Генералният адвокат на Европейския съд SZPUNAR излезе с интересно становище по дело C‑263/18 Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers срещу Tom Kabinet.
Най-общо делото касае въпросът дали препродажбата на електронни книги влиза в правилото за изчерпване на авторски права след първата продажба или не.
Делото има следната предистория:
Nederlands Uitgeversverbond (наричано по-нататък „NUV“) и Groep Algemene Uitgevers (наричано по-нататък „GAU“), ищци в главното производство, са сдружения, чиято цел е да защитават интересите на нидерландските издатели.
Tom Kabinet Internet BV (наричано по-нататък „Tom Kabinet“), ответник в главното производство(8), е дружество по нидерландското право. Tom Kabinet поддържа интернет сайт, предоставящ онлайн магазин за употребявани електронни книги. Начинът, по който функционира този магазин, се променя в хода на главното производство. Понастоящем като част от тази услуга, наречена „читателски клуб“ (leesclub), Tom Kabinet препродава на регистрираните на сайта му физически лица електронни книги, които дружеството закупува било от официалните разпространители, било от други физически лица. Цените на Tom Kabinet са по-ниски от цените на официалните разпространители. На сайта на Tom Kabinet физическите лица, закупили от него електронни книги, биват насърчавани да му ги продават обратно, след като ги прочетат, като това им носи „кредити“, които впоследствие им дават възможност да закупуват други книги. При закупуването на електронни книги от физически лица Tom Kabinet изисква от тях да изтрият собственото си копие(9) и поставя върху копията, които препродава, цифров воден знак (digital watermark), за да гарантира тяхната законност.
На 1 юли 2014 г. NUV и GAU предявяват иск срещу Tom Kabinet пред съдията по обезпечителното производство към Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия), който отхвърля искането им, тъй като на пръв поглед не установява достатъчна вероятност за наличие на нарушение на авторското право(10). NUV и GAU подават въззивна жалба срещу това решение пред Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който потвърждава решението на съдията по обезпечителното производство, като едновременно с това забранява на Tom Kabinet да предлага онлайн услуга, позволяваща продажбата на неправомерно изтеглени електронни книги. Срещу решението на Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) няма подадена касационна жалба.
В междинното си решение запитващата юрисдикция приема, че въпросните книги трябва да се разглеждат като „произведения“ по смисъла на Директива 2001/29 и че предлагането на електронни книги, които могат да бъдат изтеглени при обстоятелства като разглежданите в главното производство, не представлява публично разгласяване на тези произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива. Тя обаче отбелязва, че отговорът на въпросите дали, от една страна, предоставянето на електронна книга за безсрочно ползване, което се извършва онлайн посредством изтегляне, може да представлява форма на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, и от друга страна, дали по този начин правото на разпространение може да бъде изчерпано по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, не е очевиден. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на препродажба носителят на авторските права може да се противопостави на действията по възпроизвеждане, необходими за предаването на екземпляра, по отношение на който правото на разпространение евентуално е изчерпано, между последващи приобретатели.
При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?
3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?
4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?“.
Становището на Генералният адвокат:
Гореизложените съображения ме карат да заключа, че съществуват доводи както от правен, така и от телеологичен характер в подкрепа на признаването на правилото за изчерпване на правото на разпространение по отношение на произведенията, предоставени за безсрочно използване посредством изтегляне онлайн(64). По-специално, безсрочното владение на копие от такова произведение от ползвателя е доказателство за сходството между този начин на предоставяне и разпространението на материални копия. Считам обаче, че съгласно действащото право на Съюза трябва да се даде предимство на доводите в обратен смисъл. Става дума по-специално за развитите в точки 36—49 от настоящото заключение доводи, отнасящи се до ясната воля на законодателя на Съюза да отнесе изтеглянето към правото на публично разгласяване, до ограничаването на правото на разпространение до действията по прехвърляне на собствеността върху дадено копие и до правото на възпроизвеждане. Телеологичните съображения, изложени в точки 89—96 от настоящото заключение, подкрепят тези правни доводи.
Поради тази причина предлагам на преюдициалните въпроси, поставени от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), да се отговори по следния начин:
„Член 3, параграф 1 и член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставянето за безсрочно ползване на електронни книги посредством изтегляне онлайн се отнася не до правото на разпространение по смисъла на член 4 от тази директива, а до правото на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива“.
