Важно решение на Европейския съд относно препродажбата на електронни книги

Европейският съд излезе наскоро с решение по дело C‑263/18 Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers срещу Tom Kabinet Internet BV, което има следната предистория:

20      NUV и GAU, сдружения за защита на интересите на нидерландските издатели, са упълномощени от няколко издатели да осигуряват защитата и спазването на авторските права, предоставени им от техните притежатели чрез изключителни лицензии.

Tom Kabinet Holding е единствен акционер както в Tom Kabinet Uitgeverij, дружество, което издава книги, електронни книги и бази данни, така и в Tom Kabinet. Последното дружество поддържа уебсайт, на който на 24 юни 2014 г. започна да предлага онлайн услуга, която се състои от виртуален пазар на електронни книги „втора употреба“.

На 1 юли 2014 г. NUV и GAU предявяват на основание на Закона за авторското право иск срещу Tom Kabinet, Tom Kabinet Holding и Tom Kabinet Uitgeverij пред съдията по обезпечителното производство в Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия относно тази онлайн услуга. Първоинстанционен съд Амстердам отхвърля техния иск, тъй като според него на пръв не е достатъчно вероятно, че е имало нарушение на авторското право.

NUV и GAU подават въззивна жалба срещу това решение пред Апелативния съд, който с решение от 20 януари 2015 г. потвърждава обжалваното решение, като същевременно забранява на Tom Kabinet да предлага онлайн услуга, която позволява продажбата на неправомерно изтеглени електронни книги. Срещу това решение не е подадена касационна жалба.

От 8 юни 2015 г. Tom Kabinet променя предлаганите до този момент услуги и ги заменя с „Tom leesclub“ (читателски клуб „Tom“, наричан по-нататък „читателският клуб“), в който Tom Kabinet е търговец на електронни книги. Читателският клуб предлага срещу заплащане на своите членове електронни книги „втора употреба“, които са закупени от Tom Kabinet или са предоставени безплатно от членовете на клуба. В последния случай въпросните членове предоставят връзката за изтегляне на съответната книга и декларират, че не са запазили копие от нея. След това Tom Kabinet изтегля електронната книга от уебсайта на търговеца и поставя върху нея своя цифров воден знак, което служи за потвърждение, че става въпрос за правомерно придобит екземпляр.

Първоначално електронните книги, достъпни чрез читателския клуб, могат да бъдат закупувани на фиксираната цена от 1,75 EUR за електронна книга. След като плати, съответният член на този клуб може да изтегли електронната книга от уебсайта на Tom Kabinet и впоследствие да му я препродаде. За членство в читателския клуб е необходимо да се плати месечна вноска от 3,99 EUR. Всяка електронна книга, предоставена безплатно от член, му дава възможност да ползва отстъпка от 0,99 EUR върху вноската за следващия месец.

От 18 ноември 2015 г. за членство в читателския клуб вече не се изисква плащане на месечна вноска. От една страна, цената на всяка електронна книга вече е 2 EUR. От друга страна, членовете на читателския клуб имат нужда и от „кредити“, за да могат да придобият електронна книга от читателския клуб, които получават, като предоставят на клуба възмездно или безвъзмездно електронна книга. Такива кредити могат да се закупуват и при поръчката.

NUV и GAU сезират Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия с искане на Tom Kabinet да се забрани, под страх от имуществена санкция, да предоставят на разположение или да възпроизвеждат електронни книги, с което според тях последните нарушават авторските права на участващите в тези сдружения лица. По-специално NUV и GAU считат, че Tom Kabinet извършва в читателския клуб неразрешено публично разгласяване на електронни книги.

В междинно решение от 12 юли 2017 г. запитващата юрисдикция приема, че въпросните електронни книги трябва да бъдат окачествени като произведения по смисъла на Директива 2001/29 и че предлагането, извършвано от Tom Kabinet при обстоятелства като разглежданите в главното производство, не представлява публично разгласяване на тези произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че не е очевидно какъв отговор трябва да се даде на въпроса дали предоставянето на електронна книга от разстояние за безсрочно ползване, срещу заплащане и извършвано посредством изтегляне, може да представлява акт на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, нито на въпроса дали в резултат на това правото на разпространение може да бъде изчерпано по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива. Освен това тя иска да установи дали при препродажба на електронна книга притежателят на авторското право може на основание член 2 от посочената директива да се противопостави на актовете на възпроизвеждане, които са необходими за правомерното предаване между последващи приобретатели на екземпляра, за който правото на разпространение евентуално е изчерпано. Според нея отговорът, който следва да се даде на този въпрос, не произтича и от практиката на Съда.

При тези обстоятелства Първоинстанционен съд Хага решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“ по смисъла на тази разпоредба означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?

3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?

4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?“

Решението на съда:

Предоставянето на електронна книга за публично безсрочно ползване посредством изтегляне попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ и по-конкретно, в обхвата на понятието „предоставяне на публично разположение [на] произведения [на авторите] по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Има ли изчерпване на авторското право върху електронни книги?

Генералният адвокат на Европейския съд SZPUNAR излезе с интересно становище по дело  C‑263/18 Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers срещу Tom Kabinet.

Най-общо делото касае въпросът дали препродажбата на електронни книги влиза в правилото за изчерпване на авторски права след първата продажба или не.

Делото има следната предистория:

Nederlands Uitgeversverbond (наричано по-нататък „NUV“) и Groep Algemene Uitgevers (наричано по-нататък „GAU“), ищци в главното производство, са сдружения, чиято цел е да защитават интересите на нидерландските издатели.

Tom Kabinet Internet BV (наричано по-нататък „Tom Kabinet“), ответник в главното производство(8), е дружество по нидерландското право. Tom Kabinet поддържа интернет сайт, предоставящ онлайн магазин за употребявани електронни книги. Начинът, по който функционира този магазин, се променя в хода на главното производство. Понастоящем като част от тази услуга, наречена „читателски клуб“ (leesclub), Tom Kabinet препродава на регистрираните на сайта му физически лица електронни книги, които дружеството закупува било от официалните разпространители, било от други физически лица. Цените на Tom Kabinet са по-ниски от цените на официалните разпространители. На сайта на Tom Kabinet физическите лица, закупили от него електронни книги, биват насърчавани да му ги продават обратно, след като ги прочетат, като това им носи „кредити“, които впоследствие им дават възможност да закупуват други книги. При закупуването на електронни книги от физически лица Tom Kabinet изисква от тях да изтрият собственото си копие(9) и поставя върху копията, които препродава, цифров воден знак (digital watermark), за да гарантира тяхната законност.

На 1 юли 2014 г. NUV и GAU предявяват иск срещу Tom Kabinet пред съдията по обезпечителното производство към Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия), който отхвърля искането им, тъй като на пръв поглед не установява достатъчна вероятност за наличие на нарушение на авторското право(10). NUV и GAU подават въззивна жалба срещу това решение пред Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който потвърждава решението на съдията по обезпечителното производство, като едновременно с това забранява на Tom Kabinet да предлага онлайн услуга, позволяваща продажбата на неправомерно изтеглени електронни книги. Срещу решението на Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) няма подадена касационна жалба.

В междинното си решение запитващата юрисдикция приема, че въпросните книги трябва да се разглеждат като „произведения“ по смисъла на Директива 2001/29 и че предлагането на електронни книги, които могат да бъдат изтеглени при обстоятелства като разглежданите в главното производство, не представлява публично разгласяване на тези произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива. Тя обаче отбелязва, че отговорът на въпросите дали, от една страна, предоставянето на електронна книга за безсрочно ползване, което се извършва онлайн посредством изтегляне, може да представлява форма на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, и от друга страна, дали по този начин правото на разпространение може да бъде изчерпано по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, не е очевиден. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на препродажба носителят на авторските права може да се противопостави на действията по възпроизвеждане, необходими за предаването на екземпляра, по отношение на който правото на разпространение евентуално е изчерпано, между последващи приобретатели.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?

2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?

3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?

4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?“.

Становището на Генералният адвокат:

Гореизложените съображения ме карат да заключа, че съществуват доводи както от правен, така и от телеологичен характер в подкрепа на признаването на правилото за изчерпване на правото на разпространение по отношение на произведенията, предоставени за безсрочно използване посредством изтегляне онлайн(64). По-специално, безсрочното владение на копие от такова произведение от ползвателя е доказателство за сходството между този начин на предоставяне и разпространението на материални копия. Считам обаче, че съгласно действащото право на Съюза трябва да се даде предимство на доводите в обратен смисъл. Става дума по-специално за развитите в точки 36—49 от настоящото заключение доводи, отнасящи се до ясната воля на законодателя на Съюза да отнесе изтеглянето към правото на публично разгласяване, до ограничаването на правото на разпространение до действията по прехвърляне на собствеността върху дадено копие и до правото на възпроизвеждане. Телеологичните съображения, изложени в точки 89—96 от настоящото заключение, подкрепят тези правни доводи.

Поради тази причина предлагам на преюдициалните въпроси, поставени от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), да се отговори по следния начин:

„Член 3, параграф 1 и член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставянето за безсрочно ползване на електронни книги посредством изтегляне онлайн се отнася не до правото на разпространение по смисъла на член 4 от тази директива, а до правото на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива“.

BitTorrent платформите под атака - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑610/15 Stichting Brein  срещу  Ziggo BV,  XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права.

Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Първоинстанционният съд уважава исканията на Stichting Brein. Във въззивното производство те обаче са отхвърлени.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) посочва, че по настоящото дело е установено, че посредством платформата за онлайн споделяне TPB закриляните произведения се предоставят на публично разположение без разрешението на носителите на правата. Установено е също така, че абонатите на Ziggo и на XS4ALL чрез тази платформа предоставят достъп до закриляните произведения без разрешението на носителите на правата и по този начин нарушават авторското и сродните му права на тези носители.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) изтъква обаче, че практиката на Съда не дава възможност да се отговори категорично на въпроса дали платформата за онлайн споделяне TPB извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално:

– чрез създаването и поддържането на система, в която потребителите на интернет се свързват помежду си, за да споделят на фрагменти произведения, намиращи се на собствените им компютри,

–  чрез администрирането на интернет сайт, от който потребителите могат да качват онлайн торент файлове, препращащи към фрагменти от тези произведения, и

–  чрез индексирането на торент файлове, качени онлайн на този интернет сайт и чрез класирането им по начин, по който фрагментите от тези произведения могат да бъдат намирани и потребителите могат да свалят тези произведения (в тяхната цялост) на своите компютри.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Европейският съд се противопостави на холандската система за компенсационни възнаграждения - The European Court disagrees with the Dutch piracy levy system

Европейският съд излезе с решение по дело C‑435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, което касае следното:

ACI Adam и др. са вносители и/или производители на празни носители на данни, например компактдискове (CD) и дискове за еднократен запис (CD-R).

Съгласно член 16c от AW те са длъжни да заплащат на Thuiskopie таксата за копиране за лично ползване в размера, определян от SONT.

ACI Adam и др. смятат, че този размер неправилно е съобразен с вредата, която притежателите на авторски права евентуално понасят поради изготвянето на копия от незаконен източник.

Затова ACI Adam и др. предявяват иск срещу Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ’s-Gravenhage (Хагски окръжен съд), като по същество поддържат, че таксата за копиране за лично ползване по член 16c, параграф 2 от AW е предназначена единствено да обезщетява притежателите на авторски права за действията на възпроизвеждане по параграф 1 от този член, поради което размерът на таксата не трябва да осигурява и обезщетение за вредата, произтичаща от копирането на произведения от незаконни източници.

Rechtbank te ’s-Gravenhage отхвърля исканията на ACI Adam и др. с решение от 25 юни 2008 г.

ACI Adam и др. обжалват това решение пред Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Хагски апелативен съд). С решение от 15 ноември 2010 г. този съд потвърждава решението на Rechtbank te ’s-Gravenhage.

Сезирана с касационна жалба от ACI Adam и др. срещу това решение, запитващата юрисдикция установява, че Директива 2001/29 не уточнява дали при определянето на справедливото възнаграждение по член 5, параграф 2, буква б) от тази директива трябва да се вземат предвид действията на възпроизвеждане от незаконни източници.

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?

2) a) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?

б) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от тази директива или на друга разпоредба от правото на Съюза?

От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?

3) Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?“.

Решение на съда:

1) Правото на Съюза, и в частност член 5, параграф 2, буква б) във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен.

2) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура като главното производство, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска.

English version

The European Court ruled in Case C-435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, which involves the following:

ACI Adam and Others are importers and/or manufacturers of blank data media such as CDs and CD-Rs.

Under Article 16c of the AW, ACI Adam and Others are required to pay the private copying levy, the amount of which is determined by SONT, to Thuiskopie.

ACI Adam and Others submit that that amount incorrectly takes into account the harm suffered, as the case may be, by copyright holders as a result of copies made from unlawful sources.

Consequently, ACI Adam and Others brought proceedings against Thuiskopie and SONT before the Rechtbank te ’s-Gravenhage (District Court, The Hague) claiming, in essence, that the private copying levy provided for in Article 16c(2) of the AW is intended exclusively to remunerate copyright holders for acts of reproduction falling within the scope of paragraph 1 of that article, with the result that the amount of that fee should not take into account compensation for harm suffered as a result of copies of works made from unlawful sources.

The Rechtbank te ’s-Gravenhage dismissed the application of ACI Adam and Others by judgment of 25 June 2008.

ACI Adam and Others appealed against that judgment before the Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Regional Court of Appeal, The Hague). By judgment of 15 November 2010, that court upheld the judgment delivered by the Rechtbank te ’s-Gravenhage.

The referring court, before which ACI Adam and Others appealed in cassation against the judgment of the Gerechtshof te ’s-Gravenhage, takes the view that Directive 2001/29 does not specify whether reproductions made from an unlawful source must be taken into account in determining the fair compensation referred to in Article 5(2)(b) of that directive.

In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden (Supreme Court of the Netherlands) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

(1) Should Article 5(2)(b) — whether or not in conjunction with Article 5(5) — of Directive [2001/29] be interpreted as meaning that the limitation on copyright referred to therein applies to reproductions which satisfy the requirements set out in that provision, regardless of whether the copies of the works from which the reproductions were taken became available to the natural person concerned lawfully — that is to say: without infringing the copyright of the rightholders — or does that limitation apply only to reproductions taken from works which have become available to the person concerned without infringement of copyright?

(2) a.     If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, can the application of the “three-stage test” referred to in Article 5(5) of Directive [2001/29] form the basis for the expansion of the scope of the exception of Article 5(2), or can its application only lead to the reduction of the scope of the limitation?

b. If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, is a rule of national law which provides that in the case of reproductions made by a natural person for private use and without any direct or indirect commercial objective, fair compensation is payable, regardless of whether the making of those reproductions is authorised under Article 5(2) of Directive [2001/29] — and without there being any infringement by that rule of the prohibition right of the rightholder and his entitlement to damages — contrary to Article 5 of [that] Directive, or to any other rule of EU law?

In the light of the “three-stage test” of Article 5(5) of Directive [2001/29], is it important when answering that question that technological measures to combat the making of unauthorised private copies are not (yet) available?

(3) Is Directive [2004/48] applicable to proceedings such as these where — after a Member State, on the basis of Article 5(2)(b) of Directive [2001/29], has imposed the obligation to pay the fair compensation referred to in that provision on producers and importers of media which are suitable and intended for the reproduction of works, and has determined that that fair compensation should be paid to an organisation designated by that Member State which has been charged with collecting and distributing the fair compensation — those liable to pay the compensation bring an action for a declaration by the courts, in respect of certain contested circumstances which have a bearing on the determination of the fair compensation, against the organisation concerned, which defends the action?’

The Court's decision:

1. EU law, in particular Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, read in conjunction with paragraph 5 of that article, must be interpreted as precluding national legislation, such as that at issue in the main proceedings, which does not distinguish the situation in which the source from which a reproduction for private use is made is lawful from that in which that source is unlawful.

2. Directive 2004/48/EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of intellectual property rights must be interpreted as not applying to proceedings, such as those in the main proceedings, in which those liable for payment of the fair compensation bring an action before the referring court for a ruling against the body responsible for collecting that remuneration and distributing it to copyright holders, which defends that action.

Бенелюкс се присъедини към Сингапурското споразумение - Benelux joins the Singapore agreement

WIPO информира за присъединяването на Бенелюкс към Сингапурското споразумение за защита на търговски марки. Споразумението влиза в сила за Бенелюкс ( Белгия, Люксембург и Холандия) считано от 08.01.2014.

English version

WIPO informs about the Benelux accession to the Singapore agreement on the protection of trademarks. This Agreement shall enter into force for the Benelux (Belgium, Luxembourg and the Netherlands) on 01.08.2014.

A battle between Heineken and Olm - Битка между Heineken и Olm

Интересна битка възникна между холандските пивоварни Heineken и Olm.
Причината за възникналия спор е в буретата за наливна бира. Оказва се че тези от тях които са брандирани с марката и логото на Heineken в последствие се презареждат наново с по-евтина бира от Olm след което достигат до барове и ресторанти.
Според Heineken по този начин Olm нарушават права върху търговски марки притежание на компанията, тъй като буретата са брандирани с тях, а с презареждането им Olm осъществява търговска дейност.
Според Olm в случая няма нарушаване на права върху интелектуална собственост, тъй като презареждането на подобни бурета е нормална практика в Холандия, като посочват, че дори Heineken правят това.
Предстой съдът в Хага да се произнесе по това дело.
Двете компании имаха и друг спор помежду си относно претенции на Heineken, че Olm имитират техния етикет.
По-ранно тази година Европейският съд обаче вече се произнесе по сходно дело, в чиято основа стояха бутилки за газ.
Според съда след продажбата на подобни брандирани с марки бутилки на индивидуални потребители и изчерпването на газта в тях, притежателят на марките не може да предотврати те да бъдат презареждани отново с газ от трета страна.
информация на Marques Class 46.

English version

An interesting battle between Dutch brewers Heineken and Olm.
The reason for the dispute is casks with beer. It turns out that those who are branded with the mark and logo of Heineken subsequently were refilled again with cheaper beer from Olm and then reach to bars and restaurants.
According to Heineken thus Olm infringing trademarks owned by the company as casks were branded with them, and by refilling Olm make a business.
According to Olm in case there is no infringement of intellectual property rights, since overcharging such casks is normal practice in the Netherlands, they indicating that even Heineken doing that.
Forthcoming the Hague court will rule on this case.
The two companies had another dispute among themselves on the claims of Heineken that Olm mimics their label.
Earlier this year the European Court has already ruled on a similar case in which stood gas bottles .
According to the court after the sale of such branded with marks bottles to individual consumers and after the consumed of the gas in them, the proprietor of trademarks can not prevent this bottles to be refilled again with gas from a third party.
information Marques Class 46.

Aruba, Curaçao, Sint Maarten and the Caribbean Part of the Netherlands се присъединиха към Хагската спогодба

WIPO съобщава новината, че считано от 10 октомври 2010 година, Нидерландските антили вече не съществуват, като част от Кралство Холандия.
От тук нататък те ще се представят, като островите Curaçao, Sint Maarten, Bonaire, Saint Eustatius и Saba.
Кралство Холандия вече ще се състой от: Холандия, Curaçao, Sint Maarten и the Caribbean part of the Netherlands ( островите Bonaire, Saint Eustatius и Saba).
Поради това Кралство Холандия подаде ново искане за присъединяване към Хагската спогодба относно Curaçao, Sint Maarten и the Caribbean part of the Netherlands.
Спогодбата влиза в сила за Кралство Холандия от 13 декември 2011 година.
Според изискванията на Акта от 1934 година обаче, считано от 1 януари 2010 година, вече не е възможно да се посочват нови имена поради замръзяването на тази опция.
С оглед на това бившите Нидерландски антили ще продължат да са вписани в Хагската спогодба, като в същото време те ще покриват настоящите острови Curaçao, Sint Maarten и the Caribbean part of the Netherlands.
Повече информация може да откриете тук.
English version

WIPO reported the news that since October 10, 2010, Netherlands Antilles longer exist as part of the Kingdom of Netherlands.
From now they will be presented as islands of Curaçao, Sint Maarten, Bonaire, Saint Eustatius and Saba.
The Kingdom of Netherlands will now consist of: Netherlands, Curaçao, Sint Maarten and the Caribbean part of the Netherlands (islands Bonaire, Saint Eustatius and Saba).
Therefore the Kingdom of Netherlands submit a new application for accession to the Hague Agreement on Curaçao, Sint Maarten and the Caribbean part of the Netherlands.
The convention enters into force for the Kingdom of Netherlands from December 13, 2011.

It is recalled, however, that as from January 1, 2010, it is no longer possible to make new designations under the 1934 Act as a result of the freeze of the application of that Act (for more information on the freeze, please refer to Information Notice No. 9/2009). International designs deposited up to that date under the 1934 Act in respect of the territories formerly known as the Netherlands Antilles will continue, throughout the period of international protection, to enjoy in Curaçao, Sint Maarten and the Caribbean part of the Netherlands the same protection as if they had been deposited directly.
More information can be found here.