания потребител на посочения
промишлен дизайн като информирана жена, която се интересува от ръчни
чанти в качеството си на потенциален потребител. Според него двата
разглеждани промишлени дизайна имат общи характеристики, по-специално
горните контури и дръжките им във формата на ремъци, прикрепени към
корпуса на чантите чрез подсилена с нитове система от пръстени, но
различията по отношение на формата, структурата и външното оформление
играят определяща роля за цялостното впечатление, създавано от тези
изделия. В това отношение апелативният състав счита, че степента на
свобода на автора е висока, но че в случая не заличава от гледна точка
на информирания потребител съществените различия във формата,
структурата и външното оформление, които разграничават двете чанти.
Решение на съда:
Съдът отхвърля жалбата на основата на следните аргументи:
В случая
апелативният състав правилно приема, че при модните артикули като
ръчните чанти свободата на автора е голяма. Впрочем жалбоподателят не
оспорва тази преценка. Все пак той изтъква по същество, че апелативният
състав е допуснал грешки, доколкото критерият за „свобода на автора“ е
трябвало да бъде неразделна част от анализа за оригиналността на
оспорения промишлен дизайн, и че той е обърнал хода на етапите на тази
преценка. Така подходът му, състоящ се в първия етап в сравняване на
двата разглеждани промишлени дизайна, водещо до извода, че те създават
различно цялостно впечатление у информирания потребител, а във втория
етап — в разглеждане на оплакването във връзка със свободата на автора,
бил погрешен. Освен това различията между разглежданите промишлени
дизайни не били достатъчно съществени, за да създадат различно цялостно
впечатление у информирания потребител.
Апелативният
състав не е допуснал грешка, като е посочил, че факторът във връзка със
свободата на автора не може сам по себе си да обуслови преценката на
оригиналността на промишления дизайн, а напротив — той е елемент, който
трябва да се отчита при тази преценка. Така той правилно приема, че този
фактор по-скоро позволява да се нюансира преценката на оригиналността
на оспорения промишлен дизайн, отколкото е самостоятелен фактор,
определящ изискуемата дистанция между два промишлени дизайна, за да бъде
един от тях оригинален.
Второ,
що се отнася до сравнението на глобалното впечатление, което създават
оспореният промишлен дизайн и по-ранният промишлен дизайн, апелативният
състав посочва в точка 30 от обжалваното решение, че те се различават по
три характеристики, които оказват определящо влияние върху техния
цялостен визуален аспект, а именно общата форма, структурата и външното
оформление на чантата.
Най-напред,
той отбелязва, че корпусът на оспорения промишлен дизайн има форма,
възприемана като правоъгълна поради наличието на три прави линии, които
маркират страните и основата на чантата, която създава впечатление за
относително ъгловат предмет. Обратно, корпусът на по-ранния промишлен
дизайн според него има извити страни и основа и силуетът му създава
впечатление за заобленост. По-нататък, апелативният състав приема, че
корпусът на оспорения промишлен дизайн изглежда като изпълнен от едно
цяло парче кожа без разрези или други видими шевове освен малкия шев по
дължината на долните ъгли. Обратно, лицата на корпуса на по-ранния
промишлен дизайн според него са разделени на три части посредством
шевове, а именно горна извита част, отделена с малка якичка, и две долни
части с равен размер, отделени чрез вертикален шев. Най-сетне,
апелативният състав посочва, че външното оформление на оспорения
промишлен дизайн е напълно гладко, с изключение на два контурни шева по
долните ъгли. Обратно, повърхността на по-ранния промишлен дизайн според
него е осеяна с подчертани декоративни мотиви, изпълнени релефно, а
именно малка якичка, обрамчена с набор в горната част на чантата,
вертикален шев, разделящ чантата на две, и набор в основата на чантата.
За всеки от тези три фактора апелативният състав заключава, че
различията между разглежданите промишлени дизайни са съществени и
следователно могат да повлияят чувствително на цялостното впечатление у
информирания потребител. В случая на оспорения промишлен дизайн
създаденото впечатление било за промишлен дизайн за чанта,
характеризиращ се с основни линии и простота на формата, докато в случая
на по-ранния промишлен дизайн впечатлението било за чанта, която е
„по-изкусно изработена“, характеризираща се със заоблености и украсена с
декоративни мотиви повърхност.
Що се отнася до
общите характеристики на двата разглеждани промишлени дизайна, а именно
горния им контур и наличието на дръжка във формата на ремък (ремъци),
прикрепен(и) към корпуса чрез подсилена с нитове система от пръстени,
апелативният състав приема, че те не са достатъчни, за да породят, в
очите на информирания потребител, едно и също цялостно впечатление. Той
посочва по-специално, че начинът, по който са използвани тези пръстени е
много различен, доколкото те са много видими и пропускат светлина в
оспорения промишлен дизайн, какъвто не е случаят с по-ранния промишлен
дизайн — детайл, който бил очевиден за информирания потребител.
В това отношение
следва да се припомни, че преценката на общото впечатление, което даден
промишлен дизайн създава у информирания потребител, включва начина на
използване на продукта, представен от съответния промишлен дизайн (вж.
решение от 21 ноември 2013 г., El Hogar Perfecto del Siglo XXI/СХВП —
Wenf International Advisers (Тирбушон), T‑337/12, Сб., EU:T:2013:601,
т. 46 и цитираната съдебна практика). В случая следва да се отбележи, че
ремъците и дръжката на конфликтните промишлени дизайни могат да бъдат
използвани, както е общоизвестно, по различен начин, доколкото
оспореният промишлен дизайн представлява чанта, която се носи единствено
в ръка, докато по-ранният промишлен дизайн представлява чанта, която се
носи на рамото.
В този контекст и
предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че
различията между разглежданите промишлени дизайни са съществени и че
приликите между тях са незначителни с оглед на цялостното впечатление,
създавано от тях. Поради това преценката на апелативния състав следва да
бъде потвърдена, доколкото той приема, че оспореният промишлен дизайн
създава върху информирания потребител цялостно впечатление, различно от
това, което създава по-ранният промишлен дизайн.
English version
The European court ruled in Case T‑525/13 which concerns the following:
On
30 October 2006, Yves Saint Laurent SAS filed an
application for registration of a Community design with the Office for Harmonisation in the Internal Market (Trade
Marks and Designs) (OHIM).
The
contested design, which is intended to be applied to ‘handbags’ in
Class 03-01 of the Locarno Agreement, is
represented according to six views as follows:
The contested design was registered under the number 613294-0001 and published in Community Designs Bulletin No 135/2006 of 28 November 2006.
On
3 April 2009, the applicant, H&M Hennes & Mauritz BV & Co.
KG, filed with OHIM an application for a declaration of invalidity in
respect of the contested design, based on Articles 4 to 9 of Regulation
No 6/2002 and on Article 25(1)(c) to (f) or (g) of that regulation. In
its application for a declaration of invalidity, the applicant confined
itself to claiming that the contested design had no individual character
within the meaning of Article 6 of that regulation.
In
support of its application for a declaration of invalidity, the
intervener invoked, in order to substantiate the alleged lack of
individual character of the contested design, the earlier design
reproduced below:
By decision of 4 November 2011, the Cancellation Division rejected that application for a declaration of invalidity.
On
25 January 2012, the applicant filed a notice of appeal with OHIM,
pursuant to Articles 55 to 60 of Regulation No 6/2002, against the
decision of the Cancellation Division.
By
decision of 8 July 2013 , the Third Board of
Appeal of OHIM dismissed the appeal. After finding that the documents
submitted by the applicant were capable of proving that the handbag
which was the subject-matter of the earlier design had been made
available to the public, the Board of Appeal examined the individual
character of the contested design. It defined the informed user of that
design as an informed woman, who was interested, as a possible user, in
handbags. According to the Board of Appeal, the two designs at issue had
features in common, in particular their upper contours and their
handles in the form of straps attached to the body of the bags by a
system of rings reinforced by rivets, but the differences as regards the
shape, structure and surface finish played a decisive role in the
overall impression produced by those goods. In that regard, the Board of
Appeal found that the degree of freedom of the designer was high, but
that, in the present case, it did not, from the point of view of the
informed user, cancel out the significant differences in shape,
structure and surface finish which differentiated the two bags.
In the present
case, the Board of Appeal correctly found that, in the context of
fashion items like handbags, the designer’s degree of freedom was high.
Moreover, the applicant does not contest that assessment. However, it
submits, in essence, that the Board of Appeal erred inasmuch as the
‘freedom of the designer’ test should have been an integral part of the
analysis of the individual character of the contested design and that
the Board of Appeal inverted the steps involved in that analysis.
Accordingly, the applicant maintains that the Board of Appeal’s approach
of, first, comparing the two designs at issue in order to conclude that
they did not produce the same overall impression on the informed user
and, second, examining the argument relating to the freedom of the
designer, is incorrect. Furthermore, it takes the view that the
differences between the designs at issue are not significant enough to
produce a different overall impression on the informed user.
The
Board of Appeal did not err in stating that the factor relating to the
freedom of the designer could not on its own determine the assessment of
the individual character of a design, but that it was, however, a
factor which had to be taken into consideration in that assessment.
Consequently, it correctly found that that factor was a factor which
made it possible to moderate the assessment of the individual character
of the contested design, rather than an independent factor which
determined how different two designs have to be for one of them to have
individual character.
Second,
as regards the comparison of the overall impressions produced by the
contested design and by the earlier design, the Board of Appeal stated,
in paragraph 30 of the contested decision, that they differed as to
three features which decisively influenced their overall visual
appearance, namely the overall shape, structure and surface finish of
the bag.
First
of all, it pointed out that the body of the contested design had a
perceptibly rectangular shape, on account of the presence of three
straight lines that marked the sides and the base of the bag, which gave
the impression of a relatively angular object. By contrast, the body of
the earlier design had, according to the Board of Appeal, curved sides
and a curved base and its silhouette was dominated by an impression of
roundness. Second, the Board of Appeal took the view that the body of
the contested design looks as if it is made from a single piece of
leather without any visible division or seams except for on a short
length at the lower corners. By contrast, the front and back of the
earlier design were, according to the Board of Appeal, divided into
three sections by seams, namely a curved upper section delimited by a
collar and two lower sections of equal size delimited by a vertical
seam. Third, the Board of Appeal stated that the surface finish of the
contested design was totally smooth, apart from two faint seams at the
lower corners. By contrast, the surface of the earlier design was,
according to the Board of Appeal, covered with pronounced and raised
decorative motifs, namely a collar edged with gatherings in the upper
part of the bag, a vertical seam dividing the bag into two sections and
pleats at the bottom of the bag. In respect of each of those three
factors, the Board of Appeal concluded that the differences between the
designs at issue were significant and therefore such as to markedly
influence the overall impression of the informed user. In the case of
the contested design, the Board of Appeal found that the impression
produced would be that of a bag design characterised by classic lines
and a formal simplicity whereas, in the case of the earlier design, the
impression would be that of a more ‘worked’ bag, characterised by
curves, the surface of which is adorned with ornamental motifs.
As
regards the features that are common to the two designs at issue,
namely their upper contour and the presence of a handle in the form of a
strap or straps attached to the body by a system of rings reinforced by
rivets, the Board of Appeal took the view that they did not suffice to
confer on them, in the eyes of an informed user, the same overall
impression. It stated in particular that the way in which those rings
were used in the two bags was very different in that they were very
visible and let light through in the contested design, which was not the
case with regard to the earlier design, this being a detail which would
be obvious to the informed user.
In
that regard, it must be borne in mind that the assessment of the
overall impression produced by a design on the informed user includes
the manner in which the product represented by that design is used (see
judgment of 21 November 2013 in El Hogar Perfecto del Siglo XXI v OHIM — Wenf International Advisers (Corkscrew),
T‑337/12, ECR, EU:T:2013:601, paragraph 46 and the case-law cited). In
the present case, it must be pointed out that the straps and the handle
of the designs at issue manifestly lend themselves to different uses
inasmuch as the contested design represents a bag to be carried solely
by hand, whereas the earlier design represents a bag to be carried on
the shoulder.
In
that context and in the light of the foregoing considerations, it must
be held that the differences between the designs at issue are
significant and that the similarities between them are insignificant in
the overall impression which they produce. Consequently, the Board of
Appeal’s assessment must be confirmed inasmuch as it found that the
contested design produced an overall impression on the informed user
which was different from that produced by the earlier design.
