Европейският съд излезе с решение по дело C‑425/16 Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner. Делото касае следното:
Г‑н Raimund е притежател на словната марка на Европейския съюз „Baucherlwärmer“ и от около 2000 г. предлага на пазара обозначена с тази марка билкова смес за приготвяне на препарати на спиртна основа. От своя страна, г‑жа Aigner също предлага за продажба билкова смес за накисване във високопроцентов етилов спирт, която също обозначава с наименованието „Baucherlwärmer“.
Г‑н Raimund предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия) иск за установяване на нарушение на права върху марката на Европейския съюз, на която е притежател, за да се забрани на г‑жа г‑жа Aigner да използва знака „Baucherlwärmer“ за стоките и услугите от класовете, за които е регистрирана посочената марка. От своя страна, г‑жа Aigner, която е ответник в главното производство, предявява пред посочената юрисдикция насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, тъй като по-специално счита, че г‑н Raimund е придобил правата върху марката недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена) решава да спре производството по насрещния иск до окончателното произнасяне по иска за установяване на нарушение на права, който е предмет на делото по главното производство. Тъй като обаче определението за спиране на производството по насрещния иск е отменено, производството по този иск все още е висящо пред първоинстанционния съд. Що се отнася до иска за установяване на нарушение върху права, той е отхвърлен от Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), на основание че г‑н Raimund регистрирал недобросъвестно марката на Европейския съюз.
Тъй като в производството по въззивно обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена, Австрия) потвърждава решението на първоинстанционния съд, г‑н Raimund предявява ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).
Запитващата юрисдикция приема, че ищецът в главното производство действително е придобил недобросъвестно разглежданата в главното производство марка на Европейския съюз и че поради това тя трябвало да се обяви за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При все това тя си поставя отправения от г‑н Raimund в неговата жалба въпрос дали съдилищата в производството пред първата и пред втората инстанция могат да се произнесат по въпроса за недобросъвестността в рамките на иска за установяване на нарушение, при положение че не е налице окончателно решение по насрещния иск за обявяване на недействителността на марката.
Предвид обстоятелството, че ответникът в главното производство се позовава на абсолютно основание за недействителност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на което съгласно предвиденото в член 99, параграф 1 от същия регламент допустимо позоваване в рамките иск за установяване на нарушение може да се прави само ако ответникът предяви насрещен иск на това основание, Oberster Gerichtshof (Върховен съд) иска да се установи дали е достатъчно да се предяви насрещен иск на основание недобросъвестно придобиване на правата върху марката, за да може да се отхвърли искът за установяване на нарушение още преди произнасянето по насрещния иск (първи вариант), или искът за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен на това основание само ако съответната марка поне едновременно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (втори вариант), или пък възражението за недобросъвестно придобиване на права върху марка може да бъде уважено в рамките на производство по иск за установяване на нарушение само ако преди това марката окончателно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (трети вариант).
Запитващата юрисдикция посочва, че в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на нарушение зависи само от възражението за недействителност. Тя предлага на Съда да възприеме втория вариант, тъй като от член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва, че иск за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен поради наличието на основание за недействителност само ако поне едновременно е уважен насрещният иск, предявен на същото основание. Запитващата юрисдикция счита, че самият факт на предявяване на насрещен иск не трябвало да е достатъчен, но и че от друга страна, не трябвало да е необходимо да се изчаква решението по насрещния иск да стане окончателно. Посочената юрисдикция уточнява, че евентуалното наличие на задължение да се изчака решението по насрещния иск да придобие окончателен характер, евентуалното съединяване на производствата по иска за нарушение и по насрещния иск, както и редът на производството за обжалване трябва да се преценяват само от гледна точка на националното процесуално право.
Запитващата юрисдикция отбелязва и че вариантът, който тя предлага Съдът да възприеме, е от естество да гарантира, че възражението за недействителност или за отмяна inter partes, което е предявено в рамките на производството по иска за установяване на нарушение, може да бъде уважено само ако на същото основание в рамките на насрещния иск марката е обявена с действие erga omnes за недействителна или за отменена. По-специално, ако загуби делото на първа инстанция, ищецът в главното производство по предявения иск за установяване на нарушение ще трябва да обжалва както решението по иска за нарушение, така и решението по насрещния иск, за да бъдат уважени исканията му пред по-горните инстанции. Ако обжалва само решението, постановено по иска за установяване на нарушение, жалбата му би била обречена на неуспех, тъй като постановеното по насрещния иск решение, придобило сила на пресъдено нещо, би било от самото начало пречка за успеха на иска за установяване на нарушение.
При все това Oberster Gerichtshof (Върховен съд) признава, че буквалният смисъл или целта на член 99 от Регламент № 207/2009 биха могли да доведат до различно от предлаганото от него тълкуване.
При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС [член 96, буква а) от Регламент № 207/2009] да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката [член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС [член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009], но съдът още не се е произнесъл по него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?“.
Решение на съда:
1) Член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.
2) Разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.
