Генералният адвокат C. SÁNCHEZ-BORDONA излезе с мнение по Дело C‑57/15, United Video Properties Inc. срещу Telenet NV. Делото касае следното:
United
Video Properties, Inc. е притежател на
издадения на 27 март 2008 г. европейски патент EP 1327209 за системи и
процедури за запаметяване на данни в сървъри в рамките на предавателна
система за медии при поискване. Тъй като счита, че Telenet NV е нарушило правата му върху описания патент, на
7 юни 2011 г. UVP предявява иск срещу това дружество. Най-общо UVP иска
да се установи, че Telenet е нарушило неговите права върху патента и да
се разпореди преустановяване на всяко пряко или непряко нарушение на
патента. Освен това UVP иска Telenet да бъде осъдено да заплати
съдебните разноски.
С
решение от 3 април 2012 г. на изпълняващия функциите на председател на
Rechtbank van koophandel te Antwerpen (Търговски съд, Антверпен),
постановено по предявения от Telenet насрещен иск, белгийският патент,
регистриран въз основа на патент EP 1327209, е обявен за недействителен,
поради неизпълнение на изискването за новост, а UVP е осъдено да
заплати съдебните разноски в производството пред тази инстанция на обща
стойност 11 000 EUR. На 27 август 2012 г. UVP обжалва това решение пред
Hof Van Beroep te Antwerpen (Апелативен съд, Антверпен).
Едновременно
с посочения иск UVP е предявило и иск срещу дружеството Virgin Media (в
отделно производство) във връзка с националната регистрация в
Обединеното кралство на същия патент. На 14 юли 2014 г. High Court (Висш
съд) в Лондон установява недействителността на националния патент
поради отсъствието на изобретателска стъпка. С оглед на постановените от
High Court, Лондон и от председателя на Rechtbank van koophandel te
Antwerpen решения UVP решава да оттегли въззивната си жалба с писмена
молба от 14 август 2014 г., което оттегляне се потвърждава с друга
писмена молба от 24 октомври 2014 г.
Във
връзка с оттеглянето на жалбата от страна на UVP Telenet прави искане
пред Hof Van Beroep te Antwerpen да допусне направеното оттегляне и да
постанови решение, с което:
– да
приеме за установено, че Законът от 21 април 2007 г. относно
възможността за възстановяване на платените адвокатски възнаграждения и
разноски и Кралският декрет от 26 октомври 2007 г. за определяне на
тарифата за обезщетенията за направените разходи по водене на делата
противоречат на член 14 от Директивата,
– да
приеме за установено, че практиката на Hof van Cassatie (Касационен
съд), съгласно която загубилата делото страна може да бъде осъдена за
възнагражденията и разноските за вещи лица единствено при наличие на
вина, също противоречи на член 14 от Директивата,
– да
осъди UVP да заплати на Telenet сумата от 185 462,55 EUR разходи за
адвокатски възнаграждения, както и сумата от 44 400 EUR, платена като
възнаграждение за предоставената от вещо лице — патентен представител,
техническа помощ.
Съгласно
твърденията на Telenet относно съдебните разноски, които следва да му
бъдат възстановени — единствения останал спорен въпрос в главното
производство — разпоредбите на белгийското законодателство предвиждат,
че същите трябва да бъдат платени от загубилата делото страна. По
отношение на конкретния размер на разходите за адвокатско
възнаграждение, които загубилата делото страна следва да заплати, обаче
Кралският декрет предвижда максимален размер, който не може да бъде
надхвърлян, което според Telenet води до противоречие с член 14 от
Директивата.
Освен
това, що се отнася до разходите за експертна техническа помощ, които не
са обхванати от приложното поле на Закона от 21 април 2007 г. и
Кралския декрет, Telenet твърди, че съгласно практиката на Hof van
Cassatie тези разходи подлежат на възстановяване само когато бъде
установена вина на загубилата делото страна, което също е несъвместимо с
член 14 от Директивата.
При
описаните обстоятелства с определение от 26 януари 2015 г. Hof Van
Beroep te Antwerpen отправя следните преюдициални въпроси:
1) Допуска
ли използваният в член 14 от Директивата [относно упражняването на
права върху интелектуалната собственост] израз „разумни и пропорционални
съдебни разноски и други разходи“ разпоредбите от белгийското право,
които предоставят на съдилищата възможността да вземат предвид
установените специфики на делото и предвиждат варираща тарифа от
фиксирани по размер възнаграждения за адвокатската помощ?
2) Допуска
ли използваният в член 14 от Директивата [относно упражняването на
права върху интелектуалната собственост] израз „разумни и пропорционални
съдебни разноски и други разходи“ съдебна практика, съгласно която
разходите за консултант по техническите въпроси подлежат на
възстановяване единствено в случай на вина (в рамките на договорна или
на извъндоговорна отговорност)?“.
Мнението на Генералният адвокат:
1) Член 14
от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната
собственост допуска национално законодателство като разглежданото в
настоящото преюдициално производство, което установява максимален размер
на подлежащите на възстановяване разходи за адвокатски възнаграждения
на спечелилата делото страна от страната, осъдена да заплати съдебните
разноски, във всички видове съдебни производства, включително тези за
защита на права върху интелектуалната собственост.
2) Член 14
от Директива 2004/48 не допуска изискване за наличие на вина като
необходимо условие загубилата делото страна да бъде осъдена да
възстанови направените от спечелилата страна разумни, пропорционални и
непротиворечащи на справедливостта разходи за вещо лице, ако същите са
пряко и непосредствено свързани с предявяването на иск за защита на
права върху интелектуалната собственост“.
