Европейският съд излезе с решение по дело C‑282/18 - The Green Effort Limited v Fédération internationale de l’automobile (FIA). Макар делото да касае семпъл спор то е показателно за нуждата от спазване на сроковете дадени от EUIPO в процедури за европейски търговски марки.
Делото касае следното:
The Green Effort придобива правата върху словната марка „Formula E“, относно която е подадено заявление за регистрация на 17 ноември 2010 г.
Стоките и услугите, за които се иска регистрация са:
– Клас 25: „Облекло“,
– Клас 38: „Излъчване по радиото, телевизията и сателита“,
– Клас 41: „Организиране на спортни събития“.
Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана на 3 декември 2010 г. и заявената марка е регистрирана на 14 март 2011 г.
На 15 март 2016 г. Fédération internationale de l’automobile (FIA) подава молба за отмяна на спорната марка за всички стоки и услуги на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001, тъй като марката не е била реално използвана през непрекъснат период от пет години.
На 21 март 2016 г. отделът на EUIPO по отмяна приканва The Green Effort да представи в срок до 21 юни 2016 г. доказателство за реалното използване на спорната марка. Тъй като това доказателство е представено на 22 юни 2016 г., след като определеният срок е бил изтекъл, то не е било взето предвид.
На 27 юли 2016 г. The Green Effort подава пред отдела по отмяна на EUIPO молба за restitutio in integrum, с оглед да му бъдат възстановени правата да представи посоченото доказателство.
С решение от 8 септември 2016 г. отделът по отмяна отхвърля тази молба и постановява отмяната на спорната марка в цялост.
На 5 октомври 2016 г. The Green Effort подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.
Със спорното решение втори апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата.
В подкрепа на решението си апелативният състав посочва, че нито притежателят на спорната марка, нито неговият представител са доказали, че действително са положили най-голямата възможна грижа, за да спазят определения срок за представяне на документите, сочещи за реалното използване на спорната марка. Този състав счита, че макар преписката да съдържа доказателства за многократни опити за изпращане на съобщения в електронен вид и факсове от страна на The Green Effort до EUIPO, всички тези съобщения са получени на 22 юни 2016 г. испанско време, тоест след изтичането на определения срок, като обясненията в това отношение не могат да бъдат квалифицирани като „особени“.
Поради това апелативният състав потвърждава решението на отдела по отмяна относно отхвърлянето на искането за restitutio in integrum, а по отношение на молбата за отмяна на спорната марка този състав счита, че при липса на доказателство за реалното използване в Европейския съюз в хода на релевантния период или на посочване на основателни причини за неизползването правата на The Green Effort трябва да се обявят за изцяло нищожни и съответно непроизвеждащи действие, считано от 15 март 2016 г
Европейският съд потвърждава решението на EUIPO и отхвърля жалбата на The Green Effort Limited.
Доводите на съда са:
Съгласно член 4, параграф 4 от посоченото решение уведомлението се счита за осъществено на петия ден, след като EUIPO е поставила документа във входящата електронна кутия на ползвателя, без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване.
Подобно тълкуване отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на правна сигурност, като се избягва възможността решенията на апелативния състав да бъдат оспорвани през неопределен период от време, доколкото, ако не се подаде никаква молба за достъп до съответния документ след неговото постъпване в електронната пощенска кутия на получателя, уведомлението се счита за осъществено на петия календарен ден след това подаване.
Следователно, тъй като е безспорно, че представителят на The Green Effort е поискал достъп до спорното решение на 19 септември 2017 г., свалил го е и се е запознал с него на същия ден, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че дружеството е било уведомено за спорното решение на 19 септември 2017 г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 29 ноември 2017 г. Следователно основанието относно неправилно определяне на началния момент на срока за обжалване трябва да се отхвърли като необосновано.
