Европейският съд излезе с решение по изключително важното и интересно дело C‑163/16, Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки.
На 28 декември 2009 г. г‑н Louboutin подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, която е регистрирана на 6 януари 2010 г. под номер 0874489 за стоки от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи на следното описание: „Обувки (освен ортопедични обувки)“ (наричана по-нататък „спорната марка“).
Тази марка е изобразена по следния начин:
В заявката за регистрация спорната марка е описана по следния начин:„Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.
На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията на спорната марка, състоящо се в ограничаване на обхвата на защита на тази марка до „Обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.
През 2012 г. Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
На 27 май 2013 г. Christian Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с иск за установяване на нарушение на правата върху спорната марка срещу Van Haren. На 17 юли 2013 г. този съд постановява неприсъствено решение, с което уважава частично исканията на Christian Louboutin.
Van Haren подава възражение срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага), като изтъква на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, че спорната марка е недействителна. Според Van Haren тази марка е двуизмерна фигуративна марка, а именно повърхност в червен цвят.
Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) счита, на първо място, че предвид графичното представяне и описанието на спорната марка червеният цвят е неразделно свързан с подметката на обувка, поради което тази марка не може да се квалифицира само като двуизмерна фигуративна марка. Според запитващата юрисдикция тази преценка не се променя от обстоятелството, че в описанието на посочената марка се уточнява, че „контурът на обувката не е част от марката“. Напротив, посоченото уточнение потвърждава тази преценка предвид това, че според споменатото описание контурът на обувката, изобразен в графичното представяне на спорната марка, има за цел да изясни разположението на тази марка, а не да я сведе до двуизмерна марка.
Запитващата юрисдикция констатира по-нататък, че през есента на 2012 г. „значителна част от потребителите на дамски обувки с висок ток в Бенелюкс е в състояние да идентифицира обувките на [Christian Louboutin] като произхождащи от него и следователно да ги разграничи от дамските обувки на висок ток [с произход] от други предприятия“, поради което към тази дата за тези продукти спорната марка е била възприемана като марка.
Запитващата юрисдикция освен това счита, че червената подметка придава значителна стойност на обувките, продавани от Christian Louboutin, доколкото това оцветяване е част от външния вид на тези обувки, който има важна роля при вземането на решение за закупуването им. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Christian Louboutin първоначално е използвал червеното оцветяване на подметките по естетически причини, преди да го възприеме като установяващо произхода и да го използва като марка.
Тази юрисдикция отбелязва на последно място, че тъй като спорната марка се състои от цвят, поставен върху подметката на обувка, който следователно съвпада с елемент от стоката, възниква въпросът дали изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, се прилага за тази марка. В това отношение тя иска да се установи дали понятието „форма“ по смисъла на тази разпоредба се свежда единствено до триизмерните характеристики на дадена стока, като контура, размерите и обема ѝ, или това понятие се отнася до други, нетриизмерни характеристики на дадена стока.
При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.
Решение на съда:
Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
