Европейският съд излезе наскоро с решение по дело C‑263/18 Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers срещу Tom Kabinet Internet BV, което има следната предистория:
20 NUV и GAU, сдружения за защита на интересите на нидерландските издатели, са упълномощени от няколко издатели да осигуряват защитата и спазването на авторските права, предоставени им от техните притежатели чрез изключителни лицензии.
Tom Kabinet Holding е единствен акционер както в Tom Kabinet Uitgeverij, дружество, което издава книги, електронни книги и бази данни, така и в Tom Kabinet. Последното дружество поддържа уебсайт, на който на 24 юни 2014 г. започна да предлага онлайн услуга, която се състои от виртуален пазар на електронни книги „втора употреба“.
На 1 юли 2014 г. NUV и GAU предявяват на основание на Закона за авторското право иск срещу Tom Kabinet, Tom Kabinet Holding и Tom Kabinet Uitgeverij пред съдията по обезпечителното производство в Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия относно тази онлайн услуга. Първоинстанционен съд Амстердам отхвърля техния иск, тъй като според него на пръв не е достатъчно вероятно, че е имало нарушение на авторското право.
NUV и GAU подават въззивна жалба срещу това решение пред Апелативния съд, който с решение от 20 януари 2015 г. потвърждава обжалваното решение, като същевременно забранява на Tom Kabinet да предлага онлайн услуга, която позволява продажбата на неправомерно изтеглени електронни книги. Срещу това решение не е подадена касационна жалба.
От 8 юни 2015 г. Tom Kabinet променя предлаганите до този момент услуги и ги заменя с „Tom leesclub“ (читателски клуб „Tom“, наричан по-нататък „читателският клуб“), в който Tom Kabinet е търговец на електронни книги. Читателският клуб предлага срещу заплащане на своите членове електронни книги „втора употреба“, които са закупени от Tom Kabinet или са предоставени безплатно от членовете на клуба. В последния случай въпросните членове предоставят връзката за изтегляне на съответната книга и декларират, че не са запазили копие от нея. След това Tom Kabinet изтегля електронната книга от уебсайта на търговеца и поставя върху нея своя цифров воден знак, което служи за потвърждение, че става въпрос за правомерно придобит екземпляр.
Първоначално електронните книги, достъпни чрез читателския клуб, могат да бъдат закупувани на фиксираната цена от 1,75 EUR за електронна книга. След като плати, съответният член на този клуб може да изтегли електронната книга от уебсайта на Tom Kabinet и впоследствие да му я препродаде. За членство в читателския клуб е необходимо да се плати месечна вноска от 3,99 EUR. Всяка електронна книга, предоставена безплатно от член, му дава възможност да ползва отстъпка от 0,99 EUR върху вноската за следващия месец.
От 18 ноември 2015 г. за членство в читателския клуб вече не се изисква плащане на месечна вноска. От една страна, цената на всяка електронна книга вече е 2 EUR. От друга страна, членовете на читателския клуб имат нужда и от „кредити“, за да могат да придобият електронна книга от читателския клуб, които получават, като предоставят на клуба възмездно или безвъзмездно електронна книга. Такива кредити могат да се закупуват и при поръчката.
NUV и GAU сезират Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия с искане на Tom Kabinet да се забрани, под страх от имуществена санкция, да предоставят на разположение или да възпроизвеждат електронни книги, с което според тях последните нарушават авторските права на участващите в тези сдружения лица. По-специално NUV и GAU считат, че Tom Kabinet извършва в читателския клуб неразрешено публично разгласяване на електронни книги.
В междинно решение от 12 юли 2017 г. запитващата юрисдикция приема, че въпросните електронни книги трябва да бъдат окачествени като произведения по смисъла на Директива 2001/29 и че предлагането, извършвано от Tom Kabinet при обстоятелства като разглежданите в главното производство, не представлява публично разгласяване на тези произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.
Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че не е очевидно какъв отговор трябва да се даде на въпроса дали предоставянето на електронна книга от разстояние за безсрочно ползване, срещу заплащане и извършвано посредством изтегляне, може да представлява акт на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, нито на въпроса дали в резултат на това правото на разпространение може да бъде изчерпано по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива. Освен това тя иска да установи дали при препродажба на електронна книга притежателят на авторското право може на основание член 2 от посочената директива да се противопостави на актовете на възпроизвеждане, които са необходими за правомерното предаване между последващи приобретатели на екземпляра, за който правото на разпространение евентуално е изчерпано. Според нея отговорът, който следва да се даде на този въпрос, не произтича и от практиката на Съда.
При тези обстоятелства Първоинстанционен съд Хага решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“ по смисъла на тази разпоредба означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?
3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?
4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?“
Решението на съда:
Предоставянето на електронна книга за публично безсрочно ползване посредством изтегляне попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ и по-конкретно, в обхвата на понятието „предоставяне на публично разположение [на] произведения [на авторите] по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
