Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑666/18 IT Development SAS срещу Free Mobile SAS. Делото касае следното:
С договор от 25 август 2010 г., изменен с допълнително споразумение от 1 април 2012 г., IT Development предоставя лиценз на Free Mobile — телефонен оператор, предлагащ на френския пазар абонаментни планове за мобилни услуги — и сключва с него договор за поддръжка на софтуерен пакет, наречен ClickOnSite — централизиран софтуер за управление на проекти, чието предназначение е да позволи на Free Mobile да организира и проследява в реално време поетапното инсталиране на всичките му антени за радиотелефония от екипите му и от външните доставчици на технически услуги.
На 18 юни 2015 г. IT Development предявява иск срещу Free Mobile пред Тribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) за нарушение на авторските права върху софтуера ClickOnSite и за обезщетяване на претърпените вреди. То упреква Free Mobile, че е променило софтуера, създавайки по-конкретно нови формуляри. Освен съществения според него характер на тези промени в подкрепа на твърдението си, че Free Mobile нямало право да ги извърши, IT Development изтъква по-специално установеното в член 6 от лицензионния договор, озаглавен „Обхват на лицензионния договор“, съгласно който на клиента по същество изрично се забранява да възпроизвежда пряко или косвено софтуерния пакет, да декомпилира или да извършва действия по обратен инженеринг спрямо него, както и да изменя, да поправя, да адаптира, да създава производни и допълнителни произведения във връзка с този софтуер.
Free Mobile предявява насрещен иск за злоупотреба с процесуални права, като поддържа, че исканията на IT Development са недопустими и неоснователни.
С решение от 6 януари 2017 г. Tribunal de grande instance de Paris обявява за недопустими претенциите на IT Development, предявени на основание на деликтната отговорност на Free Mobile, отхвърля предявеното от последното искане за обезщетение поради злоупотреба с процесуални права и осъжда IT Development да заплати съдебните разноски. Посоченият съд приема, че били налице два отделни режима за отговорност в областта на интелектуалната собственост, единият от които е режимът на деликтната отговорност в случай на нарушаване на определените по закон права на автора на софтуера да го използва, а другият е режимът на договорна отговорност в случай на нарушаване на право на автора, което е изрично запазено по договор, както и че в конкретния случай Free Mobile явно е упреквано в неизпълнението на договорни задължения, които са предмет на иск за договорна отговорност, а не представляват действия на непозволено увреждане, с които се нарушават авторските права върху софтуер.
IT Development подава до Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) апелативна жалба срещу това решение, като иска от него да отправи преюдициален въпрос до Съда, да отмени решението на първоинстанционния съд и да обяви предявения от него иск за установяване на нарушение на авторски права за допустим. То иска и да се установи, че направените от Free Mobile промени в софтуера представляват нарушение на авторски права, посоченото дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 1 440 000 EUR като обезщетение за претърпяната вреда, както и при условията на евентуалност Free Mobile да бъде осъдено на договорно основание да му плати сумата 840 000 EUR като обезщетение за тази вреда. Освен това то иска във всички случаи да се забрани на Free Mobile и на неговия подизпълнител, Coraso, да използват софтуера и да извличат и използват повторно получените от него данни, а при неспазването на тази забрана да им бъде наложена глоба.
Free Mobile иска от Cour d’appel de Paris по-специално да потвърди постановеното в решението на първоинстанционния съд, да осъди IT Development да му плати сумата 50 000 EUR като обезщетение за вреди поради злоупотребата с процесуални права и да обяви всички искания на IT Development за недопустими и във всички случаи за неоснователни.
Запитващата юрисдикция посочва, че френското право в областта на гражданската отговорност се основава на принципа за недопускане на кумулиране на деликтната и договорната отговорност, което означава, от една страна, че едно лице не може да носи отговорност на договорно и на деликтно основание по отношение на друго лице за едни и същи действия, а от друга страна, когато тези лица са обвързани от действителен договор и вредата, претърпяна от едното от тях, е в резултат на неизпълнението или неточното изпълнение на едно от задълженията по договора, договорната отговорност изключва деликтната отговорност. Освен това тя посочва, че във френското право за нарушение на авторско право, което първоначално е престъпление, се носи деликтна отговорност, но че в този правен ред няма разпоредба, съгласно която не можело да е налице нарушение на авторско право, ако страните са обвързани от договор. В това отношение например можело да се предяви иск за нарушение на права в областта на патентите и марките срещу лицензополучател, който е нарушил ограниченията по своя договор.
Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че член 2 от Директива 2004/48, който определя нейния обхват, по принцип предвижда, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита се прилагат за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, без да се прави разграничение дали това нарушение е последица от неизпълнението на договор или не.
При тези обстоятелства Сour d’appel de Paris решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Когато лицето, получило лиценз за софтуер, не изпълнява условията на лицензионен договор за софтуер (поради изтичане на пробен период, превишаване на броя на разрешените ползватели или на друга мерна единица като процесорите, които могат да бъдат използвани с оглед изпълнение на инструкциите на софтуера, или поради промяна на изходния код на софтуера, когато съгласно лиценза такова право има само първоначалният титуляр на правото), представлява ли това:
– нарушение на авторските права (по смисъла на Директива [2004/48]) на носителя на правата върху софтуера, посочени в член 4 от Директива [2009/24] относно правната закрила на компютърните програми,
– или в този случай може да се приложи друг правен режим като общия правен режим на договорната отговорност?“.
Решението на съда:
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми трябва да се тълкуват в смисъл, че нарушението на клауза от лицензионен договор за компютърна програма, която се отнася до правата върху интелектуална собственост на притежателя на авторските права върху тази програма, попада в обхвата на понятието „нарушение на права върху интелектуалната собственост“ по смисъла на Директива 2004/48 и поради това посоченият притежател на права трябва да може да се ползва от предвидените в последната директива гаранции, независимо от приложимия съгласно националното право режим на отговорност.
