Полша атакува новата директива за авторско право пред Европейския съд

Полша атакува пред Европейския съд новата директива на ЕС относно авторското право, в частност текстовете изискващи филтрация с цел предотвратяване нарушаване на авторски права.

Според жалбата:

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

Директивата за търговски тайни беше приета от Съвета на Европа

Европейският съвет прие единодушно проекта на Директивата за търговските тайни, която установява общи стандарти за защита на търговски тайни на територията на ЕС.

Съветът адресира и някои от появилите се опасения относно приемането на тази директива, като потенциалното ограничаване свободата на словото например.

Според становището на Съвета, директивата не налага никакви огарничения, които да се изтълкуват, като вредни за обществото. 

Опасенията, например, че журналистическата работа ще бъде сериозно ограничена от директивата с оглед опазване на търговски тайни, са неоснователни, тъй като в нея изрично е посочено, че разследващите журналисти са изключени от обхвата й.

Директивата няма да засегне и мобилността на работещите, тъй като няма ограничение те да използват собствените си знания и опит работейки при различни работодатели.

След публикация на Директивата в официалния бюлетин на ЕС, ще започне нейното адаптиране от страните членки.

Повече информация тук.

Становище на КЗК относно европейска директива касаеща търговската тайна

Комисията за защита на конкуренцията на Р.България излезе със становище относно проект за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Заключението от становището е:

С оглед на гореизложеното, КЗК застъпва принципното становище, че целите на разглежданото предложение на Директива ще бъдат постигнати най-пълно чрез приемането на законодателен акт на частното право, който да съдържа и урежда специфичните институти на гражданскоправната защита на неразкритите ноу-хау и търговските тайни, по аналогия с регламентацията на останалите обекти на правото на интелектуалната собственост, и който да
гарантира ефективна защита за нарушените субективни права на всички правоимащи субекти чрез средствата на гражданското правораздаване. Целите на предложението на Директива не могат да бъдат изпълнени чрез изменения и допълнения в ЗЗК, тъй като той урежда различни обществени отношения и има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, а не защита на обекти на правото на интелектуална собственост.

Пълният текст може да откриете тук.