Страните по въпросното дело спорят дали излъчването по радио в частни зъболекарски кабинети е предмет на заплащане на авторски възнаграждения.
Становището на съда е следното:
1) Разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите от 20 декември 1996 г., са приложими в правния ред на Съюза.
Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г., доколкото не е част от правния ред на Съюза, не се прилага в Съюза, но все пак има непряко действие в него.
Частноправните субекти не могат да се позовават пряко нито на споменатата конвенция, нито на цитираното споразумение, нито на посочения по-горе договор.
Понятието „публично съобщаване“, което фигурира както в Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, така и в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в светлината на съответните понятия, съдържащи се в същата конвенция, в цитираното споразумение и в посочения по-горе договор, и то така, че да остане съвместимо с тези актове, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост.
2) Понятието „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет като разглеждания по главното производство в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия. Следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.
Пълният текст на решението може да откриете тук.
English version
The European Court of Justice delivered its opinion concerning the Case Case C-135/10 Società Consortile Fonografici (SCF) v Marco Del Corso, Procuratore generale della Repubblica intervening, namely what constitutes communication to the public in connection with the use of works subject to copyright and related rights.
The parties in that case argued weather radio broadcasting in private dental offices is subject to payment of royalties.
The opinion of the court is as follows:
1. The provisions of the Agreement on Trade-Related Aspects of Intellectual Property Rights, which constitutes Annex 1C to the Agreement establishing the World Trade Organisation (WTO) signed at Marrrakesh on 15 April 1994 and approved by Council Decision 94/800/EC of 22 December 1994 concerning the conclusion on behalf of the European Community, as regards matters within its competence, of the agreements reached in the Uruguay Round multilateral negotiations (1986-1994) and of the World Intellectual Property Organisation (WIPO) Performances and Phonograms Treaty of 20 December 1996 are applicable in the legal order of the European Union.
As the International Convention for the Protection of Performers, Producers of Phonograms and Broadcasting Organisations, adopted at Rome on 26 October 1961, does not form part of the legal order of the European Union it is not applicable there; however, it has indirect effects within the European Union.
Individuals may not rely directly either on that convention or on the agreement or the treaty mentioned above.
The concept of ‘communication to the public’ which appears in Council Directive 92/100/EEC of 19 November 1992 on rental right and lending right and on certain rights related to copyright in the field of intellectual property and Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted in the light of the equivalent concepts contained in the convention, the agreement and the treaty mentioned above and in such a way that it is compatible with those agreements, taking account of the context in which those concepts are found and the purpose of the relevant provisions of the agreements as regards intellectual property.
2. The concept of ‘communication to the public’ for the purposes of Article 8(2) of Directive 92/100 must be interpreted as meaning that it does not cover the broadcasting, free of charge, of phonograms within private dental practices engaged in professional economic activity, such as the one at issue in the main proceedings, for the benefit of patients of those practices and enjoyed by them without any active choice on their part. Therefore such an act of transmission does not entitle the phonogram producers to the payment of remuneration.
Пълният текст на решението може да откриете тук.
