Европейският съд излезе с решение по дело
C-117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG. Делото касае следното:
TU
Darmstadt стопанисва регионална и университетска библиотека, в която е
създал електронни читателски места, чрез които е предоставен публичен
достъп до произведения от фонда на тази библиотека с оглед справка.
От януари или февруари 2009 г. сред тези произведения е и учебникът Einführung in die neuere Geschichte от В. Шулце (наричан по-нататък „процесният учебник“), издаден от Ulmer — научно издателство от Щутгарт (Германия).
TU
Darmstadt отхвърля предложението на Ulmer от 29 януари 2009 г. да купи и
използва издадените от Ulmer учебници, сред които е и процесният
учебник, под формата на електронни книги.
TU
Darmstadt цифровизира въпросния учебник с цел да го предостави на
разположение на ползвателите чрез електронните читателски места в своята
библиотека. От тези читателски места не може по едно и също време да се
прави справка с повече екземпляри от произведението, отколкото са в
наличност в библиотечния фонд. Ползвателите на тези читателски места
могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да
го съхранят върху USB устройство и в съответната форма да го изнесат от
библиотеката.
След
като е сезиран от Ulmer, с решение от 6 март 2011 г. Landgericht
Frankfurt am Main (областен съд, Франкфурт на Майн) приема, че за да се
изключи приложимостта на член 52b от UrhG, притежателят на правата и
учреждението трябва предварително да са сключили споразумение за
използването на съответното произведение в цифрова форма. Освен това
тази юрисдикция отхвърля искането на Ulmer да се забрани на TU Darmstadt
да цифровизира сам или чрез трети лица процесния учебник. Тя обаче
уважава искането на споменатото дружество да се забрани на ползвателите
на библиотеката на TU Darmstadt от създадените в нея електронни
читателски места да отпечатват това произведение и/или да го съхраняват
върху USB устройство и/или да изнасят така възпроизведеното от
библиотеката.
След
като е сезиран от TU Darmstadt с пряка ревизионна жалба,
Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд) приема, че на първо място
се поставя въпросът дали произведенията и другите закриляни обекти
„подлежат на условия[…] за покупка или лицензия“ по смисъла на член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на права
предлага на посочено от тази разпоредба учреждение сключването, при
подходящи условия, на лицензионни договори за ползването на тези права и
на другите закриляни обекти, или пък тази разпоредба трябва да се
тълкува в смисъл, че са визирани единствено случаите, когато съответният
притежател и съответното учреждение са сключили споразумение по този
въпрос.
Bundesgerichtshof
счита, че за разлика от текста на немски език на посочената разпоредба
текстовете ѝ на английски и на френски език са в смисъла на първото
тълкуване. Той посочва, че довод в подкрепа на това тълкуване могат да
бъдат и общата структура и целите на Директива 2001/29. Според него, ако
обаче се приеме, че единствено със сключването на споразумение възниква
пречка за прилагането на посочения ограничителен режим, съответното
учреждение би могло да отхвърли отправеното от притежателя на правата
подходящо предложение, за да се възползва от ограничителния режим; по
мнение на Bundesgerichtshof това също така означава, че въпросният
притежател няма да получи подходящо възнаграждение, каквато обаче е една
от целите на тази директива.
На
второ място, запитващата юрисдикция се пита дали член 5, параграф 3,
буква н) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че
оправомощава държавите членки да предоставят на посочените в тази
разпоредба учреждения правото да цифровизират произведенията, които са
част от тяхната колекция, доколкото разгласяването или предоставянето им
на разположение чрез техните терминали изисква такова възпроизвеждане.
Според запитващата юрисдикция държавите членки би трябвало да разполагат
с акцесорно правомощие да предвидят такова изключение от правото на
възпроизвеждане по член 2 от същата директива или ограничение на това
право, тъй като в противен случай полезният ефект на член 5, параграф 3,
буква н) от нея не би бил гарантиран. Тя посочва, че във всеки случай
въпросното правомощие може да се изведе от член 5, параграф 2, буква в)
от цитираната директива.
На
трето място, запитващата юрисдикция счита, че спорът по главното
производство поставя въпроса дали съгласно член 5, параграф 3, буква н)
от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят ограничителен
режим, който позволява на ползвателите на посочено от тази разпоредба
учреждение изцяло или отчасти да отпечатват върху хартия или да
съхраняват или прехвърлят на USB устройства произведенията, които са им
били разгласени или предоставени на разположение от съответното
учреждение чрез неговите терминали.
В
това отношение същата юрисдикция отбелязва, най-напред, че макар
отпечатването, съхраняването или прехвърлянето — доколкото тези дейности
са свързани с възпроизвеждането на произведение — по принцип да не
попадат в обхвата на ограничението, предвидено в член 5, параграф 3,
буква н) от Директива 2001/29, възпроизвеждането под формата на
продължаване на разгласяването или на предоставянето на разположение на
дадено произведение от съответното учреждение може да бъде разрешено на
основание друго ограничение, и по-специално съгласно т.нар. изключение
„за копиране за лично ползване“, залегнало в член 5, параграф 2,
буква б) от цитираната директива.
На
следващо място, по мнение на запитващата юрисдикция целта по член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 — да се направи възможно
ефикасното използване, за целите на изследвания или частни проучвания,
на текстовете, които са разгласени или предоставени на разположение чрез
терминалите на учреждение като библиотека — насочва към тълкуване на
тази разпоредба в смисъл, че отпечатването от един терминал на
произведение на хартия е разрешено, а съхраняването върху USB
устройство — не.
На
последно място, според запитващата юрисдикция подобно тълкуване на
член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 също така би
гарантирало, че обхватът на този ограничителен режим отговаря на трите
условия, предвидени в член 5, параграф 5 от същата директива. Тя счита,
че съхраняването на дадено произведение върху USB устройство засяга в
по-голяма степен авторското право върху това произведение от
отпечатването му на хартия.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Прилагат
ли се условия за покупка или лицензия по смисъла на член 5, параграф 3,
буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на правата предлага
на посочените в тази разпоредба учреждения да сключат лицензионни
договори за използване на произведенията при подходящи условия?
2) Член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 оправомощава ли държавите
членки да предоставят на учрежденията правото да цифровизират
произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е
необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на
разположение чрез терминали?
3) Може
ли правата, които държавите членки предвиждат в съответствие с член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, да бъдат с такъв обхват, че
ползвателите на терминали да могат да отпечатват върху хартия или да
съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез
тези терминали произведения?“.
Решението на съда:
1) Понятието
„условия за покупка или лицензия“, което се съдържа в член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти
на авторското право и сродните му права в информационното общество,
трябва да се разбира в смисъл, че притежателят на правата и посочено в
тази разпоредба учреждение, като общодостъпна библиотека, трябва да са
сключили лицензионен договор или договор за използване на съответното
произведение, в който са конкретизирани условията, при които
учреждението може да използва това произведение.
2) Член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 във връзка с член 5,
параграф 2, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
държава членка да даде на посочените в тези разпоредби общодостъпни
библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от
тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за
целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните
ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези
учреждения.
3) Член 5,
параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл,
че не обхваща действия като отпечатването на произведения на хартия или
съхраняването им на USB устройство, извършени от ползватели в
специализирани терминали, създадени в посочените от тази разпоредба
общодостъпни библиотеки. Такива действия обаче евентуално могат да бъдат
разрешени съгласно националното законодателство, с което се
транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2,
буква а) или б) от споменатата директива, стига във всеки отделен случай
да са изпълнени условията, поставени от тези разпоредби.
English version
The European Court ruled in Case C-117/13 Technische Universität Darmstadt v Eugen Ulmer KG. The case concerns the following:
TU
Darmstadt operates a regional and academic library in which it
installed electronic reading points that allow the public to consult
works contained in the collection of that library.
Since January or February 2009, those works have included the textbook of Schulze W., Einführung in die neuere Geschichte (‘the textbook at issue’), published by Ulmer, a scientific publishing house established in Stuttgart (Germany).
TU
Darmstadt did not take up Ulmer’s offer of 29 January 2009 of an
opportunity to purchase and use the textbooks it publishes as electronic
books (‘e-books’), including the textbook at issue.
TU
Darmstadt digitised that textbook so as to make it available to users
on electronic reading points installed in its library. Those points did
not allow for a greater number of copies of that work to be consulted at
any one time than the number owned by the library. Users of the reading
points could print out the work on paper or store it on a USB stick, in
part or in full, and take it out of the library in that form.
In
an action brought by Ulmer, the Landgericht (Regional Court) Frankfurt
am Main held, by judgment of 6 March 2011, that the rightholder and
establishment must have reached prior agreement on the digital use of
the work concerned for Paragraph 52b of the UrhG not to apply. That
court also rejected Ulmer’s application seeking to prohibit TU Darmstadt
from digitising the textbook at issue or having it digitised. However,
it granted that company’s request to prohibit users of the TU Darmstadt
library from being able, at electronic reading points installed therein,
to print out that work and/or store it on a USB stick and/or take such
reproductions out of the library.
Hearing
an appeal by TU Darmstadt on a point of law, the Bundesgerichtshof
(Federal Court of Justice) considers, in the first place, that the
question arises whether works and other protected objects are ‘subject
to purchase or licensing terms’, within the meaning of Article 5(3)(n)
of Directive 2001/29, where the rightholder offers to conclude with an
establishment referred to in that provision appropriately worded
licensing agreements in respect of those works or whether a different
interpretation of that provision must be adopted, in terms of which only
cases where the owner and the establishment have entered into an
agreement on that matter are covered.
That
court takes the view that, unlike the German language version of the
provision, the English and French language versions are consistent with
the first of the above interpretations. That interpretation could also
be justified on the basis of the purpose and general scheme of Directive
2001/29. However, if only the entering into an agreement would allow
for the application of that provision to be ruled out, it would be open
to the establishment to refuse an appropriate offer from the rightholder
so as to benefit from the limiting provision in question, which would
also mean that the owner would not receive appropriate remuneration,
which nevertheless is one of the objectives of that directive.
In
the second place, the referring court is uncertain whether
Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it
allows Member States to confer on the establishments referred to in
that provision the right to digitise the works contained in their
collections to the extent that the communication or making available of
those works on their terminals requires such reproduction. The referring
court takes the view that Member States should have an ancillary
competence in order to provide for such an exception to the reproduction
right referred to in Article 2 of that directive or such a limitation
of that right; otherwise the effectiveness of Article 5(3)(n) would not
be guaranteed. That competence could, in any event, be inferred from
Article 5(2)(c) of the directive.
In
the third place, the referring court takes the view that the dispute in
the main proceedings raises the question whether, pursuant to
Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, Member States may provide for a
limiting provision permitting the users of an establishment referred to
in that provision to print out on paper or store on a USB stick, in part
or in full, the works reproduced or made available by the establishment
on its terminals.
In
that regard, that court considers, first of all, that while those
printouts, stored copies or downloads, being related to the reproduction
of a work, are not, in principle, covered by the limitation provided
for in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, they could nevertheless be
permitted, as an extension of the communication or of the making
available of a work by the establishment in question, under another
limitation, in particular, pursuant to the so-called ‘private copying’
exception provided for in Article 5(2)(b) of that directive.
Next,
the court finds that the objective referred to in Article 5(3)(n) of
Directive 2001/29, which entails permitting the efficient use, for the
purpose of research or private study, of texts communicated or made
available on the terminals of an establishment such as a library, is
consistent with an interpretation of that provision to the effect that
the printing out on paper of a work from a terminal should be permitted,
whereas storage on a USB stick should not be.
Lastly,
the referring court considers that such an interpretation of
Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 would also ensure that the scope of
the limitation provided for in that provision respects the threefold
condition provided for in Article 5(5) of that directive. In its view,
storage of a work on a USB stick encroaches upon the rights of the
author of that work more than printing it out on paper.
In
those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the
proceedings and refer the following questions to the Court for a
preliminary ruling:
(1) Is a
work subject to purchase or licensing terms, within the meaning of
Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, where the rightholder offers to
conclude with the establishments referred to therein licensing
agreements for the use of that work on appropriate terms?
(2) Does
Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 entitle the Member States to
confer on those establishments the right to digitise the works contained
in their collections, if that is necessary in order to make those works
available on terminals?
(3) May
the rights which the Member States lay down pursuant to Article 5(3)(n)
of Directive 2001/29 go so far as to enable users of the terminals to
print out on paper or store on a USB stick the works made available
there?’
The Court's decision is:
1. The
concept of ‘purchase or licensing terms’ provided for in Article 5(3)(n)
of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council
of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and
related rights in the information society must be understood as
requiring that the rightholder and an establishment, such as a publicly
accessible library, referred to in that provision must have concluded a
licensing agreement in respect of the work in question that sets out the
conditions in which that establishment may use that work.
2. Article 5(3)(n)
of Directive 2001/29, read in conjunction with Article 5(2)(c) of that
directive, must be interpreted to mean that it does not preclude Member
States from granting to publicly accessible libraries covered by those
provisions the right to digitise the works contained in their
collections, if such act of reproduction is necessary for the purpose of
making those works available to users, by means of dedicated terminals,
within those establishments.
3. Article 5(3)(n)
of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it does not
extend to acts such as the printing out of works on paper or their
storage on a USB stick, carried out by users from dedicated terminals
installed in publicly accessible libraries covered by that provision.
However, such acts may, if appropriate, be authorised under national
legislation transposing the exceptions or limitations provided for in
Article 5(2)(a) or (b) of that directive provided that, in each
individual case, the conditions laid down by those provisions are met.
