Главният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с решение по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV, XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:
Ищецът в главното производство, Stichting Brein, е фондация, учредена по нидерландското право, чиято основна цел е да противодейства на неправомерното използване на закриляни с авторското право и сродните му права обекти, както и защитата в тази област на интересите на носителите на тези права.
Ответниците в главното производство, Ziggo BV и XS4ALL Internet BV (наричани по-нататък „XS4ALL“), са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност по-специално е доставка на достъп до интернет на потребители. Съгласно информацията в писмените становища на Stichting Brein те са двамата най-големи доставчици на достъп до интернет на нидерландския пазар.
На основание на разпоредбите от нидерландското право, с които се транспонира член 8, параграф 3 от Директива 2001/29(9), Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.
Искането, което е уважено в първоинстанционното производство, е отхвърлено по същество във въззивното производство, с мотива че, първо, получателите на услугите на ответниците в главното производство, а не TPB, са извършвали нарушения на авторските права, и второ, поисканото блокиране на достъпа не е пропорционално на преследваната цел, а именно ефективната закрила на авторските права. Stichting Brein подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.
При това положение Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
– дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.
Становището на Главния адвокат:
„Обстоятелството, че оператор на уебсайт позволява намирането на файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, като индексира тези файлове и предоставя търсачка за намирането им, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, когато операторът е знаел, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, и не е предприел действия за блокиране на достъпа до произведението“.
