Европейският съд излезе с решение по дело C‑301/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Франция) с акт от 6 май 2015 г., постъпил в Съда на 19 юни 2015 г., в рамките на производство по дело Marc Soulier, Sara Doke срещу Premier ministre, Ministre de la Culture et de la Communication, в присъствието на: Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA), Joëlle Wintrebert и др.
Делото касае следното:
По смисъла на
Сode de la propriété intellectuelle „изчерпана“ е книга, която е била
публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г. и която вече нито се
разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или
цифров формат. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от посочения кодекс установяват
механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги,
като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет
№ 2013‑182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.
На
2 май 2013 г. двама автори на литературни произведения — г‑н Soulier и
г‑жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на
Декрет № 2013‑182.
В
подкрепа на исканията си те по-специално твърдят, че членове
L. 134‑1—L. 134‑9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват
изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по
член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в
член 5 от същата директива изключения и ограничения.
Впоследствие
в подкрепа на исканията на г‑н Soulier и г‑жа Doke в главното
производство встъпват Syndicat des écrivains de langue française (SELF),
сдружението Autour des auteurs и тридесет и пет физически лица.
В
писмените си защити Premier ministre и Ministre de la Culture et de la
Communication пледират за отхвърляне на посочените искания.
SOFIA
встъпва на по-късен етап в главното производство, като също пледира за
отхвърляне на споменатите искания. SOFIA е дружество, състоящо от равен
брой автори и издатели, на което е възложено управление на правото за
разрешаване на възпроизвеждането и представянето на изчерпани книги в
цифров формат, правото на публично заемане, както и възнаграждението за
цифрово копиране за лично използване на писмени произведения.
Запитващата
юрисдикция, след като отхвърля всички твърдения на г‑н Soulier и
г‑жа Doke, освен тези, основани на членове 2 и 5 от Директива 2001/29,
установява, че по-нататъшното разглеждане на спора налага тълкуване на
последните разпоредби.
При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Членове
2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в
членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която
възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на
възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и
на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно
позволява при определени условия на авторите на такива книги или на
носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу
упражняването на това право или да го прекратяват?“.
Решението на съда:
Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001
година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и
сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в
главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и
разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за
разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на
т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди
1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската
мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като
същевременно позволява при определени условия на авторите на такива
книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го
прекратяват.
